№ 263
гр. София, 05.10.2021 г.
СОС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно частно
гражданско дело № 20211800500634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 389 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. К. срещу постановено
определение № ..../03.09.2021 г., по гр. д. № 350/2021 г. по описа на РС – гр.
Е., с което е оставена без уважение молба за допускане на обезпечение по
предявен иск, с който се иска прогласяване на нищожност на решение
№.../27.12.2018г., поставено по гр. дело №525/18г. на СОС и определение
№25 от 22.01.20120г. по гр.д.№3198/2019г. на ВКС, 1- во ГО.
Жалбоподателят счита извода на районният съд за неправилен, а
обжалваният акт за постановен при липса на мотиви. Искането е за отмяна на
определението и постановяване на нов акт, с който да се допусне обезпечение
чрез налагане на исканата обезпечителна мярка- спиране на изпълнение по
изпълнително дело №20201810400033 по описа на ДСИ при РС- гр. Б..
Частната жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК,
от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна.
От ищцата е предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, с който
се иска прогласяване на нищожността на решение №... от 27.12.2018г.,
поставено по гр. д. №525/2018г. по описа на СОС, с което се отменя решение
№106 от 11.05.2018г., постановено по гр.д. №340 от 2017г. по описа на БРС, и
определение №25 от 22.01.20120г. по гр.д. №3198/2019г. на ВКС, 1- во ГО.
1
В исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело пред
РС- гр. Е., са наведени твърдения за пороци на решение №.../27.12.2018г.
поставено по гр. дело №525/18г. на СОС, които ищецът свързва с нищожност
на посочения акт. С решението М. П. К. е осъдена да предаде владението на 5/
6 идеални части от поземлен имот с идентификатор .......... по КККР на гр. Б. с
площ от .... кв.м., местност „З.“, начин на трайно ползване: нива, съставляващ
имот №...... по картата на землището на гр. Б. на Д. З., Г.З. и Г.М..
Твърденията на ищецът са, че решението е нищожно поради това, че е
постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, а именно че
е постановено по иск, с който ищците търсят защита от свое име на чужди
права. Предявяването на чужди права пред съд е недопустимо, освен в
предвидените в закона случаи. Предвиденото в чл. 26, ал. 2 ГПК изключение
от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК се отнася до случаите на процесуална
субституция, при които процесуалният субституент е легитимиран да предяви
чуждо материално право пред съда, наред с лицето или вместо лицето, което е
негов носител (според вида процесуална субституция). Тъй като представлява
изключение от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК, процесуалната субституция е
допустима само в изрично предвидените в закона случаи. Липсата на
процесуална легитимация на ищеца обуславя недопустимост на иска, а
постановеното решение по недопустим иск, би било недопустимо, но не и
нищожно.
На следващо място, в исковата молба е наведено твърдение за нищожност
на съдебният акт поради нарушаването на разпоредбата на чл. 214, ал.1 ГПК.
Според ищцата съдебният състав не е постановил изрично определение, с
което допуска или не изменението на иска. Изменението на иска като
процесуално действие на страната ищец и на съда, следва да се разбира като
предприета от ищеца и допусната от съда промяна на предмета на спора или
на страните по висящ исков процес, като извършените до този момент
процесуални действия запазват силата си и важат от отношение на новия
предмет или новата страна. Изменението на иска засяга промяна на
основанието /фактическите и правни твърдения за правото/, или на петитума,
или на страните и не може да се използва като способ за въвеждане на ново
спорно право, непредявено пред съда с първоначалната искова молба. В
настоящия случай, постановеното решение не е било постановено въз основа
въведено ново спорно право, като дори и да се приеме, че то е постановено
при липса на изрично определение, с което се допуска или не изменението на
иска, то решението не следва да се определи, като нищожно.
Наведени са твърдения и за нищожност на съдебния акт поради това, че
не са били изчислени правилно идеалните части на отделните съсобственици,
както и това, че не е била установена идентичността на процесния имот.
Посочените пороци не са от категорията, водеща до нищожност на съдебният
акт, а единствено до неговата правилност. Неправилното решение се
определя като валидно и допустимо, годно да породи правни последици.
Същото, докато не бъде отменено по реда на обжалването или чрез
2
извънредните средства за отмяна, остава действително.
Относно твърденията за нарушения на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК
при постановяването на решение №... от 27.12.2018г. по гр.д.№525/2018г. по
описа на СОС, а именно, че решението е постановено при липса на мотиви,
следва да се отбележи, че твърденията за този порок са от категорията, които
могат да се свържат с евентуална неправилност на съдебният акт, но не и с
неговата нищожност.
На последно място, от страна на ищеца в исковата молба са наведени
твърдения за нередовност на исковата молба, въз основа на която е било
постановено нищожно решение. Доколкото изискването на закона за
редовност на исковата молба е процесуална предпоставка за постановяването
на допустим съдебен акт, то наличието на нередовност в нея, би довела до
евентуална недопустимост, а не до нищожност на съдебния акт.
Процесуалният закон обуславя предоставянето на обезпечителна защита
от кумулативната даденост на няколко предпоставки: наличието на
убедителни писмени доказателства в подкрепа на твърдяното от молителя-
ищец или да бъде представена гаранция в определен размер (чл. 391, ал. 1, т.
1 и т.2 ГПК), да е налице обезпечителна нужда и предложената
обезпечителна мярка да е подходяща. Изискването за представяне на писмени
доказателства, индиция за вероятната основателност на иска, не е абсолютно,
като разпоредбата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК допуска възможност
обезпечение да бъде наложено, макар и при липса на писмени доказателства,
при представяне на гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и
чл. 181 от ЗЗД.
На основание чл.391 ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението. При допускане на исканото обезпечение, съдът следва
да прецени вероятната основателност на претенцията, на базата на
представените от страната писмени доказателства, както и адекватността на
исканата обезпечителна мярка на обезпечителната нужда.
Ето защо въз основа на твърдените в исковата молба факти за нищожност
на решение №.../27.12.2018г. поставено по гр. дело №525/18г. на СОС, и
определение №25 от 22.01.2020г. по к. гр. д. №3198/2019г. на ВКС, 1- во ГО
не може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона, но в трайната съдебната практика се приема, че е налице,
когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в
незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на
волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването. В
конкретния случай в исковата молба не са наведени твърдения за пороци на
съдебния акт от този характер, който да обусловят евентуална нищожност на
същия.
3
Подадената молба за допускане на обезпечение е неоснователна и
правилно е оставена без уважение, поради което обжалваното определение
следва да бъде потвърдено изцяло, а частната жалба на молителя –
отхвърлена.
Така мотивиран, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № ..../03.09.2021 г., постановено по гр. д.
№ 350/2021 г. по описа на РС – гр. Е..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4