Решение по дело №484/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Х. Х. С., с посочен постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], представляван от управителя му В. К.-Н., с посочена цена на иска, в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 13.11.2024 год. подала заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, като по повод подаденото от нея заявление, с Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14 години, 00 месеца и 10 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане периодите на майчинство, за времето от 01.01.1983 год. до 15.08.1983 год. и от 01.04.1990 год. до 04.04.1991 год., с обща продължителност 01 година, 07 месеца и 17 дни, не били зачетени за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат – адвокат Д. К., видно от сключен Договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата], за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева. Сочи на следващо място, че с Решение №2153-08-126 от 07.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу посоченото разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, който с Решение №1465 от 04.07.2025 год., постановено по адм. дело №287/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение №2153-08-126 от 07.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението й за пенсиониране, с указание за зачитане на периода на майчинство за действителен осигурителен стаж, като осъдил Националния осигурителен институт да й заплати сумата в размер на 500.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ищцата твърди, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за нея имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни доводи и съображения за наличие на всяка една от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Х. Х. С., с посочен постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело съдебни разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява. По делото преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк. Д. Д. В., в което се оспорва предявения иск. В становище е заявено, че се поддържат изложените мотиви в депозирания отговор на исковата молба, както и се излагат съображения в подкрепа на твърдението за неоснователност на исковата претенция. В становището се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендирано адвокатско възнаграждение, се иска такова да не бъде присъждано или да бъде определен съразмерно със стойността на иска в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк.Д. Д. В., в който се заявява най-напред, че искът е допустим, както и се сочат подробни съображение за неговата неоснователност, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и се сочи, че в случая постановения от административния орган на ТП на НОИ – Кърджали административен акт не се явява незаконосъобразен. Счита също, че не е налице и причинно-следствена връзка между отменения административен акт – Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 г. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и претендираните вреди, които счита, че трябва да са пряка, непосредствена и закономерна последица от отменения акт. Излага се довод, че договорът за правна защита и съдействие урежда договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителката е заплатила адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали и че платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение при обжалване на административни актове, не представлява вреда и не води до увреждане в патримониума й, тъй като срещу него, тя е получила адвокатска услуга, т.е. патримониума на лицето не е намалял в следствие на направения разход, след като срещу него тя е получила приход – предоставената услуга. Поради това счита, че разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда и че тези разноски не произтичат пряко и непосредствено от постановения административен акт, а от договора за правна защита и съдействие.

В писмения отговор се излагат и доводи, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането на това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н., а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. С отговора се моли съда предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 500.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт, както и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт. Сочи, че съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и че посочената норма доразвива въведения принцип в чл.7 от Конституцията, според който държавата отговаря за всички вреди и действия, причинени от незаконни актове или нейни органи. В този смисъл счита, че исковата молба е основателна и доказана и предлага съдът да я уважи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №287/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със Заявление с Вх.№2113-08-1962 от 13.11.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищцата Х. Х. С. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО. Не се спори също така, че с Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, на ищцата е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години, като такъв е зачетен за период от 14 години, 00 месеца и 10 дни.

Недоволна от отказа да й се отпусне заявената лична пенсия, Х. Х. С. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл.117, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, като жалбата е била подадена чрез пълномощник - адвокат Д. Й. К. от АК – [област], по повод което е било постановено Решение №2153-08-126 от 07.04.2025 год., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали/л.16-л.18/. С това решение, жалбата на Х. Х. С. против Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, е била отхвърлена, като неоснователна. Към жалбата против Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год., подадена до директора на ТП на НОИ – Кърджали, е било приложено адвокатско пълномощно от 04.03.2025 год., с което адвокат Д. К. е упълномощена да представлява ищцата Х. Х. С. в производството пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, като от нейно име да изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“в ТП на НОИ – Кърджали. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, ищцата Х. Х. С. е сключила Договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата] с адвокат Д. Й. К. от АК – [област], с договорено и заплатено в брой, към датата на сключване на договора, адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева/л.19, в оригинал на л.37, стр.2 от настоящото дело/.

Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение №1465 от 04.07.2025 год., постановено по адм.дело №287/2025 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.7-л.15/, е отменено Решение №2153-08-126 от 07.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, с Вх.№2113-08-1962 от 13.11.2024 год., подадено от Х. Х. С., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С това съдебно решение, в полза на жалбоподателката Х. Х. С. са били присъдени деловодни разноски, в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство по делото, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие по това дело. Изрично в мотивите на съдебния акт е посочено, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Това решение на Административен съд – Кърджали не е било обжалвано и е влязло в сила на 22.07.2025 година.

