№ 277
гр. Благоевград , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20201200100965 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от АНТ. ИВ. Л. против
Агенция „Пътна инфраструктура“за заплащане на сумата от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на шестмесечния си син Хр.,
ведно със законната лихва върху нея от 13.12.2016 г. до окончателното й
плащане, с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 13.12.2016 г. в района моста „Макензен“, находящ
се в участъка между с. Хотово и гр. адрес е настъпил пътен инцидент с
участието на л.а „Фолксваген Голф“, с рег. № 6769Кс, управляван от Х.Дж. и
л. а. „Алфа Ромео“, с рег. № Е 0497 ВС, управляван от Д.Г., в резултат на
който е починало невръстното 6-месечно дете на ищеца – Хр. Л., който е бил
в автомобила, управляван от майка му – Х.Дж.. По повод пътния инцидент е
водено наказателно производство, приключило с влязла в сила на 14.2.2018 г.
присъда № 486/29.1.2018 г. по нохд 654/17 г. по описа на БлОС, с която Х.Дж.
е призната за виновна за това, че поради нарушение на правилата за движение
– чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 от ППЗДвП, чл. 20, ал.
2, изр. 1 и чл. 44, ал. 2 от ЗДвП по непредпазливост е причинила смъртта на
малолетното си дете. В хода на воденото наказателно производство е
установено, че след настъпване на първоначалния удар между двете МПС-та,
управляваното от Дж. МПС се е насочило вляво от трасето на моста като вече
със значително по-ниска скорост от около 20 км/ч безпрепятствено е
пропаднало в преминаващата по него корито на река. Това се е случило, тъй
като към момента на инцидента предпазната ограда на моста, е липсвала по
цялото му протежение, тъй като е била разрушена при предходен пътен
1
инцидент, Настъпилата смърт на детето е в причинно-следствена връзка с
ПТП-то като тежката черепно-мозъчна травма, която се явява непосредствена
причина за смъртта му е получена при пропадането на МПС-от от моста и
преобръщането му в речното корито, а не при удара между двете МПС-та.
Загубата на детето е неочаквана, довела до нестихващи душевни болки и
страдания. Ищецът е изпадал в чести депресивни сътояния, в него е налице
постоянно усещане за отчаяние и безпомощност. Ппретендира и разноски.
Постъпил е отговор от ответника. В него се спорва иска, както по
основание и размер. Оспорва, че не е имало поставен парапет на моста. Сочи,
че според присъдата, причината за ПТП-то не е от технически характер, а от
субективен – водачът Дж. се е движела със скорост от 69,5 км/ч и без да
намали скоростта при намалена видимост /опасен завой надясно/, и без да
съобрази с поставените пътни знаци навлиза в моста, на който е имало
преминаващ автомобил. Въз основа на присъдата ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредите от страна на Дж.. Твърди, че мостът,
на който е станал инцидента не е включен в списъка с концентрация на ПТП-
та. Мостът е с парапет за пешеходци, който според т.1.3.9 от Техническите
правила за приложение на ограничителни системи за пътища по
Републиканската пътна мрежа- не служи за задържане на превозни средства,
тъй като не е имало повишена вероятност участниците в пътното движение да
се отклонят от пътя поради голям радиус на завой, няколко следващи една
след друга криви на пътя с радиуси, по-малки от 1,5 пъти от допустимия
радиус съгл. норми за поектиране на пътищата, както не е имало наличие на
необичайно големи промени в посоката на движение. Съгл. т. 3.5.1.1 от тези
Технически правила, Степента на задържане на предпазна ограда на мостове
трябва да е в съответстви с таблица 8/стр. 28 от техн. Правила/, от която
таблица се установява, че при опасност от 2-ра и 4-та степен се изгражда
само парапет за пешеходци. Степените на опасност са определени във фигура
7 от техническите правила /стр. 18/. Степента на задържане и степента на
опасност на моста „Макензен“ налага единствено изграждане на парапет за
пешеходци, който не служи за задържане на превозни средства. Поради
виновно поведение изключително и само на Дж. за настъпилия резултат, иска
според АПИ - е неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът намираза устонено
следното от фактическа и правна страна:
С влязла в сила на 14.2.2018 г. присъда № 486/29.01.2018г. по нохд №
654/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, Х.Дж. е призната за
виновна за това, че на 13.12.2016 г. около 9:10 ч. като правосопособен водач
при управление на лек автомобил, марк „Фолксваген“, с рег. № Е 67-69 КС,
движейки се в района на мост „Макензен“ и в посока от гр. Сандански за гр.
