ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. Смолян , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500112 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 във вр. с чл.130 ГПК
Постъпила е частна жалба с вх.№250/05.02.2021г. от Я. С. Н. от
гр.Пловдив ,чрез адв. Андреан Славчев против определение № 19 /29.01.2021
г. по гр. д. № 11/2021 г по описа . на районен съд - Чепеларе, с което е
прекратено производството по делото.Твърди ,че според мотивите на районен
съд гр.Чепеларе ,р съд - Чепеларе е бил разрешен спорът за собственост върху
процесния имот между страните в настоящото производство, поради което
районният съд е приел ,че това производство е недопустимо. Приключилото
производство е по отрицателен установителен иск, предявен от Я.Н. против
Т.Г. с твърдение, че лицето не е собственик на имота. Правният интерес от
завеждане на делото от страна на Я.Н. е обстоятелството, че тя твърди, че е
едноличен собственик на имота въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност.
Моли въззивният съд да обърне внимание ,че в настоящото
производство ищцата е предявила положителен установителен иск, че тя
притежава 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния
имот, вследствие на изтекла в нейна полза придобивна давност, като
владението върху имота е осъществявано от нея и от съпругът и Й.Н., както и
по наследство.Твърди ,че съгласно мотивите на тълкувателно решение №
8/2012 от 27 ноември 2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка
с въпроса „При какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права?“, е посочено, че
въпроса за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от
установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
1
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Твърди ,че ищеца би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да
получи защита чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава
би се стигнало до предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до
обективно съединяване на искове. “Тоест счита ,че няма пречка за
предявяване както на отрицателен, така и на положителен установителен иск
с предмет правото на собственост, тъй като предметът на двете производства
не е идентичен. Намира ,че предмет на отрицателния установителен иск не са
правата на ищеца. Съдът не се произнася по въпроса дали ищецът разполага с
определени права, а само определя дали е налице такова твърдение, което да
обуслови интерес от завеждане на производството. Поради това и със сила на
пресъдено нещо счита ,че не се решава въпроса дали ищецът по отрицателен
установителен иск разполага с права върху спорния обект, предмет на делото.
Моли съда да обърне внимание ,че в настоящия случай ищцата не е
твърдяла, нито е било предмет на делото, че част от правото на собственост и
принадлежи поради изтекла придобивна давност по време на брака и с Й.Н. и
поради наследяването му. Съдът не е изследвал този въпрос, тъй като правата
на доверителката му не са били предмет на делото. Поради това счита ,че не
е налице тьждественост от обективна страна между предмета на двете
производства. За да е налице идентитет между предмета на делата е
необходимо твърдение, че спорното право принадлежи на лицето на едно и
също основание. В случая, очевидно основанията са различни, като по този
начин е налице и твърдение, че собствеността върху имота – 1/3 и. ч. от него
принадлежи на трето лице. В предходното производство съдът е разгледал
въпроса дали ответникът е собственик на процесната сграда без да се изследва
въпроса дали ищцата притежава определени права, които да се основават на
упражняване на съвместно владение и наследяване.Предвид изложеното,
моли въззивният съд да отмени определение № 19 /29.01.2021 г. по гр. д. №
11/2021 г.по описа на районен съд - Чепеларе и да върне делото за
разглеждане на исковата молба по същество.
В указаният от районен съд –Чепеларе законен срок не е постъпил
писмен отговор на частната жалба от ответника Т.Г.,въпреки че по смисъла
на чл.130 ГПК препис от частната жалба не се връчва.
Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу акт на районният съд ,който подлежи на обжалване и при наличие на
правен интерес от търсената защита
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното определение №19/29.01.2021г. по гр.д.
2
№11/2021г.Чепеларският районен съд законосъобразно и обосновано в
производство по чл.130 ГПК е прекратил производството по делото поради
недопустимост на предявения положителен установителен иск за
собственост като е оставил без разглеждане молба с вх.№196/29.01.2021г.по
описа на районен съд Чепеларе за допускане на обезпечение на предявеният
положителен установителен иск за собственост .
Смолянският окръжен съд при служебна проверка констатира
,че по гр.д. №118/2020г. по описа на районен съд гр.Чепеларе са били
предявени от Я. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Б. ул. „Фердинандова”
№95А срещу „АДИТОН” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Чепеларе, общ.Чепеларе, обл. Смолян, ул. „Мурджовска” №1А,
представлявано от управителя Антони Райчевски, А.Р.Р. ЕГН **, с адрес
гр.П., ул. „Сливница” №8, ет.6, ап.20, А. Й.Р., ЕГН **, с адрес гр. П., ул.
„Слевница” №8, ет.6, ап.20 и Т. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.
„Нишава” №55А, ет.4, ап.8 пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните /след уточнението/, че втория, третия и четвъртия ответници
не са собственици на следните недвижими имоти, а именно: 1/3 ид.ч. от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. №**по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Ч., ул.
„В.Д.” №40-а, целият с площ по скица 186кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10м/, при съседи: **и самостоятелен обект в сграда с ид. № *** по КККР ,
одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев” №42, ет.3, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с ид. № **** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нима на
обекта:1, с площ от 182кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
**над обекта: няма, ведно с 1/3ид.ч. от общите части на сградата, изба с площ
от 16кв.м.
С влязло в сила на 14.09.2020г. решение №71/06.06.2019г. по
гр.д. №118/2018г. Чепеларският районен съд е приел за установено по
предявените от Я. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, ул.
„Фердинандова” №95А срещу А.Р.Р. ЕГН ** с адрес гр.Пловдив, ул.
„Сливница” №8, ет.6, ап.20, А.Й.Р., ЕГН ** с адрес гр. Плавдив, ул.
„Сливница” №8, ет.6, ап.20 и Т.Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.
„Нишава” №55А, ет.4, ап.8 пасивно субективно съединени искове, че
ответниците А.Р.Р. и А.Й.Р. не са собственици на самостоятелен обект в
сграда с ид. № ** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на
ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев”
№42, ет.3, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в
ПИ с ид. №** предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта:1, с площ от 182кв.м., при съседи: на същия етаж: няма,
под обекта:** над обекта: няма, ведно с 1/3ид.ч. от общите части на сградата,
изба с площ от 16кв.м. и че ответникът Т. Н. Г. не е собственик на 1/3 ид.ч. от
3
ПИ с ид. №**по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев” №40-а,
целият с площ по скица 186кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, при
съседи: ******, като са отхвърлени предявените искове в частта, с която се
иска да бъде прието за установено между страните, че ответниците А.Р.Р.и
А.Й.Р. не са собственици на 1/3 ид.ч. от ПИ с ид. № **по КККР, одобрени
със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев” №40-а, целият с площ по скица
186кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, при съседи: **и че ответникът
Т. Н. Г. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с ид. № ** по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с адрес
на поземления имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев” №42, ет.3, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с ид. № ** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта:1, с площ от 182кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта:
**над обекта: няма, ведно с 1/3ид.ч. от общите части на сградата, изба с площ
от 16кв.м., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
С определение №404/14.09.2020г. по гр.д. №715/2020г. на ВКС ІІгр.о. не
е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №440/05.11.2019г.
по в.гр.д. №316/2019г. по описа на окръжен съд гр.Смолян ,с което изцяло е
потвърдено решение№71/06.06.2019г. по гр.д. №118/2018г. по описа на
Чепеларски районен съд.
По гр.д. №118/2018г. са били предявени от Я. С. Н. срещу
А.Р.Р., ЕГН **, с адрес гр.Пловдив, ул. „Сливница” №8, ет.6, ап.20, А.Й.Р.,
ЕГН **, с адрес гр. Плавдив, ул. „Сливница” №8, ет.6, ап.20 и Т. Н. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул. „Нишава” №55А, ет.4, ап.8 пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните /след уточнение,
направено след оставяне на исковата молба без движение/, че ответниците не
са собственици на следните недвижими имоти, а именно: 1/3 ид.ч. от ПИ с ид.
№ 80371.241.908 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на
ИД на АГКК, с адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев”
№40-а, целият с площ по скица 186кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10м/, при съседи: ** и самостоятелен обект в сграда с ид. № 80371.241.908.1.3
по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с
адрес на поземления имот гр. Чепеларе, ул. „Васил Дечев” №42, ет.3, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с ид. №** с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта:1, с площ от 182кв.м., при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: **
над обекта: няма, ведно с 1/3ид.ч. от общите части на сградата, изба с площ от
16кв.м.
