РЕШЕНИЕ № 1057
гр. Пловдив, 25.05.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, ІІ състав, в открито заседание на двадесет и първи април през 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар ПЛАМЕНА КАМЕНОВА и с участието на прокурор АННА ВИКОВА, като
разгледа административно дело № 2923
по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 74 ал.2 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗД/, във връзка с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Предявен е иск от П.Т.П.,
ЕГН: **********, с посочен постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** на основание чл.
74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ с цена на исковата претенция в размер на 5 819лв. (пет хиляди
осемстотин и деветнадесет лева). В исковата молба се сочи, че ищецът е български
гражданин, живее в гр. Пловдив и има определена 100% степен на увреждане, с
чужда помощ с решение на НЕЛК № 0722/13.09.2013г., влязло в сила през 2014г.
Единствената възможност на ищеца за придвижване е с помощта на инвалидна
количка, което също е изключително затруднено, поради недостъпната
градоустройствена среда в гр. Пловдив. Посочват се конкретни законови
задължения на Община Пловдив във връзка с реализирането на достъпна за хора с
увреждания среда, съгласно изискването на параграф 6 от ПЗР на Закона за
интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) в срок до 31.12.2006г. до обществените
сгради и съоръжения – държавна и общинска собственост следва да се осигури
свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните
архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. Тези изисквания на закона,
според ищеца, не са изпълнени. В исковата молба се изброяват изрично
обществените сгради (част от които – общинска собственост, друга част –
държавна собственост, трета част – общинска собственост), улиците, тротоарните
бордюри, автобусите и тролейбусите, които остават недостъпни за хора с
увреждания. Според изявлението на пълномощника на ищеца, направено в първото по
делото съдебно заседание, неизпълнението
на законовите задължения на Община Пловдив го лишават от и препятстват
възможността да се придвижва нормално в рамките на града посредством
акумулаторна инвалидна количка. Ищецът твърди, че вредите, които търпи от
неправомерното бездействие на Община Пловдив, се проявяват във всички аспекти
на неговия живот, поради което за него възниква правен интерес да търси обезщетение
за причинените му неимуществени вреди. Претендира Община Пловдив да бъде
осъдена да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 5 819лв. (пет хиляди осемстотин и деветнадесет лева) за периода от 13.09.2013г.
до датата на завеждане на исковата молба – 11.11.2015г., както и направените по
делото разноски.
Ответникът - Община Пловдив, чрез процесуалния си
представител оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.
Подробни съображения относно неоснователността на исковата претенция са
изложени в депозирана по делото писмена защита. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му е над минималния
по наредбата за адвокатските възнаграждения.
Окръжна прокуратура Пловдив, чрез
представляващия прокурор Викова, намира, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана по основание и размер.
Административен съд – Пловдив, ІІ-ти състав, след
като обсъди изложеното в исковата молба, приложените писмени и събраните гласни
доказателства намира искът
за процесуално допустим, а разгледан по същество и за частично основателен.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът
притежава 100% загубена работоспособност с чужда помощ, призната
с решение на НЕЛК № 0722/13.09.2013г., влязло в сила през 2014г. за
Община Пловдив, с потребност от чужда помощ. Поради естеството на
увреждането единственият начин на придвижването му в градска среда е
посредством акумулаторна инвалидна количка, закупена на 26.09.2014г. от „Витал
медика“ ЕООД (видно от гаранционна карта на л. 21). Закупуването на количката е
извършено със средства по чл. 35, ал. 1, б. „а“ от Закона за интеграция на
хората с увреждания, съгласно медицински протокол на ЛКК при ДКЦ „Свети Георги“
– Пловдив при УМБАЛ „Свети Георги“ № 2373 от 10.06.2014г. (л. 20) и социална
оценка по заявление вх. № ВО-Ю-33-1094 от 23.08.2013г. (л. 19).
