гр.
Силистра, 07 април 2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Павлина Георгиева-Железова
при
секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 127
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на "ДОЙЧЕ ПАРК" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. Черно море № 5, представлявано от управителя Е.
Д., срещу Ревизионен акт № Р-03001920000830-091-001 / 27.01. 2021 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, обжалван и потвърден изцяло с
Решение № 39 / 14.04.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения за ДДС в размер на 43 397,25 лв. и лихви
7 481,22 лв. за 6 данъчни периода, включени в ревизиран период от месец
януари 2019 г. до месец юни 2019 г.
Жалбоподателят,
чрез адвокат С.Х., оспорва всички констатации, обективирани в потвърдения
Ревизионен акт. Счита, че решаващият орган е подходил напълно формално, че
изводите му съставляват предимно предположения и не се основават на обективни
факти. Значителна част от оспорването е насочено към твърдения, че дружеството
е оказало пълно съдействие при ревизията, но част от представените от него
документи не са анализирани всестранно и пълно. Формираните изводи за фактите
от органите по приходите противоречат на разпоредбите на материалните данъчни
закони, тъй като фактурите, издадени от доставчиците: „Ес Пи Системс“ ЕООД,
„Кодеста“ ЕООД, “Милито“, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД и „Евроелектрик“ ЕООД, по
които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, както и останалите приложени
документи - приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, документират
реални доставки, за които са спазени изискванията на ЗДДС за упражняване на
право на данъчен кредит. Акцентира, че дружеството няма ангажимент, произтичащ
от закона, да извършва проучване на доставчиците си в обем, надхвърлящ публично
достъпната информация.
Допълнителни
съображения излага в писмена защита. Моли обжалвания ревизионен акт да бъде
отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.
Ответникът
по жалбата, Директорът на дирекция ОДОП – Варна, чрез процесуален представител
гл. юриск. Е.Е., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в
сила оспорения ревизионен акт по изложените в него мотиви и съображения в
потвърждаващото го решение на директора на дирекция ОДОП-Варна. Претендира
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт обжалван и потвърден изцяло с
Решение № 39 / 14.04.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, като в
настоящото производство предмет на спора е законосъобразността на всички
констатации по него.
Обжалваният
Ревизионен акт № Р-03001920000830-091-001 / 27.01. 2021 г. е издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – Варна след извършена ревизия на "Дойче парк“
ЕООД гр. Силистра, относно установяване задълженията на дружеството по ЗДДС за
данъчни периоди от м. 01.2019 г. до м.
06. 2019 г.
Ревизията
е възложена първоначално със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03001920000830-020-001/12.02. 2020 г. за срок до
3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта- 29.06.2020 г. за период
от 01. 01. 2019 г. до 30. 06. 2019 г. В последствие със Заповед за изменение на
ЗВР № Р-03001920000830-020-002/23. 09. 2020 г., връчена на 05.10.2020 г.,
срокът на ревизията е удължен до 27.11.2020 г. /л. 593/
Първоначалната
ЗВР, заповедта за изменението ѝ, РД и РА са били издадени като електронни
документи, подписани с квалифициран електронен подпис от съответните издатели -
М.М.- Началник сектор „Ревизии“, Д.Н.- главен инспектор по приходите, Я.Д.-
главен инспектор по приходите. На основание чл. 184, ал. 2 от ГПК съдът
визуализира оптичния носител на информация, съдържащ заповедта за възлагане и
заповедта за изменение на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт /л.
721/. При преглед на диска, на който са записани електронните документи и
проверка на удостоверенията към файловете с електронни подписи, се установява,
че посочените актове са материализирани като електронни документи на посочените
в тях дати на издаване и са подписани с КЕП от издателите им, като видно от
сертификата, издаден от B-Trust, е, че валидността му се простира в рамките на
ревизирания период.
Процесуалният
представител на жалбоподателя и изрично заявява, че не оспорва валидността на
електронно подписаните документи.
На
08.12 2020 г. е съставен Ревизионен доклад № Р-030001920000830-092 – 001 /РД/,
връчен по електронен път на ревизираното лице на 05. 01. 2021 г. Същото се е
възползвало от правото си да подаде възражение срещу доклада, към което са били
приложени основния обем доказателства, съставляващи документите, на които
жалбоподателят основава претенцията си – фактури, приемо-предавателни
протоколи, складови разписки, договори за наеми на предходни доставчици.
Възражението
е обсъдено, и за част от доставките, различни от процесните/ с доставчици „Арт
Лоджистик“ АД, „Косер“ АД, Митница и др. /възражението е прието за основателно,
а в останалата част, касаеща процесните доставчици, е прието за неоснователно.
На
27.01.2021 г. е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт №
Р-03001920000830-091-001, потвърден изцяло с Решение № 39/14.04.2021 г. на
Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –
гр. Варна при ЦУ на НАП.
Изложеното
по-горе сочи, че процесният Ревизионен акт е издаден от компетентните за това
органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
Проверка
за отменителен порок по чл. 146, т. 4 от АПК - материална законосъобразност на
оспорения акт.
С
ревизионния акт на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен
кредит поради липса на доказателства за реално извършени доставки именно по
процесните фактури, както следва за ревизирания период:от м. 01.2019 г. до м.
06.2019 г.:
За
данъчни периоди по ЗДДС /л. 567/:
1/
месец 01.2019 г.- 5 фактури, издадени от "“Евроелектрик“ ЕООД
„Експорт" - гр. София в общ размер на ДДС 7 083,96 лева. Предмет на
стопанските операции по фактурите са доставки на стоки - различни видове
профили, рифелна ламарина и винкел;
2/
месец 03.2019 г.- 4 фактури, издадени от "Велев Комерс Експорт" ЕООД –
гр. София с ЕИК ********* - в общ размер на ДДС 5 864,48 лева. Предмет на
стопанските операции по фактурите са доставки на стоки - различни видове
профили, рифелна ламарина и винкел;
3/месец
04.2019 г. - 2 фактури, издадени от “Кодеста“ ЕООД – Силистра и 4 фактури,
издадени от „Милито“ ЕООД - Силистра в общ размер на ДДС 9 058,62 лева.
Предмет на стопанските операции по фактурите са доставки на рекламни услуги -
ползване на билборд на рекламно пано;
4/
месец 05.2019 г.- 1 фактура, издадена от „ЕС ПИ СИСТЕМС“ ЕООД – гр. София в размер на ДДС 11 774 лева. Предмет на
стопанската операция по фактурата е превоз на метална конструкция и извършване
на услуга - направа на ел. инсталация;
5/
месец 06.2019 г.- 2 фактури, издадена от „Велев Комерс Експорт" ЕООД – гр.
София, 2 фактури, издадени от “Кодеста“ ЕООД – Силистра и 3 фактури, издадени
от „Милито“ ЕООД - Силистра в общ размер на ДДС 9 390,21 лева. Предмет на
стопанските операции по фактурите с доставчик „Велев Комерс Експорт" ЕООД
– гр. София са доставки на стоки - различни видове профили, рифелна ламарина и
винкел. Предмет на стопанските операции по фактурите с доставчици “Кодеста“ ЕООД – Силистра и „Милито“
ЕООД-Силистра е доставка на рекламни услуги – ползване на билборд на рекламно
пано;
Общият
размер на ДДС за ревизирания период е 43 397,25 лв.
Правните
основания за отказ и признаване на данъчен кредит за посочените по-горе данъчни
периоди са чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, чл. 25, ал. 1 от ЗДДС с мотиви, че ревизираното лице не е установило по несъмнен начин реалното
осъществяване на доставките и предаването на собствеността именно по процесните
фактури.
