и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.243, ал. 7 от НПК. Постъпила е жалба от Ерол Халибрям Дурмуш от гр.Ардино против определение № 12/ 06.10.2006 г. по ЧНД № 103/2006 г. на РС- Ардино , с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.09.2006 г. срещу Ерол Халибрям Дурмуш от г. Ардино , с указания . В жалбата се твърди, че определението на районния съд е необосновано и незаконосъобразно .Правилно прокурора е анализирал доказателствата по делото , съгласно които не са кредитирани обясненията на Баязид Саидов , Дениз Баязидов и Ергюн Расимов , тъй като са съучастници в извършването на престъпление срещу него , а единствен свидетел на случилото се била Сефадие Алиева , която е видяла тримата да ми нанасят побой , свалили го на земята и са го привели в безпомощно състояние . Пристигналите полицаи също го видели паднал на земята . С оглед на това счита, че определението на съда не опровергава по същество изводите в постановлението . Моли съдът да отмени определението на районния съд . Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Дознание № 73/2006 година по описа на РПУ-Ардино е образувано на 09.06.2006 година срещу Ерол Халибрям Дурмуш от гр.Ардино за това, че на 18.05.2006 година около 22.00 часа в с.Ленище, общ. Ардино отправил закани с убийство спрямо тъжителя Дениз Баязидов Саидов от същото село и семейството му и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването им. В хода на дознанието са разпитани свидетели , които установят фактическата обстановка по делото . Свидетелят Ергюн Расимов установява, че на посочената дата обвиняемия е дошъл в двора на къщата на св. Дениз Саидов и със силен глас викал, че ще го убие и, че не признава никакъв съд. Освен това установява, че е казал на св. С. Алиева “дай ми оръжието, да ги убия”. Твърди, че обвиняемия бил доста пиян. Свидетелката Сефадие Алиева установява, че на същата дата са пътували с обвиняемия за г. Ардино и един момент решил да се отклонят от пътя за с. Ленище .Отишли до блок в центъра на с.Ленище, където обвиняемия се е заговорил със св. Баязид Саидов. Тогава дошъл св. Дениз Саидов и заедно с баща си започнал да бие обвиняемия. Свидетеля Баязид Саидов, баща на св. Дениз Саидов установява, че на посочената дата брата на обвиняемия е имал дело в Районен съд – Ардино на което е бил осъден заради палеж на негов имот и същата вечер обвиняемия е дошъл пред блока и започнал да вика “къде е прокурора, за да го убия”. Обяснил му, че неговия син – св.Дениз Саидов не е прокурор и няма никаква вина, но обвиняемия, който е бил много пиян продължавал да крещи и да се заканва, че ще “затрие цялото семейство”. След успокояване на нещата свидетеля се е обадил на РПУ-Ардино, тъй като се страхувал, че Ерол може да извърши нещо непоправимо. След това обаче Ерол продължил скандала, като викнал на момичето, което се намирало в колата, да му подаде оръжие. Отново отправил закани и заплахи, че ще убие и затрие цялото семейство. Свидетелят Дениз Саидов установява, че на посочената дата обвиняемият е дошъл пред блока и викал “къде е този прокурор, за да го убия”. Крещял и отправял заплахи към цялото семейство, че ще ги ликвидира. След като се поуспокоили нещата обвиняемия се е качил в колата, но отново е излязъл и продължил да отправя закани и заплахи към свидетеля и семейството му, че ще ги убие и ликвидира. Свидетеля Славчо Калеканов – полицай в РПУ-Ардино установява, че на посочената дата бил изпратен от дежурния офицер в с.Ленище за възникнал скандал. Не е чул заплахи за убийство, а обвиняемия казал, че е бил пребит от Баязид и семейството му. Свидетеля Илия Газенов – полицай в РПУ-Ардино установява, че на посочената дата е изпратен от дежурния офицер в с.Ленище, поради възникнал скандал. Заварили обвиняемия във видимо нетрезво състояние, а до него били свидетелите Баязид и Дениз Саидови и Ергюн Расимов. Пред него обв. Дурмуш заявил , че той бил виновен за случилото се и не трябвало да ходи в с. Ленище и ако може да не намесват дъщерята на Бечо .Не е чул закани и заплахи за убийство. Свидетеля Румен Павлов-полицай в РПУ-Ардино установява, че същата вечер бил изпратен от дежурния в с.Ленище, заради възникнал скандал. Чул обвиняемия да казва “Вие ме пребихте и аз това няма да го оставя така и ще Ви убия”. Свидетеля Вахидин Дурмушев установява, че същия ден имал дело в Районен съд – Ардино и когато се е прибирал в с.Ленище бил нападнат и набит от св. Дениз Саидов. Прибрал се в къщи и искал да се обади на полицията, но не можал и се е обадил на брат си – обвиняемия. С оглед изложеното съдът намира ,че подадената жалба е неоснователна. Проверката на постановлението на прокурора се свежда до това дали акта се подкрепя от събраните доказателства и дали те са достатъчни да обосноват предаването на обвиняемия на съд . Или съобразно чл.243,ал.4 от НПК преценка на съда е относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване . В тази връзка окръжния съд напълно споделя изводите на районния съд . Действително изложените в постановлението фактически обстоятелства и правни изводи не се подкрепят от събраните на предварителното производство доказателства, от което следва , че е необсновано и незаконосъобразно . Изложените в обстоятелствената част на постановлението фактически обстоятелства не сочат на разкриване на обективната истина по делото . Така за да обоснове извода си за прекратяване на наказателното производство в обстоятелствената част на постановлението прокурора е изложил свидетелски показания , като е извел от контекста на изложението за всеки от тях само тази част , която е в полза на извода за прекратяване на наказателното производство . А от доказателствата по делото , които са в полза на обвинението са , че времето на пристигане на обвиняемия в с. Ленище е около 22 часа , движил се по посока г. Ардино и внезапно взема решение да се отклони от пътя . Тези факти и обстоятелството , че св. Ергюн Расимов не е в родствена връзка с пострадалите и обвиняемия са от съществено значение за разкриване обективната истина по делото , с които прокурора не се е съобразил . В тази връзка съдът намира за правилен е извода на съда , че прокурора не е изложил мотиви относно показанията на св. Саидов , Баязидов и св. Сефадие Алиева , не са изложени и мотиви относно св. Баязидов как е възприел заканата. Законът не изисква реално да е възникнал страх у заплашения за осъществяването на заканата. За осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл. 144 НК е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправяната от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна заплаха, при което е достатъчно същата само да е от естество да възбуди основателен страх у него за осъществяването й. С оглед на това прокурора не е обсъдил и преценил отношенията между страните във времето,жалбата подадена през месец март до органите на реда,протокола за предупреждение и молбата за забрана с правно основание чл.67.ал.1 НПК от свидетеля Д.Баязидов. С оглед на изложеното съдът намира определението на районния съд за законосъобразно . Следва разследващия орган да изпълни указанията на съда задълбочено за да се разкрие обективната истина по делото, при което следва определението да бъде потвърдено . Водим от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12/ 6.10.2006 г. , постановено по ЧНД № 103/ 2006 г. на Районен съд – Ардино . Определението е окончателно.
Председател: Членове:1 .
|