4
Ищцата Я.Н. основава активната си материалноправна
легитимация по иска за собственост на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба,че на 02.07.1996г.
ищцата, в качеството и на купувач е била сключила с „Адитон” ООД, в
качеството му на продавач, предварителен договор за покупко-продажба на
следния имот: трети етаж от триетажна масивна сграда, представляващ
жилище/апартамент, с площ от 180 кв.м., която сграда се намира на адрес
гр.Чепеларе, ул. „Васил Дечев” №42, ет.3 и същата е разположена в имот пл.
№**, попадащ в парцел II – Битов комбинат, кв. 44 по плана на гр.Чепеларе,
което жилище/апартамент по КККР представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № *, ведно с 1/3 от общите части на сградата, изба с
площ от 16кв.м. и 1/3 ид.ч. от прилежащия терен. Съгласно предварителния
договор страните са се уговорили продажната цена на имота да е в размер на 2
800 000лв. /неденоминирани към 1996г./, като купувачът е следвало да
заплати същата по начин, описан в договора. В деня на сключване на
договора, купувачът е заплатил 800 000лв. /неденоминирани към 1996г./,
представляваща капаро, във връзка с изпълнението на което й е предадено
владението върху имота. Окончателният договор е следвало да бъде в срок до
02.07.1997г., но това не се осъществило, тъй като на 23.05.1997г. имотът е бил
дарен от собственика й на лицето Е.М.А.Р.. Твърди , че въпреки
разпоредителната сделка имотът бил останал в необезпокоявано владение
единствено и само на ищцата. Това владение към настоящия момент било
вече 21 години, като единствено тя разполагала с ключ за имота.
Същевременно, на 23.05.2017г. на входната врата на сградата, в която се
намира процесното жилище ищцата видяла, че има залепено обявление от
ЧСИ Петко Мачкърски досежно изп. дело №201488110401092, с което се
съобщавало, че в периода 28.05.2017г. до 28.06.2017г. ще се проведе
публична продан на нейния дом. След извършени допълнителни справки
установила, че на 15.07.2017г. е проведена публична продан на имота и с
постановление за възлагане от 27.09.2017г. имотът е възложен на трето
лице.С молба уточнение вх. №1762/25.06.2018г. ищцата излага, че след
извършени допълнителни справки се установило, че с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 152, том III, дело №599/28.07.2006г. Е. –М.А.
Р. продава на А. Р. Р. и А. Й. Р. процесния имот, което отново не повлияло,
обаче, на спокойното владение от страна на Я.Н.. С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №44, том I, дело №600/28.07.2006г. – А.Р. и
А.Р. учредяват в полза на „Уникредит Булбанк” АД ипотека върху
гореописания имот, като същият служи за обезпечаване вземанията на
банката, произтичащи от Договор за банков кредит №1187/20.07.2006г. През
2012г. на процесния имот е наложена възбрана по изп. дело №99/2011г. по
описа на ДСИ при РС – Бургас, като взискател е „Уникредит Булбанк” АД, а
длъжници „Адитон” ООД, А.Р.и А.Р.. С договор за продажба на вземане,
вписан в СВ – Чепеларе под №19, том 1, № вх. рег. 867/15.12.2017г.
„Уникредит Булбанк” АД прехвърля всичките си вземания от горните
длъжници, произтичащи от Договор за банков кредит №1187/20.07.2006г.
Излага, че след проведена на 15.07.2017г. публична продан, с постановление
5
за възлагане от 27.09.2017г., вписано в СВ – Чепеларе под №168, том
1/18.06.2018г., имотът е възложен на Т. Н. Г.. Моли се за уважаване на
предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. Н. Г., с
който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковите претенции. Конкретно се излагат доводи за липса на правен интерес
от предявяване на иска, доколкото ищцата не би могла по този начин да
осъществи защита на претенциите си спрямо ответника Т.Г., доколкото
претендираните права и решението по делото са непротивопоставими на
взискателя и новия купувач, на основание чл.453 от ГПК. Счита, че е
придобил процесния имот по силата на влязло в сила на 17.04.2018г.
постановление за възлагане №6043/27.09.2017г.,а исковата молба от
08.06.2018г. е вписана в имотния регистър на 27.06.2018г., тоест почти четири
години след вписване на възбраната върху имота. Оспорва ищцата да е
придобила имота по давност, доколкото няма данни да е осъществено
завладяване, чрез отричане правата на собственика. В тази връзка приема, че е
налице държане, а не владеене на същия, в случай че предварителния договор
не е съставен за целите на процеса. Оспорва автентичността на
предварителния договор относно изписването на текста и подписите на
същия, както и достоверността на датата му. Твърди, че са неверни
твърденията на ищцата, че последната осъществява фактическа власт върху
имота, доколкото в хода на принудителното изпълнение по изп. дело
№99/11г. на ДСИ при РС –Чепеларе и по изп. дело №92/2014г. на ЧСИ
Мачкърски процесният имот няколкократно е бил описван, оценяван и
изнасян на публична продан, като при нито един от описите и свързаните с
тях посещения в имота ищцата не е намирана там. Напротив, достъп до имота
е осигуряван от А.и дъщеря и А.Р.. Именно последните, в качеството си на
длъжници и със съзнанието на собственици на имота, атакуват
постановлението за възлагане и отлагат влизането му в сила до месец април
2018г. Счита, че ако владението на ищцата, която е в роднинска връзка с тях,
е било явно, несъмнено и постоянно, то неминуемо факта на осъществяването
му би достигнал до знанието на семейство Р.. Такъв интерес ще е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни
действия. Именно такива са налице от страна на А.и А.Р., които на
28.07.2006г. са учредили договорна ипотека в полза на „Уникредит Булбанк”
АД, което само по себе си предствалява извършване на правни действия,
оспорващи собствеността на ищцата /така, т.3Б от ТР №4/2014г. ОСГК на
ВКС/. Този извод не се променя и от липсата на изрични твърдения от страна
на ищцата в тази насока, обосноваващи интерес от иницииране на
производството. Доколкото ответниците Райчевски за учредили договорна
ипотека, което е възможно единствено по отношение на собствен имот, то
последните очевидно в сериозна степен оспорват и отричат правото на
собственост на ищцата, което последната твърди, че има. Ето защо, съдът
намира, че прозводството е допустимо по отношение на А.Р., А.Р. и Т.Г. и
6
недопустимо по отношение на "А." ООД.
Смолянският окръжен съд при служебна справка констатира
,че в открито съдебно заседание от 09.05.2019г. пълномощникът на ищцата
адв.П. е пледирал ,че моли съда да бъде уважен така предявеният
отрицателен установителен иск като съда обяви доверителката му за
собственик на процесния имот, на основание давностно владение,
продължило повече от 21 г. от 02.07.1996 г В писмената си защита пред
районен съд гр.Чепеларе е поискал районният съд да приеме за установено,
на основание чл. 124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС, че ищецът Я.Н. е
собственик на основание давностно владение, на процесния имот, а именно на
трети етаж от триетажна масивна сграда, представляващ жилище/апартамент,
с площ от 180 кв.м., която сграда се намира на адрес: гр. Чепеларе ул. „Васил
Дечев", № 42, ет. 3 и същата е разположена в имот с пл. № 908, попадащ в
парцел II - Битов комбинат, кв. 44 по плана на гр. Чепеларе, което жилище/
апартамент по кадастрална карта и кадастрални регистри ,която представлява
самостоателен обект в сграда с идентификатор ** /осем, нула, три, седем,
едно, точка, две, четири, едно, точка, девет, нула, осем, точка, едно, точка,
три/, ведно с 1/3 ид. от общите части на сградата, изба с площ от 16 кв.м. и 1/3
ид.ч. от прилежащия терен.
Гр.д. №11/2021г. е образувано по депозирана искова
молба с вх.№196/29.01.2021г.от Я. С. Н. от гр.Пловдив против Т. Н. Г. ,с
която е предявен положителен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.79ЗС –да се признае за установено по отношение
на ответника Т.Г. ,че ищцата притежава ¾ идеални части от правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по
кадастралната карта на гр.Чепеларе,одобрена през 2006г.,който
самостоятелен обект се намира в сграда №1 ,разположена в поземлен имот с
идентификатор **,с предназначение на обекта-жилище –апартамент ,ведно с
1/3 идеална част от общите части на сградата и изба с площ -16кв.м.Твърди
се ,че правото на собственост е продължило повече от 10 години –давностно
владение ,установено от ищцата и нейния починал на 02.07.1996г. съпруг
.Твърди ,че двамата са придобили правото на собственост върху имота на
02.07.2006г. чрез предварителен договор за покупко-продажба и Я.Н. се
явява собственик на ¾ идеални части от правото на собственост по силата на
наследяване , тъй като единствени наследници на нейния съпруг Й. Н.,са
съпругата му Я.Н. и дъщеря и А. Р. .
Законосъобразно и обосновано районен съд гр.Чепеларе в мотивите
на обжалваното определение е приел ,че с разрешаване на спора за
собственост на сграда с идентификатор **,с влизане в сила на решение
№71/06.06.2019г. по гр.д. №118/2018г. по описа на районен съд гр.Чепеларе
вече е формирана сила на пресъдено нещо и повторен иск е недопустим.
Влязлото в сила съдебно решение, с което се уважава предявения от ищеца
отрицателен установителен иск, преклудира всички основания (юридически
факти), от които ответникът би могъл да извежда съществуване на правото,
7
които са съществували към датата на устните състезания пред съда. Правният
интерес от отрицателен установителен иск за собственост при възможност да
се предяви и положителен такъв се обосновава в съобразителната част на
тълкувателното решение с обстоятелството, че правният спор не накърнява
само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на
противната страна, която затова отрича претендираното право. Поради това
всяка от тях разполага с право на иск за да защити това свое право, което се
засяга от този спор. В тази връзка се приема, че при отрицателния
установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег.
При този иск, с който ищецът отрича правото на собственост, претендирано
от ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички
основания, от които то може да се породи, като при уважаването му, това
право е отречено със сила на пресъдено нещо с оглед на всички възможни
основания. С това е постигната защитната функция на процеса по отношение
на правото на ищеца, засегнато от отреченото със съдебното решение право.
Когато ищецът отрича правото на ответника на собственост върху вещта не
защото се засягат други негови права върху нея, а поради това че твърди, че е
неин собственик, възникналия правен спор накърнява едно и също по
съдържание спорно право.И двете страни по делото претендират, че
притежават едно и също право, т.е. налице е идентичност на спорното
право.За наличието на правен интерес като процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск съдът е длъжен да следи служебно, поради което
независимо от доминирането на диспозитивното начало в гражданския
процес, при констатация за неговата липса, какъвто е разглеждания случай,
съдът следва да прекрати производството като недопустимо, ако се търси
защита на правото на собственост или на друго вещно право чрез предявяване
на положетелен установителен иск,тъй като и по предходното гр.д.
№118/2018г. по описа на районен съд Чепеларе и сега по гр.д. №11/2021г. по
описа на районен съд гр.Чепеларе основанието е едно и също давностно
владение,заедно с нейния съпруг продължило от 02.07.1996г. ,когато е бил
сключен предварителен договор за покупко продажба между Я. С. Н. и
продавача „Адитон“ЕООД на трети етаж от триетажана масивна
сграда,представлявакща жилище ,апартамент с площ 180 кв.м. на адрес
гр.Чепеларе,ул“Васил Дечев „ №42,ет.3,който представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **,заедно с 1/3 ид. част от общите части на
сградата ,изба с площ 16 кв.м. и 1/3 ид. част от прилежащия терен. Видно е
че в случая страните са едни и същи по двете дела и един и същ е и спорният
недвижим имот , като едно и също е основанието /давностно владение
/,което ищцата Я. С. Н. е въвела и по гр.д. №118/2018г. по описа на районен
съд Чепеларе и сега по гр.д. №11/2021г. по описа на районен съд гр.Чепеларе
,т.е. налице е пълна тъждественост от обективна и субективна страна между
двете дела/В този смисъл е решение №329/18.10.2012г. по г.д. №305/2012г. по
описа на ВКС Ігр.о/При това положение законосъобразно и обосновано
районният съд е приел че относно спорното право има вече формирана сила
на пресъдено нещо и този спор не може да се пререшава.С оглед на
гореизложеното ще следва да бъде потвърдено обжалваното определение
8
като законосъобразно.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 19 /29.01.2021 г. по гр.
д. № 11/2021 г по описа . на районен съд - Чепеларе, с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявения положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,като
законосъобразно .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9