№ 231
гр. Шумен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500240 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Х. Д. Х., действащ чрез пълномощника
адв. Б. Г. от ШАК срещу решение № 260010/11.02.2022 г. по гр.д. № 826/2019 г. по описа на
ВПРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед
на които моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да уважи
предявените от него искове по чл.109 от ЗС и му заплати извършените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият В. Й. Н., действащ чрез пълномощника
адв. Н. Д. от ШАК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като изцяло
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените
по делото разноски.
Предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба от Х. Д. Х., действащ чрез
пълномощника адв. Б. Г. от ШАК срещу определение № 260024/12.04.2021 г. по гр.д. №
826/2019 г. по описа на ВПРС, с което е оставена без уважение молбата му по чл.250 от
ГПК, за допълване на решение № 260010/11.02.2022 г. по гр.д. № 826/2019 г. по описа на
ВПРС.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, поради което
моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да се произнесе в
1
производството по оспорване на удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г. по
смисъла на чл.193 от ГПК.
В предоставения му срок въззиваемият В. Й. Н., действащ чрез пълномощника адв.
Н. Д. от ШАК не е депозирал отговор на въззивната частна жалба.
Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба е неоснователна, а въззивната частна
жалба – основателна, поради следното:
Гр.д. № 826/2019 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на
жалбоподателя, с искане въззиваемият да бъде осъден да преустанови неоснователните си
действия, с които му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик върху
общите части на сграда в режим на ЕС, находяща се в ПИ № 58222.495.514 по КККР на гр.
Велики Преслав, ул. .... № 1, с площ от 381 кв.м., както и правото си на съсобственик на
дворното място и да: 1/ премахне поставената от него метална врата, находяща се на нивото
на избените помещения, преграждаща достъпа на ищеца до тръбите на мръсния канал,
тръбите, довеждащи питейна вода и до главния водомер, които са част от общата ВиК
инсталация на сграда в режим на ЕС; 2/ премахне поставената от него преградна врата,
явяваща се входна към неговото жилище, с цел да се възстанови прекъсната комуникация за
общо ползване в хоризонтално направление и се осигури на ищеца достъп от избените
помещения, находящи се на избения етаж, до двора: 3/ премахне преградната врата пред
банята и тоалетната, които е изградил към своето жилище на избения етаж на сградата,
вследствие завземане и приобщаване на общия за етажните собственици коридор, за да се
освободи подходът от избените помещения, находящи се избения етаж към двора на
сградата, както и да се осигури достъп до общите за сградата мокри помещения,
преустроени в баня и тоалетна към жилището на ответника; 4/ възстанови външната стена
на вътрешната южна линия за застрояване на жилищната сграда във вида, в който следва да
се намира съгласно архитектурния проект на сградата и да възстанови вратата, осигуряваща
изход към двора откъм южната страна и 5/ да премахне изградената към неговото жилище
тераса, навлизаща в дворното място, съставляващо ПИ № 58222.495.514.
В срока за отговор, ответникът е оспорил предявените искове като изцяло
неоснователни.
С протоколно определение от 17.09.2020 г. съдът е открил в полза на ищеца
производство по оспорване верността на представено от ответника удостоверение за
търпимост № 174/24.11.2011 г. , издадено от Община – Велики Преслав, касателно имот с
идентификатор 58222.495.514.1.1.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС, които е отхвърлил изцяло като
неоснователни и е осъдил ищеца да заплати 1 200.00 лева – деловодни разноски, в полза на
ответника, както и 45.00 лева – възнаграждение за вещо лице, в полза бюджета на съдебната
2
власт.
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
С молба от 08.03.2022 г. ищецът е поискал от съда да допълни решението си като се
произнесе по оспореното удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г., издадено от
кмета на Община – Велики Преслав. С определение № 260024/12.04.2021 г. молбата му е
оставена без уважение.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че
първоинстанционното решение, както и определението по чл.250 от ГПК са валидни и
допустими.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
С н.а. № ..../1964 г. на ВПРС, Х.Б.Д. продал на Д.Х.Г. 3/10 ид.ч. от дворно място,
цялото от 1 040 кв.м, с построената в него стара къща, без другите постройки в същия двор,
находящи се в гр. Преслав, парцел ІІ-615 от кв.37.