адрес е нарушила правила за движение, установени в ЗДвП , а именно :
- чл. 6, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, вр. с чл. 45, ал. 2, пр. 6 ППЗДвП– като
участник в движението не е съобразила8своето поведение с пътен знак Б6
2
„Премини, ако пътят е свободен!“, като е преминала през стеснен участък на
пътя – мост „Макензен“, по който е бил навлязъл лек автомобил „Алфа“, с
рег. № Е 0497ВС, управляван от Д.Х.Г.; - чл. 20, ал. 2, изр. 1 и2 от ЗДвП – при
избиране на скоростта на движение от 69,5 км/ч, като водач на пътното
превозно средство не е спазила задължението да се съобрази с конкретните
условия на видимост /опасен завой надясно/, за да бъде в състояниие да спре
пред всяко предвидимо препятствие и като водач е нарушил задължението да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението – навлязъл в стеснен участък на пътя лек автомобил
„Алфа, с рег. № Е0497 ВС;
- чл. 44, ал. 2 ЗДвП - не е спазила задължениото да намали скоростта си
или да спре, за да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средтво
– лек автомобил марка „Алфа“, с рег. № Е 0497ВС, поради наличието на
стеснение на платното за движение, тъй като разминаването не е могло да се
извърши безопасно;
в резултат, на които нарушения е допуснала пътно-транспортно
произшествие и по непредпазливост е причинила смъртта на Хр. Л. и средна
телесна повреда на Т.А. Л..
Починалото дете Хр. Л. е син на осъдената Х.Дж. и на ищеца А.Л..
От мотивите към присъдата е видно, че подс. Дж. без да намали
скоростта на управлявания от нея автомобил от 69,5 км/ч, въпреки
намалената видимост /опасен завой надясно/ и без да се съобрази с пътен знак
Б6 е навлязла в стеснения участък /моста Макензен/ като се е ударила в
предна лява гума на автомобила на св. Г., който бил предприел навлизане в
стеснения участък /моста/, тъй като не е имало насрещно движение и който
възприемайки опасността – навлизане на автомобила на подс. Дж. по моста -
е започнал аварийно спиране и изтегляне на автомобила си плътно в дясно,
като почти е успял да спре и в момента на удара той се е движил с около 11,5
км/ч, а подсъдимата с 64,4 км/ч. Ударът е бил челен, кос, като след него
скоростта на автомобила на подсъдимата е била от около 54 км/ч, който се е
приплъзнал покрай автомобила на св. Г., оставяйки 14 метрова следа, след
което със скорост от 20,8 км/ч е излетял през моста. След падането му в
реката се е обърнал по таван. В мотивите на наказателния съд е посочено, че
за водачът на другия автомобил, който се е движил със скорост от около 42,9
км/ в момента когато е било възможно и е видял автомобила на подс. Дж. не е
съществувала техническа възможност да предотврати същия. Ударът би бил
предотвратим само ако под. Дж. се е движела със скорост от 45 км/ч и по-
ниска и при навременна нейна реакция.
Бащата на починалото шестмесечно бебе Хр. е ищец по
настоящото дело. Тезата му е, че ако моста бе с възстановена предпазна
ограда, която в съответата част е била разрушена от предходен инцидент, то
автомобилът не би излетял от моста.
3
Назначена е експертиза, изпълнена от строителен инженер, пътно
строителство – инж. Н. И.. В експертизата си експерта в констативната част
сочи: Процесното съоръжение представлява пътен мост над река „Мелнишка“
на път III-109 при километър 11+420 . Движението по него е еднопосочно.
Понастоящем е ограничен от двете страни с предпазен парапет от стоманени
профили започващи и завършващи със стоманеботонови стени.
От снимковия материал, изготвен при огледа на произшествието към
момента на инцидента не се забелязват поставени ограничителни знаци за
скорост и в двете посоки на движение преди моста. Сочи, вещото лице, че
пътят е третокласен, според калификацията на републиканската пътна мрежа.
Въз основа на цитирана извадка от Наредба № РД-02-20-2 от 28.8.2018 г. за
проектиране на пътища вещото лице счита, че въпросният път трябва да е с
ограничение на скоростта до 60 км/ч, извън населените места и за хълмист
теран, като при еднопосочното преминаване на моста, ограничението трябва
да е 40 км/ч. Пак въз основа на снимките от огледа сочи, че в момента на
произшествието не е имало парапет в частта на мостта, през която
автомобилът на подсъдимата е излетял, имало е само сигнална лента.
Парапетът видно от писмо на ОПУ, Благоевград изх. № 24-00/32/18.4.2017 г.
не е бил възстановен след разрушаването му от друг пътен инцидент.
Според вещото лице процесният мост подлежи на обезопасяване с
ограничителна система – „Парапет за пешеходци“ – ограничителна система за
мостове, която служи за заддържане и насочване на пешеходци и други
участници в пътното движение и която не служи за задържане на превозни
средства. Типа на предпазното съоръжение, разяснява експерта - е определен
в „Технически Правила за приложение на ограничителни системи за пътища
по Републиканската пътна мрежа“ на АПИ от 2010 г. в т. 3.5.1. „предпазни
огради, подточка 3.5.1.1. Степени на задържане таблица 7, в която за мостове
при опасност от 2-ра до 4-та степен и при скорост доп. по-голяма или равна
на 50 км/ч се поставя парапет за пешеходци.
Вещото лице сочи, че при съществуващ метален парапет за
пешеходци в добро екплоатационно сътояние, а не сигнална лента, е
възможно при малка скорост и страничен удар процесното МПС да се
задържи в рамките на пътя, но веднага акцентира, че това е в рамките на
хипотеза и с условности по отношение на причините предизвикали
процесното ПТП като изрично сочи, че експертизата не може категорично да
отговори на въпроса.
Категорично обаче сочи, че предвид степента на опасност на пътя
и броя на ПТП-тата за процесния мост избраното предпазно съоражение
следва да е „парапет за пешеходци“.
Назначено е друго вещо лице д-р инж. Хр. Гр. – строителен инженер,
транспортно строителство, специализация пътно строителство. Според него
предвид техническата спецификация на АПИ от 2014 г., раздел 11000
„Ограничителни системи, пътни знаци, маркировка, комуникациони кабели,
4
осветление и шумозащитни огради т. 11112 „Общи изисквания“ , „За
съоръжения и високи подпорни стени се прилагат ограничителни системи за
съоръжения, при които степента на задържане се определя чрез проекта, но не
може да бъде по малка от Н 1. Затова заключева, че предвид действащите
Техническа спецификация на АПИ към момента на пътния инцидент моста е
следвало да се обезопаси с ограничителна система със степен на задържане
минимум Н1. Ако тове бе изпълнено парапета Н1 би задържал лекия
автомобил при удар със скорост около 20 км/ч. Пояснява, че степента на
задържане Н1 предполага да задържи тежкотоварен автомобил без ремарке с
тегло 10 т. и скорост 70 км/ч.
В с.з. вещото лице инж. Г. разяснява, че двата компонента които
влият за избора на предпазни съоръжения съгл. таблица 7 и Техническита
правила на АПИ от 2010 г. са допустимата скорост на движение и
интензивността на движението, като според него ограничението на скоростта
в района е 90 км/ч. и интензивността на движението е по-ниска от 500
автомобила
Съдът не кредитира заключението на вещото лице инж. Г., в частта за
необходимото съоръжение, което следва да има моста, защото счита, че
ограничението на скоростта в стеснения участък – моста, при който
движението е еднопосочно не може да е 90 км/ч.
И този експерт обаче заявява при разпита си в с.з., че не може да
отговори на въпроса дали ако имаше парапет за пешеходци, той би задържал
автомобила, тъй като не знае показателите на такъв парапет.
От заключението на медика от комплексната експертиза се
установява, че шестмесечното бебе Хр., пътуващо на предна дясна седалка в
детско столче е починало на 25.12.2017 г. от тежка закрита черепно –мозъчна
травма, като вещото лице категорично заявява в с.з., че травмата е причинена
от падането на автомобила от моста в коритото на реката. Освен контузия на
мозъка в окончателната диагноза е посочено многолинеарно и
многофрагментно счупване на теменните кости в дясно на черепа, контузия и
хематом в дясната теменна област. Пояснява, че отварянето на въздушната
възглавница е омекотила първоначалния удар и заявява, че ако детето е било
фиксирано с двата колана – с колана на самото столче и за пътника, е нямало
да настъпи черепно мозъчната травма, а е щяло да има травми от налягане и
притискане на колана, най-вероятно не силно изразени, но не и черепно
мозъчна травма. Вещото лице от техническата част на същата комплексна
експертиза инж. Н. също разяснява, че ако детето е било фиксирано с колани
към столчето е нямало да настъпи удара в областта на главата; коланите щели
да го държат здраво, тъй като от техническа гледна точка са проектирани да
издържат седем пъти натоварване на теглото на детето. Дори и да имало удар
на главата настрани, той щял да се поеме от меката възглавница на седалката.
