Р Е Ш Е Н И Е №260966
25.03.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
6618/2020 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 от ГПК – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова
молба на управителя на етажната съсобственост в сграда, находяща се в
***********************, депозирана против Н.Г., гражданин на Р., ЕГН
***********, с постоянен адрес ***, с искове с правно основание в чл. 6, ал.
1 т. 10 от Закона за управление на
етажната собственост и чл. 51 от същия закон, вр. с чл. 422 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е собственик на три самостоятелни обекта в сградата – апартаменти,
обединени впоследствие в единствено жилище с обща площ от от 283 кв. метра. С
решение на общото събрание на етажната собственост, обективирано в протокол
от дата 14.09.2010г, било решено да се събира такса
„поддръжка за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата „
в размер от 12 лева за всеки самостоятелен
обект; с последващо решение на общото събрание от дата 10.02.2015 г,
този размер бил увеличен на 13 лева ,а с решение от 08.01.2019г – на 18 лева.
Ответникът , като собственик на три обекта , не
заплатил дължимите за периода
от 2015 год. до 01.02.2020 год.
общо 2 538 лева, както следва: за 2015г.- общо 468.00 лв. ; за 2016г. общо 468.00 лева , -
такса поддръжка, 2017г. общо 468.00 лева
- такса поддръжка, за 2018г. общо 468.00 лева
- такса поддръжка на основание взети решения с Протокол от ОС на ЕС от
14.09.2010г., за 2019г, - общо 648.00 лева
- такса поддръжка, 2020г. - общо 18 лева
- такса поддръжка за месец януари 2019 г. Затова
етажната собственост се снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. дело №1860/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Срещу заповедта
било възразено в срока по чл. 414 от ГПК,
и ищецът , на когото са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска да се установи вземането му в този
размер - 2 538 лв. за посочения период,
628..17 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатените суми от датата на падеж до датата на подаването на заявлението в
съда , и законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението – 06.02.2020 год. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските по двете производства.
Ответникът е оспорил в срока по
чл. 131 от ГПК иска като неоснователен . Възразява, че е собственик не на три, а на един
самостоятелен обект в сградата, като трите му жилища били обединени в общо
такова преди датите на проведените общи събрания. Твърди, че са му
непротивопоставими решенията на Общото събрание, тъй като не е бил поканен за
провеждането им , не бил уведомен за решенията, не е ползвал апартамента или,
евенталното му ползване не е продължило повече от 30 дни за една календарна
година. Възразява се да е изтекла кратката погасителна давност, на която се
позовава с довод, че се касае за
периодични плащания.
Допустим като установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. чл. 6, ал. 1 т. 10 от Закона за управление на етажната
собственост.
Съдът, като се запозна с изложените
от страните факти и ангажираните доказателства,
съобрази следното :
Според чл. 6 ал. 1 т . 10 от Закона за управление на етажната собственост
,собствениците на самостоятелни обекти
в сграда в етажна собственост са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата; определянето на размера на тези разходи е правомощие на
общото събрание на етажните собственици ( чл. 11 ал. 1 т. 5 от същия закон).
Тоест, сложния фактически състав на чл. 6 т. 10 от ЗУЕС предполага доказването
на следните релевантни по смисъла на чл. 153 от ГПК факти: ответника да е
собственик на един или няколко самостоятелни обекта в сградата и да има решение
на общото събрание за определяне на размера на вноските за заплащане на тези
разходи.
Между страните е безпорно (така е
приел и съда с нарочно определение), че изначално ответника е станал собственик
на три самостоятелни обекта в сградата,
които обаче още преди началната дата на процесния период са били обединени в
единствено общо жилище. Тоест , ответника има качеството на собственик на поне
един самостоятелен обект в сградата и за него
е възникнало задължението по чл. 48,
ал.8 ЗУЕС да заплаща на етажната собственост ежемесечни вноски за
поддържане на общите части на етажната собственост в размер, определен от общото събрание.
На л. 16 от делото е представен
протокол от проведено на дата 14.09.2010г общо събрание на собствениците на
обекти в етажната собственост, находяща се на ул. „***********************. С
решението е определена месечна такса от 18 лева за поддръжка , от които 12
лева разходи за поддръжка на сградата и
6 лева капиталови разходи. Представено е и копие от протокол от общо събрание
на собствениците от дата 06.02.2018г, с което е посочена дата на падеж на
вноските за поддръжка за една година –
до 01.02. на съответната година. Представено е и протоколирано решение на
общото събрание от дата 08.01.2019г, с което таксата за поддържка е увеличена
от 13 лева на 18 лева. В същото решение са посочени и неплатените от ответника
суми за управление и поддръжка , поотделно за всяка от годините от 2014г до
2019 г . Затова има и определен размер на вноските .
Няма данни Г. да е бил редовно поканен за участие в
проведените общи събрания, или да му са връчени взетите на тези събрания
решения. Същевременно обаче, по смисъла на чл. 13 ал.2 от ЗУЕС ,собственик
или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече
от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния
съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат
изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер; разпоредбата е в сила от 2016г. и е приложима по отношение на общите събрания, проведени
през 2018г и 2019г. Ответникът не доказва наличието на такива уведомления,
следователно следва да бъде прието, на осн . 13 ал. 4 ЗУЕС , че е редовно
уведомен за провеждането на общите
събрания. Оттам, не е спазил и сроковете по 40 ал. 2 от ЗУЕС да оспори
решенията пред съд; фактическото узнаване е най-късно към датата на
получаването на преписа от настоящата искова молба, а до датата на устните
състезания ( първото и единствено по делото открито съдебно заседание ), сроковете
по по чл. 40 са изтекли. Така или иначе , решенията на ОС подлежат на
изпълнение по смисъла на чл. 38 от закона, съдът не може да проведе в
настоящото производство инцидентен контрол върху тях и следва да зачете ефекта
им.
Плащане на дължимите суми
ответника не твърди и не доказва.
След анализ на съдържанието на
трите решения (които заедно със справката от Агенцията по вписванията и схемата
от Агенцията по кадастъра всъщност изчерпват доказателствената съвкупност по
делото ) съдът не споделя виждането на ищеца , че ответника следва да заплаща
такса в размер от 18 лева за всеки от три притежавани от него обекта на
кадастъра. Според чл.
51 ал. 1 от ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. От приложените по делото протоколи от общи събрания не
личи, страните да са уговорили друг начин на разпределение, като според
таблицата в протокола от 2010г., ( на л. 18 от делото) Г. дължи общо 18 лева месечно; той не е
посочен изрично като собственик на повече от един обект , така , както е
направено с К. Р. Обратно , в същото решение изрично е
посочено , че общия месечен разход за поддържка на сградата ( 106 лева ) се
разпределя по броя на собствениците, а не например съобразно притежаваните от
същите общи части от сградата.
Капиталовите разходи също се събират „от
собственик“. В протокола от 2019г., неплатените от ответника суми са
посочени да са в размери от само 156 лева за всяка от годините от 2015 до
2018г. Затова съдът изначално не може да формира извод, че общото събрание е
решило да се плаща такса не според броя на собствениците , а съобразно броя на
самостоятелните обекти. С оглед казаното , и като се съобрази безспорния факт,
че трите притежавани от Г. апартамента са обединени административно в едно
жилище преди началото на процесния период, съдът приема , че за всички
притежавани от ответника обекти в сградата се дължи само една такса, в размер ,
определен от общата събрание с решенията му.Така за ответника е възникнало
следното по размери задължение: по 156 лева за всяка от 2015 до 2018г и 216
лева за календарната 2019г. , общо 840 лева.
Не може да сподели възражението на ответната страна, че не
е ползвал имотите си или че ги е ползвал по –малко от 30 календарни дни за една
година. По силата на чл. 7 ал. 2 т . 5
от ЗУЕС, собственикът/ползвателят трябва да впише в книгата за етажната
собственост периода , в който не ползва самостоятелния си обект. Няма данни по
делото , Г. да е извършил такова вписване, следователно възражението му е недоказано.
По възражението за изтекла давност
следва да се отбележи ,че вземанията на ищцовата етажна съсобственост
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за
задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК от дата 18 май 2012г, тъй като са повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт (решене на ОС ) ,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Погасяват се с изтичането на кратката погасителна
давност. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на
06.02.2020г., следователно, погасени са всички месечни вноски за месеците до
февруари 2017г включително. Това е така , тъй като според решението от 2010 г ,
графика за плащане влиза в сила от 01.09. 2010 , тоест, дата на падеж на всяка
от вноските е първото число на текущия месец.Така е записано и в решението на
общото събрание по т. 2 от дата 06.02.2018г, на л. 12 от делото. Затова съдът споделя възражението отчасти,
включително по отношение на вземането за обезщетение за забавата.
В обобщение , искът за главницата е
основателен до размер от 502 лева , а за остатъка до пълния предявен размер той
следва да се отхвърли.
По отношение на исковете по чл. 86
от ЗЗД : обезщетение за забава може да се присъди само върху дължимата и
неплатена част от главницата, от датата на забавата до датата, предхождаща тази
на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Изчислен от съда , този
размер е 20.65 лева , до който размер иска е основателен. Дължи се и лихва
върху главницата от датата на подаването на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Разноските се присъждат
пропорцинално.
Общия размер на направените от
ищеца, по двете производства, разноски е
466.05 лева. Дължат се 76.94 лева .
Общия размер на направените от ответника разноски е 500 лева , дължат се
съответно на отхвърлената част 417.45
лева.
Воден от изложеното и на основание
чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по
отношение на Н.Г., гражданин на Р., ЕГН ***********, с постоянен адрес ***, че
в отношенията между страните, дължи на етажната съсобственост в сграда,
находяща се в *********************, плащане на сумата от 502 лева – главница ,
неплатени парични вноски за разходи за поддръжка и управлението на общите на
сградата за периода от 2015г до 2019г,
20.65 лева – общо обезщетение за забава
в плащането на главницата за период от 01.02.2015г до 01.02.2020г,за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 832 по частното гр. дело № 1860 по опис на
ПРС за 2020г, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ над
тази размери до пълния предявен размер от 2538 лева – главница и 628.17 лева – лихва , като неснователни.
Осъжда Н.Г., гражданин на Р., ЕГН
***********, с постоянен адрес ***, да заплати на етажната съсобственост в
сграда, находяща се в гр. ************************, сумата от 76.94 лева
разноски по двете производства .
Осъжда етажната съсобственост в
сграда, находяща се в гр. *****************************, да заплати на Н.Г.,
гражданин на Р., ЕГН ***********, с постоянен адрес ***, сумата от 417.45 лева
разноски по двете производства .
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