С н.а. № ...../1978 г. Д.Х.Г. и Д.Б.Г..а продали на Й.Н.Г. и Д.И.Г. В.К.В. и Ц.П.В.
К.Д.К. и Д.Я.К. 1/4 ид.ч. от 3/10 ид.ч. от дворното място на описания по-горе имот, заедно с
цялата стара къща, без части от другите постройки.
С н.а. № .....1978г. на ВПРС, Х.Б.Д. продал на Д.Х.Г., В.К.В., К.Д.К., Й.Н.Г. 1/10 ид.
ч. от същото дворно място, цялото от 1 040 кв.м, заедно с цялата построена в него стопанска
постройка (сграда) и насажденията.
С договор за делба на бъдещ собствен недвижим имот от 10.07.1978 г., с нотариална
заверка на подписите от 25.07.1978 г., Д.Х.Г., Й.Н.Г., К.Д.К. и В.К.В., както и Д.К.Д. и
Г.Х.Г.а си поделили правото на строеж на двуетажна жилищна сграда, с гаражи и изби под
жилищната сграда, в сочения по-горе парцел ІІ-615 в кв.37 по плана на гр. Преслав, като в
дял на Д.Х.Г. били поставени: втори източен жилищен етаж, състоящ се от три стаи, кухня,
баня, клозет; източен гараж в източна секция; западна изба в източна секция; 1/2 ид.ч. от
източната половина на целия таван; 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, а в дял на Й.Н.Г.
- първи жилищен етаж в източната секция, състоящ се от три стаи, кухня, баня, клозет;
западен гараж в източната секция; източна изба; южна изба, 1/2 ид.ч. от източната секция на
целия таван и 1/4 ид.ч. от общите части на цялата сграда, по смисъла на чл.38 от ЗС..
Според приложената схема от СГКК, поставеният в дял на Д.Х.Г. жилищен етаж
представлява самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.4, адрес на имота: гр.
Велики Преслав, ул. „....“ № 1, вх. А, ет. 2, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 58222.495.514; предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент; посочена в документа площ – 115.93 кв.м.; брой нива на обекта – 1;
прилежащи части: 1/4 идеална част от общите части.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 437/21.11.2017 г., Д.Х.Г. е починал на
19.03.2013 г., като оставил за свои наследници Х. Д. Х. и Б.Д.Д. – негови деца.
3
С н.а. № ...../1993 г. на ВПРС Й.Н.Г. и Д.И.Г. дарили на сина си Н.Й.Н. следния свой
собствен недвижим имот: първи жилищен етаж в източната секция от двуетажната масивна
жилищна сграда от две секции, с гаражи и изби под жилищните етажи, находяща се в гр.
Велики Преслав, построена върху дворно място, цялото от 1 070 кв.м, съставляващо
съсобствен парцел II-615 в кв. 39 по плана на града, заедно с принадлежащите му западен
гараж в източната секция на сградата; източната изба в източната секция на сградата;
южната изба с килер; 1/2 идеална част от тавана над източната секция на сградата; 1/4
идеална част от общите части на сградата и 1/10 идеална част от дворното място, в което е
построена сградата.
С н.а. № ..../2012 г. на нотариус рег. № 592 на НК Н.Й.Н. дарил на брат си В. Й. Н.
следния недвижим имот: жилище с идентификатор 58222.495.514.1.1 по кадастралната карта
и регистри на гр. Велики Преслав, находящо се в сграда № 1 в ПИ с идентификатор
58222.495.514 в гр. Велики Преслав, ул. „....“ № 1А, ет. -1, с площ 55 кв.м, състоящо се от
кухня, спалня, дневна-хол, санитарен възел и изба-склад с площ 25 кв.м, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата, който обект е бил описан в
нотариален акт №..../1993 г. като източна и южна изба, при граници: на етажа-обект с
идентификатор 58222.495.514.1.5 и отгоре-обект с идентификатор 58222.495.514.1.2.
На л.23 от първоинстанционното дело е приложен архитектурен проект от 27.06.1978
г. на избения етаж на сграда с идентификатор 58222.495.514.1, според който в същия са
предвидени общо шест избени помещения, по три от едната и другата страна, разделени по
средата с коридор и стълбище, водещо към горния етаж.
На л.55 от делото е приложено Удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г.,
издадено от кмета на Община – Велики Преслав, в което е посочено, че многофамилна
жилищна сграда с идентификатор 58222.495.514.1, със самостоятелни обекти в нея с
идентификатори с поредни номера от 58222.495.514.1.1 до 58222.495.514.1.12 е построена
през 1987 г. и за същата липсват строителни книжа, като са налице условията за
приложимост на пар.16, ал.1 от ЗУТ. По време на изграждането строежът е бил допустим по
действащите правила и норми, търпим е и не подлежи на премахване и забрана за ползване
и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Ищецът е оспорил верността на това удостоверение, в частта, в която се сочи, че
обект с идентификатор 58222.495.514.1.1 е със статут на търпим строеж, във връзка с което
е първоинстанционният съд е открил производство по чл.193, ал.1 от ГПК по оспорване на
документа.
Относно оспорването, настоящата инстанция намира, че не следва да се допуска, тъй
като, видно от съдържанието на документа, същият удостоверява търпимост на изградената
в ПИ 58222.495.514 жилищна сграда с идентификатор 58222.495.514.1, а не конкретно на
отделните обекти в нея. В този смисъл, следва се приеме, че документът не свидетелства за
оспорения от ищеца факт, поради което предявеният инцидентен установителен иск е
лишен от правен интерес и не следва се приема за разглеждане. Ето защо, намира, че
определението за допускането му до разглеждане следва да се отмени.
4
На л. 56 е приложено удостоверение № 17/07.02.2012 г., издадено от главния
архитект на Община – Велики Преслав, в което е посочено, че описаната по-горе
многофамилна жилищна сграда е построена съгласно одобрени проекти и разрешение за
строеж от 1978 г.. Съгласно одобрена и съгласувана скица проект избените помещения в
южната и източната част са преустроени и обособени в самостоятелно жилище, състоящо
се от кухня, спалня, дневна, хол, санитарен възел и изба-склад.
С влязло в сила решение № 4/09.01.2019 г. по гр.д. № 397/2017 г. на ВПРС,
потвърдено в тази част с решение № 97/23.04.2019 г. по в.гр.д. № 79/2019 г. на ШОС, което
не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 69/24.02.2020 г. по гр.д. №
3529/2019 г., І г.о. на ВКС, постановено по правен спор по чл.109 от ЗС между страните по
настоящото дело, и поради това задължително за същите и за съда е признато за установено,
че удостоверение № 17/07.02.2012 г., издадено от главния архитект на Община – Велики
Преслав е невярно.
На л.105 от първоинстанционното дело е приложено писмо от Община – Велики
Преслав, Отдел ТСУ от 04.01.2020 г., в което е посочено, че Удостоверение № 17/07.02.2012
г. е неправилно издадено по чл.202 от ЗУТ, поради което в архива на Общината не се
установява наличие на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелен обект.
Същото е трябвало да се издаде за „ факти и обстоятелства по ЗУТ „, тъй като се визират
съществуващи вече факти, а именно самостоятелен обект – жилище с идентификатор
58222.495.514.1.1, отразен в КК, одобрена със Заповед № РД-18-44/09.07.2010 г., която не е
изменяна.
От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните и отговорите му на въпроси в открито
съдебно заседание се установява, че за извършеното преустройство на избения етаж на
сградата не е наличен одобрен проект или мотивирано становище на инженер – конструктор
по чл.38, ал.7 от ЗУТ. Избените помещения в южната и източната част на сградата са
преустроени и обособени като самостоятелно жилище, състоящо се от кухня, спалня,
дневна, хол, санитарен възел и изба-склад. При описаното преустройство е изградена
тоалетна с баня в северната част на коридора, със ЗП 6.40 кв.м., заемащи, предвидено в
проекта обособено помещение в северната част на коридора със ЗП 6.40 кв.м.. Останалата
част от коридора със ЗП 12.50 кв.м. се ползва като част от жилището на В. Н.. Също така,
при преустройството към жилището на В. Н. от южната страна е приобщена част от
пространството под терасата на приземния етаж със ЗП 6 кв.м., която не е включена в
контура на сграда. Терасата е със същата мазилка както останалата част от сградата, като по
външната част на сграда няма промени, които да свидетелстват за по-късното приобщаване
на терасата към сградата. Такава тераса има и в западната секция, но дали двете тераси са
изградени първоначално, с изграждането на сградата може само да се предполага. При
огледа се установява, че обозначените в проекта за преустройство кухня и спалня не са
преградени и се ползват общо. Отразените в проекта тоалетна с баня и кухня не попадат в
очертанията на имот с идентификатор 58222.495.514.1.1. Тръбите на мръсния канал и
5
водопровода преминават през общи части на жилищната сграда, а също и през
самостоятелни обекти. Водомерът за жилището на Х. Х. се намира в избата на същия и той
има достъп до него. Водомерът за жилището на В. Н. се намира на най-ниско разположената
стълбищна площадка. Достъпът до него е ограничен с метална врата. Входът за избата на Х.
Х. се осъществява директно от стълбищната площадка. От сградата има един единствен
изход към дворното място, разположено от юг и той е през преустроеното жилище на В. Н.,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.1. По проекта от
1978 г. е имало предвиден достъп от сградата до двора през една от избите на приземния
етаж.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.П., С.С., Е.Г. и Д.Т. се
установява, че имот с идентификатор 58222.495.514.1.1, придобит от въззиваемия с
нотариален акт за дарение от 2012 г., ведно с разположените източно и северно от него
помещения са били обособени като самостоятелно жилище още при построяването на
сградата през 1978-1979 г.. При строителството на сградата била изградена и тераса към
приземния етаж, подобно на съседната сграда, която тераса първоначално е била с излята на
пода плоча и оградена с винкели и ламарина. По-късно въззиваемият направил и остъкление
на същата. От построяването на сградата, с прекъсване от 1-2 години въпросното жилище е
било обитавано от родителите на въззиваемия, а през времето, през което те пребивавали в
друго населено място – било празно. Самият въззиваем идвал в жилището само понякога,
като местоживеенето му било в друго населено място. Между 2010 – 2013 г. същият
затворил терасата на приземния етаж като изградил тухлени стени и поставил прозорци от
ПВЦ, приобщавайки я по този начин към жилището. Първите двама свидетели твърдят, че
родителите на въззивамия поставили метална врата пред нишата в приземния етаж, в която
се намирали общите водомери и тръбите за мръсния канал и към момента достъпът до тях
бил ограничен. Свидетелят В.П. заявява, че е чувал от трети лица, че в процесния обект са
били извършвани вътрешни преустройства, но не му е известно какви. Свидетелката С.С.,
съжителстваща на съпружески начала с жалбоподателя заявява, че през 2012 – 2013 г.
въззиваемият избил една от стените на сградата, за да разшири кухнята на жилището в
приземния етаж на сградата и поставил метална врата на стълбищната пощадка, с която
преградил достъпа до общия водомер и мръсния канал на сградата. Също така твърди, че до
смъртта на родителите на жалбоподателя не е имало пререкания между тях и родителите на
въззиваемия и последните ползвали безпроблемно приземния етаж. През 2017 г.
отношенията между страните се влошили по повод предявени от въззиваемия и брат му
претенции по 109 от ЗС срещу жалбоподателя във връзка с намиращи се в дворното място
на имота навес, мрежа и ограда. Свидетелите Е.Г. и Д.Т. са категорични, че в процесното
жилище не са извършвани никакви вътрешни или външни преустройства, освен на терасата.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл.109 от ЗС е
предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект
6
от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване
на имота. Правният интерес от този иск е обусловен от това ищецът да е носител на правото
на собственост за имота, защитата на което се търси. Искът може да бъде насочен както към
лицето, което е създало противоправното състояние в имота, препятстващо спокойното
упражняване на правото на собственост, така и към субекта, който поддържа това
състояние. За успешно провеждане на исковата си защита, ищецът по негаторния иск,
следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните кумулативно
изискуеми предпоставки: че е собственик на засегнатия имот и, че ответникът, без да
упражнява фактическа власт върху него, е извършил или извършва действия или създава
състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота в
пълен обем.
В практиката на ВКС, включая тълкувателна и задължителна такава се застъпва, че
негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което ограничава, смущава или му пречи да упражнява своето
право според предназначението на имота или в съответния обем на правото. За уважаването
му ищецът следва да докаже правото си на собственост и основанията, които са
предизвикали търсената съдебна защита, т. е., че това негово право е нарушено от ответника
с посегателства, които, без да отнемат владението върху имота, ограничават и/или пречат на
собственика да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Фактическият
състав на основанието изисква да се установят действия на ответника, пречещи на ищеца да
упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без
правно основание. Лицето, което поддържа противоправното състояние, смущаващо
правото на собственост, носи отговорност по реда на чл.109 от ЗС, независимо, че това
състояние е последица от действия, извършени от други лица. Негаторният иск предоставя
защита срещу всяко трето лице, което създава или се ползва (поддържа) от създадено
противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване
на вещта според нейното предназначение. Главната предпоставка за уважаване на иска е
установяване на действие или бездействие, с които се пречи, смущава или ограничава
свободното ползване на имота и упражняване на правото на собственост. Не всяко
въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторния иск, а само такова,
което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и, посредством
което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в
пълен обем. Ако, въпреки извършването на определени действия /бездействия/,
правомощията на собственика не се ограничават, респ. засягат по начин да се препятства
възможността да се упражнява правото на собственост, то "негативното", от гледна точка на
ищеца, действие на ответника не може да се счита като препятстващо упражняването
правото на собственост. Собственикът следва да установи кое е действието, което
препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се
състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва в резултат
7
на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на
реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от страна
увреждащия. Необходимо е да се установи причинна връзка между пречките за упражняване
правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Ако ищецът е дал съгласие за
създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да му създава пречки да
упражнява своите права, искът по чл.109 от ЗС е неоснователен. В този случай липсва
причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново положение.
Интересът от исковата защита по чл.109 от ЗС е налице винаги, когато трето лице извършва
въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Претендираната с иска
по чл.109 от ЗС защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за
преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното
въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с
оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него
състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е
налице твърдяното накърняване. Изграждането на незаконен строеж представлява действие,
което би могло да пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца,
но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми. Когато обаче незаконният строеж
е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително
разрешение, то самата липса на такова строително разрешение не е пречка за пълноценното
упражняване на правото на собственост. Следователно поддържането на търпим строеж по
смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ не е неоснователно действие, нито поддържане на
неправомерно състояние и поради това не би могло да е основание за уважаване на иска по
чл.109 от ЗС. Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика в случаите,
когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са
установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на имота по
предназначение /напр. при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената
сграда до съседния имот или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са
установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място или
част от него/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни
норми предполага ограничаване правата на собственика да ползва своя имот пълноценно и
по предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание чл.109
от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички
останали случаи, обаче, когато незаконният строеж е изграден в нарушение на други
строителни правила и норми, различни от горепосочените, ищецът по иска с правно
основание чл.109 от ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи
да осъществява пълноценно правото си на собственост. Това ограничение следва да пречи на
ползването на вещта съобразно нейното предназначение. Незаконността на изграждането
следва да се цени единствено и дотолкова, доколкото дава основание да се приеме, че
ограничението е неоснователно или противоправно, но само когато е налице ограничаване
на правата на собственика на вещта. Целта на негаторния иск е да се отстранят пречките за
8
пълноценно упражняване правата на собственика и той не може да е насочен срещу
състояния, било то и създадени от незаконни строежи, които, макар и да са нетърпими от
гледна точка на техническите и преустройствени изисквания, не смущават собствеността на
трети лица. Негаторният иск няма за цел да налага на ответника ограничения при
упражняване на правото му на собственост, надхвърлящи необходимостта да се обезпечи
нормалното ползване на съседния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са стълбите,
площадките, външната входна врата на сградата. По естеството си същите служат за общо
ползване - видът им ги определя като предназначени за осигуряване на достъп от дворното
място/улицата към индивидуалните обекти в сградата и придадените към тях тавански и
избени помещения, както и за осигуряване на изход от индивидуалните обекти до дворното
място/улицата. Отпадане на статута им на обща част по естеството си и изключването им от
съсобствеността чрез приобщаването на същите или на съответни реални части от тях към
индивидуалните обекти на собственост на всеки от етажите може да стане чрез
преустройство, направено със съгласието на всички етажни съсобственици и въз основа на
одобрен инвестиционен проект, но не и с фактически действия на етажен собственик
(включително и чрез фактически действия, изразяващи се в заключване на входната врата на
сградата, лишаване на останалите етажни собственици от достъп през нея и стълбите до
притежаваните от тях индивидуални обекти, монтиране на незаконни външни стълби и
външни входни врати към съществуващите на всеки от етажите самостоятелни обекти и
др.).
Съгласно практиката на ВКС, до отпадане статута на обща част по смисъла на чл. 38
ЗС на входната врата на сградата, стълбите и междуетажните площадки и изключването им
от съсобствеността, всеки етажен собственик има право на свободен достъп до тях и на
ползването им по предназначение. Затова действията на етажен собственик, лишаващи друг
етажен собственик от достъп през входната врата на сградата и стълбите до неговия
индивидуален обект на собственост, или затрудняващи този достъп, са неправомерни,
създават пречки за упражняване правото на собственост върху самостоятелните обекти в
сградата и засегнатият етажен собственик може да защити правата си с предявяване на иск
по чл. 109 ЗС. Меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата-етажна
собственост е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост. Етажната
собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в
сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния
собственик на цялата сграда и продължава да съществува, докато отделните обекти в
сградата са собственост на различни лица.
В ТР № 4/2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че от самия текст
на разпоредбата на чл.109 от ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на
иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
9
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото
ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други
такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни
или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед
осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение
или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част
от него.
В конкретния случай се установи, че по силата на наследяване ищецът е собственик
на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.4, адрес на имота: гр.
Велики Преслав, ул. „....“ № 1, вх. А, ет. 2, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 58222.495.514; предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент; посочена в документа площ – 115.93 кв.м.; брой нива на обекта – 1;
източен гараж в източна секция; западна изба в източна секция; 1/2 идеална част от
източната половина на целия таван и 1/4 идеална част от общите части на сградата, както и
на идеални части от дворното място, в което е построена, а ответникът се легитимира като
собственик по дарение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 58222.495.514.1.1,
адрес на имота: гр. Велики Преслав, ул. „....“ № 1, вх. А, ет. -1, намиращ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 58222.495.514; предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ 55 кв.м, състоящо се от кухня, спалня,
дневна-хол, санитарен възел и изба-склад с площ 25 кв.м, заедно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата.
Досежно възражението на ответника за изтека в негова полза придобивна давност
върху общите части, доколкото същият не е конкретизирал кои общи части има предвид,
10
съдът намира, че е изцяло неоснователно, тъй като по правило общите части по смисъла на
чл.38 от ЗС не могат да бъдат придобивани по давност, освен след смяна на
предназначението им при спазване на предвидения от закона ред.
Установи се също, че собственото на ответника жилище е обособено в приземния
етаж на сградата още при построяването й през 1978 г. и заема южното и източно избени
помещения, които, съгласно договора за доброволна делба на бъдеща сграда са били
придадени към жилищния имот на праводателите му, както и съседното югозападно
помещение, преустроено в кухня и северното помещение, обособено като тоалетна и баня.
Установи се и, че това преустройство е извършено без необходимите строителни книжа, но
без противопоставяне от страна на останалите собственици на индивидуални обекти в
сградата, попадаща в режим на етажна собственост, с оглед на което и, че към датата на
построяване на сградата, съответно обособяване на индивидуалния обект е била приложима
разпоредбата на чл.192б, ал.3 от ЗТСУ / отм. /, се налага извод, че дори и сегашните кухня и
баня с тоалетна да са представлявали общи помещения за ЕС, тяхното предназначение е
било сменено и те са били придадени като принадлежност към южното и източното избени
помещения с мълчаливото съгласие на всички собственици, с цел обособяване на
самостоятелен жилищен имот.
На следващо място се установи, че преустройството на избените помещения,
включая на придадената към тях тераса е извършено преди ищецът да придобие собственост
върху индивидуален обект в същата сграда, по силата на наследяване след смъртта на баща
му на 19.03.2013 г., както и, че от тази дата до завеждане на исковата молба същият не е
имал възражения относно извършеното преустройство и ползването на жилището в
приземния етаж.
Установи се, че ответникът е поставил метална врата на най-ниско разположената
стълбищна площадка от стълбището към приземния етаж, като по този начин е заградил
ниша, в която се намира водомерът за собственото му жилище, без от доказателствата по
делото, да се установи с категоричност, че в същата ниша са разположени и тръбите на
мръсния канал, тръбите, довеждащи питейна вода и главния водомер на сградата. Подобно
твърдение се навежда единствено от свидетелката С.С., чиито показания съдът отказва да
кредитира в тази им част, предвид евентуалната й предубеденост от изхода на спора, в
качеството й на съжителстваща на семейни начала с ищеца и факта, че заявеното от нея не
се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Установи се и, че, поставената входна врата към жилището на ответника прегражда
изцяло избения етаж, изключая стълбището и избеното помещение на ищеца. Видно от
приложения архитектурен проект от 1978 г. обаче поставянето на такава врата и разделянето
на избения етаж по посочения начин е било предвидено още с този проект, като от
изготвената от вещото лице скица, се установява, че вратата не препятства възможността на
ищеца да влиза в собственото си избено помещение, за което има самостоятелен вход от към
стълбището, нито засяга правото му да го ползва в пълен обем. Що се касае до правото на
ищеца на достъп до двора през приземния етаж на сградата, видно от приложения
11
архитектурен проект от 1978 г. вход към двора от избения етаж е бил предвиден през
обособено избено помещение, разположено в югозападната част срещу стълбището, което
по проект е било разпределено на собствениците на първи жилищен етаж. От друга страна,
се установи, че това помещение, макар и приобщено към жилището на избения етаж, не е
прехвърлено на ответника чрез дарение по силата на н.а. №, том V, рег. № 1870, н.д. №
396/2012 г., с предмет самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.1 по КККР, в
очертанията на който не попада, както и, че от построяването на сградата то е било ползвано
единствено и само от родителите на Н..
Установи се и, че към жилището на ответника е приобщена северната част от
коридора в избения етаж, преустроена в тоалетна и баня със ЗП от 6.40 кв.м., като не са
събраха доказателства в подкрепа твърдението на ищеца, че преди това тя е представлявала
общо за сградата мокро помещение. От доказателствата по делото се установи също, че по
проект от 1978 г. въпросната част е била разпределена на собствениците на първи жилищен
етаж, както и, че не е предмет на извършеното в полза на ответника дарение, тъй като
попада извън очертанията на самостоятелен обект с идентификатор 58222.495.514.1.1 по
КККР, като от построяването на сградата е била ползвана единствено и само от родителите
му.
Установи се и, че ответникът е иззидал стени и поставил прозорци на съществуваща
от построяването на сградата тераса, изпълнена с под от бетон и стени от винкел и
ламарина, със ЗП 6 кв.м., навлизаща в дворното място на ПИ № 58222.495.514.
От доказателствата по делото не се установи ответникът да е избивал външна стена
на вътрешната южна линия за застрояване на жилищната сграда, като такова твърдение са
навежда единствено от свидетелката С.С., чиито показания съдът отказва да кредитира в
тази им част, предвид евентуалната й предубеденост от изхода на спора, в качеството й на
съжителстваща на семейни начала с ищеца.
Въз основа на горното, съдът приема, че, обособяването на част от приземния етаж
от процесната сграда в жилище е било осъществено още при построяването на сградата,
поради което не представлява неразрешено преустройство, като по делото не се установи
същото да нарушава благоустройствените закони и строителни правила и норми,
обезпечаващи нормалното ползване на имота, нито да засяга общи части или общи за ЕС
помещения. От друга страна не се доказа, посочените в исковата молба като увреждащи
действия по т.1 - т.5 да засягат или ограничават правото на собственост на ищеца и да
препятстват правото му да ползва общите части в сградата и съответните идеални части от
дворното място, така както го е придобил от праводателя си и го е упражнявал до датата на
завеждане на исковата молба. Също така не се установи, че от страна на ответника са
осъществени или поддържани увреждащите действия по т.3 и т.4 от исковата молба. В тази
връзка следва да се отбележи и, че входната врата към жилището на ответника има
предназначението да препятства достъпа на външни лица в обект, представляващ
индивидуална собственост, а кухнята и т.нар. мокро помещение са били приобщени като
обслужващи помещения към същия обект преди възникване правото на собственост на
12
ищеца върху идеални части от индивидуален обект в сградата и от дворното място и, в този
смисъл не създават пречки за нормалното ползване от негова страна на общите части. Ето
защо, достига до извод, че предявените искови претенции са изцяло неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
В съответствие с изложеното, достига до извод, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
По отношение на обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата
на жалбоподателя за допълване на първоинстанционното решение, се установи, че, с
протоколно определение от 17.09.2020 г. съдът е открил в полза на ищеца производство по
оспорване верността на представено от ответника удостоверение за търпимост №
174/24.11.2011 г., издадено от Община – Велики Преслав, касателно имот с идентификатор
58222.495.514.1.1. В мотивите към решението си съдът е приел визираното удостоверение за
неотносимо към преустройството на конкретното избено помещение, като в диспозитива на
същото липсва произнасяне във връзка с откритото производство по оспорване. С нарочна
молба ищецът е поискал допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК във връзка с
оспореното удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г., издадено от Община – Велики
Преслав. С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, по
съображение, че се е произнесъл в мотивите към решението си.
Визираното определение е постановено в нарушение на процесуалните правила и
неправилно. Оспорването на документ по реда на чл.193 от ГПК представлява предявяване н
инцидентен установителен иск, поради което, ако е допуснал оспорването и е открил
производството, съдът дължи произнасяне с нарочен диспозитив в решението си – ТР №
5/2021 г. от 14.11.2012 г.. Ето защо, след като е приел, че оспореният документ е неотносим
към спора и е отказал да го кредитира, съдът е следвало да произнесе нарочно определение,
с което да го изключи от доказателствата по делото и да отмени определението си за
откриване на производство по чл.193 от ГПК за оспорването му, а след като не го е сторил –
да се произнесе с допълнителен акт по повод депозираната от жалбоподателя молба с правно
основание чл.250 от ГПК, която като подадена в срок и допустима е бил длъжен да разгледа
по същество. Предвид това, счита, че обжалваното определение следва да се отмени и
молбата по чл.250, ал.1 от ГПК бъде разгледана по същество.
По същество, като съобрази изложените по-горе мотиви, съдът счита, че решението
следва да се допълни, като се постанови отмяна на определението за допускане оспорването
верността на представено от ответника удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г.,
издадено от Община – Велики Преслав, касателно имот с идентификатор 58222.495.514.1.1
и искът по чл.193, ал.1 от ГПК бъде оставен без разглеждане, като недопустим поради липса
на правен интерес.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи настоящата инстанция
заключава, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло, а обжалваното определение е неправилно, поради което следва да се
отмени и вместо него бъде постановено друго, с което решението да се допълни като се
13
постанови отмяна на определението за допускане оспорването верността на представено от
ответника удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г., издадено от Община – Велики
Преслав, касателно имот с идентификатор 58222.495.514.1.1 и предявеният иск по чл.193,
ал.1 от ГПК бъде оставен без разглеждане, като недопустим поради липса на правен интерес.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 15.00 лева – платена държавна
такса във връзка с подадената от него частна жалба.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемият
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 200.00 лева – платен
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260010/11.02.2022 г. гр.д. № 826/2019 г. по
описа на Районен съд – Велики Преслав.
ОТМЕНЯ определение № 260024/12.04.2021 г. по гр.д. № 826/2019 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав, като вместо него постановява:
ДОПЪЛВА решение № 260010/11.02.2022 г. гр.д. № 826/2019 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав, както следва:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.09.2020 г., с което е открито производство
по оспорване верността на представено от ответника удостоверение за търпимост №
174/24.11.2011 г., издадено от Община – Велики Преслав, касателно имот с идентификатор
58222.495.514.1.1.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, поради недопустимост, предявения от Х. Д. Х.
инцидентен установителен иск по чл.193, ал.1 от ГПК за оспорване верността на
представено по делото удостоверение за търпимост № 174/24.11.2011 г., издадено от
Община – Велики Преслав, касателно имот с идентификатор 58222.495.514.1.1.
ОСЪЖДА В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул.
.... № 1, да заплати на Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен,
ул. .... № 1 деловодни разноски във въззивното производство в размер на 15.00 лева.
ОСЪЖДА Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул.
.... № 1 да заплати на В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен,
ул. .... № 1 деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1 200.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15