Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. Русе, 27.11.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VI – ти състав, в публичното засеД.е на 14 ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 188 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от К.Д.Б. и Р.Д.Т.,***,
против Заповед № РД-01-868 от 24.03.2023 г. на Заместник-кмет по устройство на
територията (УТ) на Община Русе, с която е наредено К.Д.Б., в качеството му на
извършител, да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Реконструкция и надстрояване
на сграда с идентификатор 63427.2.3883.2 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр. Русе, изграждане на сграда с идентификатор 63427.2.3883.4
по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете и общ покрив над
тях“, намиращи се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.3883 по КККР на
гр. Русе, с административен адрес: ул. „Войводова“ № 49 в гр. Русе. С
оспорената заповед също така е наредено Р.Д.Т. и Н.Е.М., в качеството им на
съсобственици на ПИ 63427.2.3883 по КККР на гр. Русе, да осигурят достъп за
изпълнение на заповедта.
Излагат се твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претенцията е да се отмени
оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
в производството – Заместник-кмет по УТ на Община Русе, чрез процесуален
представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на
разноски.
Административен съд - Русе, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:
По фактите
Заместник-кметът по УТ на Община
Русе, при условията на
делегирана компетентност по §1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-868 от 24.03.2023 г., като
видно от представената с административната преписка Заповед № РД-01-2717 от 25.08.2022
г. на Кмета на Община Русе (л. 2 от преписката) на инж. М.И., на длъжност Заместник-кмет по УТ на Община
Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на
заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста
категория.
С процесната заповед, на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на К.Д.Б., в качеството му на извършител,
да премахне незаконен строеж категория V (пета): „Реконструкция и надстрояване
на сграда с идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, изграждане на
сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 по КККР на гр. Русе, изграждане на топла
връзка между двете и общ покрив над тях“, намиращи се в ПИ с идентификатор
63427.2.3883 по КККР на гр. Русе, с административен адрес: ул. „Войводова“ № 49
в гр. Русе (л. л. 18 - 21 от преписката). С
оспорената заповед също така е наредено на Р.Д.Т. и Н.Е.М., в качеството им на
съсобственици на ПИ 63427.2.3883 по КККР на гр. Русе, да осигурят достъп за
изпълнение на заповедта. Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от
влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при
неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително
премахване.
Основанията за издаване на
обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа,
което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да постанови оспорената
пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за
наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от
длъжностни лица от Община Русе Констативен акт № НС-02 от 13.01.2023 г. (л. л.
39 - 43 от преписката), е приел за установено и безспорно доказано, че във
връзка с Писмо вх. № 24-03-4 от 01.02.2021 г. на Началника на Регионална
дирекция за национален строителен контрол - Русе относно незаконно строителство
в имот, намиращо се на административен адрес: гр. Русе, ул. „Войводова“ № 49, е
образувана административна преписка в отдел „Строителен контрол“ (СК) към
Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ (ИСИК) при Община
Русе. По повод на така образуваната преписка са извършвани проверки, както на
място, така и по документи. Установено е, че ПИ с идентификатор 63427.2.3883 по КККР на гр. Русе е
собственост на К.Д.Б. и Р.Д.Т., наследници на Д.К. Б. (починал на 11.03.2009
г.), собственик съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71,
том II, дело № 581 от 1964 г. на нотариус Ц.М. с район на действие Русенски
народен съд с парт. № т. 238, стр. 68 (л. л. 24 и 25 от делото), и Удостоверение
за наследници изх. № 375 от 26.09.2014 г., и наследници на С.М.Б. (починала на
25.08.2018 г., видно от Удостоверение за наследници № 2-5247 от 18.09.2018 г.
на л. 59 от делото и Н.Е.М., съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 15 от Закон за собствеността
на гражД.те (ЗСГ) № 128, том IV, дело № 1595 от 1988 г. на нотариус М.Ц. с
район на действие Районен съд - Русе, вписан с вх. peг. № 1765
от 07.07.1988 г. (л. 54 от преписката).
С НА № 71, том 2, дело 581 от 21.03.1964
г. Д.К. Б. купува по-малката самостоятелна паянтова жилищна сграда, намираща се
от към страната на съседите наследници на В.М. и Т.Т., състояща се от стая,
кухня и коридор, застроени върху 31,60 кв.м. с пристроен към тях шапрон, заемащ
18,50 кв.м. и лятна кухня, представляваща помещение - стая от срещуположната
по-голяма жилищна сграда от към вътрешната част на двора, заемаща 15,40 кв.м.;
купува и ½ ид.ч. от долепения до нея външен клозет, както още и 80/269
ид.ч. от цялото място на имота.
Като
възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ са посочени Д.К. Б. (починал),
съгласно НА № 71, том II, дело № 581 от 1964 г. на нотариус Ц.М. с район на
действие Русенски народен съд с парт. № т. 238, cтр. 68 и Н.Е.М.,
съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на чл. 15
от ЗСГ № 128, том IV, дело № 1595 от 1988 г. на нотариус М.Ц. с район на
действие РС - Русе.
За
строител/извършител се сочи К.Д.Б., като е прието, че строителството е извършено в периода през 1991 г., съгласно
декларация, постъпила със Заявление вх. № 24-03-4#4 от 19.10.2021 г. от Р.Д.Т. (л.
л. 96 – 102 от преписката).
Установено
е, че няма строителен надзор.
Строежът
е описан по следния начин:
●
надстрояване на сграда с един етаж с идентификатор
63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, намираща се в североизточната част на
имот 63427.2.3883;
●
изграждане на масивна сграда с
идентификатор 63427.2.3883.4, намираща се в източната част на имот 63427.2.3883 по КККР на гр. Русе;
●
изграждане на топла връзка между описаните сгради и общ тавански етаж над
същите с дървена покривна конструкция.
Изпълнен
е нов етаж над сграда с идентификатор
63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе. Изградена е сграда на два етажа, отразена в
кадастралната карта с идентификатор 63427.2.3883.4 по КККР.
Двете
сгради са функционално свързани с изграждането на топла връзка между тях и така
вторият етаж се явява общ.
Над
общия (втори) етаж е изграден нов двускатен покрив, с дървена носеща
конструкция, а подпокривното пространство е с височина около 3,0 м. до билото.
В западната част е изпълнен надзид с височина около 1,1 м., като стрехата на
покрива навлиза в поземлен имот с идентификатор 63427.2.3777 по КККР на гр.
Русе, с наклон към същия.
В
северната част на сграда с идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, е
обособена тераса, над която е изградена метална конструкция, покрита с
керемиди.
Сграда
с идентификатор 63427.2.3883.4 по
КККР на гр. Русе е с приблизителни размери в план 6,0/5,0 м.
Сграда
с идентификатор 63427.2.3883.2 по
КККР на гр. Русе е с приблизителни размери в план 5,2/11,0 м., като по западната й фасада има допълнително изпълнени
три вертикални стоманобетонови елемента с височина около 6,5 м.
Стените
и на двете сгради са изградени с тухли с хоризонтална кухинност по-голяма от
25%, като няма изградени колони и пояси и няма изградени елементи за поемане на
земетръсни натоварвания.
Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са
установили, че строежът се обитава и е захранен с ел. енергия и вода.
Приели
са, че така описаните обекти са строеж, съгласно §5, т. 38 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ.
Счели
са, че строежът е V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ и
„г“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на
видовете строежи.
Според
длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, така изпълнените надстроявания, топла връзка и покрив
с дървена конструкция /тук, при формиране на изводите си длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ
изключват първи етаж на сграда с идентификатор 63427.2.3883.4/ не попадат в хипотезата на чл. 147, ал.
1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, както и на чл. 225, ал. 2 от ППЗТСУ, с оглед което
за извършването им е било необходимо одобряване на инвестиционен проект и
разрешение за строеж. Тъй като строежът е
изпълнен без изискващите се строителни книжа (инвестиционен проект и разрешение
за строеж), длъжностните лица по
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са приели,
че с това са нарушени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ, както и чл. 37, чл. 55, чл. 96, ал. 1 (?) от ЗТСУ, Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за
проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството и не е допустим по правилата
и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ.
В
хода на извършваната проверка е установено, че за имота има издадено PC № 8А2
от 25.01.1982 г. и Протокол № 7 от 26.01.1982 г. за дадена
строителна линия и определено ниво за сграда (л. л. 3 и 4 от преписката). С РС № 8А2 от 25.01.1982 г., издадено от НС
гр. Русе на името на Д.К. Б. е разрешено Преустройство на съществуваща
жилищна сграда и построяване на пристройка антре и баня-тоалетна. В Протокол
№ 7 от 26.01.1982 г. за дадена строителна линия, размерите на този строеж са 4,60/5,40м. В този размер е включен
целият строеж - към лятната кухня, собственост на Д. Б. и част от по-голямата
жилищна сграда се пристроява коридор и баня-тоалетна, като съответно
новопостроените помещения функционално се обединяват /преустройство/ със
съществуващата стая. Длъжностните лица по
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са приели, че местоположението
на същата частично съвпада с местоположението (но не и по габарити) на сграда с
идентификатор 63427.2.3883.4 по КККР на гр. Русе. Затова са счели, че обектът
на място не съответства на одобрените строителни книжа /включително и досежно
първия етаж/.
За
сграда с идентификатор 63427.2.3883.2
по КККР на гр. Русе има издадено РС №
1205 от 15.12.1988 г. и одобрени проекти към него, издадено от Окръжен
народен съвет - Русе и Протокол № 11 от 26.01.1989
г. за дадена строителна линия и определяне на ниво (л. л. 5 и 6 от
преписката). С РС № 1205 от 15.12.1988
г., издадено от НС гр. Русе на Д.К. Б. е разрешено строителството на нова
жилищна сграда по одобрени архитектурни проекти. В обяснителната записка е
посочено, че конструкцията на сградата е стоманобетонова с подови и тавански
плочи. Застроената площ е 55 кв.м. Проектирана е едноетажна жилищна сграда със
сутерен и тавански етаж с височина 6,00м. до кота било. Първоначалният проект е
преработен и преработката е одобрена на 08.10.1989 г. Съгласно нея, на жилищния
етаж са разположени дневна, спалня, кухня, баня и коридор. Стълбата за сутерена
и таванския етаж е изнесена извън жилището като е предвидена стълбищна клетка с
размери 3,50м./1,50м., обслужваща сутерена, жилищния етаж и таванския етаж.
Достъпа до къщата от двора е по 6 бр. стъпала. На таванския етаж са разположени
широк коридор /2,01 м./, сушилня и склад. Двете помещения са проектирани със
скосения, като за таван се ползва покривната конструкция на сградата. Тя е със
сложна конфигурация - двускатен над коридора и стълбището в посоки север/юг и
едноскатен над двете помещения посока изток. Представеният Протокол № 11 от 26.01.1989 г. за даване
на строителна линия е за строеж на жилище с размери 5,00м./11,00 м. Установено е, че при строителството на визираната
сграда не са спазени одобреният проект и издадените строителни книжа, тъй като
е изпълнен и втори етаж в нарушение на
същите, за което е била издадена и Заповед
№ 12 от 30.06.1989г. от Общински народен съвет Русе за събаряне на
незаконно изграден втори етаж на едноетажната сграда. Установено е, че заповедта
е била изпълнена на 13.07.1989 г.
Съдът констатира, че по преписката е
наличен и Констативен акт № 75 от 26.08.1994
г. (л. 7 от преписката), с който се
установява извършено нарушение и изграден незаконен строеж, като съгласно обстоятелствената
част на КА, е 1/. изграден наново втори етаж на жилищна сграда на западната
граница на имот пл. № 22, за който е била издадена Заповед за премахване № 12
от 30.06.1989 г., изпълнена на 13.07.1989 г.; 2/. изграден тавански етаж над
втори етаж на новата жилищна сграда с Н-2,50 м. и двускатен покрив към съседния
имот; 3/. изградена двуетажна пристройка към незаконно изградената жилищна
сграда към източната граница и 4/. изградени отворени прозорци на калкана към
съседния имот. За време на извършването на незаконния строеж е посочено – м. септември
1989 г.
Гореизложеното е индиция, че строителството е извършено
в периода август 1989 г. – август 1994 г.
По данни на жалбоподателя Б. (вж. декларация на л. л.
100 – 102 от преписката) и на жалбоподателката Т. (л. л. 103 и 104 от
преписката) строителството е извършено през 1991 г.
При тези данни съдът намира за установено, че строежът
е изпълнен през 1991 г.
Именно това е и периодът на извършване на строителството, приет както от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в съставения
КА, така и в последствие от АО в
оспорената заповед.
Прието
е, че представената в хода на проверката документация за поземлен имот с
идентификатор 63427.2.3883 по КККР на гр. Русе не е относима към изграденото
към момента на проверката от 13.01.2023 г.
Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ също така
са направили извод и за това, че при извършеното строителство не са
спазени нормативните изисквания за поемане на хоризонтални сеизмични сили,
съгласно които тухлите трябва да са с вертикални кухини и не са обрамчени с
хоризонтални и вертикални стоманобетонови елементи с минимални сечения 0,25м./0,25
м.
Приели
са, че за строежа не е приложима разпоредбата на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,
поради това, че строежът е построен без изискващите се строителни книжа, без
инвестиционен проект и PC, като не съответства на правилата и нормативите към
настоящия момент, както и към момента на изграждане. Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са
обосновали този извод и с довода, че описаните сграда с идентификатор
63427.2.3883.4 по КККР на гр. Русе, надстрояване на сграда с идентификатор
63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, топла връзка и общ покрив са изградени в нарушение на Частичен
застроителен и регулационен план (ЧЗРП) на кв. 299 по плана на гр. Русе,
одобрен със Заповед № 1343 от 07.08.1992 г. на Кмета на Община Русе (л. 59 от
преписката).
При
така установеното длъжностните лица по
чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са приели за установено по несъмнен начин
наличието на незаконен строеж, по начина, описан по-горе в настоящото изложение,
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, който не може да се определи като
търпим. С оглед на това, са счели, че са налице предпоставките на хипотезата на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - наличие на незаконен строеж пета категория, което,
според тях, е основание за започване на административно производство по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахването на цялата сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 по КККР на
гр. Русе, на надстроения етаж на сграда 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе,
както и на реализираната топла връзка и общ покрив над тях.
Констативен
акт № НС-02 от 13.01.2023 г. (л. л. 39 - 43 от преписката) е съобщен на заинтересованите лица по реда на §4 от
ДР на ЗУТ (л. л. 35 – 38 от преписката).