На
осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер
на 7 481,22 лв. за включване със закъснение на издадени фактури в
дневниците за продажби и в справките -декларации за ДДС.
В
хода на ревизията, с цел изясняване факти и обстоятелства от значение за
данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия,
подробно описани в констативната част на изготвения РД, представляващ
неразделна част от РА, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците по спорните фактури, в хода
на които от дружествата са изискани доказателства, във връзка с фактическото
изпълнение на доставките. По отношение правоотношенията с
"Евроелектрик" ЕООД и на от „Велев Комерс Експорт" ЕООД е
цитиран и влязъл в сила ревизионен акт, потвърден с приключило с Решение по
адм.дело № 4837 / 2021 г. по описа на ВАС на Р България за установяване на
дължим ДДС в особено големи размери за предходен на ревизирания период.
В
преписката е препратено и към влезли в сила ревизионни актове спрямо доставчици
по част от процесните фактури, по които е установено, че са налице данни за съставени
неверни, неистински документи/фактури; за подадени сигнали до Прокуратурата от
сочения като доставчик по фактурите, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД /„ БГ
ИНФИНИТИ“/; както и за неистински фактури за доставка по фактурите, издадени от
„Велев Комерс“спрямо доставчик“ Кевин 2000“/.
В
ревизионното производство е било установено следното:
По отношение на
доставчика "Ес ПИ Системс" ЕООД:
За
ревизирания период жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 11 774.00 лв. по фактура № 119/03 05.2019 г., издадена от
„Ес Пи Системс” ЕООД /л. 116/ с данъчна основа 58 870 лева. Предметът на
доставката е „продажба на метална конструкция, изграждане на
електроинсталация“, т.е. продажба на стоки и услуги.
Във връзка с доставката от „Ес Пи Системс“ ЕООД
ревизираното дружество е представило с възражението към РД заверено копие на
тази фактура № 119/03.05.2019 г., протокол за извършена работа, хронологични
описи на счетоводни записвания за тази фактура и отчети по сметка oт ПИБ.
С
Протокол от 03.11.2020 г. са обективирани резултатите от извършена насрещна
проверка на "Ес ПИ Системс“ ЕООД, при която са установени следните
обстоятелства: Дружеството е вписано в търговския регистър на Агенция по
вписванията на 15.06.2018 г.; регистрирано е по ЗДДС на 29.03.2019 .г. /около
месец преди доставката по фактура № 119 /19 г./, дерегистрирано е по ЗДДС от
дата 27.06.2019 г. приблизително два месеца след издаване на фактурата/. С цел
извършване на данъчна проверка спрямо този доставчик контролните органи на НАП
са извършили две посещения на адреса за кореспонденция, като и при двете
посещения на обявения адрес на последния не било установено офис-управление на
дружеството или присъствие на представител на търговеца.
При
проверка в информационната система на НАП се установило, че в дневника за
продажби на „Ес ПИ Системс“ ЕООД е отразена фактура № 119/03.05.2019 г. с
контрагент „Дойче парк” ЕООД, но от страна на доставчика не са представени
каквито и да са документи, относно процесната доставка, удостоверяващи вида и
количеството на стоките, респ. услугите, както и че стоките са били собственост
на проверяваното дружество към датата на прехвърляне на собствеността, респ. че
услугата е възможно да бъде изпълнена. И към настоящия момент по делото не е посочен предходен доставчик
или някаква обективна следа за произход на металната конструкция по фактурата,
респ. за механизма на извършване на услугата. Не са представени документи за
покупка от доставчици на „Ес Пи Системс” ЕООД - договори, фактури, сертификати
за произход и качество, складови разписки, доказателства за транспорт на
стоката-товарителница, пътни листа. В същото време „Ес Пи Системс” ЕООД не е
подало ГДД за 2019 г.; не е публикувало ГО за 2019 г.,следователно не е
възможно да се прецени какъв приход е генериран от доставчика. Също така този
доставчик не е разполагал с работници /“Системата за управление на
приходите/СУП/ към НАП е удостоверила липса на подадени данни за сключени
трудови договори за процесния период, както и за удостоверени суми, изплатени
на физически лица по граждански правоотношения./
Въз
основа на горепосоченото, ревизиращият екип е констатирал, че не е установено
доставчикът „Ес Пи Системс“ ЕООД да притежава материално-техническа и кадрова
обезпеченост за доставката по фактура № 119 / 03.05.2019 г., както и, че не са
представени доказателства за реално извършване на доставките-стоки и услуги, по
тази фактура.
По отношение на доставчика "Велев
Комерс Експорт" ЕООД е било установено следното:
Предмет
на доставките са били родово определени вещи – винкел, релефна ламарина.
Проверени
са представените от дружеството жалбоподател фактури, приемо-предавателни
протоколи, складови разписки, писмени обяснения, хронологични описи на
счетоводните записвания за съответните фактури и плащания,фискални бонове.
"Велев
Комерс Експорт" ЕООД е било повторно регистрирано по ДДС на 09.08.2018 г. При проверка за
реално представителство на адреса за кореспонденция в гр.София, офис „Надежда“
било установено, че няма осигурен представител и липсва ефективно обозначаване
при потърсване на адреса на управление на търговеца. Кореспонденцията с НАП се
е водела по електронен път.
По
повод на шестте данъчни фактури, по
които жалбоподателят претендира за данъчен кредит, били налице следните данни:
•
Фактура №160/29.06.2018 г.:
-
придружена
е с фискален бон №126/12.10.2018 г. за плащане в брой , който е издаден три
месеца след издаването на фактурата;
-
в
складовата разписка от 29.06.2018 г. за предаване на материални ценности от
„Велев Комерс Експорт” ЕООД на Дойче парк" ЕООД и в приемо-предавателен
протокол от 29.06.2018 г. не е конкретизирано местополучаването на стоката като
е препратено към родово понятие „строителен обект” без да е посочен
местоположение – адрес или друго обозначение. За начин на транспортиране е
посочен превозвач „Дойче парк" ЕООД и превозно средство № ***; В същото
време превозвачът „Дойче парк“ няма персонал, включително и шофьор, който би
могъл да осъществи легално и документирано транспортът/. В тази връзка не е и
издавана товарителница, която би могли да удостоверят надлежно извършен
транспорт.
•
Фактура №203/04.09.2018 г.:
-
придружена
е с фискален бон №117/09.10.2018 г. за плащане в брой в размер на 9850.00лв.,
който е издаден един месец след издаването на фактурата;
-
в
складовата разписка №203/04.09.2018г. за предаване на материални ценности от
„Велев Комерс Експорт” ЕООД на Дойче парк" ЕООД и в приемо-предавателен
протокол от 04.09.2018 г. не е конкретизирано мястото , от което се изпраща
стоката /посочено е родово понятие „склад“ на изпращач, без да е наименован
какъв е този склад или на какъв адрес се намира. Не е конкретизирано и
местополучаването на стоката като също е препратено към родово понятие
„строителен обект” без да е посочен местоположение – адрес или друго
обозначение. За начин на транспортиране е посочен превозвач „Дойче парк"
ЕООД и превозно средство № ***; В същото време превозвачът „Дойче парк“ няма
персонал, включително и шофьор, който би могъл да осъществи легално и
документирано транспортът/. В тази връзка не е и издавана товарителница, която
би могла да удостовери надлежно извършен транспорт.
•
Фактура №216/21.09.2018г. - /посочен начин на
плащане „в брой“
/:
- не е придружена с фискален за плащане на
фактурираната сума 9896.64лв.;
- в складова разписка №216/21.09.2018г.