В изпълнение на посоченото по-горе, влязло в сила съдебно решение, преписката по заявлението с Вх.№2113-08-1962 от 13.11.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Х. Х. С., за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е върната на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения срок, като писмото с Изх.№517 от 23.07.2025 год., с което е изпратена преписката, е получено в ТП на НОИ – Кърджали, от Д. В. - юрисконсулт, на датата 24.07.2025 год./л.55 от адм.дело №287/2024 год. по описа на АдмС - Кърджали/.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по безспорен начин от писмените доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно производство, както и от приложеното към настоящото дело административно дело №287/2025 год. по описа на Административен съд – Кърджали.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищцата твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното разпореждане на длъжностно лице в ТП на НОИ - Кърджали, отказващо отпускане на претендираната от лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национален осигурителен институт – град София, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл.205, ал.1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище в [населено място], каквито очевидно не са териториалните поделения - чл.9, ал.1 от Правилника.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищцата да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищцата обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегната от отменения, като незаконосъобразен, административен акт, издаден от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл.203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл.7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Следва да се посочи, че съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно, разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното разпореждане е отменено от местно компетентния административен съд със съдебно Решение №1465 от 04.07.2025 год., постановено по административно дело №287/2025 год. на Административен съд – Кърджали, като същото, поради необжалването му, е влязло в законна сила на 22.07.2025 година. Освен всичко, в закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе - дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на НОИ – София, за причинените имуществени вреди на ищцата Х. Х. С..

Разгледана по същество, исковата претенция се явява основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника на посоченото основание, е ищцата, която следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.

В случая е безспорно, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт – Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, потвърден с Решение №2153-08-126 от 07.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, които актове са отменени с влязло в сила съдебно Решение №1465 от 04.07.2025 год., постановено по административно дело №287/2025 год. на АдмС – Кърджали. Отменените, като незаконосъобразни, решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, са индивидуални административни актове. С процесното разпореждане е бил постановен отказ за предоставяне на претендирано право на пенсия, за което, съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, е предвидено задължително административно обжалване. Изводът е, че е налице в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган в изпълнение на административна дейност, което е отменено като незаконосъобразно, с влязло в законна сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт, както и причинно-следствена връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищцата след засягане на благото й и това, което би имала, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на нейното имущество. В случая ищцата претендира имуществени вреди, в размер на 500.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред, на неблагоприятното за нея разпореждане, с което й е отказано отпускане на заявена лична пенсия за ОСВ.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на това разпореждане, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат и е заплатила, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата], който договор е достатъчно доказателство за това, че този разход действително е сторен от ищцата. Ищцата не би ангажирала адвокат и съответно, не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на нейното имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането, а както бе посочено и по-горе, имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищцата след засягане на благото й и това, което би имала, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на нейното имущество със заплатената сума по договора за правна помощ и съдействие. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие и извършеното плащане по него, тъй като той е сключен именно с цел защита срещу конкретния акт – разпореждането, издадено от административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. След като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатско възнаграждение представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Предвид това съдът намира, че е налице и втората предпоставка, а именно - причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт.

На следващо място съдът приема, че адвокатската защита е израз на нормалната и обичайна грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли вреди. Видно и от административната преписка по издаване на посоченото разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, съответно, заплатено му е било в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.

Ясно е, че както в КСО, така и в АПК, липсва специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея разноски в това производство. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата], а и към настоящия момент е действаща разпоредбата на чл.8, ал.4 (Нова, ДВ, бр.88 от 4.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год., съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, адвокатското възнаграждение се определя по реда на предходните алинеи. Законодателният пропуск относно присъждането на разноски, сторени в административното производство, не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира възлагането на разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в административното производство пред директора на ТП на НОИ, развило се по реда на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, съответно, прилагането на посочената процесуална норма - чл.143 от АПК по аналогия е недопустимо. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, единствената възможност за страните в този случай е да реализират правата си по исков ред, т.е. на основание разпоредбите на чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ. В този смисъл е налице и съдебна практика - Решение №3407 от 09.03.2011 год. на ВАС по адм. дело №16005/2010 год., IV о.; Решение №12086 от 28.09.2011 год. на ВАС по адм. дело №8835/2011 год., IV о. С други думи, единственият начин да се търси възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.

По изложените съображения съдът намира за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищцата Х. Х. С. във воденото пред директора на ТП на НОИ – Кърджали производство по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата] и пълномощното към него от същата дата, обсъдени по-горе, същите безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по оспорване на посоченото разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ. Доколкото в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/изписано словесно и с цифри/, че е заплатена договорената сума от 500.00/петстотин/ лева в брой, то доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищцата в брой, при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и че е заплатила уговорения размер на дължимото адвокатско възнаграждение.

За пълнота на горното следва да се посочи, че адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. В този смисъл е разпоредбата на чл.56 от Конституцията, съгласно която: „Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник”/В т.см. - Решение №9044 от 22.07.2024 год. на ВАС по адм. дело №3720/2024 год., III отд./.