Във връзка с твърденията за недостъпност до определени сгради и съоръжения
от инфраструктурата, от ответника са представени писмени доказателства относно
собствеността на част от сградите (публична или частна общинска собственост),
както и писмени доказателства, подробно описани в молба на л. 26 (първата група
доказателства от л. 253 – 272, втората група доказателства от л. 27 до л. 216).
По делото бе изслушана съдебно -
техническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице Я.Р. (л. 236 -
251/, която не беше оспорена от страните по делото. Съдът кредитира заключението
като обективно, компетентно и даващо отговор на поставените задачи. В
изпълнение на поставените задачи вещото лице е посетило сградите и
съоръженията, описани в молба на пълномощника на жалбоподателя на л. 230,
сградата на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, съгласно
определение на съда, постановено в съдебно заседание на 15.03.2016г.
Констатирано е, че до голямата част от сградите достъпът не е съобразен с
правните норми на Наредба № 4 от 01.07.2009г. на МРРБ за проектиране, изпълнение
и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
неселението, включително за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 54 от
14.07.2009г.). Заключението е придружено със 108 броя снимки на всеки изследван
обект поотделно (от л. 244 до л. 251).
В разпита си в съдебното заседание по
приемане на заключението вещото лице е уточнило, че не може да се направи
съответствие с изискванията на Наредба № 4 във връзка с пресичането на ЖП
линията от бул. „Христо Ботев“ до бул. „Марица“, тъй като се касае за
съоръжение, което не попада в обхвата на Наредбата. По отношение на обект № 8
на стр. 5 от заключението (кръстовище на ул. „Кръстьо Пастухов“ и ул. „Иван
Вазов) е уточнено, че ищецът може да ползва алтернативен маршрут до сградата на
Административен съд – Пловдив, който, обаче, е по-дълъг.
По делото са депозирани показания на
свидетеля Веселин П.П., син на ищеца. Свидетелят заявява, че баща му ползва
инвалидна количка от поне три години, за да се придвижва в града. Тъй като е
трудноподвижен използва бастун само в рамките на жилището, и то на малки
разстояния – „до мивката“ или „до телевизора“. При посещение на различни
обществени сгради е подпомаган от членове на семейството (свидетеля и сестра
му), тъй като до сградите няма подходящ достъп. По-конкретно, ищецът не може да
достигне сам до кабинета на личния си лекар. Свидетелят сочи, че по маршрута на
придвижването на ищеца в града и в някои обществени сгради „е имитирана работа,
направено е само, за да го има“ (най-вероятно се имат предвид рампи, скосени
тротоари или други съоръжения за достъп на хора с увреждания).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за защита
срещу дискриминацията забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или международен договор, по който Република
България е страна. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗД се забранява императивно
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци. В
разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗД се съдържа определение на
понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация",
като и в двата случая санкционираният от закона резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от
други при сравними сходни белези. ЗЗД цели установяване и отстраняване на всяко
неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 от ЗЗД, какъвто е признакът "увреждане" или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. С аналогично значение са и нормите на § 1, т. 3 и т. 4 от
Допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ),
определящи пряката дискриминация, като поставяне на лице на основата на
увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, което е било,
е, или би могло да бъде поставено в сравними сходни обстоятелства, а непряката
дискриминация, като поставяне на лице на основата на увреждане в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или
практика е обективно оправдана с оглед на законова цел, несвързана с
увреждането и средствата за постигането й, са подходящи и не надхвърлят
необходимото за постигането й.
Спорът се концентрира върху твърдението на
ищеца, че Община Пловдив, с бездействието си, не му осигурява достъпна
архитектурна среда за придвижване в рамките на града и подходящ за него достъп
до определени обществени сгради (конкретизирани в молба на л. 230).
Следователно, съдът е длъжен да провери дали е налице проявлението на
хипотезата на чл. 5 от ЗЗД, според която тормозът на основа на признаците по
чл. 4, ал. 1 от същия „... изграждането и поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за
дискриминация.” В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗД под понятието
"тормоз" се разбира всяко нежелано поведение на основата на
признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин,
което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване
на враждебна, обидна или застрашителна среда.
По
делото безспорно е установено, че ищецът е със 100 процента увреждане
на здравето, в следствие заболяване и с потребност от чужда помощ. Поради
заболяването си има необходимост да посещава личния си лекар, както и дирекция
„Социално подпомагане“, както и други обществени сгради – тези на район
„Източен“, район „Централен“, Община Пловдив и дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив. По маршрута си, включително до болнични заведения –
„Медлайн“, „Централ хоспитал“ и УМБАЛ „Свети Георги“, находящи се на ул. „Филип
Македонски“ и бул. „Вапцаров“, се налага преминаването му през инфраструктурни
съоръжения – подлези (този на Централна гара) и тротоари (тези на ул. „Изток“,
бул. „Източен“, бул. „Мария Луиза“). Инцидентни са преминаванията му по ул.
„Иван Вазов“, през „Цар Симеоновата градина“, както и ул. „Радецки“, където се
помещават обществените сгради Административен съд – Пловдив и дирекция „Местни
данъци и такси“. В заключението си вещото лице е посочило, че само част от
сградите и инфраструктурните съоръжения са достъпни за хора с увреждания, в
частност при придвижване с инвалидна количка: скосяването на южния тротоар на
кръстовището на ул. „Изток“ и бул. „Източен“; кръстовището на бул. „Източен“ и
бул. „Мария Луиза“, МБАЛ „Медлайн“ и МБАЛ „Централ хоспитал“, база 1 на УМБАЛ
„Свети Георги“, обществена тоалетна в „Цар Симеоновата градина“, сградата на
Община Пловдив и сградата на службата за социално подпомагане за територията на
район „Южен“. По отношение съоръженията на ЖП инфраструктурата е посочено, че
за тях не са приложими изискванията на Наредба № 4, а подлезът на централна
гара в момента е в ремонт, след който ще бъдат осигурени достъпни маршрути за
граждани в неравностойно положение.
Съдът кредитира заключението
на СТЕ и свидетелските показания,
като непротиворечиви с другите приети по делото доказателства. Свидетелят е син
на ищеца и може да се приеме, че е запознат с ежедневния му бит и начинът му на
придвижване до различни обществени сгради в гр. Пловдив. При огледите си на
място, вещото лице е констатирало, че част от твърдяните от ищеца сгради не са
достъпни за хора с увреждания, както и че не са направени нужните скосявания на
тротоарните бордюри и не са изградени рампи за улесняване достъпа на хора с
увреждания.
От представените по делото
документи от ответника е видно, че голяма част от тях касаят достъпността на
транспортни средства от обществения транспорт на града за хора с увреждания,
които са неотносими, предвид направените в последствие уточнения, които се
отнасят само до достъпност на определени сгради и съоръжения за обществено
ползване от пътната инфраструктура. Представена е и жалба от ищеца, касаеща
затруднения при достъпа му до кабинета на личния лекар в ДКЦ 1, но достъпът до
тази сграда не е посочен изрично в уточнителната молба.
При направената преценка на
доказателствата по делото, съотнесени към приложимите правни норми,
настоящата съдебна инстанция счита, че са налице обстоятелства, които са довели
до неимуществени вреди, под формата на притеснения. Община Пловдив е изградила
и поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
публични места и конкретно затруднява достъпа на ищеца. Съществуващата
архитектурна среда в Община Пловдив затруднява самостоятелното
придвижване на ищеца и е причина за претърпените от него морални вреди,
изразяващи се в изолираност от обществения живот. Съгласно чл. 32 от ЗИХУ държавните
органи и органите на местното самоуправление организират устройството и
изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с
увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на
територията. Съгласно чл. 169, ал. 2 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват
и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Ръководителите на централните
изпълнителни органи и кметовете на общините ежегодно разработват програми с
мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни
сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и
предвиждат средства за тяхното реализиране. Кметът на Община Пловдив по силата
на закона е задължен да организира устройството на урбанизираната територия в
общината по начин, че да не затруднява хората с увреждания, безспорно тази
организация се извършва по властнически начин като се има предвид, че кметът
на общината е орган на местното самоуправление и администрира чрез
властнически актове.
За възникване правото на обезщетение за
вреди и ангажиране имуществената отговорност на ответника по чл. 1 от ЗОДОВ,
към който ред препраща нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, е необходимо
кумулативното осъществяването на следните предпоставки на фактическия състав:
незаконен акт - действие или бездействие, на орган или длъжностно лице, при или
по повод изпълнение на административна дейност, нанесена вреда на физическо
лице (в случая ищецът по делото) и причинна връзка между вредата и незаконния
акт. Законът не поставя изискване за наличие на вина у прекия причинител на
вредите и поради това, при изпълнение хипотезата на горепосочения фактически
състав, се ангажира безвиновната имуществена отговорност на
държавата, респективно на общината.
За да се ангажира отговорността на
ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от
фактическия състав на посочената по-горе разпоредба – чл. 32 от ЗИХУ и
незаконните действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на
ответника, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца
вреда и причинна връзка между незаконните действия и вредата. От своя страна,
административна дейност е тази, която се осъществява от органите на държавната
и местната власт във връзка с управлението на страната и се характеризира с
властнически правоотношения.
Предвид изложената по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав стига до извода, че Кметът на Община Пловдив и
Общински съвет - Пловдив не са изпълнили задължението, вменено им по
силата на чл. 32 от ЗИХУ, поради което, с бездействието
си, създават и поддържат недостъпна за хора с
увреждания градска среда. За това противозаконно бездействие следва
да се приеме, че Община Пловдив е изградила и поддържа архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места.
Ето защо исковата претенция на ищеца за
преустановяване на дискриминационното му третиране, изразяващо се в
изграждане и поддържане на недостъпна архитектурна среда от страна
на Община Пловдив, е основателна.
Исковата претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е доказана по
основание. Съдът намира, че спрямо ищеца са реализирани действия, които могат
да се определят като "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД,
защото на основата на признака “увреждане” имат за резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда.
Това накърняване на достойнството е от категорията
на неимуществените вреди и поради естеството си, са неизмерими с
пари, затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на
принципа на справедливостта. А той е свързан с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които се взеха предвид при определяне на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са степента на личностно
засягане, начин на дискриминационно въздействие, настъпилия
вредоносен резултат и възрастта на ищеца.
Съобразно изброените
критерии претендираното обезщетение следва по справедливост да бъде
определено в размер на 3 500 лв. Размерът следва да бъде редуциран, тъй като от
констатациите на вещото лице в СТЕ е видно, че част от сградите и съоръженията,
твърдяни от П. като недостъпни за хора с увреждания, включително използващи
инвалидни колички, са с изградени рампи, скосявания, съобразно нормативните
изисквания и асансьори и платформи, които ги правят достъпни. За разликата до
пълния размер от 5 819лв. исковата претенция е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото, ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от
исковата претенция. Посоченото в пълномощното на л. 17 адвокатско
възнаграждение в размер на 580лв. не е прекомерно, тъй като е дори под
минималното такова за граждански дела с материален интерес от 5 000лв. до
10 000лв., съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
уважената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 348,86лв. (триста
четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки).
Ответникът по делото не е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и такова не следва да
бъде присъждано.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл.
74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл. 4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община Пловдив, с адрес
в гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1 да заплати на П.Т.П., ЕГН: **********,
с посочен в жалбата адрес: *** неимуществени вреди в размер на 3
500 лв. за периода от 26.09.2014г. до 11.11.2015г.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на П.Т.П.,
ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** сумата от 348,86лв. (триста
четиридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: