РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бургас, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20212100102158 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове от А. С. С.,
ЕГН********** от ****, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18,
ет.3, офис 6, срещу ЗК Бул инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева,
предявена като частично вземане от сумата в общ размер на 55 000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано
на 19.05.2021г., на аварийна лента на авТ.гистрала Тракия, поради
нарушаване на правилата на движение при управлението на лек автомобил
марка „Деу“, ДК №****, както и сумата от 3483,80лева-обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
за неимуществени вреди, считано от датата на деликта – 19.05.2021г. до
окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2021г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че произшествието е настъпило по
изключителна вина на водача П. И. М. на застрахованото към датата на
1
непозволеното увреждане при ответника-застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ МПС марка „Деу“, ДК №****, който блъснал
отзад движещото се пред него МПС марка БМВ, модел Х5, ДК№*****, след
което първото МПС се завъртяло по оста си и блъснало намиращия се в
аварийната лента до собствения му автомобил ищец. Излага, че при удара е
получила следните телесни увреждания: счупване на дясна дистална
подбедрица.
Заявява, че на място е пристигнал екип на ЦСМП, който го откарал в
УМБАЛ-Бургас. Посочва, че е хоспитализиран в Отделението по ортопедия и
травматология, където е оперирана фрактура –луксация на глезена става с
поставяне на метална остеосинтеза. Допълва, че възстановителният режим е
бил тежък, спазвал постелен режим в продължение на 10-12 дни, изпитвал
постоянна болка, придружена с гадене и виене на свят и резки промени в
кръвното налягане, не можел да спи и да се храни, загубил телесно тегло,
станал неспокоен и агресивен към близките си. Изнася данни, че приемал
обезболяващи медикаменти, в последващия месец също останал на легло,
след два месеца започнал постепенно раздвижване, като ползвал патерици.
Наложило се извършване на нова операция с отстраняване на част от
поставения имплант, след която последвало ново домашно лечение с покой на
долния крайник, обезболяващи, рехабилитация и придвижване с патерици.
Твърди, че обемът на движение на глезена не е възстановен, има оток в
областта на фрактурата, не е възможно физическо натоварване като бързо
предвижване или бягане. Освен това се позовава на негативни изживявания в
психологически и емоционален план, преживял силен стрес, прераснал в
чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото го нещастие,
като се затворил в себе си, не бил лъчезарен както преди, продължавал да
преживява случилото се, имал останал загрозяващ белег. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. По същество оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
факта на сключена валидна застраховка гражданска отговорност и наличието
на застрахователно правоотношение между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Деу“, ДК №****. Оспорва изложеният в
исковата молба механизъм на ПТП, както и всички елементи от сложния
фактически състав на деликта, като твърди, че не налице непозволено
2
увреждане. Прави възражение за съпричиняване като посочва, че
авТ.гистралата е забранена за движение на пешеходци, освен това липсват
доказателства спрелите аварийно автомобили да са надлежно обозначени с
поставяне на триъгълник или по друг подходящ начин. Счита, че претенцията
за неимуществени вреди е прекомерно завишена по размер, както и
недоказана. Оспорва, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба
увреждания в причинна връзка с ПТП, както и, че същите са тежки и
обуславят присъждане на обезщетение в претендирания размер. Оспорва
началния момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
По правната квалификация и допустимостта на исковете.
БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за
застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са
допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла на 29.11.2023г. присъда № 97 от 17.05.2023г., постановена по
НОХД № 2583/2022г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, частично изменена
от БОС с решение №299 от 29.11.2023г. по ВНОХД№1034/2023г. на БОС,
подсъдимата П. И. И. е призната за виновна за процесното ПТП в извършване
на престъпление по чл.343, ал.3, предл. четвърто, б.„а“, предл. второ, вр.
чл.343, ал.1, б.„б“, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.23, ал.1 и чл.116
от ЗДвП.
От приобщената по делото влязлата в сила присъда по НОХД №
2583/2022г. на БРС се установява следния механизъм на ПТП:
На 19.05.2021г., на авТ.гистрала „Тракия“ км. 354 +200м., в посока
гр.София, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Деу“,модел „Калос“,рег.№ *****, водачът П. И. е нарушила правилото за
движение, визирано в чл.21 от ЗДвП: „водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко“, като се движела на малка дистанция зад лек
автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, с рег.№ ****, не намалила скоростта и
3
не спряла, при което допуснала ПТП, в резултат на което последвал удар с
движещия се пред нея в същата пътна лента лек автомобил марка „БМВ“,
модел „X 5“, с рег.№ ****, вследствие на който последвал удар с паркирания
в аварийната лента лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег.№
*****, с което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на
повече от едно лице – в това число на пострадалия А. С., намирал се в
аварийната лента заедно с пострадалия С. до лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530Д“, с рег.№ *****, изразяващи се съответно в счупване на дясна
фибула с дислокация и вътреставно полифрагментно счупване на дясна
тибия, като фрактурите на двете кости /голям и малък пищял/ довели до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок около 4-5
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, а луксацията на дясна
глезенна става довела до трайно затруднение на движението на същия
крайник за срок около 2,5-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес
На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ
гражданско-правните последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила
присъда на наказателния съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, в това число по отношение на
всички признаци и елементи от състава на престъплението, установени с
присъдата. В случая се касае за бланкетен състав на престъпление, като по
задължителен начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо са
решени въпросите относно нарушаване на разпоредбата на чл.23, ал.1 от
ЗДвП от водача П. И.
С присъдата е прието от наказателния съд, че с деянието са причинени
на ищеца А. С. счупване на дясна фибула с дислокация и вътреставно
полифрагментно счупване на дясна тибия, като фрактурите на двете кости
/голям и малък пищял/ са довели до трайно затруднение на движението на
десен долен крайник за срок около 4-5 месеца, при обичаен ход на
здравителния процес 4-5 месеца и луксацията на дясна глезен става е довела
до трайно затруднение на същия крайник за срок около 2,5-3 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
Описаните в присъдата телесни увреждания са квалифицирани като
средни телесни повреди, които са съставомерни вредоносни последици на
състава на престъплението.
4
С оглед на това присъдата на наказателния съд следва да се зачете от
гражданския съд в цялост по отношение на всички посочени по-горе телесни
увреждания на ищеца, установени с влязлата в сила присъда.
Силата на присъдено нещо на присъдата се разпростира както относно
всички признаци на деянието, обхванати от престъпния състав, така и по
отношение на правната квалификация на деянието и поради това може да се
противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 413 от НПК
обстоятелства, независимо дали са участвали в наказателното производство
като страни.
Не е спорно по делото, че пострадалият А. С. непосредствено след
процесното ПТП на19.05.2021г. е приет за лечение в Отделението по
ортопедия и травматология към УМБАЛ Бургас по повод получена травма на
десен глезен.
Съгласно приложената по делото епикриза, ИЗ№9034 ищецът е получил
фрактурата на дясна подбедрица, като под обща анастезия е извършена
открита репозиция на фрактурата и луксация под рьо контрол,
осетеосинтезирана е фибула. Поставена му е окончателна диагноза „луксацио
на дясна глезена става“ и е изписан на 27.05.2021г.
При извършените КТ изследвания в УМБАЛ Бургас са констатирани
фрактура на десен голям пищял и малък пищял и вътреставна
полифрагментарна фрактура на голям пищял.
Пострадалият отново е хоспитализиран в УМБАЛ Бургас на
17.08.2021г. съгласно епикриза ИЗ№15710 по повод проведена операция за
екстракция на части от метална остеосинтеза.
Няма спор по делото, че е налице застраховане на гражданската
отговорност на причинилия ПТП водач при ответника – застраховател по
време на настъпването на застрахователното събитие.
В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания
свидетелката М.С.-съпруга на ищеца, посочва, че непосредствено след
произшествието ищецът паднал на земята с усукан десен крак и извита пета
на страни. Спомня си, че след като е откаран в УМБАЛ Бургас операцията му
продължила близо четири часа, не можел да става и да се обслужва,
повръщал, целият бил охлузен, казвал, че всичко го боли. . В продължение на
месец и половина след изписването му от болницата е бил на легло и имал
5
нужда от грижи, постепенно започнал да се предвижва с патерици. От
показанията й се установява, че възстановителният период на съпруга й е
протекъл много труно, едва през месец октомври можел да излиза навън с
патерици. Обяснява, че при втората операция са извадени само болтове от
металната остеосинтеза, като кракът му отичал и бил надут. Преди инцидента
ищецът работел като механик, опитал се да се върне на работа, но видял, че
вече не може да се справя й бил освободен. Към разпита на свидетелката,
проведен на 03.06.2022г., кракът на пострадалия продължава да е надут в
областта на глезена и го боли много, петата му е крива, има големи белези под
коляното и видима разлика с другия крак. Установява се от показанията на
свидетелката С.а, че съпругът й продължава да ползва патерици, походката
му е изменена и накуцва, налага се да пие обезболяващи и са му изписани
инжекции за разреждане на кръвта.
Свидетелят Е.А. –приятел на ищеца е присъствал на изписването му от
болницата, като допълва, че състоянието му е било много тежко, натрошен е
бил десният му крак до коляното. Свидетелят е помагал при обслужването на
С. в дома му, като потвърждава, че е спазвал постелен режим, без
възможност да става от леглото в продължение на 45 дни. Посочва, че
ищецът продължава да използва една патерица, когато върви кракът му в
областта на глезена се надува след 10-15 мини и се налага да спира, за да си
почива.
Показанията на разпитаните по делото свидетели следва да бъдат
кредитирани, като не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
От приетото заключение по назначената съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице П. П. се установява, че към прегледа от вещото
лице, проведен на 07.07.2022г., дясната подбедрица на А. С. е с видима
атрофия на мускулатурата, по вътрешната й повърхност има надлъжни
оперативни цикатрикси с дължина 9 см. и 20 см. Болезнена е екстензията на
дясно стъпало до 50 процента и флексията до10 процента. Пострадалият е
съобщил на вещото лице за болки в глезена при натоварване и
продължително стоене прав, с оток на глезена и невъзможност да кляка.
Според вещото лице получената луксация на десен глезен със счупване на
голям и малък пищял на дясна подбедрица е съпроводена с болки и страдания
6
по време на инцидента, по време на лечението и към изготвяне на
заключението. Посочва, че този вид травми отшумяват при обичаен ход на
оздравителния процес в рамките на 6-7 месеца. При промяна на климатичните
условия, екстремно натоварване и спорт е възможно за в бъдеще ищецът да
чувства болка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Нормата на чл.432 от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, който поема
задължение да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените му
вреди.
По делото беше безспорно установено, че нарушавайки правилата за
движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП водачът на застрахованото при ответника
МПС, за което е сключена застраховка „гражданска отговорност“ е допуснал
ПТП, вследствие на което са причинени твърдяните в исковата молба
телесни увреждания на ищеца. Предвид събраните в настоящето
производство писмени и гласни доказателства – влязла в сила присъда по
НОХД№2583/2022г. на БРС, както и изслушаните по делото заключения по
авто-техническата и съдебно-медицинска експертиза БОС приема за доказан
по категоричен и несъмнен начин фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът приема, че са доказани всички елементи от фактическия състав,
включен в нормата на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно
противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина
на извършителя на деянието, както и сключването на договор за застраховка
гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно задължение да заплати
обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът определя същия по
справедливост, като взе предвид броя, произхода, вида и степента на
причинените на ищеца телесни увреждания, произхода, тяхната
продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
7
икономическата конюнктюра в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че присъждането на обезщетение в размер от 35 000 лева в полза на
ищеца би репарирало причинените му неимуществени вреди вследствие на
деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищеца са причинени вследствие
на процесното ПТП луксация на десен глезен със счупване на голям и малък
пищял на дясна подбедрица, довели до трайно затруднение на движението на
десен долен крайник при обичаен ход на оздравителния процес 6-7 месеца.
Съдът отчете, че към прегледа от вещото лице н пострадалия продължава да е
болезнена екстензията на дясно стъпало до 50 процента и флексията до 10
процента, изпитва болки и му отича десния глезен при физическо
натоварване. Безспорно инцидентът е имал негативно влияние в
емоционален план от психологическа гледна точка за пострадалия, като е
нарушен нормалния му ритъм на живот, дълго време не може да извършва
обичайни дейности с десен крак, не може да върви продължително, загубил е
работата си като механик.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца по следните съображения:
Няма спор по делото, че по време на процесното ПТП пострадалият А. С.
слязъл от управлявания от него по магистралата автомобил и преди да бъде
блъснат се намирал в аварийната лента, където водел разговор с Л.С.. Преди
това последният му дал знак да отбие автомобила докато се разминавали на
магистралата в качеството им на водачи на МПС поради хвръкнало камъче
върху стъклото на автомобила на С.
В този смисъл са показанията на А. С. от 28.05.2021г., разпитван като
свидетел по досъдебното производство, които съдът цени на основание чл.
175 от ГПК като признание на неизгодни за страната факти. Лентата за
принудително спиране допуска спиране само в случай, че автомобилът не
може да продължи движението си напред, забранено е по друг повод да се
спира в аварийната лента. Съгласно чл. 59 от ЗДвП водач, принуден да спре
поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху
лентата за принудително спиране извън платното за движение. В случая
ищецът не е принуден от независещи от него обстоятелства да спре
автомобила в аварийната лента, тъй като не е налице внезапно възникнала
повреда на пътя от извънреден характер. Както посочва вещото лице Т. И. по
8
назначената авто-техническа експертиза при изслушване на заключението в
с.з. на 15.07.2022г. пукнатината на предното стъкло на автомобила не
представлява основание за спиране в аварийната лента. Изобщо не е следвало
ищецът да се намира върху лентата за принудително спиране, а е трябвало да
спре в първата отбивка на магистралата, където да води разговор с Л.С..
Следователно вредите са настъпили и поради виновното поведение на
увредения, който с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносните последици. БОС определя степента му на съпричиняване на 30
процента
При горните мотиви, като отчита степента на съпричиняването съдът
приема, че предявеният частичен иск за неимуществени вреди е основателен
до размера от 24 500 лева. За горницата над посочения размер до предявения
размер от 50 000лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до предявения иск за имуществени вреди, който е изцяло
доказан по своето основание предвид представените по делото фактури и
касови бонове за заплатени консумативи за метална остеосинтеза на обща
стойност 3420лв. и потребителски такси за болничен престой 46,40лв. и
17,40лв., съдът приема, че претърпените имуществени вреди в причинна
връзка с процесното ПТП следва да бъдат редуцирани с приетия размер на
съпричиняване, като в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в
размер на 2438,66 лева, представляваща имуществени вреди.
С оглед на това съдът счете искът за имуществени вреди за основателен
до размера на 2483,66лева, до който следва да бъде уважен, като за горницата
над посочения размер до предявения размер искът за имущестевни вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2
КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност”, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент. Не е спорно по
делото, че уведомяването до ответника е със заявление от 21.06.2021г. от
пострадалия, находящо се на стр.34 по делото. Следователно лихвата за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди е дължима не от датата
на деликта, а от 21.06.2021г., когато е уведомен застрахователят. Върху
присъдените имуществени вреди следва да се присъди законна лихва, считано
9
от предявяване на исковата молба, както е заявено.
При този изход от спора в полза на адв. П. В. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА се
следва адвокатско възнаграждение в размер на 3153,37лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК , съразмерно на отхвърлената част от
исковете в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на
300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса
ответникът следва да заплати по сметка на БОС дължимата държавна такса за
разглеждане на исковете в размер на 1077,55 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК Бул инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София,
бул. Джеймс Баучер№87 да заплати на А. С. С., ЕГН********** от ****,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6, сумата от 24
500 /двадесет и четири хиляди и петстотин / лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от
настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на
19.05.2021г., на аварийна лента на авТ.гистрала Тракия, поради нарушаване
на правилата на движение при управлението на лек автомобил марка „Деу“,
ДК №****, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на
55 000лева, както и сумата от 2438,66 лева /две хиляди четиристотин
тридесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата за неимуществени вреди, считано от 21.06.2021г. до
окончателното плащане и върху главницата за имуществени вреди, считано
от предявяване на исковата молба – 14.12.2021г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за обезщетение за неимущесвени
вреди и имуществени вреди за горницата над уважените до предявените
размери, както и предявената акцесорна претенция за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на
деликта до 20.06.2021г.
10
ОСЪЖДА ЗК Бул инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София,
бул. Джеймс Баучер№87, да заплати на адв. П. В. от БАК сумата от 3153,37
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. С. С. да заплати на ЗК Бул инс АД сумата в размер на 300
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗК Бул инс АД, ЕИК831830482, със седалище гр. София,
бул. Джеймс Баучер№87, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от
1077,55 лева държавна такса за разглеждане на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11