Както вече се посочи по-горе, нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, която хипотеза предвижда, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага, е неприложима в конкретния случай. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и 2, чл.2а и чл.2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Настоящият случай касае претенция за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен ИАА, поради което приложими са разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

В подкрепа на всичко изложено дотук е и Решение №6 от 05.06.2025 год., постановено по к.д. №28/2024 год. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО (изм., ДВ, бр.66 от 2023 год., в сила от 01.08.2023 год.), предвиждаща, че при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, като в посоченото решение е прието, че посочената разпоредба е в пряко противоречие с правото на защита (чл.56 от Конституцията на РБ) и с принципа на отговорността на държавата за вреди (чл.7 от Конституцията на РБ).

По отношение на претендирания размер на обезщетението съдът намира, че следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 (Нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.), съгласно което правило, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след изменението й (обн., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.), действаща към датата на сключване на Договора за правна защита и съдействие сер.*** №[номер], а именно – към 04.03.2025 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дела по Кодекса за социално осигуряване, без определен материален интерес, е определен на 500.00 лева. Заплатеното в случая адвокатско възнаграждение в производството по административно обжалване на разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и претендирано от ищцата Х. Х. С. като обезщетение в настоящото производство, е именно в размер на 500.00 лева, т.е. същото е в регламентирания в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., към 04.03.2025 год., размер, т.е. същото не надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, поради което не може да се приеме, че същият е прекомерен.

Според съда, по делото не са налице предпоставките за приложението на чл.5 от ЗОДОВ. В настоящия казус са неприложими хипотезите на визираната норма, която в ал.1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в ал.2 регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе изводът, че в конкретния случай, единствено ищцата е виновна за настъпилия вредоносен резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален фактор или че поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, респ., че с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена в размер на 500 лева, се явява основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Национален осигурителен институт - град София, да заплати на Х. Х. С., с посочен постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], сумата в размер на 500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, пред директора на ТП на НОИ - Кърджали.

С оглед уважаването на иска за обезщетение, върху така присъдената главница, предвид надлежно направеното искане от страна на ищцата за присъждане на законна лихва, то основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на такава законна лихва, а именно: върху обезщетението следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.07.2025 год., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата Х. Х. С. се следват и направените от нея деловодни разноски, които възлизат общо в размер на 410.00 лева и от които, 10.00 лева внесена държавна такса, съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 17.02.2025 год. на банка „ОББ“ АД – виртуален клон, онлайн банкиране/л.5/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие сер.*** №[номер] от [дата]/л.6, стр.2/. Във връзка с направеното искане в отговора на исковата молба, а и в писменото становище, депозирани от процесуалния представител на ответника, а именно - в случай, че съдът уважи исковата молба, да не се присъжда адвокатско възнаграждение или същото да бъде намалено съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК, съдът намира за нужно да посочи следното:

Това адвокатско възнаграждение е договорено и заплатено в размера, предвиден в разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр.14 от 18.02.2025 г.), която норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000.00 лева, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение е 400.00/четиристотин/ лева. Пределно ясно е, че при този изход на делото, няма как въобще да не бъдат присъдени в полза на ищцата направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение, като същевременно остава неясно, как точно процесуалният представител на ответника счита, че следва да бъде намалено същото съразмерно на стойността на иска, при положение, че искът е уважен в пълния му предявен размер, а не частично, за да се изчислява присъждането на разноските съразмерно на уважената част. Отново следва да се посочи, че съгласно цитираната по-горе норма от Наредба №1 от 09.07.2004 год., по дела с определен интерес до 1000.00 лева, каквото е и настоящото дело, адвокатското възнаграждение се определя в размер на 400.00 лева и именно в такъв размер то е платено и по настоящото дело.

Отделно от горното, съдът намира, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно и е адекватно на реално извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ищцата. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22: (т.54) - член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Както вече бе посочено по-горе, в конкретния случай заплатеното възнаграждение отговаря на реално осъществените процесуална защита и съдействие. С други думи, с оглед фактическата и правна сложност на производство и осъществените процесуални действия от пълномощника на ищцата, заплатеното от нея адвокатско възнаграждение не надхвърля обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела от подобен характер. В този смисъл е и указанието на СЕС по дело С-438/22, че съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическия и правен контекст, в който той се вписва.

Предвид горното, съдът намира, че това искане - в случай, че бъде уважена исковата молба, да не се присъжда адвокатско възнаграждение или да бъде намалено същото съразмерно със стойността на иска, следва да бъде оставено без уважение и адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ищцата Х. Х. С. в пълния му заплатен от нея и съответно претендиран размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. С., с посочен постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], с [ЕГН], сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1962#6 от 10.02.2025 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигурявне“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.07.2025 год., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. С., с посочен постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], с [ЕГН], направените по настоящото дело разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.