№ 429
гр. Русе, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Галина Магардичиян
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОП „Комунални дейности“ Русе, чрез
адв. К. Х. АК Русе против решение № 707/26.05.2022 г., постановено по гр. д.
№ 6542/2021 г. на Русенския районен съд, с което е осъдено да заплати В. К.
А. сумата от 359,63 лв. в нетен размер за допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода
06.01.2021 г. – 19.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2011
г. до окончателното изплащане, както и 300 лв. разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е изцяло неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Излага оплаквания, че при постановяването му пъровинстанционният
съд нарушил принципа за равенство на страните по чл. 9 ГПК. Районният съд
изрично посочил, че делото подлежи на разглеждане по реда на глава XXV
ГПК „Бързо производство“, но въпреки това не се съобразил със специалните
характеристики за това производство и разгледал спора в четири о. с. з.,
1
допускайки доказателства и назначавайки експертизи извън установените за
това срокове. В жалбата, в условията на евентуалност, се оспорва и приетият
от районния съд размер, като се излагат оплаквания, свързани с неговата
необоснованост и липсата на мотиви. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което предявеният срещу него иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна В. К. А. чрез адв. К. Б. АК Русе не е депозирала
отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В открито съдебно заседание пред
настоящата инстанция оспорва основателността на жалбата, за което излага
подробни съображения и иска решението да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Постъпила е и частна жалба от ОП „Комунални дейности“ Русе, чрез
адв. К. Х. АК Русе против определение № 2399/27.06.2022 г., опстановено по
гр. д. № 6542/2022 г. на РРС, с което отхвърлено искането му за допълване на
определение от 12.05.2022 г. по същото дело в частта му за разноските.
Излага съображения за неговата неправилност, като се позовава на нормата на
чл. 78, ал. 4 ГПК. Намира, че в случая такива му се следват, съразмерно на
прекратената част.
Насрещната страна по частната жалба не е депозирала отговор по нея в
законоустановения срок по ГПК. В открито съдебно заседание пред
настоящата инстанция, процесуалният й представител взема становище за
нейната неоснователност и прави искане тя да не се уважава.
По въззивната жалба
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК,
намира, че решение № 707/26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 6542/2021 г.
на Русенския районен съд е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция,
след преценка на събраните пред РРС доказателства, намира, че въззивната
жалба е основателна.
2
Районният съд е сезиран с искова молба от В. К. А. против ОП
„Комунални дейности“ Русе с правно основание чл. 242 КТ, за която изрично
приел, че подлежи на разглеждане по реда на глава двадесет и пета „Бързо
производство“ ГПК. След постъпилия отговор от страна на ответника, с
определение от 21.01.2022 г., на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, в закрито
заседание първионстанционният съд изготвил писмен доклад по делото,
задължил ищеца да представи трудовата и осигурителната си книжка, както и
заповедта за прекратяване на трудовия договор, предоставил възможност на
страните да изложат становището си във връзка с доклада и дадените
указания, както и да предприемат съответните процесуални действия в
едноседмичен срок, като им указал, че при неизпълнение в срок на дадените
указания губят възможността да направят това по-късно. Насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2022 г. Това определение е
съобщено на процесуалния представител на ищеца на 24.01.2022 г. В
посочения в него едноседмичен срок /т.е. до 31.01.2022 г. вкл./ същият не
представил по делото писмените доказателства, за които изрично му били
дадени указания от съда. Въпреки това, в първото съдебно заседание,
районният съд приел представени от него едва тогава трудова книжка № 290
и 4 бр. осигурителни книжки, а във второто заседание, проведено на
10.03.2022 г. – и трудова книжка № 516, депозирана с писмена молба от
08.03.2022 г.. Едва след това назначил съдебно-икономическа експертиза,
като за да уважи иска възприел предложеният от вещото лице втори вариант
във заключението – при съобразяване на придобит общо трудов стаж по
специалността и приравнен към него от търговска дейност.
При така изложеното, основателни се явяват оплакванията във
въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд при допускане на писмени доказателства,
представени от пълномощника на ищеца в първото и второто по делото
съдебно заседание.
Трайна е практиката на ВКС / решение № 81/27.02.2014 г. по гр. д. №
114/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 416/12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009
г. на ВКС, IV г. о. и решение № 69/07.05.2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. на
ВКС, IV г. о. /, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146
ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото открито заседание по
3
делото, то съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по
делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в
деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за
това. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, в първото заседание по делото в общия
исков процес, след доклада, съдът указва на страните за кои от твърдените от
тях факти не сочат доказателства. В бързото производство, това е задължение
на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК – арг. от чл. 312, ал. 3
ГПК, съгласно който текст, по направените своевременно искания във връзка
с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а
уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са
изпълнили дадените им указания. След изтичане на срока по чл. 312, ал. 2
ГПК страните могат да сочат доказателства само при условията на чл. 147
ГПК за новоузнати или нововъзникнали обстоятелства. Представените след
срока доказателства не могат да бъдат ценени от съда, а решението въз основа
на доказателства, представени след преклузията е неправилно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила /В този смисъл и Решение №
358 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 956/2011 г. на IV г. о., ВКС/.
В случая, районният съд е дал ясни и точни указания на ищеца във
връзка с упражняването на процесуалните му права. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, че в случая са били налице особени
непредвидени обстоятелства и въпреки настъпилата процесуална преклузия
първоинстанционният съд е допуснал събирането и е ценил писмени
доказателства, които не са представени своевременно.
Извършеното от първоинстанционния съд процесуално нарушение е
съществено. Допълнително събраните по делото доказателства
– трудови и осигурителни книжки, не следва да бъдат взети предвид при
решаване на спора. Противното означава да бъде толерирано бездействието
на служителя. Спорът следва да бъде разрешен само с представените в
рамките на сроковете по чл. чл. 312 и 313 ГПК доказателства, които обаче не
установяват придобит стаж от ищеца преди постъпването му на работа при
ответника. Поради това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При така изложеното, въззивната жалба се явява основателна и следва да
се уважи, а обжалваното решение като неправилно да се отмени и вместо него
да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
4
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
сторените от него разноски пред двете инстанции в общ размер на 521,16 лв.,
от които 25 лв. държавна такса по въззивната жалба, 300 лв. адв.
възнаграждение пред настоящата инстанция и 196,16 лв. разноски за адв.
възнаграждение пред районния съд, съразмерно на претендираната от ищеца
част след изменение на иска от негова страна.
По частната жалба
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения в
чл. 275, ал.1 ГПК срок и е срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
В проведеното пред районния съд открито съдебно заседание на
12.05.2022 г., ищецът се отказал от иска си за горницата над 359,63 лв. до
пълния предявен от него размер от 550 лв. и съдът с протоколно определение
от същата дата прекратил производството за сумата от 190,37 лв. Не се
произнесъл по искането на ответника за разноски, заявено с молба от
14.04.2022 г., съобразно чл. 81 ГПК. Поради това, с молба от 17.05.2022 г. ОП
„Комунални дейности“ Русе, чрез адв. К. Х. АК Русе поискало допълване на
протоколното определение от 12.05.2022 г., като му бъдат присъдени
разноски в размер на 163,64 лв., съразмерно на прекратената част от исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. С определение № 2399/27.06.2022
г., постановено по реда на чл. 248 ГПК и предмет на обжалване в настоящото
производство, РРС оставил без уважение искането на ответника, като
изложил мотиви, че след допуснатото намаление на иска, срещу което
ответникът не възразил, искът бил уважен изцяло, липсвало частично
уважаване и поради това на ищеца били присъдени всички претендирани от
него разноски.
Този извод на съда е незаконосъобразен. Съгласно нормата на чл. 78,
ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В
случая искането за разноски с надлежно представени доказателства за
тяхното извършване е било своевременно. Ответникът е претендирал общо
300 лв. за платено от него адв. възнаграждение в производството по гр. дело
№ 6542/2021 г. на РРС., което първоначално е било образувано за 550 лв.
Така, съразмерно на прекратената част, му се следва сумата от 103,84 лв.
5
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искането
на ответника за допълване на протоколно определение от 12.05.2022 г. в
частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 103,84 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
прекратената част от исковата претенция.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
в размер на 15 лв. държавна такса по подадената частна жалба.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 707/26.05.2022 г., постановено по гр. д. №
6542/2021 г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. К. А., ЕГН ********** от гр. Русе против ОП
„Комунални дейности“ Русе за заплащане на сумата в размер на 359,63 лв. за
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 06.01.2021 г. – 19.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2011 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Определение № 2399/27.06.2022 г., постановено по гр. д. №
№ 6542/2021 г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 ГПК, Протоколно определение №
1090/12.05.2022 г. в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН ********** от с. Николово, обл. Русе, ул. ***
6 да заплати на ОП „Комунални дейности“ Русе, ЕИК 0005306320248,
представлявано от МЧ - директор сумата от 103,84 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА В. К. А., ЕГН ********** от с. Николово, обл. Русе, ул. ***
6 да заплати на ОП „Комунални дейности“ Русе, ЕИК 0005306320248,
представлявано от МЧ - директор сумата от 536,16 лв. разноски пред двете
инстанции, в т. ч. и по подадената частна жалба.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7