№ 626
гр. Варна, 04.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100502147 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици в сграда в
режим на ЕС с административен адрес гр. Варна, жк.“Вл. Варненчик“, бл.215,
вх.3, представлявани от председателя на УС на ЕС, срещу Решение №2941 от
02.08.2024г. по гр. д. №12797/2022г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с което е
допълнено решение №1868/23.05.2023г. по същото дело на ВРС, като е
прието за установено в отношенията между страните по делото, че Б. П. Б.,
ЕГН********** (правоприемник на починалия в хода на делото ищец П Б. П.)
не дължи на етажните собственици в сграда в режим на ЕС с адрес град
Варна, жк.“Вл. Варненчик“, бл.215, вх.3, сумата от общо 739.96лв.,
формирана от остатък от задълженията за месечни вноски ФРОП на стойност
665.35лв. и неплатени допълнителни вноски за периода от м.06.2020г. до
21.08.2022г. за ремонти, подобрения и обновления на стойност 74.61лв.,
посочени за дължими в протокол от ОС на ЕС от 25.08.2022г. (л.5 от него).
В частта по исковете по чл.40 от ЗУЕС решението на ВРС е в сила.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната
му част, е неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните
доказателства и при съществено нарушение на процесуалните правила. Няма
изобщо разпределение на доказателствена тежест по иска за недължимост на
суми в полза на ЕС, поради което ответната страна е била в невъзможност да
организира защитата си. В същото време вземанията на ЕС са били приети от
съда за недоказани. Решението е и необосновано, защото не съдържа никакво
обсъждане на събрани писмени и гласни доказателства по делото. Вземанията
на ЕС от ищеца се считат за доказани от материалите по делото. По същество
се моли за отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на иска за недължимост
1
на месечни суми към ЕС, както и за разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения по главните
въззивни оплаквания. Поддържа и твърденията си пред първоинстанционния
за недължимост на спорните суми към ЕС. Акцентира и на процесуалното
поведение на страните пред ВРС. По същество моли за потвърждаване на
решението на ВРС и за съдебни разноски за пред ВОС.
След дадените от въззивния съд указания по чл.101 от ГПК ответниците
(въззивниците пред ВОС) внасят уточненията, че месечните вноски към фонд
„Ремонт, обновяване и поддържане“ (ФРОП) на общите части в ЕС,
включващи разходите по ползване и управление на сградата, асансьор,
ел.енергия, касиер, дребни поправики, консумативи и други, са определени с
решения на ОС на ЕС от 19.12.2017г. и от 27.07.2018г. Със същите решения
били определяни още и допълнителни вноски за неотложни и непредвидени
разходи и ремонти в ЕС. В уточняващата молба са описани начинът на
изчисляване на месечните вноски, месечното разпределение на задълженията
към ЕС за процесните периоди и извършените частични плащания.
Натрупаните задължения на ищеца П П. към ФРОП (касата на ЕС) за периода
01.01.2018г. – 21.08.2022г., след приспадане на частичните (чрез пощенски
записи) плащания, възлизат на общо 665.35лв., което е било посочено в
протокола от ОС на 25.11.2022г. Остатъкът от задълженията на ищеца за
допълнителни вноски за периода м.06.2020г. – м.08.2022г. вкл., също след
приспадане на частичните (чрез пощенски записи) плащания, възлиза на общо
74.61лв., което също е било посочено в протокола от ОС на 25.11.2022г.
Общото остатъчно задължение на ищеца, формирано от посочените два
компонента, възлиза на 739.96лв. и се поддържа да се дължи.
По така направените уточнения насрещната страна (ищецът по делото)
поддържа позицията си за недължимост на сумите към ЕС и за недоказаност
на вземанията на ЕС от него. Посочва, че едва с уточняващата молба пред
ВОС се е запознал с точните претенции на ЕС спрямо него. Поддържа
възражението си за изтекла погасителна давност за всички задължения в
периода 2018-19г. с оглед периодичния характер на вноските към ЕС. Относно
допълнителните вноски (с остатък 74.61лв.) счита, че средствата следвало да
се заплащат от ФРОП, а не да се събират чрез нови вноски; освен това сумите
били изплатени по „водено дело 20/21г.“, но сега били включени отново.
Поддържа доводите си и в отговора на въззивната жалба, както и искането си
до съда.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок
и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
2
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствената тежест: Предвид основателността на въззивните
оплаквания за процесуални нарушения на ВРС при докладването на делото (в
случая ВРС изобщо не е разпределил никаква доказателствена тежест по иска
по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумите към ЕС, включително
въпреки отправените искания от страните в о.с.з.), на осн. т.2 от ТР №1/2013г.
на ОСТГК на ВКС въззивният съд следва да даде на страните указания за
релевантните факти и относно разпределението доказателствената тежест
(чл.146, ал.1 ГПК) по този иск, в т.ч. като им предостави възможност да
предприемат съответните действия по защитата им с оглед на указанията.
По доказателствата: Предвид предприетите от съда действия по т.2 от
ТР №1/2013г. на ОСТГК на ВКС и указанията по доказателствената тежест не
е налице процесуална преклузия по събирането на доказателства в момента.
С оглед на това представените към молбата от 12.12.2024г. документи
(неоспорени) следва да бъдат допуснати до приемане по делото.
Аналогично и относимо към спора пред въззивния съд е и искането във
въззивната жалба за допускане на ССчЕ на въпроси на въззивника.
Тъй като се сочи, че в представения с въззивната жалба компакт диск се
съдържат писмени доказателства на електронен носител (тоест не се моли за
приемане на електронни по характер документи), следва да се дадат указания
на въззивника до о.с.з. да уточни дали желае да се ползва от тях като
доказателства по делото или само за целите на ССчЕ, като в първия случай
следва да ги представи в писмени вид в два екземпляра (за съда и за другата
страна), едва след което да се обсъди приемането им или не по делото.
Други доказателствени искания няма отправени пред ВОС.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.03.2025г. от 14.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата и от становището по молбата за
уточняване на претенциите относно вземанията.
УКАЗВА на ответника, на осн. чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, че следва да
докаже пълно и главно предпоставките на вземанията на ЕС от ищеца (респ.
от правоприемника му), в това число: сочените решения на ОС на ЕС, въз
основа на които са определени и формирани вземанията за исковите суми (към
ФРОП на ЕС и за допълнителни вноски); влизането в сила на тези решения;
3
правното основание, размера и изискуемостта на всяко от вземанията на ЕС от
ищеца по делото; остатъчния размер на задълженията след извършените
частични плащания; и другите положителни твърдения, на които основава
вземанията си.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК, че следва да
докаже: че допълнителните вноски (с остатък 74.61лв.) са били изплатени по
„водено дело 20/21г.“; че вноските и таксите към ЕС в периода 2018-2019г. са
погасени по давност; и другите положителни твърдения, на които основава
своите доводи за недължимост на исковите суми към ЕС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение, да изложат
становището си във връзка с дадените указания по доказателствената тежест и
да предприемат съответни процесуални действия по тяхна преценка, на осн.
чл.146, ал.3 ГПК.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото на представените към
уточняваща молба от 12.12.2024г. писмени доказателства.
* УКАЗВА на въззивника до о.с.з. пред ВОС да уточни дали желае да
се ползва от посочените в жалбата писмени документи на електронен носител
(компакт диск) като доказателства по делото или желае същите да се вземат
предвид само при изготвяне на заключението по ССчЕ.
В първия случай да представи до о.с.з. документите в писмен вид и в
два екземпляра (за съда и за другата страна), като по приемането им съдът ще
се произнесе след становище от насрещната страна.
При неизпълнение на указанията посочените документи няма да бъдат
приети като доказателства по делото.
* ДОПУСКА ССчЕ, вещо лице по която, след запознаване с
материалите по делото, със счетоводни документи на ЕС в гр. Варна, жк.“Вл.
Варненчик“, бл.215, вх.3, с други необходими такива по преценка на експерта,
както и след съответни изчисления, да даде заключение по поставените с
въззивната жалба въпроси, като при отговора на въпрос №3 да посочи сумите
по вид, размер и период – поотделно и общо.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
350.00лв., платим от въззивника в едноседмичен срок от съобщаване.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за
недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на
допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Радослав Станчев, което да се призове след
внасяне на депозита.
4
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда
при невъзможност за изготвяне на експертизата от отбективен характер, на
осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5