Т.е. комплексната екпретиза категорично сочи, че черепно мозъчната травма,
която е основна причина за смъртта на бебето не би настъпила дори при
5
падането на колата от моста, ако детето е било правилно фиксирано на
столчето и седалката.
От гласните доказателства се установява, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в неимоверни болки и страдания,
причинени от смъртта на шестмесечния му син, в т.ч. и неописуемите му
страдания от датата на инцидента до смъртта на бебето.
Правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази
работа. Отговорността на възложителя е обезпечително - гаранционна и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица в т.ч. и
на неговите работници/служители. За възникване отговорността на
възложителя следва да се докажат освен вредите, така и настъпването на
деяние (действие или бездействие); което да е противоправно (несъответно
на правно дължимото и фактически осъщественото поведение); и причинно -
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
По делото не се спори, че пътния участък, където е възникнал пътния
инцидент - мост "Макензен“ - е част от републиканската пътна мрежа, която
Агенция "Пътна инфраструктура" има нормативно задължение по чл. 19, ал.
1, т. 1, чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 48, т. 1, б. „а“ ППЗП да я
управлява като осъществява дейностите по изграждане, ремонт и поддържане
на републиканските пътища. В чл. 5, ал.1, т. 2 ЗП като основен елемент на
пътищата /пътната инфраструктура/, наред с обхвата на пътя и пътните
принадлежности, са визирани и пътните съоръжения. Мостът в т. 3 на § 1 от
ДР на ЗП е изброен като пътно съоръжение. Според т. 14 на § 1 от ДР на ЗП
"Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
По делото не се спори, че не е била възстановена предпазната ограда
на моста, за което е отговарял ответникът –АПИ.
Съществуващата ограда на моста е представлявала метален парапет за
пешеходци, както изрично сочи в.л. инж. Н. И. въз основа на албума от
огледния протокол на местопроизшествието. Следователно е налице
противоправно деяние, изразяващо се в бездействие на ответника по
възстановяване на разрушения парапет на моста. Нито вещото лице инж. И.,
нито вещото лице инж. Г. могат категорично да отговорят дали, ако бе
изграден такъв парапет, чието техническо предназначение не е за задържане
на превозни средства, той би задържал автомобилът, управляван от Х.Дж.,
при съобразяване констатацията на вещото лице от автотехническата
експертиза по наказателното производство, а и по настоящото, за скоростта
6
на автомобила преди да излети от моста от 20,8 км/ч. Вещото лице инж. Г.
заявява, че ако е изпълнен парапет Н1, то той би задържал лекия автомобил
при удар със скорост около 20 км/ч., но от това очевидно според съда не
следва, че ако бе възстановен съществуващия преди разрушаването на място
парапет, който не е бил изпълнен като парапет Н1, то колата би останала на
моста. В исковата молба няма твърдения, че съществуващия на моста парапет
следва да е бил изпълнен с различна степен на задържане. Тогава спорът би
се свеждал до изясняване на съществуването на акт, въз основа на който е
поставен именно такъв, е не друг с по-висока степен на задържане парапет
респ. ако няма такъв акт, кой не е предприел съответните действия,
административни процедури за издаването му. Твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба са за невъзстановяване на парапета
на моста в разрушената му част, в която част е имало само поставена лента за
сигнализация.
Следователно ищецът не доказва по категоричен начин причинната
връзка между твърдяното в исковата молба поведението на ответника по
необезопасяване на моста с възстановяването на парапета за пешеходци и
вредите. В случай като настоящият когато страната основава исканията си на
твърдения за претърпени вреди от противоправно бездействие на насрещната
страна, следва да установи, всички елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, включващ причинната връзка между твърдяното противоправно
поведение и вредите. В този см. изрично Р. 147/19.6.2012 г. на ВКС по гр.д.
582/2011 г., 4-то г.о. Ето защо иска като неоснователен съдът отхвърля.
Ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 300 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, БлОС
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения иск от АНТ. ИВ. Л., с ЕГН
**********, с адрес гр. адрес, община Сандански, ул. „адрес“, 92 против
Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес гр. София, бул. „адрес“ № 3 за
заплащане на сумата от 250 000 лв. (двесте и петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на шестмесечния си син Хр.,
ведно със законната лихва върху нея от 13.12.2016 г. до окончателното й
плащане .
ОСЪЖДА АНТ. ИВ. Л., с ЕГН ********** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
7
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8