По същия в законоустановения срок е постъпило Възражение
вх. № 24-03-4#13 от 27.01.2023 г. от Р.Д.Т. (л. л. 33 и 34 от преписката).
Във възражението се излагат твърдения, че със
съсобственика Н.М. са се договорили
да няма претенции за незаконната топла връзка. Сочи, че ще съборят, което е
незаконно изградено и ще го възстановят както е по първоначалния план, но и М.
следвало да възстанови общия двор. Твърди, че няма как да премахне цялата
източна сграда /има се предвид сграда с идентификатор 63427.2.3883.4/, след като тя е закупена от родителите им през 1964
г. и фигурира в нотариалния акт, а само – надстройката /има се предвид
изградения втори етаж и общия покрив/.
Така изложените възражения, са били обсъдени от
административния орган и приети за неоснователни, като Заместник-кметът по УТ
на Община Русе е
приел, че във възражението по същество не се излагат нови твърдения, както и че
не се оспорват констатациите, обективирани във връчения констативен акт, с
оглед което е счел, че същото не би могло да се възприеме като „възражение“.
На 24.03.2023 г. е издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-868 на Заместник-кмет по
УТ на Община Русе. Тя се основава изцяло на фактическите констатации и правни
изводи, обективирани в Констативен акт № НС-02 от 13.01.2023 г. (л. л. 18 - 21
от преписката).
С Писмо изх. № 24-03-4#18 от 27.03.2022 г., Заповед №
РД-01-868 от 24.03.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе е изпратена
на жалбоподателите и на Н.Е.М.. Видно от представените с административната
преписка обратни разписки заповедта е получена от жалбоподателите, връчена е
лично на Т. на 29.03.2023 г., като тя е получила и екземпляра до нейния брат –
жалбоподателя К.Д.Б. (л. л. 12 - 17 от преписката).
От съдържащите се в административната преписка документи
става ясно, че по повод жалби на Н.Е.М. за незаконно строителство в имот, намиращ
се на административен адрес: гр. Русе, ул. „Войводова“ № 49 са били извършвани и предходни
проверки. Така например, видно от протокол от 25.05.2021 г., работна група от
отдел СК към Дирекция ИСИК при Община Русе е установила следното: в имота има
две двуетажни жилищни сгради с таванско помещение над тях. Втори етаж и
таванските помещения на двете сгради са общи. След направено замерване на
габаритите на сградите е установено, че жилищната сграда с идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе е с
размери 6,40м./10,90 м. Жилищната
сграда с идентификатор 63427.2.3883.4
по КККР на гр. Русе е с размери 4,80м./5,55
м. Сградите са изпълнени с монолитно строителство, стоманобетонови плочи,
стъпващи върху тухлена зидария с дебелина 25 см. (л. л. 113 и 114 от преписката).
Налице са данни, че с Писмо рег. № 24-03-4#3 от 11.10.2021 г., жалбоподателите са уведомени за констатациите,
обективирани в протокола от 25.05.2021 г., като в това писмо изрично се сочи,
че за 1-ви етаж на описаните сгради има
издадени строителни разрешения и одобрени инвестиционни проекти. За общия
втори етаж и таванските помещения над него няма издадено разрешение за строеж,
предвид което надстрояването на
едноетажни сгради в имота се явява незаконен строеж. В тази връзка от
жалбоподателите, с цитираното писмо, е било изискано да представят декларация/и
от свидетел/и, в коя/ито следва да е посочено кога (месец и година) и от кого е
изпълнено описаното надстрояване. Писмото е било получено от тях на 12.10.2021
г. Писмото е било адресирано до К.Д.Б. и Р.Д.Т., като е получено лично от Т. (л.
л. 109 – 111 от преписката). В последствие проверката е продължила, като за актуалния
й статус е била уведомявана РДНСК – Русе. Така например, в писмо от 23.06.2022 г., отново се сочи, че за
1-ви етаж на описаните сгради има издадени строителни разрешения и одобрени
инвестиционни проекти. За общия втори етаж и таванските помещения над него няма
издадено разрешение за строеж, предвид което надстрояването на едноетажни
сгради в имота се явява незаконен строеж. (л. л. 78 и 79 от преписката).
Жалба до АдмС – Русе срещу
заповедта е подадена на 12.04.2023 г. от К.Д.Б. и Р.Д.Т., като основното
възражение на жалбоподателите се изразява в това, че отразената в заповедта
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, с оглед на което и
органът е извел неправилни и необосновани правни изводи относно наличието на
незаконен строеж (л. л. 2 - 8 от делото).
По делото е разпитан като
свидетел Н.Е.М. (л. л. 84 - 86 от делото), който в показанията си сочи, че не е
бил свидетел при изграждането на имота, но твърди че строителството е било
извършено в периода, през който той е бил в чужбина - между 1989 г. и 1994 г.
Свидетелства за това, че многократно е подавал жалби до Общината за извършеното
незаконно строителство в имота – през 2014 г., 2018 г., 2021 г. Показанията на
свидетеля всъщност изцяло подкрепят писмените доказателства, съдържащи се в
приобщената към делото административна преписка, досежно периода на извършване
на строителството.
По делото, за изясняване на
възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от
съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и
съдебно-техническа експертиза. От заключението й, както и от допълнително
направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание се установява следното
(л. л. 98 - 103 и л. л. 142 и 143 от делото):
След извършен подробен оглед и
измервания, и след запознаване с доказателства по делото, вещото лице е
установило, че сградите, предмет на обжалваната заповед се намират в имот с
идентификатор 63427.2.3883, съгласно КККР на гр. Русе, на адрес: ул. „Войводова“
№ 49. В момента на огледа в имота, експертът констатирал, че са разположени
сгради с идентификатори 63427.2.3883.2 и 63427.2.3883.4. Другите две сгради
нанесени в кадастралните регистри са съборени.
Вещото
лице е установило, че сграда с идентификатор 63427.2.3883.2 е разположена по
западната граница на имота и представлява двуетажна жилищна сграда с ширина 6,10м. и дължина 12,50м.
Габаритните размери от проекта са 6,75м./11,25м.
Достъпът до първия етаж на сградата е по стълбище, разположено на мястото,
предвидено в проекта. Разпределението на етажа отговаря на проекта.
Вместо тавански етаж е изграден втори жилищен
етаж, като достъпът до него е самостоятелен - от двора по външно стълбище. Този етаж е разположен не само над първия
етаж от сграда 63427.2.3883.2, но и над първия етаж на сграда 63427.2.3883.4. Той представлява самостоятелно
жилище, което е разположено над първия етаж на сграда 63427.2.3883.2 и над
първи етаж на сграда 63427.2.3883.4. Над цялото това жилище е разположено
подпокривно пространство и изграден общ над двете сгради покрив, който е с дървена двускатна
/изток-запад/ носеща покривна конструкция, обшита с ОСБ плоскости и покрита с
керемиди.
Сградата
е с тухлени ограждащи зидове, виждат се стоманобетонови плочи и стоманобетонови
пояси. Налични са и стоманобетонови колони, като тези от източната страна на
постройката са издадени извън стената. Експертът сочи, че не е възможно да се
установи без разрушаване на вътрешната мазилка дали тези колони са само отвън
или са свързани със стоманобетоновите плочи и пояси.
По източната граница на имота е разположена
сграда с идентификатор 634272.3883.4.
Първият етаж се състои от коридор, от който се влиза в стая и в баня-тоалетна.
Външните размери са 5,60м. дължина и
5,00м. ширина /по протокол за строителна линия - 5,40м./4,60м./ В четирите ъгли на стаята са изградени
стоманобетонови колони, над целия етаж е направена стоманобетонова плоча.
За
по-голяма яснота експертизата представя в табличен вид описаното в Констативен
акт № НС-02 от 13.01.2023 г., изцяло възприето от АО в оспорената заповед, и констатираното
по време на огледа (вж. Таблица 3 от заключението на стр. 6 и стр. 7).
Съгласно диспозитива на обжалваната заповед следва да
бъде премахнат строеж, представляващ „Реконструкция и надстрояване на сграда с
идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, изграждане на сграда с
идентификатор 63427.2.3883.4 по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между
двете и общ покрив над тях“.
Относно сграда с идентификатор 63427.2.3883.2, в момента на огледа от вещото лице е установено, че
същата досежно нейния втори етаж и общия покрив не отговаря на представените по
делото проекти.
Сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 е с размери приблизително идентични на посочените в
Протокол № 7 от 26.01.1982 г. за дадена строителна линия към Разрешение за
строеж № 8А2 от 25.01.1982 г./разлика в сантиметри: 20 см. дължима и
40 см. ширина/. Както и вещото лице сочи в проведеното открито съдебно засеД.е
на 14.11.2023 г., разликата
в измерванията е в рамките на разумното, тъй като не става въпрос за идеални
прави линии и несъответствията са несъществени. Освен това, при огледа експертът е констатирал, че първият етаж се състои от стая, коридор и
санитарно помещение. Също така е установено и че местоположението на първия
етаж отговаря на местоположението, изчертано в Протокола за строителна линия.
При тези данни вещото лице дава заключение, че
се касае за надстрояване на сграда, като незаконно построената /без строителни
книжа/ част от сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 е вторият етаж и покрива. Според
експерта, при тези данни би следвало да бъде наредено премахването на надстрояване
на сгради 63427.2.3883.2 и 63427.2.3883.4, както и връзката между тях,
съответно и покривът над изградения общ втори етаж. Посочва, че ако бъде
премахнат така описания от него незаконен строеж /надстрояване над двете
сгради, топла връзка между тях и изграден покрив над този втори етаж/ няма да
се повлияе устойчивостта на първите етажи на двете сгради.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена
в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалването.
Противно
на довода на ответната страна, жалбоподателката Р.Д.Т. има правен интерес да
оспорва процесната заповед.
В ЗУТ
няма специална норма за правото на жалба срещу заповедите за премахване на
незаконен строеж, затова съгласно чл. 219, ал. 3 от ЗУТ, приложение намира
разпоредбата на чл. 147 от АПК, съгласно която право да оспорят
административния акт имат гражД.те и
организациите, чиито права, свободи или
законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той
поражда задължения.
В
конкретния казус, действително съгласно диспозитива на заповедта, с нея е
разпоредено К.Д.Б., в качеството му на извършител, да премахне описания
незаконен строеж. Независимо, обаче, че не е посочена като адресат на заповедта,
Т. има правен интерес да оспори същата, тъй като нейните права и интереси са пряко
засегнати от процесната заповед за премахване на незаконен строеж. Последиците
при едно изпълнение на заповедта пряко ще рефлектират и в нейната правна сфера.
На първо място, правата и интересите
на Т. са засегнати от процесната заповед, предвид това, че тя се явява
съсобственик на описания в заповедта незаконен строеж.
В случая
следва да бъде съобразен и текстът на относимата към казуса разпоредба на §3 от
ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол.
Съгласно ал. 1 на §3 от ДР
на цитираната наредба,
„адресат/адресати на
заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с
ограничено вещно право или извършителят
на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж.
А ал. 2 на §3 от ДР
на цитираната наредба гласи, че в случай на смърт на някои
от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните
наследници съгласно Закона за наследството.
По отношение на Т. се установява, че
тя, на първо място е съсобственик в ПИ 63427.2.3883 по КККР на гр. Русе /както
впрочем е посочено и в оспорената заповед/, на следващо място тя се явява и наследник
на лицата, които, както тя самата сочи в декларацията й, подадена със Заявление
вх. № 24-03-4#4 от 19.10.2021 г. (л. л. 96 – 104 от преписката), са извършили
строителството през 1991 г. – нейните родители.
Не на
последно място, следва да се има предвид, че в проведеното административно
производство по издаване на процесната заповед, а и още при предходните
проверки, административният орган е адресирал всички документи до
жалбоподателите К.Д.Б. и Р.Д.Т. именно като към евентуални адресати на заповед
за премахване на незаконен строеж.
При
тези данни Р.Д.Т. също би могла да бъде надлежен адресат на заповедта за
премахване на незаконния строеж, макар и АО да е посочил като такъв единствено
нейния брат – жалбоподателя К.Д.Б., предвид представената от него декларация, в
която същият се определя като извършител на строежа.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна
поради следните съображения:
Заместник-кметът по УТ на
Община Русе, при
условията на делегирана компетентност по §1, ал. 3, предложение първо от ДР на
ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-868 от 24.03.2023 г., като
видно от представената с административната преписка Заповед № РД-01-2717 от
25.08.2022 г. на Кмета на Община Русе (л. 2 от преписката) на инж. М.И., на длъжност
Заместник-кмет по УТ на Община Русе, са делегирани определени функции от кмет
на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от
четвърта до шеста категория.
Следователно оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган.
Тя е в предписаната от закона
форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно
основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
При постановяване на
процесната заповед обаче административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
За да е налице незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ следва точно и ясно да се
идентифицира конкретният строеж, след което именно по отношение на него да се
извърши проверка относно законността му и при липса на такава, както и на
търпимостта му, може да се издаде заповед за неговото премахване като
незаконен.
В случая административният орган не е изяснил всички
факти и обстоятелства от значение за случая.
При издаване на заповед по чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ административният орган дължи
конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни
действия, което в случая не е постигнато.
В заповедта за премахване на
незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган
следва да посочи ясно и точно конкретното описание на същия, което в настоящия
случай не е направено.
Административният орган не е описал и индивидуализирал
процесния строеж съответно на действителното фактическо и правно положение,
както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него
заповед.
Съгласно диспозитива на заповедта, е разпоредено да се
премахне незаконен строеж категория пета, представляващ „Реконструкция и надстрояване на сграда с идентификатор
63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, изграждане на сграда с идентификатор 63427.2.3883.4
по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете и общ покрив над
тях“.
От мотивната част на заповедта става
ясно, че строежът представлява:
●
надстрояване на сграда с един етаж с идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на
гр. Русе, намираща се в североизточната част на имот 63427.2.3883;
●
изграждане на масивна сграда с идентификатор 63427.2.3883.4, намираща се в източната част на имот 63427.2.3883 по
КККР на гр. Русе;
●
изграждане на топла връзка между описаните сгради и общ тавански етаж над
същите с дървена покривна конструкция.
Изпълнен
е нов етаж над сграда с идентификатор
63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе.
Изградена е сграда на два етажа, отразена в кадастралната карта с идентификатор
63427.2.3883.4 по КККР.
Двете
сгради са функционално свързани с изграждането на топла връзка между тях и така
вторият етаж се явява общ.
Над
общия (втори) етаж е изграден нов двускатен покрив, с дървена носеща
конструкция, а подпокривното пространство е с височина около 3,0 м. до билото.
В западната част е изпълнен надзид с височина около 1,1 м., като стрехата на
покрива навлиза в поземлен имот с идентификатор 63427.2.3777 по КККР на гр.
Русе, с наклон към същия.
В
северната част на сграда с идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе, е
обособена тераса, над която е изградена метална конструкция, покрита с
керемиди.
Сграда
с идентификатор 63427.2.3883.4 по
КККР на гр. Русе е с приблизителни размери в план 6,0м./5,0 м.
Сграда
с идентификатор 63427.2.3883.2 по
КККР на гр. Русе е с приблизителни размери в план 5,2м./11,0 м., като по западната й фасада има допълнително
изпълнени три вертикални стоманобетонови елемента с височина около 6,5 м.
На първо място, едва в диспозитива на
заповедта един от обектите, включени в незаконния строеж, е описан като: „Реконструкция и надстрояване на сграда с
идентификатор 63427.2.3883.2 по КККР на гр. Русе“. В мотивната част на
заповедта, както и в КА, на който същата се основава, липсва такова описание.
Така, не е ясно в какво се изразява посочената в диспозитива „реконструкция“ на
сградата и дали действително са извършени строителни дейности, които могат да
бъдат определени като такива по възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови
такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на
строежа, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §5, т. 44 от ДР на
ЗУТ. Въвеждането на това понятие едва в диспозитива на заповедта и липсата на
такова описание в мотивната й част и в КА, на който се основава заповедта, представлява
съществено нарушение на администртативнопроизводствените правила, което от една
страна нарушава и ограничава правото на защита на заинтересованите лица в проведеното
административно производство, а от друга - възпрепятства и съда да извърши
преценка дали е налице реконструкция на строеж, съобразявайки законовата
дефиниция на това понятие.
Прието е също, че така изпълненото строителство не
съответства на представените PC
№ 8А2
от 25.01.1982 г. и Протокол № 7 от 26.01.1982 г. за дадена
строителна линия и определено ниво за сграда досежно сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 по КККР на гр. Русе, включително
и досежно нейния първи етаж.
Не съответства и на представените РС
№ 1205 от 15.12.1988 г. и одобрени проекти към него,
издадено от Окръжен народен съвет - Русе и Протокол
№ 11 от 26.01.1989 г. за дадена строителна линия и определяне на ниво досежно
сграда с идентификатор 63427.2.3883.2
по КККР на гр. Русе, като несъответствието касае изградения втори етаж на
сградата и общия покрив над втория етаж.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, а и при предходни проверки от
служители на Община Русе, извършени например на 25.05.2021 г., обаче, по
несъмнен начин се установява, че за 1-ви
етаж на описаните сгради има издадени строителни разрешения и одобрени
инвестиционни проекти. За общия втори етаж и таванските помещения над него няма
издадено разрешение за строеж, предвид което надстрояването на едноетажни
сгради в имота се явява незаконен строеж.
Експертът е категоричен, че относно сграда с идентификатор 63427.2.3883.2, в момента на огледа е установил, че същата не
отговаря на представените по делото проекти досежно нейния втори етаж и общия
покрив.
Сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 е с размери приблизително идентични на посочените в
Протокол № 7 от 26.01.1982 г. за дадена строителна линия към Разрешение за
строеж № 8А2 от 25.01.1982 г./разлика в сантиметри: 20 см. дължима и
40 см. ширина/. Както и вещото лице сочи в проведеното открито съдебно засеД.е
на 14.11.2023 г., разликата
в измерванията е в рамките на разумното, тъй като не става въпрос за идеални
прави линии и несъответствията са несъществени. Освен това, при огледа експертът е констатирал, че първият етаж се състои от стая, коридор и
санитарно помещение. Също така е установено и че местоположението на първия
етаж отговаря на местоположението, изчертано в Протокола за строителна линия. При тези данни вещото лице дава заключение, че
се касае за надстрояване на сграда, като незаконно построената /без строителни
книжа/ част от сграда с идентификатор 63427.2.3883.4 е вторият етаж и покрива.
При
тези данни би следвало да бъде наредено премахването на надстрояване на сгради
63427.2.3883.2 и 63427.2.3883.4, както и връзката между тях, съответно и
покривът над изградения общ втори етаж.
Според вещото лице има възможност да бъдат премахнати
само надстрояването на сгради 63427.2.3883.2 и 63427.2.3883.4, както и топлата
връзка между тях, съответно и покривът над изградения общ втори етаж, без това да повлияе на
устойчивостта на първите етажи, за които има издадени строителни разрешения и
одобрени инвестиционни проекти.
Така установените
несъответствия между диспозитив на оспорената заповед, описание на незаконния
строеж в мотивите на заповедта и в КА, на който тя се основава, и установеното
по делото като изпълнено строителство, представляващо незаконен строеж, съставлява
съществено процесуално нарушение, довело и до неправилно приложение на материалния
закон.
