№ 234
гр. гр.Монтана, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630101548 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232
ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Община Монтана, представлявана от з ж - кмет на Община
Монтана твърди, че с ответника Д. Г. В. е сключен договор за наем № 20 от
22.10.2015 година, по силата на който на наемателя са предоставени за
временно и възмездно ползване три имота в местността „з“, VІ
категория на земята с номера 074026 с площ от 29.009 дка, № 044033 с площ
от 15.984 дка и № 074034 с площ от 5.808 дка. Поддържа, че наемната цена за
всички имоти определена и договорена в чл.3 от договора е в размер на
508.01 лева. Съгласно условията на договора, наемателят трябвало да заплаща
на наемодателя наема, до 01.10. за следващата година в брой, в касата на
наемодателя - Община Монтана или по банков път. Поддържа, че
Община Монтана изпълнила добросъвестно задълженията си по договора,
но ответникът не заплатил едногодишен наем в размер на 508,01 лева за
стопанската 2017 година, който следвало да заплати до 01.10.20218
година. Твърди, че със Споразумение към договора от 22.11.2018 година,
подписано между страните, договорът за наем е прекратен по взаимно
съгласие, постигнато между наемателя и наемодателя. Поддържа, че
1
поради гореизложеното за община Монтана възниква правен интерес да
предяви настоящия иск за дължимия от страна на Д.В. наем в размер на
508,01 лева - главница за 2017 година, мораторна лихва върху същата сума в
размер на 141,68 лева за периода от 02.10.2018 година до датата на
предявяване на настоящия иск. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди Д. Г. В., ЕГН ********** и адрес:
с.Винище, ул.”Синчец” № 11, да заплати сумата от 508,01 лева - главница,
представляваща размера на неплатения наем за 2017 година по договор за
наем № 20 от 22.10.2015 година, сключен между него и община Монтана,
мораторната лихва върху същата сума в размер на 138,29 лева за периода
от 02.10.2018 година до датата на предявяване на настоящия иск, законната
лихва върху сумите от момента на предявяване на иска до
окончателното им плащане, както и да му бъдат присъдени разноските по
делото. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото Д. Г. В., ЕГН
********** и адрес: с.Винище, ул.”Синчец” № 11 не е представил отговор
на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че между тях е
сключен договор за наем № 20 от 22.10.2015 година, по силата на който
на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване три
имота в местността „з“, VІ категория на земята с номера 074026 с площ от
29.009 дка, № 044033 с площ от 15.984 дка и № 074034 с площ от 5.808 дка.
Видно е, че наемната цена за всички имоти определена и договорена в
чл.3 от договора е в размер на 508,01 лева. Съгласно условията на
договора, наемателят трябвало да заплаща на наемодателя наема, до 01.10. за
следващата година в брой, в касата на наемодателя - Община Монтана
или по банков път. Установено е, че Община Монтана изпълнила
добросъвестно задълженията си по договора, но ответникът не заплатил
едногодишен наем в размер на 508,01 лева за стопанската 2017 година,
2
който следвало да заплати до 01.10.20218 година. Със Споразумение към
договора от 22.11.2018 година, подписано между страните, договорът за
наем е прекратен по взаимно съгласие, постигнато между наемателя и
наемодателя. Установено е от приетото заключение на вещото лице В. П. Т.,
че задълженията на ответника към ищеца са следните: 508,01 лева -
представляващи размера на неплатения наем за 2017 година по договор за
наем № 20 от 22.10.2015 година, сключен между страните и мораторната
лихва върху същата сума в размер на 138,29 лева за периода от 02.10.2018
година до датата на предявяване на настоящия иск – 21.06.2021 година.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице В. П. Т., което
съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвено.
Безспорно е, че между страните е съществувало наемно
правоотношение, по силата на което ищецът в качеството си на наемодател се
е задължил да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя
описаните в исковата молба недвижими имота, а ответникът в качеството си
на наемател се е задължил за ползването на наетите имоти да заплаща
своевременно дължимия месечен наем. Следователно налице е един
перфектен договор между страните, волеизявленията на които са взаимно
адресирани и е постигнато съгласие по отношение на предмета, цените и
начина на плащане, сроковете, задълженията на страните и санкциите и
отговорностите. Поради неплащане от страна на ответника на едногодишен
наем в размер на 508,01 лева за стопанската 2017 година, който
следвало да заплати до 01.10.20218 година, със Споразумение към
договора от 22.11.2018 година, подписано между страните, договорът за
наем е прекратен по взаимно съгласие.
От събраните по делото и представени от ищеца писмени
доказателствени средства и от заключението на вещото лице В. П. Т., което не
е оспорено от страните, се установява, че ответната страна дължи на ищеца
сумата от 508,01 лева - представляваща размера на неплатения наем за 2017
година по договор за наем № 20 от 22.10.2015 година, сключен между
страните и мораторната лихва върху същата сума в размер на 138,29 лева
за периода от 02.10.2018 година до датата на предявяване на настоящия иск –
3
21.06.2021 година. По делото ответната страна не представи каквито и да
било доказателства, с които да установява изпълнение на задълженията си за
заплащане на дължимите суми.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 500,00 лева - реализирани в производството разноски.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. В. от село Винище, област Монтана, ттттт **********
да заплати на ОБЩИНА МОНТАНА, представлявана от Кмета з с ж сумата
от 508,01 лева - представляваща размера на неплатения наем за 2017 година
по договор за наем № 20 от 22.10.2015 година, сключен между Д. Г. В. и
ОБЩИНА МОНТАНА, 138,29 лева – представляваща представляваща лихва
за забавено плащане на сумата от 508,01 лева, за периода от 02.10.2018
година до 21.06.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2021 година до окончателното й изплащане, както и сумата
от 500,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4