за предаване на материални ценности от „Велев Комерс Експорт" ЕООД на
„Дойче парк" ЕООД и приемо-предавателен протокол от 21.09.2018 г. не е
конкретизирано местополучаването на стоката като е препратено към родово
понятие „строителен обект” без да е посочен местоположение – адрес или друго
обозначение. За начин на транспортиране е посочен превозвач „Дойче парк"
ЕООД и превозно средство № ***; В същото време превозвачът „Дойче парк“ няма
персонал, включително и шофьор, който би могъл да осъществи легално и
документирано транспортът/. В тази връзка не е и издавана товарителница, която
би могла да удостовери надлежно извършен транспорт.
•
Фактура №220/27.09.2018 г. ,в която е отбелязано
плащане в брой:
- не е
придружена с фискален за плащане на фактурираната сума 6851.52 лв.;
- в складова разписка №220/27.09.2018г.
за предаване на материални ценности от „Велев Комерс Експорт" ЕООД на
Дойче парк" ЕООД и приемо-предавателен протокол от 27.09.2018г не е
конкретизирано местополучаването на стоката като е препратено към родово
понятие „строителен обект” без да е посочен местоположение – адрес или друго
обозначение. За начин на транспортиране е посочен превозвач „Дойче парк"
ЕООД и превозно средство № ***; В същото време превозвачът „Дойче парк“ няма
персонал, включително и шофьор, който би могъл да осъществи легално и
документирано транспортът/. В тази връзка не е и издавана товарителница, която
би могла да удостовери надлежно извършен транспорт.
•
Фактура №207/10.09.2018 г., в която е отбелязано
плащане в брой:
•
-
не е придружена с фискален за плащане на фактурираната сума 8747.52лв.;
•
-в
складова разписка №207/10.09.2018г. за предаване на материални ценности от
„Велев Комерс Експорт" ЕООД на „Дойче парк" ЕООД и
приемо-предавателен протокол от 10.09.2018 г. не е конкретизирано
местополучаването на стоката като е препратено към родово понятие „строителен
обект” без да е посочен местоположение – адрес или друго обозначение. За начин
на транспортиране е посочен превозвач „Дойче парк" ЕООД и превозно
средство № ***; В същото време превозвачът „Дойчепарк“ няма персонал, включително
и шофьор, който би могъл да осъществи легално и документирано транспортът/. В
тази връзка не е и издавана товарителница
която би могла да удостовери надлежно извършен транспорт.
•
Фактура №209/12.09.2018 г., в която е отбелязано
плащане в брой:
•
-не
е придружена с фискален за плащане на фактурираната сума 9691 20лв.;
-в складова разписка №209/12.09.2018г.
за предаване на материални ценности от „Велев Комерс Експорт" ЕООД на
„Дойче парк” ЕООД и приемо-предавателен протокол от 12.09 2018г. не е
конкретизирано местополучаването на стоката като е препратено към родово
понятие „строителен обект” без да е посочен местоположение – адрес или друго
обозначение. За начин на транспортиране е посочен превозвач „Дойче парк"
ЕООД и превозно средство № ***; В същото време превозвачът „Дойче парк“ няма
персонал, включително и шофьор, който би могъл да осъществи легално и
документирано транспортът/. В тази връзка не е и издавана товарителница, която
би могла да удостовери надлежно извършен транспорт.
•
Почти
във всички документи, представляващи приемо-предавателни протоколи, складови
разписки, фактури и др., по които е посочено, че подписът е положен от
управителя и единствен съдружник в дружеството-жалбоподател – Е. Д., явства
разлика в автентичността на подписа й и този, който е положен върху нотариално
заверени документи /л. 82/.
От
страна на „Дойче парк“ ЕООД се уточнява, че дружеството не стопанисва склад, а
закупените материали са се извозвали до обекти на клиенти, където са се влагали
в изграждането на системи за паркиране. В съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя представя доказателства за дружество-производител
на паркинг-системи, съдържащи се и в административната преписка, с твърдение,
че всички монтажни дейности за системите са извършвани с работници на това
дружество със седалище в Р Турция. При ревизията е изведен извод, че липсват
протоколи за извършени монтажни дейности и доказателства за реално влагане на
посочените във фактурите материали.
В
отговор на връчено ИПДПОЗЛ от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД са представени
писмени документи. В обясненията е посочено, че „Велев Комерс Експорт "
ЕООД е съхранявало стоката до предаването ѝ в склад, ползван по силата на
договор за наем от 01.03. 2018 г., сключен с „Компакт пак" ООД. В
приложения договор за наем (л. 383 от делото) е посочено, че имотът съставлява
„метален контейнер ЖП" с площ от 14 кв.м, като е отразено, че се намира в***.
Извършена е проверка по делегация, приключила с протокол №
П-04001119051040-081-001 / 08. 04. 2019 г., при която е установено, че на
адреса в ***, са налични ж.п. метални контейнери собственост на дружествата
„Компакт пак“ ООД и „Турист Бул" ЕООД. Данните са предоставени от лицето П.А.В.,
който е посочил, че е „началник склад“.Спрямо този „началник-склад“ П.А.В.няма
подадена информация за трудови договори с длъжностна характеристика „началник
склад“ нито от страна на наемодателя – „Компакт пак“ ООД, нито от страна на
наемателя / трудовите договори на „Велев Комерс Експорт“ ЕООД са за длъжности
„ел.техник“, “строител“ и „чистач. /В тази връзка е счетено, че не са налице
безспорни доказателства, че някой от установените при проверката по делегация
жп контейнери е нает от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД/.
„Велев
Комерс Експорт“ ЕООД е заявило като свой доставчик на материалите – „Кевин
2000“ ЕООД. Последното е заявило, че не е издавало фактури за извършени
продажби към „Велев Комерс Експорт“ ЕООД като е обобщило, че не е имало никакви
търговски отношения с това дружество,т.е. че фактурите следва да се приемат за
фалшиви.
С
влязъл в сила РА спрямо посоченото дружество спрямо предходен ревизиран период
са установени задължения по ДДС в особено големи размери.
При
опит за контакт на адреса за кореспонденция не бил открит представител на
дружеството или други следи за адрес на управление на посочения адрес.
Извършената
в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза по
местонахождение на дружествата-доставчици в гр.София не е извършила проверка в
офис на дружеството-доставчик, а всички документи са били подавани онлайн.
В
заключение органите по приходите са приели, че: „Велев Комерс Експорт“ ЕООД не
е притежавало стоки, които в последствие да продаде на „Дойче парк ЕООД; че
„Велев Комерс Експорт“ ЕООД не е притежавало търговски обект в гр. София, кв.
Враждебна, ул. № 46, № 6; не са налице доказателства за превоз на стоки от
склада на „Велев Комерс Експорт“ до
обект на „Дойче парк“ ЕООД, т. е. липсват доказателства за прехвърляне на
собствеността; липсват доказателства за получаване на стоките в склад или обект
на „Дойче парк“ ЕООД и за основания за счетоводното им записване като
материални запаси. Направили са извод за наличие на доказателства за данъчна
злоупотреба. В заключение е било прието, че не се установяват реално извършени
доставки на стоки по издадените на жалбоподателя фактури, поради което са
отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради неизпълнение на изискванията
по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
По отношение на
доставчика "Евроелектрик" ЕООД е било установено следното:
За
ревизирания период жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 7 309.94 лв. по 5 /пет/ броя фактури, издадени от
„Евроелектрик“ ЕООД с предмет на доставката рифелна ламарина и винкел.Във
връзка с горепосочените доставки, ревизираното дружество е представило с
възражението към РД заверени копия на фактури № 73/03.01.2019 г., №
76/18.01.2019 г. № 78/21.01.2019 г., № 80/24.01.2019 г. и № 82/25.01.2019 г.,
ведно с приемо-предавателни протоколи и складови разписки към тях от съшито
дати; хронологични описи на счетоводните записвания за съответните фактури.
