Решение по дело №5518/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 222

 

гр.***, 20.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

при участието на секретаря ***, като разгледа НАХД № 5518 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на ЕТ „***.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.“***“, бл. 40, вх. 1, ет.1, против Наказателно постановление № 434401-F447362/09.04.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП–***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)  лева.

Като цяло с жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се пледира за приложение на чл. 28 ЗАНН, което се обвързва с влошеното здравословно състояние на търговеца, ниските доходи и липсата на предишни нарушения.

В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява, като поддържа жалбата.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган ТД на НАП–***- юрк. Стоилова, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно. Развива подробни доводи в защита на тезата си, като пледира за присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП същото е било връчено на жалбоподателя на 28.10.2019г., а жалбата е депозирана на 31.10.2019 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

На 07.11.2018г., в 11,55 часа била извършена проверка по спазване на данъчното законодателство на обект книжарница, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл. 40, вх. 1, стопанисван от жалбоподателя. За самата проверка бил съставен протокол № 0264600/07.11.2018г. При проверката било констатирано, че в книгата за дневни финансови отчети за 2018 година, която била съхранявана в обекта, за дата 05.11.2018г. жалбоподателят не изпълнил задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. На 05.11.2018 г. жалбоподателят е осъществявал търговска дейност посредством реализиране на продажби, който факт е удостоверен с изисканата контролна лента. От същата се установява, че е бил разпечатан отчет няколко дни по-късно - на 07.11.2018г. (л.47) Във връзка с направените констатации бил съставен АУАН № F447362/23.11.2018г. за извършено нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В законовия срок постъпило възражение, в което се излагат доводи за маловажност на случая.

Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на допуснато нарушение по чл.118, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. На практика, жалбоподателят също не спори по отношение на установеното, като доводите в жалбата касаят неговата правна оценка.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква "г" от заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (в приложимата  редакцията към датата на нарушението) лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. В Приложение № 1 към цитираната наредба (в същата редакция), т. III.5 е отразено, че дневният финансов отчет с нулиране и запис във ФП трябва да включва: а) брояч и стойност на направените отстъпки; б) брояч и стойност на направените надбавки; в) брояч и стойност на извършените корекции; г) брояч и стойност на служебно изведени суми; д) брояч и стойност на служебно въведени суми; е) сумите по различните видове плащания; ж) последователен номер, под който ще бъде записан отчетът във ФП; з) стойностите на оборотите от продажбите за деня, данъчните отчисления и нетната сума за всяка данъчна група; и) стойност на общия оборот от продажбите за деня; й) общите стойности на оборотите по данъчни групи и общия оборот, натрупани от началото на фискалната памет до последния записан блок; к) поредният номер на КЛЕН за деня; л) номера на последния издаден документ за деня; м) натрупванията за всеки вид течно гориво поотделно (цена, продадено количество, стойност и данъчна група) само за отчетите, издавани от ЕСФП; н) графично фискално лого съгласно приложение № 18 и текст "ФИСКАЛЕН БОН"; o) общо контролно число на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет; п) за ЕСФП тип 31 - данни от нивомерната система за доставка и за налични количества и данни за продадените количества горива от сумарните броячи на средствата за измерване на разход. Съгласно т. V, буква "в" от същото приложение четенето на дневен финансов отчет от фискалното устройство става с използването на клавиш TL с ключ Х, a четенето на дневния финансов отчет с нулиране и запис във ФП - с използването на същия клавиш с ключ Z. От изложеното може да се направи извод, че дневните отчети, които се отпечатват от фискалното устройство могат да бъдат т. нар. Х-отчет и Z-отчет, като именно последният е и отчетът, предвиден в чл. 39, ал. 1 от Наредбата. От фактическа страна по делото се установява, че за 05.11.2018г. от фискалното устройство в обекта са разпечатани фискални бонове, но не и пълен финансов отчет с нулиране и запис във ФП. Т.е. на посочената дата в търговския обект са извършвани продажби. Налага се извод, че търговецът е извършил нарушението на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, като не е разпечатал предвиденият в тази норма отчет при наличието на изискванията за това. Ето защо съдът намира, че нарушението е доказано от събраните по делото доказателства.

За извършеното нарушение наказващият орган е наложил на търговеца санкция в размер на 500 лв., позовавайки се на изричното препращане от чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС към чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Осъществяването на нарушението по никакъв начин не е довело до укриване на приходи, тъй като в паметта на фискалното устройство са намерили отражение извършените в търговския обект продажби на стоки за съответния ден. След като са регистрирани в паметта на ФУ данните за всяка продажба са предадени и на НАП по дистанционен път (арг. от чл. 25, ал. 4 от Наредбата). Налага се извод, че чрез извършеното нарушение по никакъв начин не са укрити приходи, тъй като данните за приходите на търговеца са получени в съответните компетентни звена на агенцията по приходите.

Настоящият състав счита обаче, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Видно от приложения КЛЕН, жалбоподателят действително на няколко дни е издавал отчета, като всички продажби така или иначе са били отчитани през това време. Освен това се касае за ниска стойност на продажбите за съответния ден. Търговският обект е малка книжарница с много ниски обороти. Липсват данни за предходни нарушения, като наличието на няколко издадени наказателни постановления не може да бъде отчетено, доколкото следва да бъде прилагане презумпцията за невиновност до влизането в сила на съответния акт, с който се налага наказание. Не може да се подмине и обстоятелството, че едноличният търговец е с влошено здравословно състояние, като с Експертно решение на ЕЛК от 22.01.2019г. му е присъдена 50 % ТНР. Макар че става дума за имуществена санкция, доколкото ЕТ и физическото лице на практика са един и същи правен субект, то наложената санкция неминуемо ще рефлектира в имуществената сфера на физическото лице, което по мнение на съда и с оглед данните за здравословното му състояние и реализирани доходи – по никакъв начин не би постигнало целите на закона, а по-скоро би се явило необоснована репресия.

Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира, че се касае за хипотеза, при която следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Като не е сторил това, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно постановление, което следва да се отмени.

На последно място съдът следва да подчертае и нещо друго – новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1 в новата редакция, но не по-късно от 31.07.2020 г. Действително към настоящия момент не е настъпила нито датата 31.07.2020г. (когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет), нито е доказано, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното съответствие, но законодателната промяна е показателна за отношението на законодателя към този вид деяния.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, само АНО е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на правния спор, се явява неоснователно. Жалбоподателят не е поискал да му се присъдят сторените разноски, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434401-F447362/09.04.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП–***, с което на ЕТ „***.“, с ЕИК *** за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност и на основание чл.185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)  лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.

 

                                                  

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.