Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени, 21.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти състав, в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря И.И. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 372 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявения са кумулативно
обективно съединение искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК, във вр. чл. 430 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК чл. 86, ал.1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът, „****“ ЕАД, твърди, че на **.2013 г. с ответника, Д.Г.Н., са сключили договор за потребителски заем PLUS-***, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер на 2 200 лева. Длъжникът е преустановил плащането на вноските
по кредита на 20.01.2015 г., като към тази дата са погасени 23 месечни вноски. Твърди се, че на основание чл.5 от договора на 20.02.2015 г. вземането на кредитора е
станало изискуемо в пълен размер, тъй като съобразно договореното, вземането
става изискуемо, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Сочи се, че
ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 329.56 лв., представляващи оставащите 4 броя погасителни вноски. Твърди се, че
въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е
изпълнил задължението си. Сочи се и, че кредиторът е изпратил покана за
доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и
поканил длъжника да плати. Излага се, че към датата на подаване на заявлението
е изтекла и последната падежна дата. Доколкото ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна
на длъжника, ищецът иска да се признае за установено по отношение на ответника,
че последния дължи сумата от 255,79 лева – главница по договора; сумата от 73,77 лева възнаградителна
лихва, за периода **.2015 г. до **.2015 г.; сумата от 29,68 лева, представляваща законна
лихва за забава, за периода от **.2015 г. до **.2016 г. Главницата се претендира ведно със законната
лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
**.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Претендират се разноски от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба. На ответника са разяснени последиците
от недепозиране на писмен отговор, неучастие в открито съдебно заседание и
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
Съобразявайки горепосоченото
съдът с протоколно определение в съдебно заседание на 18.10.2016 г. се е
произнесъл по наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по молба на ищеца.
Относно основателността на
претенцията ищецът е представил писмени доказателства в подкрепа на своите
твърдения, които правят иска вероятно основателен.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК, тъй като на
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание, а искът се явява вероятно основателен
предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и приложените
доказателства. На основание чр.239, ал.2 ГПК
решението не се мотивира по същество, а исковете следва да бъдат уважени изцяло
поради наличието на предпоставките по ал.1. Искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото
ответникът следва заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
750 лева, от които ** лева за държавна такса по исковото и заповедното
производства и ** лева юрисконсултско възнаграждение
за исковото и заповедното производства.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Н., с ЕГН **********,*** че дължи на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и адрес град С., ***, както следва: на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД сумата от 255,79 лева (двеста
петдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит PLUS-*** от **.2013 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД
сумата от 73,77 лева (седемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) възнаградителна лихва, за периода от **.2015 г. до **2015
г.; сумата от 29,68 лева (двадесет и
девет лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща законна лихва за забава, за периода от **.2015 г. до **.2016
г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **.2016 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., с ЕГН **********,*** да заплати на „***“ ЕАД, с ЕИК *** и адрес град С., *** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 750
лева (седемстотин и петдесет лева)– съдебно деловодни разноски за исковото
и заповедното производства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се уведоми ответната страна за
правото си по чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването на решението да
поиска от Великотърновския окръжен съд отмяна на същото или да оспори с иск
същото право.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
И. И.