Неточното описание на незаконния
строеж рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния
въпрос в производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежа,
предмет на указаните с
тази заповед разпоредителни действия и подлежи ли на премахване във вида, в който е
посочен в диспозитива на заповедта. Въпросът с точното определяне на процесния
строеж е пряко свързан и с определяне на момента на извършването му и
извършителя му. Тези две обстоятелства пък от своя страна имат непосредствена
връзка с определянето на адресата на заповедта за премахване и с установяването
на наличие или липса на търпимост на строежа.
С оглед гореизложеното описаният в
заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без коректна, отговаряща
на фактическото и правно положение, конкретизация на обема, параметрите и
характеристиките му. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал.
2, т. 4 и т. 5 от АПК.
При издаване на заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти. От една страна за това го задължават
административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила.
В допълнение - в производството по
установяване и премахване на незаконен строеж, административният орган е длъжен
да установи момента на изграждане с всички допустими доказателства, като
извърши и преценка за търпимост по времевите периоди на §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ.
Предвид посоченото от жалбоподателите
време на изпълнение на установеното строителство /1991 г./, като това е и годината на извършване на строежа,
установена и от административния орган, се явява неотносима към казуса
разпоредбата на §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, поради което изводът на
административния орган относно неприложимост на института на търпимост в случая
и на това основание се явява неправилен и необоснован.
Разпоредбата на §127, ал. 1 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ не визира всички строежи, които са изградени до 31 март 2001 г., а само тези от тях,
реализирани след изтичането на крайния
срок по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като разпоредбата
на §127, ал. 1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ не отменя
предходната уредба по §16 от ПР на ЗУТ, която регламентира три хипотези в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 в зависимост от времевия период на
изграждане на строежа. С §127, ал. 1 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ само се
въвежда нов четвърти времеви период, следващ този по ал. 3 на §16 от ПР на
ЗУТ.
В случая, с оглед приетата за
установена от административния орган, а и от съда година на изпълнение на
строителството – 1991 г. търпимостта подлежи на изследване през призмата на
§16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. В тази хипотеза и в условията
на кумулативност са предвидени изискванията за допустимост на строежите по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за съответния период или съгласно ЗУТ, като е поставено и допълнително условие - за
декларирането им от собствениците пред одобряващите органи в посочения в
разпоредбата срок – до 31 декември 1998 г.
Изследване на търпимостта, с оглед
очертаните в относимата разпоредба предпоставки, не е извършвано от
административния орган.
В тази връзка съдът намира за
необходимо да посочи, че позоваването на Частичен застроителен и регулационен план (ЧЗРП) на кв. 299 по плана на
гр.Русе, одобрен със Заповед № 1343 от 07.08.1992 г. на Кмета на Община
Русе, също се явява неотносимо към процесния случай, тъй като същият е одобрен, т.е. е
действащ, след извършването на строителството през 1991 г. Следвало е АО да
извърши преценка дали изграденото през 1991 г. се явява допустимо съгласно
действащия към този период подробен градоустройствен план. Такава преценка не е
била извършвана.
Преди да издаде акта,
административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството,
дали изграденото представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден
строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да посочи точните му
характеристики и предназначение, да съобрази дали не е приложим института на търпимост в процесния случай както поради
характера и параметрите на незаконното строителство, така и с оглед на годината/периода
на извършване на строителството. В този смисъл, административните актове не
могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в
противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което в случая
е довело и до неправилно приложение на материалния закон, предвид установените
по делото по категоричен начин факти и обстоятелства, че част от обектите,
квалифицирани от органа като незаконен строеж, съответстват на издадените
строителни книжа.
С оглед описаните по-горе в
настоящото решение несъответствия в предмета на заповедта с безпротиворечиво
установеното действително фактическо и правно положение, настоящият съдебен
състав приема, че при издаване на оспорената Заповед № РД-01-868 от 24.03.2023 г. на
Заместник-кмет по УТ на Община Русе, административният орган е нарушил изискването на чл.
35 от АПК, задължаващо този орган, преди да се произнесе със своя
административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Нарушаването на тази норма също води към незаконосъобразност на
издадения административен акт.
Предвид
всичко изложено дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява
основателна и доказана и като такава, следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за разноски,
направено от процесуалния представител на оспорващите за основателно. Същите са
в общ размер на 270 лева, от
които 20 лева
заплатени държавни такси (по 10 лева за всеки един от жалбоподателите) за
образуване на дело (л. л. 36 - 39 от делото) и 250 лева депозит вещо лице (л.
л. 87 и 88 от делото).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-01-868 от 24.03.2023 г. на Заместник-кмет по устройство на територията на
Община Русе.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на К.Д.Б., ЕГН ********** и Р.Д.Т.,
ЕГН ********** ***, направените в съдебното производство разноски общо в размер
на 270 лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: