ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1971
град Пловдив, 24.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в закрито заседание
на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №650 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144
от АПК.
Образувано е по молба от адв.Н.Х.Г.,
като пълномощник на Е.М.Й. с искане за изменение на Решение №1697/08.10.2020г. постановено
по адм.дело №650/2019г. по описа на Администранивен съд Пловдив, в частта му в
която не е уважено искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат.
По делото е постановено Решение №
1697/08.10.2020 год., с което съдът е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Е.М.Й., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, обезщетение в размер на 2 500 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода 29.12.2011г. до до 06.10.2016г. и от
30.12.2016г. до 29.08.2018г., както и законовата лихва върху тази сума, считано
от 06.03.2019 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата.
С решението по делото съдът е отхвърлил искането на ищеца
за присъждане на възнаграждение за един адвокат. Съдът е приел, че по делото е
представен договор за правна защита и съдействие бл.№ 39215/22.11.2019г., сключен между Е.Й. и
адв.Н.Г., в който не посочено договорено възнаграждение, поради което липсват
доказателства за заплащането на хонорар и за размера му.
По делото е постъпила Молба с вх. №17101/23.10.2020
год. от адв.Н.Х.Г., като пълномощник на Е.М.Й., с която е поискано изменение на
постановеното решение по адм.дело №650/2019 год. в частта за разноските. Моли
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 350 лева,
заплатени по Договор за правна защите и съдействие № 39220/22. 11.2019г.,
приложен към настоящата молба до съда. Сочи, че възнаграждението не се явява
прекомерно с оглед на цената на заведения иск и не превишава размера, определен
в чл.8, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съотватства на извършеното процесуално представителство. Алтернативно моли да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в
определен от съда размер съгласно Наредба №1/9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът – Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч. е депозирал писмено
становище по молбата, в което сочи, че в решението по делото има произнасяне по
въпроса за адвокатското възнаграждение, което намира за обосновано. Моли да се
остави молбата без уважение.
Настоящият състав на съда намира, че молбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок
от постановяване на решението по делото, т.е. в срока за обжалване на самото
решение, каквото е изискването на чл.248, ал.1 от ГПК. Същата е процесуално
недопустима, поради следните съображения:
В определение № 97 от 3.04.2017 г. по ч. гр. д. № 860/17 г. на ВКС,
III г. о., определение № 9 от 7.01.2016 г. по ч. т. д. №
3590/2015 г. на II т. о. и определение № 593 от 11.12.2017 г. по ч. т. д. №
1758/2017 г. на I т. о., определение № 50 от 23.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 772/2018 г., II г. о., се приема, че адвокатското възнаграждение по чл. 38 от ЗА се присъжда директно на
процесуалния представител на страната, но по отношение на него са приложими
процедурните правила на чл. 78 и сл. ГПК, респ. правилата по чл. 248 ГПК, включително и изискването адвокатското възнаграждение да бъде включено
в списъка на разноските. Адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА се третира от ГПК като разноски,
аналогично на юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително;
независимо дали е платено или се дължи на основание чл. 38, ал. 1
т.2 ЗА, то следва
да бъде посочено като вид и размер в списък по чл. 80 ГПК. Тълкуването, направено в т. 9 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК, е валидно и по отношение на разноските по чл. 38 ГПК. Затова молбата за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
Настоящият състав на съда приема, че по делото не е
представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК до приключване на
устните състезания. Такъв не е наличен самостоятелно, нито е инкорпориран в жалбата, поставила началото на производството,
нито е инкорпориран в друго писмено изявление по делото, доколкото никъде не е
заявен размера на претендираното адвокатско възнаграждение. В последното съдебно
заседание по делото на 24.09.2020г. от страна на адв.Г. е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен дотовор за правна
помощ. Действително, по делото е представен договор за правна защита и
съдействие бл.№39215/22. 11.2019г.,
сключен между Е.Й. и адв.Н.Г., в който обаче размер на договорено между
страните възнаграждение не е посочен, нито е
заявен
размер на претендираното адвокатско възнаграждение за безплатната правна помощ.
Затова съдът приема, че направеното в последното съдебно заседание по делото искане
за присъждане на разноски не обективира и не съставлява едновременно с това и
списък по чл.80 от ГПК. Нещо повече - приложения договор за правна защита и
съдействие бл.№39215/22.11.2019г. по
адм.дело №650/2019 год. не е посочено, че правната помощ се предоставя на
основание чл.38 от ЗА в някоя от хипотезите на този текст, а предпоставка да упражни адвокатът това свое
право, е да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38 от ЗА.
По отношение Договор за правна защита и съдействие №
39220/22.11.2019г., приложен към настоящата молба до съда следва да се посочи,
че съгласно нормата на чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г.), страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция.
В противен случай тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските.
С оглед на това не може да се приеме, че списъкът на
разноските е обективиран в друг, изходящ от страната и адресиран до съда писмен
документ по делото, по аргумент от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК,
т. 2. Предвид горното Молба с вх. №17101/23.10.2020 год. от адв.Н.Х.Г., като пълномощник на Е.М.Й., с
която е поискано изменение на постановеното решение по адм.дело №650/2019 год.
в частта за разноските, поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК, се
явява процесуално недопустима на основание т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба с вх.
№17101/23.10.2020 год. от адв.Н.Х.Г., като
пълномощник на Е.М.Й., с която е поискано изменение на постановеното решение по
адм.дело №650/2019 год. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
пред тричленен състав на Административен съд Пловдив с частна жалба в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: