Присъда по дело №15851/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2
Дата: 11 януари 2024 г. (в сила от 27 януари 2024 г.)
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20231110215851
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
СъдебниВЕНОНИ Д. МАРИНОВ

заседатели:АНКА АНГ. ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Г. В. МАРТИНОВА
и прокурора Г. К. Г.
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Наказателно дело от
общ характер № 20231110215851 по описа за 2023 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата М. С. А. - родена на 11.07.1967 г. в гр. Б.,
българка, с българско гражданство, с основно образование, осъждана, вдовица,
безработна, живуща в гр. Б., ул. „П.“ № 48, вх. „Б“, ет. 5, ап. 5, с ЕГН **********
за ВИНОВНА в това, че на 03.08.2023 г., около 17.00 часа, в град София, в
магазин „Чайна плаза“, находящ се на адрес – ул. „Пиротска“ № 9, отнелa чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. портфейл от изкуствена кожа, с размери 20 см. х
10 см., на стойност 10,50 лева, ведно с намиращите се в него парична сума в
размер на 2000,00 лева и парична сума в размер на 30,00 евро – с левова
равностойност 58,67 лева - или всичко в общ размер на 2069,17 лева, от
владението на Е. Д. З., без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и случаят е
немаловажен – извършила е кражбата, след като е била осъдена на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца при първоначален „общ“ режим с
1
влязло в сила на 23.11.2021 г. споразумение по НОХД № 16244/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, за извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК я ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 8
(ОСЕМ) МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС така наложеното
на подс. М. А. наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален
СТРОГ режим.
ПРИСПАДА основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. М. А. е
била задържана по настоящото наказателно производство по реда на НПК и
ЗМВР, считано от 18.08.2023 г., като един ден задържане се зачита за един ден
„лишаване от свобода“.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК приложеният като веществено
доказателство по делото 1 брой оптичен носител - компактдиск (л. 44 от ДП),
следва да остане на съхранение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. М. С.
А. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на държавата по сметка
на СДВР сумата от 262.12 лева (двеста шестдесет и два лева и дванадесет
стотинки), представляваща направени в хода на досъдебното производство
разноски за изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 5 (пет) лева, представляваща
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски
съд по реда на Глава XXI от НПК в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви по НОХД № 15851/2023 година по описа на СРС, НО, 96-ти
състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинение против М.
С. А. за това, че на 03.08.2023 г., около 17.00 часа, в град София, в магазин
„Чайна плаза“, находящ се на адрес – ул. „Пиротска“ № , отнелa чужди
движими вещи, а именно: 1 бр. портфейл от изкуствена кожа, с размери 20
см. х 10 см., на стойност 10,50 лева, ведно с намиращите се в него парична
сума в размер на 2000,00 лева и парична сума в размер на 30,00 евро – с
левова равностойност 58,67 лева - или всичко в общ размер на 2069,17 лева,
от владението на Е. Д. З., без нейно съгласие, с намерението противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност и
случаят е немаловажен – извършила е кражбата, след като е била осъдена на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца при първоначален
„общ“ режим с влязло в сила на 23.11.2021 г. споразумение по НОХД №
16244/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII от
НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата, като е изложено, че деянието е
доказано по безспорен начин. С оглед на това, от съда се иска да наложи на
подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца,
което да бъде намалено на основание чл. 58а, ал. 1 НК с 1/3, като същото да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимата иска от съда да наложи на подсъдимата
наказание от 1 година „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3,
като бъде приспаднато времето, през което подс. А. е била задържана по
наказателното производство.
Подсъдимата поддържа заявеното от защитника й.
В предоставеното й право на последна дума, подс. А. моли да й бъде
наложено възможно най-лекото наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1
Подсъдимата М. С. А. е родена на г. в гр. Б., българка, с българско
гражданство, с основно образование, осъждана, вдовица, безработна, живуща
в гр. Б., ул. „П.“ № , вх. „“, ет. , ап. , с ЕГН **********.
На 03.08.2023 г., около 17.00 часа, св. Е. Д. З. отишла в магазин „Чайна
плаза“, който се намирал на ул. „Пиротска“ № 9 в гр. София. Същата носила
дамска чанта, в която поставила 1 бр. портфейл от изкуствена кожа, с размери
20 см. х 10 см., на стойност 10,50 лева. В него съхранявала парична сума в
размер на 2000 лева и парична сума в размер на 30 евро – с левова
равностойност 58,67 лева. Целта на посещението й била да замени рокля,
която закупила по-рано от магазина. С оглед на това, взела няколко различни
рокли и започнала да ги наслагва върху себе си пред едно огледало. В същото
време поставила чантата си с гореописаните вещи на един щендер в магазина.
Междувременно, свидетелката забелязала, че около нея се намира подс. М. С.
А.. Последната била в близост до пострадалата, като в търговския обект
нямало други клиенти. Подсъдимата видяла, че вниманието на З. било
насочено към меренето на дрехите. Затова се приближила до дамската й
чанта, която стояла закачена на щендера и от нея взела следните вещи: 1 бр.
портфейл от изкуствена кожа, с размери 20 см. х 10 см., на стойност 10.50
лева, ведно с намиращите се в него парична сума в размер на 2000 лева и
парична сума в размер на 30 евро – с левова равностойност 58,67 лева, или
всичко в общ размер на 2069.17 лева. След това напуснала незабелязано
магазина. Малко след това пострадалата отворила чантата си и видяла, че й
липсват гореописаните вещи. С оглед на това подала сигнал до органите на
МВР.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите Е. Д. З. (л. 29 и л. 31-32 от ДП); Т. П. С. (л. 30 от
ДП), М. Т. М. (л. 35 от ДП) и Л. В. И. (л. 36-37 от ДП); протокол за
разпознаване на лица (л. 33-34 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.
87 от ДП); 1 бр. компактдиск (л. 44 от ДП); заключението на видео-
техническа експертиза (л. 40-41 от ДП); заключението на съдебно-оценителна
експертиза (л. 48-49 от ДП) и справки за съдимост на подсъдимата.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът
счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят
направеното от подс. М. А. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по
делото свидетели са непротиворечиви, като в пълнота описват осъществилата
се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371,
2
т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е
необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно
доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва
противоречие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. Следва да се
посочи единствено, че от показанията на св. Е. З. се установява, че
последната е установила липсата на портфейла си с паричните суми в него
непосредствено след като жена от ромски произход е стояла до нея. Нещо
повече, св. З. категорично разпознава впоследствие именно подс. А. като
лицето, което е било непосредствено до нея, докато е мерила дрехи в
процесния търговския обект. По идентичен начин от заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа
експертиза се установява, че жена с тъмни очила, разпозната от св. З. като
подс. А., се приближава до пострадалата с дреха в ръка, след което
пострадалата веднага е установила липсата на инкриминираните вещи от
чантата си.
Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и заключение на ВТЕ, по категоричен
начин подкрепят изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка, както и направеното по реда на Глава XXVII от НПК
самопризнание от страна на подсъдимата. Следва да се посочи, че съгласно т.
4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК не изисква всички надлежно събрани и
проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят
самопризнанието. Необходимо е приобщените доказателства да са
достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимото лице.
Тоест не следва да се абсолютизира изискването самопризнанието на
подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК да е подкрепено от всички събрани
по делото доказателства. В конкретния случай, обаче, както се посочи по-
горе, липсва каквото и да е противоречие между събраната доказателствена
съвкупност, подкрепяща по еднопосочен начин самопризнанието на
подсъдимата. Поради това съдът счита, че са спазени изискванията на
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
счита, че подсъдимата М. С. А. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на вмененото й престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
3
По делото се установи по безспорен начин, че на 03.08.2023 г., около 17.00
часа, в град София, в магазин „Чайна плаза“, находящ се на адрес – ул.
„Пиротска“ № , подсъдимата е отнелa чужди движими вещи - 1 бр. портфейл
от изкуствена кожа, с размери 20 см. х 10 см., на стойност 10,50 лева, ведно с
намиращите се в него парична сума в размер на 2000,00 лева и парична сума в
размер на 30,00 евро – с левова равностойност 58,67 лева - или всичко в общ
размер на 2069,17 лева, от владението на Е. Д. З., без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои. Както се посочи при извършения
доказателствен анализ, макар и св. З. да не е видяла подс. А. да бърка в
чантата й и да отнема инкриминираните движими вещи, последната е
категорична, че същите са били в чантата й преди да започне да мери дрехи в
магазина, като е установила липсата им веднага след като подсъдимата се е
приближила до нея и чантата й. В този смисъл е и заключението на
изготвената по делото видео-техническа експертиза, от което се установява,
че при преглед на записите от камерите за видеонаблюдение в магазина, не е
установено приближаването на друго лице до пострадалата, освен подс. А..
Налице е и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, доколкото
деянието е извършено в условията на повторност, тъй като подс. А. е
извършила кражбата, след като е била осъдена с влязъл в сила на 23.11.2021 г.
съдебен акт по НОХД № 16244/2021 г. по описа на СРС, НО, с който й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при
първоначален „общ“ режим за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК. Освен това процесният случай не се явява маловажен,
както с оглед паричната равностойност на отнетите вещи, така и с оглед
обремененото съдебно минало на подсъдимата.
Престъплението е осъществено от подсъдимата и от субективна страна
при форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици (противозаконно отнемане на чуждите
движими вещи без съгласие на владелеца им) и е целяла този престъпен
резултат. Подсъдимата е действала и с присвоително намерение при отнемане
на вещите, доколкото е искала да установи своя фактическа власт върху тях и
да се разпорежда с вещите като със свои.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализиране на наказанието съдът не констатира наличието на
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. Съгласно т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС „При
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК,
признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако
4
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. В този смисъл
самопризнанието на подсъдимата следва да се тълкува допълнително като
смекчаващо отговорността обстоятелство, само ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъплението и неговия
извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от
ефективната дейност на компетентните органи. В конкретиката на настоящия
случай извършеното от подсъдимата престъпление е разкрито въз основа на
действията на разследващите органи и извършеното разпознаване от св. З.. С
оглед на това подсъдимата не е спомогнала своевременно и съществено за
разкриване на извършеното от нея престъпление, поради което и
самопризнанието й в процедурата по Глава 27 от НПК не следва да се отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете обремененото
минало на подсъдимата, като макар и извършените от подсъдимата
престъпления по предходните й осъждания, с изключение на това,
обуславящо повторността на процесното престъпление, да са с голяма
времева давност спрямо настоящия момент, същата не е реабилитирана по тях
съобразно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК.
С оглед наличното отегчаващо отговорността обстоятелство, в контекста
на липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
наказанието на подс. А. за така извършеното престъпление следва да се
индивидуализира в размер на 2 години и 6 месеца. На основание чл. 58а, ал. 1
НК същото следва да се намали с 1/3, като се определи окончателно за
изтърпяване наказание от 1 година и 8 месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС така наложеното на подс. М.
А. наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален
строг режим, доколкото не са изминали повече от 5 години от изтърпяване на
наложеното й по НОХД № 16244/2021 г. по описа на СРС наказание (същото
е изтърпяно на 18.02.2022 г.).
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспадне времето, през което
подс. М. А. е била задържана по настоящото наказателно производство по
реда на НПК и ЗМВР, считано от 18.08.2023 г., като един ден задържане се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На основание чл. 112, ал. 4 от НПК приложеният по делото като
веществено доказателство 1 брой оптичен носител - компактдиск (л. 44 от
ДП), следва да остане на съхранение по делото.
5

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК подс. М. С. А. следва да
заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 262.12 лева,
представляваща направени по делото разноски за изготвяне на двете
експертизи (145.12 лева за ВТЕ и 117 лева за СОЕ), както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 5
лева, представляваща държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
6