Проверени
са представените от дружеството жалбоподател фактури, приемо-предавателни протоколи,
складови разписки, писмени обяснения, хронологични описи на счетоводните
записвания за съответната фактура и плащане. Констатирана е липсата на
счетоводно отразяване на закупените стоки в сметка за материални запаси, като
разходите са отчетени по дебита на счетоводна сметка 601 "Разходи за
материали".
По
повод приемо-предавателните протоколи е констатирано, че в тях липсват данни за
мястото на натоварване на стоката, за превозното средство, на което е
натоварена, а подписите на посочените МОЛ – Е. Д. за „Дойче парк“ ЕООД и Р. Т.
за „Евроелектрик“ ЕООД не съвпадат с подписите им върху нотариално заверени
документи.
Установено
е също, че не са посочени транспортни документи-товарителници.
От
страна на „Дойче парк“ ЕООД са били представени обяснения, според които
дружеството не стопанисва склад, а закупените материали са се извозвали до
обекти на клиенти, където са се влагали в изграждането на системи за паркиране.
Посочено е, че „Евроелектрик" ЕООД е съхранявало стоката до предаването
ѝ в склад, ползван по силата на договор за наем от 01.11.2018 г., сключен
с „Турист Бул" ЕООД. В приложения договор за наем (л. 410 от делото) е
посочено, че имотът съставлява „Метален
контейнер ЖП" и е допълнено ръкописно „метален контейнер № 19", като
е отразено, че се намира в *** Площта на контейнера е 14,40 кв.м.
Била
е извършена насрещна проверка на „Турист Бул“ ЕООД, в хода на която е
установено, че, за да отдаде под наем контейнера на „Евроелектрик“ ЕООД,
дружеството от своя страна го е наело с още два контейнера от „Компакт пак“ ООД
по силата на договор за наем от 01. 11. 2018 г. Установено е, че собственикът
на капитала на „Турист Бул“ ЕООД и „Компакт пак“ ООД е едно и също лице.
При
проверката по делегация, приключила с протокол № П-04001119051040-081-001 / 08.
04. 2019 г., било установено, че на
адреса ***, са налични жп. метални
контейнери, собственост на дружествата „Компакт пак“ ООД и „Турист Бул"
ЕООД. Данните са предоставени от лицето П.А.В., който е посочил, че е „началник
склад“. При проверката е констатирано, че част от жп контейнерите се отдават
под наем, но не са представени документи с обяснението, че същите се намират в
офиса на фирмата в гр. Ловеч, ***. При проверка в базата данни на НАП за
регистрираните трудови договори е установено, че нито „Компакт пак“ ООД,нито
„Турист бул“ ЕООД, нито „Евроелектрик“ ЕООД са сключвали трудов договор с лицето
П.А.В.. Липсвали данни и за изплатени суми на физически лица по извънтрудови
правоотношения. В тази връзка е счетено, че не са налице безспорни
доказателства, че някой от установените при проверката по делегация жп
контейнери е нает от „Евроелектрик“ ЕООД.
В
писмените обяснения на „Евроелектрик“ ЕООД като доставчик на стоката е посочено
„БГ Инфинити” ЕООД. При насрещната проверка соченото за доставчик дружество е
отрекло този факт и е декларирало, че не е издавало фактури за извършени продажби
към „Евроелектрик“ ЕООД като не е имало никакви търговски взаимоотношения с
дружеството. Предмет на дейност на „БГ Инфинити“ ЕООД е била онлайн търговия с
детски стоки и не само по документи, но и дефакто не извършва икономическа
дейност, свързана с доставка на строителни материали. Подаден е бил сигнал за
злоупотреба от „БГ Инфинити“ ЕООД спрямо
„Евроелектрик“ ЕООД от 19.04.2019 г.
„Евроелектрик“
ЕООД не е подало ГДД за 2019 г.; не е публикувало ГО за 2019 г.;
В
Системата за управление на приходите/СУП/ е отразено, че няма сключени трудови
договори за процесния период и няма удостоверени суми, изплатени на физически
лица по граждански правоотношения.
При
опит за контакт на адреса за кореспонденция не бил открит представител на
дружеството или други следи за адрес на управление на посочения адрес.
Извършената
в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза по
местонахождение на дружествата-доставчици в гр.София не е извършила проверка в
офис на дружеството-доставчик, а всички документи са били подавани онлайн.
Извършени
са насрещни проверки на доставчиците на „Евроелектрик“ ЕООД –„БГ Инфинити“ ЕООД
и „Биомедикс България“ ЕООД.
При
извършената насрещна проверка на „Биомедикс България“ ЕООД искането за
представяне на документи и писмени обяснения е било връчено по реда на чл. 32
от ДОПК, тъй като представител на дружеството не е бил открит на декларирания
адрес за кореспонденция. Доказателствата, които са били изискани, не са
представени. Бил е извършен анализ на икономическата дейност на „Биомедикс
България“ ЕООД, при който е установено, че липсват данни дружеството да е
осъществявало въобще икономическа дейност в проверявания период.
При
извършената насрещна проверка на „БГ Инфинити“ ЕООД,спомената по-горе, се установило, че цитирания от жалбоподателя
доставчик въобще е отрекъл съществуването на фактури, издавани на
„Евроелектрик“ ЕООД.
В
обобщение органите по приходите са приели, че: за „Евроелектрик“ ЕООД не са
представени убедителни доказателства за притежаване на стоки, които в последствие
обективно да се продадат на „Дойче парк ЕООД; че не са представени достатъчно
доказателства, че „Евроелектрик“ ЕООД е стопанисвало търговски обект в ***; че
не са налице надлежни доказателства за превоз на стоки от склада на
„Евроелектрик“ до обект на „Дойче парк“
ЕООД, т.е. липсват доказателства за прехвърляне на собствеността именно по
процесните фактури, поради което са отказали право на приспадане на данъчен
кредит по тях на основание неизпълнение на изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение на доставчика
"Кодеста"-Силистра ЕООД е било установено следното:
Коментирани
в ревизионния акт /РА/ са представените в хода на административното
производство от дружеството-жалбоподател 4 на брой фактури, приемо-предавателни
протоколи за извършена работа, оферти, договор № 12 от 21 май, 2018 г. /л. 191
от делото/ и договор № 4 от 19.02.2018 г., анекси, писмени обяснения,
хронологични описи на счетоводните записвания за съответните фактури и
плащания.
Съгласно
представените доказателства предмет на услугата е било – реклама чрез ползване
на рекламна площ /осветен билборд/ с размер 4 х 3 метра;
Съответно
по втори договор за наем № 4 / 19.02.2018 г. /–(л. 260-гръб) предмет на услугата е било
аналогична – 3 броя осветени табла/ с
размери 3,20 х 0,50 метра;
Насрещната
проверка на доставчика „Кодеста“ ЕООД е завършила с протокол от 28.10.2020 г., при
която на адреса за кореспонденция на дружеството не бил открит представител.
Приложена е фикцията за редовно връчване на искания за представяне на
документи, респ. за непредставяне на поисканите – писмени обяснения,
договори,документи, удостоверяващи реалното извършване на доставката.
От
информационната система на НАП, ревизиращите са констатирали, че в дневника за
продажби на „Кодеста“ ЕООД са отразени процесните фактури № 44 / 09.04.2019г; №
46 / 11.04.2019 г., № 47 / 27.06.2019 г. и № 48 / 28.06.2019 г., че дружеството
няма декларирани сключени трудови договори и няма данни за наличие на собствени
или наети недвижими имоти и моторни превозни средства.
В
заключение органите по приходите са приели, че доставчикът „Кодеста“ ЕООД не е
притежавал материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
процесните доставки за рекламна услуга,респ. че не са представени доказателства
за реално извършване на доставките по спорните четири фактури.
Приетата
без възражения по делото съдебно-счетоводна експертиза, касаеща
правоотношенията на жалбоподателя с “Кодеста“ ЕООД, е работила със задача да
провери счетоводството на страните по доставките на рекламна
услуга-жалбоподателя „Дойче парк“ ЕООД и на доставчика „Кодеста“ ЕООД. Предметът
на проверка е да се даде отговор – съществуват ли обективни данни за реално
извършване на рекламните услуги с подвъпроси за начина на осчетоводяване на
процесните фактури в двете страни по доставките, изготвяне на съпоставка в
табличен вид за доставката на услугите по процесните фактури от посочените
доставчици, като се посочат всички съпътстващи фактурата документи, има ли
данни за плащания по фактурите,налице ли са следи за обективно проследяване на
стопанските операции.
Вещото
лице е извършило проверка в счетоводството и на жалбоподателя и на „Кодеста“
ЕООД и е заключило, че четирите процесни фактури са за извършени рекламни
услуги по договор за рекламни площи. Всички фактури са осчетоводени по сметка
602-„Разходи за услуги“. Задълженията към отделните доставчици са отразени по
сметка 401 „Доставчици“ и аналитично по съответната подсметка. Плащанията по
всички фактури са в брой, осчетоводени по сметка 501-Каса в лева. Съответна от
страна на доставчика - всички процесни фактури са осчетоводени по сметка 703/2 -
Приходи от рекламни услуги. Данъчният кредит по фактурите е начислен по сметка
453/2 и е отразен своевременно в дневниците за продажби по ЗДДС. Вземанията от
клиента „Дойче парк“ ЕООД са отразени по сметка 411/1-Клиенти и аналитично по
съответната подсметка с партида 17 „Дойче Парк“ ЕООД. Плащанията по всички
фактури са в брой, осчетоводени по сметка 501 - Каса в лева.
Приложен
е амортизационен план за периода 01.01.2019-31.12.2019 г.- Приложение No 13 на „Кодеста“
ЕООД, от който е видно наличие на активи като билбордове, рекламни табла и
табели, светещи рекламни табели, постоянно осветление, алуминиеви рамки и
метални конструкции за реклама, които активи кореспондират с предмета на
договори No 4 и договор No 12 от 2018 г. сключени от доставчик
„Кодеста“ и получател „Дойче парк“ ЕООД.
Експертизата
сочи ( в съдебно заседание от 16.12.2021 г. ), че наличните дълготрайни активи,
движенията по материални сметки 302 , обстоятелството, че дори едно лице – в
случая управителят на ЕООД, би могло да извърши дейността по рекламните услуги
предвид неголемия обем дейности – билбордове с неголяма площ. Счита,че е налице
обективна възможност да бъде извършвана рекламната дейност по процесните
фактурите като освен редовно осчетоводените данъчни документи дружеството е
разполагало и с материална и кадрова
обезпеченост за извършване на услугите.
По отношение на доставчика
"Милито" - Силистра ЕООД е било установено следното:
В
хода на административното производство от дружеството-жалбоподател са били
представени седем фактури, по които било упражнено правото на данъчен кредит-№
1059/09.04.2019 г.; № 1061/10.04.2019 г;№ 1078/29.04.2019 г.; № 1082/30.04.2019
г., №1099/26.06.2019 г.; №
1100/27.06.2019 г. и № 1101 от 28.06.2019 г., приемо-предавателни протоколи за
извършена работа, оферти, договор № 23 от 01.06.2018 г., договор № 17 от
23.04.2018 г., анекси, писмени обяснения, хронологични описи на счетоводните
записвания за съответните фактури и плащания.
Извършена
е насрещна проверка на доставчика „Милито“ ЕООД, обективирана в протокол от
28.10.2020 г., при която на адреса за кореспонденция на дружеството не бил
открит представител. Приложена е фикцията за редовно връчване на искания за
представяне на документи, респ. за непредставяне на поисканите – писмени
обяснения, договори, документи, удостоверяващи реалното извършване на
доставката.
От
информационната система на НАП, ревизиращите са констатирали, че в дневника за
продажби на „Милито“ ЕООД са отразени процесните фактури -№ 1059/09.04.2019 г.;
№ 1061/10.04.2019 г; № 1078/29.04.2019 г.; № 1082/30.04.2019 г., №1099/26.06.2019
г.; № 1100/27.06.2019 г. и № 1101 от
28.06.2019 г., че дружеството няма декларирани сключени трудови договори и няма
данни за наличие на собствени или наети недвижими имоти и моторни превозни
средства.
В
заключение органите по приходите са приели, че доставчикът „Милито“ ЕООД не е
притежавал материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на
процесните доставки за рекламна услуга,респ. че не са представени доказателства
за реално извършване на доставките по спорните седем фактури.
Приетата
без възражения по делото съдебно-счетоводна експертиза, касаеща
правоотношенията на жалбоподателя с “Милито“ ЕООД, е работила със задача да
провери счетоводството на страните по доставките на рекламна
услуга-жалбоподателя „Дойче парк“ ЕООД и на доставчика „Милито“ ЕООД. Предметът
на проверка е да се даде отговор – съществуват ли обективни данни за реално
извършване на рекламните услуги с подвъпроси за начина на осчетоводяване на
процесните фактури в двете страни по доставките, изготвяне на съпоставка в
табличен вид за доставката на услугите по процесните фактури, като се посочат
всички съпътстващи фактурата документи, има ли данни за плащания по
фактурите,налице ли са следи за обективно проследяване на стопанските операции.
В
отговор заключението дава следните обяснения: Всички процесни фактури – 7 на
брой от „Милито“ ЕООД, са за извършени рекламни услуги по договор - наем на
рекламни площи. Всички фактури са осчетоводени по сметка 602-Разходи за услуги.
Данъчният кредит по фактурите е ползван с начисляване по сметка 453/1.
Задълженията към отделните доставчици са отразени по сметка 401-Доставчици и
аналитично по съответната подсметка. Плащанията по всички фактури са в брой,
осчетоводени по сметка 501-Каса в лева.
Всички
процесни фактури са осчетоводени по сметка 703/2- Приходи от рекламни услуги.
Данъчният кредит по фактурите е начислен по сметка 453/2 и е отразен
своевременно в дневниците за продажби по ЗДДС. Вземанията от клиента „Дойче парк“
ЕООД са отразени по сметка 411/1-Клиенти и аналитично по съответната подсметка
с партида 17-„Дойче парк“ ЕООД. Плащанията по всички фактури са в брой,
осчетоводени по сметка 501-Каса в лева.
Приложена
е Инвентарна книга за 2019 г.-Приложение No 14 на „Милито“ ЕООД, от която е видно
наличие на активи като билбордове, рекламни табла и табели, светещи рекламни
табели, постоянно осветление, алуминиеви рамки и метални конструкции за
реклама, които активи кореспондират с предмета на договори No 23 от 01.06.2018 г. и
договор No 17 от 23.04.2018 г.
сключени от доставчик „Милито“ ЕООД и жалбоподател „Дойчепарк“ЕООД.
Разплащанията
по всички фактури са в брой с издадени фискални бонове, като те са отразени и
при издателите и получателя по сметка 501-Каса в лева. Предметът на сделката
-рекламна услуга е отразен като извършени разходи в текущата счетоводна година
2019.
Експертизата
сочи ( в съдебно заседание от 16.12.2021 г. ), че дори едно лице – в случая
управителят на ЕООД, би могло да извърши дейността по рекламната услуга
(предвид неголемия обем дейности – билбордове с минимални размери; наличните
дълготрайни активи, движенията по материални сметки 302; редовно осчетоводените
данъчни документи и материална и кадрова обезпеченост за извършване на
услугите.)
Така
изведените факти и изводи в административното производство се оспорват от
жалбоподателя.
За
да обоснове правото си на приспадане на данъчен кредит, жалбоподателят в
административното производство се е позовал на издадените фактури, съставените
приемо-предавателни протоколи, договори и анекси, складови разписки, оферти,
данни за издадени фискални документи.
Във
връзка с оспорванията по делото, както бе споменато по-горе, по делото са
допуснати и приети заключения по две съдебно-счетоводни експертизи.
Първата
касае доставките, представляващи договор за изработка на рекламни услуги,
сключени с доставчици „Кодеста“ ЕООД и „Милито“ ЕООД – със седалище и адрес на
управление в гр.Силистра, а втората, чрез съдебна поръчка– спрямо трима
доставчици със седалище и адрес на управление в гр. София – с предмет на
доставки – продажба на стоки: „Евроелектрик“ ЕООД и „Велев Комерс Експорт“ЕООД
и услуги – „ЕС ПИ Системс“ ЕООД.
Спорът
между страните е концентриран около въпросите дали процесните фактури, издадени
от „Ес Пи Системс“ ЕООД, „Кодеста“ ЕООД, „Милито“ ЕООД ,„Евроелектрик“ ЕООД и
„Велев Комерс Експорт“ ЕООД, документират реално настъпили данъчни събития,
съответно възникнало ли е за жалбоподателя правото да приспадне начисления по
тях данък.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата
на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие
за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък
като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на
приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем, т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25,
ал. 2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква и задължението на доставчика да начисли
ДДС.
Разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Следователно извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС
е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен
кредит.
Действителното
извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е
признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на
претендираното право. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е
налице реална доставка на стоки, не е достатъчно само наличието на фактура и
счетоводното й отразяване при страните по доставката. Доказването на факта на
реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда
с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следните
обстоятелства: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и
количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е
предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на
фактурираната стока, съответно, нейното реално предаване на разпореждане на
получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите
продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването
ѝ при получателя, обективната ѝ наличност при получателя (което пък
от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването ѝ),
съответно за извършването на последващи продажби (в този смисъл Решение № 11
546 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 4837/2021 г., І отд. на ВАС Решение № 2343 ОТ 14.03.2022 Г. по адм. д. №
9934/2021 г., VІІІ ОТД. на ВАС …/. Само при категорични данни за
горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за реално
съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката -
подлежаща на идентифициране.
В
настоящия случай за доставчиците „Евроелектрик“ ЕООД и „Велев Комерс Експорт“
ЕООД не е установено с убедителни доказателства, че същите са разполагали със
стоките, за които са издали фактурите на дружеството–жалбоподател,респ.че и „ЕС
Пи Системс“ ЕООД е разполагало с материална и кадрова обезпеченост да извърши
услугите по фактура № 119 / 2019 г. В хода на ревизията са били извършени
насрещни проверки на посочените дружества, като установените обстоятелства – че
доставчиците на посочените дружества не са извършвали икономическа дейност или
са отрекли извършването на доставки до тях, са надлежно подкрепени с
доказателства и не са опровергани в хода на съдебното производство.
Не
се установява реалното предаване на стоките, респ. получаване резултата от
услугата – пренос на метална конструкция и направа на ел.инсталация.
Действително,
приемо-предавателните протоколи, складови разписки, пътни листа и др., подписани
от представляващата „Дойче парк“ ЕООД Е. Д. и оспорени относно автентичността
им от ответната страна документи съставляват частни свидетелстващи документи.
Дори подписите върху тези протоколи да не са положени лично от Е. Д., съгласно
чл. 301 от ТЗ действията на лицето, подписало протоколите без надлежно учредена
представителна власт, следва да се считат потвърдени при условие, че
търговецът, от чието име се действа, не се противопостави веднага след
узнаването на тези действия (в този смисъл Решение № 14110 от 26. 11. 2014 г.
на ВАС по адм. д. № 7972 / 2014 г.). При условие, че самият търговец се
позовава на посочените протоколи, то на същите следва да се признае формална
доказателствена сила като се приеме, че вписаното изявление изхожда от
посоченото лице. Но, като частни свидетелстващи документи материалната им
доказателствена сила се разпростира само относно удостоверените неизгодни за
издателя факти. Ето защо доказателствената сила на посочените документи следва
да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Нито от протоколите
обаче, нито от складовите разписки и пътните листа се установява по категоричен
начин фактическото получаване на стоките от издателите на фактурите, респ.
получаването на резултата от изработката. Нещо повече – за нито един от
доставчиците „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД не е установено
по безспорен начин, че са стопанисвали складовете, от където според обясненията
им е извършено натоварването на стоките. Досежно „Евроелектрик“ ЕООД и „Велев
Комерс Експорт“ ЕООД са представени договори за наем относно складове,
съставляващи метални контейнери, находящи се в ***. В чл. 3, ал. 2 и от двата
договора е предвидено, че предаването на наетите контейнери се извършва след
изготвянето на двустранен протокол-опис, подписан от двете страни, в който се
отразява състоянието на имота към датата на предаването, т.е. предаването на
вещите не е извършено към момента на сключване на договорите за наем, а е
отложено до подписването на нарочен документ. По делото не са представени
такива протоколи, респ. доказателства, че наемателите реално са получили
ползването на контейнерите и кога е станало това. Този факт не е установен и
при извършената проверка на място от органите по приходите – констатирано е
наличието на метални контейнери, собственост на дружествата „Компакт пак“ ООД и
„Турист Бул" ЕООД, но не е имало нито служители, нито външни белези, въз
основа на които да се предположи, че някой от тях се ползва от „Евроелектрик“
ЕООД или „Велев Комерс Експорт“ ЕООД. Предвид липсата на транспортни документи
- товарителници, не е установено физическото преместване на закупените метални
елементи до посочените обекти на жалбоподателя. В тази насока е необходимо да
се коментира, че застъпената от жалбоподателя защитна теза едва след
изготвянето на ревизионния доклад, че превозът на закупените материали по
фактурите е осъществен със собствени транспортни средства, доказателства за
което са представените 11 на брой пътни листа, не може да бъде споделена. На
първо място следва да се подчертае, че верността на отразените обстоятелства в
пътните листа следва да бъде преценена с оглед на всички доказателства по
делото. Действително,не се спори, че дружеството притежава двата товарни
автомобила. Но в дружеството няма назначен шофьор, нито какъвто и да е
персонал, освен собственикът и управител на ЕООД – Е. Д.. В тази връзка, след
указание към жалбоподателя за наличие на правно-значими факти, за които по
делото няма достатъчно доказателства – а именно наличие или липса на трудови
или граждански договори с физически лица, изрично е заявено, че жалбоподателят
няма сключени трудови и граждански договори с физически лица, действащи през
ревизирания период. Не е достатъчно да се установи фактът на притежание на
транспортно средство, а следва да се докаже убедително извършен транспорт
именно между посочените в данъчна фактура лица, именно на определена дата и
именно за транспорт на конкретна стока. В тази връзка и с оглед необходимостта
от комплексна преценка на всички доказателства, надлежно е било съставянето и
представянето на товарителница по смисъла на чл. 50 от закона за автомобилните
превози/ЗАПр/, която би могла да удостовери в категорично товаренето на
конкретна стока.
Едва
след като резултатите от насрещните проверки са били отразени в ревизионния
доклад и стават достояние на „Дойче Парк“ ЕООД, е представен основният обем
доказателства.
В
същото време за част от фактите вещото лице по извършената чрез съдебна поръчка
счетоводна експертиза в гр.София ползва доказателства, които не са приети в
съдебното дело. Следва да се обърне внимание и че вещото лице отчита като
истински фактури, които в процеса на административното производство е
установено, че не са издавани от сочените като издатели лица ( примерно – л. 768
от делото, като доказателство за доставка на винкел и рифелна ламарина са
цитирани фактури, издадени от „Кевин 2000 „ООД. Този доставчик е посочен от
„Велев Комерс Експорт“ ЕООД по 5 от общо 6-те фактури, послужили като
доказателство за произход по данъчните документи. В същото време представителят
на „Кевин 2000“ ООД категорично е отрекъл съществуването на тези фактури. Като
този извод е подкрепен и с обективни данни от насрещната проверка.)
Аналогични
разсъждения касаят и доставчика „БГ Инфинити“ ЕООД с данни за подаден сигнал за
евентуално документно престъпление, както бе коментирано по-горе.
Относно
поддържаната теза за осъществен транспорт на стоката, респ. на кабели и метална
конструкция за извършване на ел.услугата, следва да се отбележи следното:по
делото е установено, включително с признание от страна на жалбоподателя след
приложение разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, че в ревизирания период не са
действали трудови договори, респ. граждански договори, сключени с физически
лица с „Дойчепарк“ ЕООД. Няма спор, че транспортните средства, с които се
заявява транспортът, са собственик на жалбоподателя, но правнозначим факт по
делото е реалното извършване на транспорт с тези транспортни средства именно в
изпълнение на процесните фактури. Съгласно чл. 50 от Закона за автомобилните
превози договорът за превоз се установява с товарителница, която е надлежен
документ с достатъчно на брой реквизити, които да придадат съответна
доказателствена сила за твърдения транспорт. По делото безспорно е установено,
че превозвачът „Дойче парк“ ЕООД не е издавал товарителници, при положение, че
единствено той упражнява твърдяната транспортна дейност в ревизиран период от 6
месеца. В същото време, при тази регулярна дейност, в дружеството няма назначен
шофьор. Логичен е изводът за неубедителност на доказателствата за реалност на
твърдените действия. В този смисъл следва да се приеме, че липсват
доказателства как е осъществен транспортът на материалите, закупени от „Ес Пи
Системс“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД и „Велев Комерс Експорт“ ЕООД, а
представените складови разписки и приемо-предавателни протоколи, без
доказателства за транспортирането на стоките, не са достатъчни да обосноват
извод, че стоката е предадена на разпореждане на получателя.
Констатациите
на счетоводната експертиза по отношение на осчетоводяванията на доставките не
са спорни между страните, нито в случая имат определящо значение за правния
спор. Вещото лице, изготвило експертизата по съдебна поръчка в гр. София,
изрично заявява, че не е проверявало счетоводната отчетност на доставчиците в
офиси на дружествата, респ. в счетоводни кантори или други изнесени работни
места, откъдето да се извлекат данни за начина на изпълнение на доставките,
свързаните с тях дейност и отчетени разходи, които да обосноват от фактическа
страна възможност и действителност на изпълнението. Работило е по данни,
предоставени онлайн от жалбоподателя. Голяма част от ползваните документи не са
били събрани в административното и в съдебното производство –примерно голяма
част от цитираните фискални бонове, ползвани от вещото лице като доказателство
за реални разплащания, не са били представени от издателя им както в хода както
на административното, така и на съдебното производство.
Предвид
изложеното, след като по делото не са събрани убедителни доказателства за това
издателите на фактурите „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД и „Ес
Пи Системс“ да са имали възможност да извършат доставките, да са разполагали
със стоката, респ. с възможност да извършат услугата, и стоката, респ. резултатът
от изработката фактически да са предадени на получателя, правилно органите по
приходите са приели, че за получателя „Дойче парк“ ЕООД не е възникнало право
на приспадане на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че правнозначим факт
е не въобще установяване на доставка от процесния род и вид, а реалното
изпълнение именно на доставката по всяка процесна фактура, по която се
претендира данъчен кредит. Данъкът върху добавената стойност е косвен данък,
относим и стимулиращ оборота и е небходима пряка връзка между процесния ДДС със
стопанската операция по данъчния документ. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на
данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от
регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се
приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на
чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или
извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда
изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването
на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една
доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част
са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на
практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени
официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК,
които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива
документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и
издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове.
Съставяните
документи следва да се намират в държане на икономическите субекти и да се
съхраняват в законовоустановените срокове, като в хода на ревизията чрез
определените от ДОПК способи органът по приходите събира и извършва преценка
именно на такива документи, въз основа на което се правят констатации дали са
налице или не реално извършени доставки.
Трайна
е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за
счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за
реалност на доставките, по които е начислен ДДС.
Фактурата
е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за
регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за
съда.
Осчетоводяването
на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на
стоката или услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от
самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на
твърдения факт.
За
целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за
осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и
съответно - начислен данък.
Доказателства
в тази насока по отношение на доставчиците – „Ес Пи Системс“ ЕООД,
„Евроелектрик“ ЕООД и „Велев Комерс Комерс“ ЕООД не са ангажирани и констатациите на приходния
орган за липса на реално извършени от тях доставки по същество не са оборени. В
тази връзка жалбата, в частта, касаеща претендираното право по фактурите,
издадени с посочените контрагенти – „Ес Пи Системс“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД и
„Велев Комерс Комерс“ ЕООД до размера от 32 775,13 лева, се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Преценка
за материалната законосъобразност на оспорения по отношение на правото на
ползване на данъчен кредит по фактури, издадено за рекламна услуга от „Кодеста“
ЕООД и от „Милито“ ЕООД:
Предмет
на доставките са рекламни услуги по типов договор за изработка по чл.258 от ЗЗД. Предметът на услугата е ясен и в достатъчна степен детайлизиран-излъчване
на вербална реклама, ползвайки светещи табла, собственост на доставчика. По
делото е установено, че и двете дружества притежават налични активи,цитирани в приложените договори за
наем-електронни светещи табла, билбордове и др. Самите табла и пана са с малка
разгъната площ – 3,20 х на 0,50 м. и 3 х 4 м. Предмет на услугите е ползването
на монтирани вече билбордове, които са притежавани от доставчиците.
Местоизпълнението на договорите е в района на извършваната икономическа дейност
на дружествата в област Силистра. Вещото лице е проверило и ползвало данни
както от счетоводството на жалбоподателя, така и от счетоводството на
доставчиците. Убедителни са доказателствата за наличност на съответен данъчен
документ, за материална и кадрова
обезпеченост за извършване на услугите, за ясен предмет на възлагане по
договора за рекламна услуга, за редовно осчетоводени стопански операции по процесните
фактури и в двете страни по сделките, за реалност на извършените операции.
Обстоятелството,
че в административното производство на обявения адрес за кореспонденция не е
открит представител на дружеството, не препятства съобразяването на
доказателства, събрани в съдебната фаза, тъй като изследваните факти са едни и
същи, те не са настъпили по-късно. В същото време обективната истина подлежи на
изясняване в хода на съдебния процес.
В
обобщение,след комплексна преценка на гореизложените фактически обстоятелства,
съдът приема, че са налице убедителни
доказателства за реално извършени
доставки по данъчни фактури за рекламни услуги, издадени от двете
дружества „Кодеста“ ЕООД и „Милито“ ЕООД. В тази връзка жалбата, в частта,
касаеща претендираното право по фактурите, издадени с посочените контрагенти ,
в общ размер на 15 191,96 лв.( 4 569,84 лева по 4 фактури, издадени
от „Кодеста“ ЕООД и 10 622,12 лева по 7 фактури, издадени от „Милито“
ЕООД) се явява основателна и следва да се уважи.
С
РА, на осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, са определени лихви в
размер на 7 481,22 лв. за включване
със закъснение на процесните фактури (посочени на последна страница на РА) в
дневниците за продажби и справките -декларации за ДДС. Съгласно чл. 86, ал. 2
от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който
е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът
е станал изискуем. В настоящия случай са издадени фактури, поради което е
налице първата хипотеза и данъкът е бил дължим за данъчния период на издаване
на фактурите, поради което е следвало да се включи в справка-декларацията по
чл. 125 за този данъчен период. Видно е, че по тези фактури данъкът е бил
начислен със закъснение от един месец до половин година. Съгласно чл. 175, ал.
1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Този закон е ЗЛДТДПДВ, като
на основание чл. 1 от него неплатените в сроковете за доброволно плащане,
неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от
печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се
събират със законната лихва.
Видно
от РД периодът на просрочие е изчислен от всяко петнадесето число на месеца,
следващ данъчния период, до 27.01.2021 г.-датата на издаване на РА.
За
данъчен период – месец април, 2019 г. се отменя цялата главница от
9 058.62 лева, поради което и не се дължи заплащане на обезщетение за
просрочие в размера, посочен от административния орган , а именно лихва в
размер 1 570,29 лв.
За
данъчен период – месец юни, 2019 г. се отменя РА за част от главницата до
размера от 6 133,34 лв. /сумата от непризнат данъчен кредит по отделните
фактури,издадени от „Кодеста“ ЕООД и от „Милито“ ЕООД/. Съответстващата на тази
главница лихва, включена в оспорения акт, е акцесорно задължение и подлежи на
изчисление съобразно софтуер за изчисляване на лихви по ЗЛДТДПДВ.
В
останалата част за главница от 3 256,87 лева – непризнат данъчен кредит за
данъчен период – месец юни, 2019 г., РА следва да се потвърди по изложените
по-горе съображения.
В
заключение на изложеното подадената жалба от "Дойче Парк" ЕООД срещу
Ревизионен акт № Р-03001920000830-091-001 / 27.01. 2021 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, обжалван и потвърден изцяло с Решение №
39 / 14.04.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са
установени задължения за ДДС общо в размер на 43 397,25 лв. и лихви
7 481,22 лв. се явява частично основателна.
Изчисленията
за размера на лихвата за частичната отмяна на публичните вземания за данъчен
период месец юни, 2019 г. са приложени на хартиен носител и са изчислени чрез достъпен
софтуер за изчисляване на лихви по ЗЛДТДПДВ.
При
този изход на делото и с оглед направените искания на страните за присъждане на
разноски в производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че следва да се присъдят такива на двете страни съразмерно на
уважената,респ. на отхвърлената част от жалбата. Поддържаният материален
интерес по обективно съединените жалби е 50 878,47 лв. /Главница -
43 397,25 лв. и лихви 7 481,22 лв. / Уважената част от оспорването е
17 719,73 лв./ Главница за месец април, 2019 г.-9 058,62 лева, Лихва
за посочената главница от 15.05.2019 г. до 27.01.2021 г. - 1 570,29 лева;
Главница за месец юни, 2019 - 6 133,34 лева и лихва, относима за тази
главница за периода от 16.07.2019 г. /падежът изтича в неработен ден/ до
27.01.2021 г.– 957,48 лева. Потвърденият РА е до размер на 33 158,74 лв.
Разноските следва да се съобразят с посочения материален интерес съобразно
уважената част от жалбата. На основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По
отношение претенцията на жалбоподателя за разноски:
Представеното
пълномощно и договор за защита /л. 42 и 42-гръб/ посочва сума от 3000 лева,
която с молба /л. 795/ е конкретизирана чрез представения списък на разноски
/л. 795/.От приложените доказателства – фактура № 206 от 04.03.2022 г. и
фактура № 191 от 15.02.2021 г. е видно, че жалбоподателят е изплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 2 467,62 лева.
Претендираните
разходи от 500 лева, за пътувания на процесуалния представител по повод
изпълнението на съдебната поръчка не са доказани с надлежни писмени документи,
поради което същите не следва да се присъждат.
Общият
размер на удостоверените като извършени разноски по делото от страна на
жалбоподателя са 4 118 лева /хонорар 2 468 лева, 1 600 лева –
две експертизи и 50 лева – ДТ/. Пропорционално, тези разноски съобразно
уважената част от жалбата, съответстват на 1 434 лева/оспорен
интерес – 50 879 лева; уважено оспорване за 17 720 лева; разноски за
оспорен интерес – 4 118 лева;
Съобразно
отхвърлената част от оспорването, която се равнява на 33 159 лева,
дължимият размер юрисконсултско възнаграждение се равнява на 1 525 лева
/ 830 лева плюс 3 % от 23 159 лева/;
По
компенсация жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 91 лева / 1 525 лева минус 1 434 лева/.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-03001920000830-091-001 / 27.01. 2021 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 39 / 14.04.2021
г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
– гр. Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която са установени задължения за
ДДС и лихви както следва:
-
за данъчен период месец април, 2019 г. – Главница в размер на 9 058,62
/девет хиляди петдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, ведно с
определената в РА лихва в размер на 1 570,29 лева /хиляда петстотин и
седемдесет лева и двадесет и девет стотинки,определена от 15.05.2019 г. до
27.01.2021 г./;
-
за данъчен период месец юни, 2019 г. – Главница в размер на 6 133,34 /шест
хиляди сто тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, ведно с
включената в РА лихва в размер на 957,48 лева/ деветстотин петдесет и седем
лева и четиридесет е осем стотинки/, определена от 16.07.2019 г.- до 27.01.2021
г.;
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Дойче парк" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Черно море“ № 5, представлявано от управителя Е.
Д., срещу Ревизионен акт акт № Р-03001920000830-091-001 / 27.01.2021 г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение №
39 / 14.04.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА,
в която са установени задължения за ДДС в общ размер на главница за непризнат
данъчен кредит в размер на 28 205,29 лева за данъчни периоди: месеци
януари, март, май и юни 2019 г., ведно със съответната лихва, изчислена по
ЗЛДТДПДВ, считано от всеки съответен падеж за съответния данъчен период за
ревизиран период от 01.01.2019 г.- до 30.06.2019 г. до датата на издаване на
РА-27.01.2021 г.
ОСЪЖДА
"Дойче парк" ЕООД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. Силистра, ул. „Черно море“ № 5, представлявано от управителя Е. Д., да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр.
Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1525(хиляда петстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА
НАП с ЕИК по БУЛСТАТ: 1310631880146, гр. Варна, ул. „Осми приморски полк“ № 128
ДА ЗАПЛАТИ на "Дойче парк" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Черно море“ № 5 разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 434 (хиляда четиристотин тридесет и
четири)лева.
ПО
КОМПЕНСАЦИЯ "Дойче парк" ЕООД с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Черно море“ № 5 СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на НАП с ЕИК
по БУЛСТАТ: 1310631880146, гр.Варна, ул. “Осми приморски полк“ № 128 разноски в
размер на 91 (деветдесет и един лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: