О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 14.10.2019
г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
като разгледа докладваното от съдия Женя И.
гр. д. № 2603 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба документи.
Следва страните
да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 19.11.2019
год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
„Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу
ответника Г.Д.К. със заповед за изпълнение по ч.гр.д. 530/2019 г. по описа на
РС – Стара Загора и
тъй като заповедта била връчена на длъжника, при условията на чл. 7, ал.5 ГПК,
в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите иск за
установяване на вземанията му.
Твърди
следните обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 09.05.2013
г. ищецът „Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответника Г.Д.К., договор за
револвиращ заем № **********, като длъжник, при следните параметри:
- Сума на кредита: 1000 лв.;
- Срок на кредита: 48 месеца;
- Размер на вноската: 84 лв.;
- Дата на погасяване: 10-ти ден от
месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 141,62%;
- Годишен лихвен процент: 98,52%;
- Лихвен процент на ден: 0.27%;
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора,
като на 13.05.2013 г. превело парична сума в размер на 1000 лв. по посочена от
длъжника Г.Д.К. банкова сметка.
*** Г.Д.К.
заплатил по горепосочения договор сума в общ размер на 591,91 лв., с която
погасил:
- част от главницата в размер на 14,39
лв.;
- част от договорното възнаграждение в
размер на 573,78 лв.;
- сумата от 3,74 лв. била отнесена за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ.
Предвид
обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на
плащания съгласно изготвения погасителен план, на дата 07.05.2014 г. договорът бил
предсрочно прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и поради
неизпълнение била начислена неустойка в размер на 838,53 лв.
Съгласно
т.4. от Общите условия към договор за револвиращ заем № ********** длъжникът
дължал на дружеството и договорно възнаграждение в размер на 2533,77 лева.
Искането на ищеца
до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Г.Д.К. в размер на 985,56 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение по договор за револвиращ заем № **********,
сумата 2533,77 лв. – неизплатено договорно възнаграждение и неустойка в размер
на 838.53 лева, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения за особен представител на
ответника Г.Д.К. – адв. Г., с който оспорва предявените искове по основание
и размер:
Не оспорва
твърдението на ищеца, че между между него и ответника е бил сключен соговор за револвиращ заем №**********
от 09.05.2013 г., но счита договора за недействителен по слендите съображения:
Договорът не
съдържал нормативно установените реквизити и на основание чл.14 ал.1 във вр. с
чл.6 и чл.7 т.7 и т.8 от ЗПК /отм./ бил недействителен.
На ответника не
били предоставени Общите условия /ОУ/ и погасителен план.Ответникът не е бил
запознат с размера на годишният процент на разходите преди сключване на
договора, тъй като според ОУ тези данни за ГПР са били попълнени от кредитора
след одобрение на кредита и не са били предоставени предварително на
потребителя. В този смисъл, счита, че непредоставянето на информация относно
крайните параметри на заема водило до невъзможност на потребителя да вземе
информирано решение относно сключването на сделката и го поставяло в
неравностойно положение спрямо контрагента, което всъщност противоречило на
основния принцип за добросъвестност, прогласен в чл.12 от ЗЗД.
На второ място,
уговорената между страните окончателна сума за връщане в размер на 4107,50 лв.,
надвишавала повече от четири пъти сумата, предоставена по кредита. Текстът на
чл. 19 ал.1 от ЗПК регламентирал формирането на годишния процент на разходите
/ГПР/, в съответствие с което правило ответникът следва да разходва 4 пъти
по-големи разходи от получените средства по договора. Определени по този начин,
ГПР и годишната лихва, предвидени в процесния договор за заем, се явявали
уговорени в нарушение на добрите нрави, което било основание за нищожност по
смисъла на чл.26 ал.1 предл.З от ЗЗД. Така, както била уговорена дължимата
лихва по кредита създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, което представлявало противоречие с добрите нрави /в тази връзка
Решение №906/30.12.2004г. по гр.д. № 1106/2003г. на ВКС; Р №378/18.05.2006г. по
гр.д. №315/2005г. на ВКС; Р №1270/09.01.2009г. по гр.д. № 6395/2014г. на ВКС/.
По същият начин
стоял въпросът и с начисленото по договора възнаграждение в размер на 2533,77
лв., чийто размер противоречал на добрите нрави, тъй като обуславял неоправдано
разместване на имущество като последица от изпълнението на това задължение.
На следващо
място, заявява, че ответникът не бил получил представеното по делото
Уведомително писмо от 07.05.2014 г. за предсрочна изискуемост на вземането по
договора за заем, на която се позовавал ищецът. Предвид неизпълнението от ищеца
на задълженията му за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, счита, че липсвало основание за дължимост на всички
вноски.
Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест,
както следва:
Ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от
които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая
това означава по иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, че
следва да установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с
ответника по договор за кредит,
съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на
задължението (респ. настъпването на предсрочна изискуемост и уведомяването на
длъжника за това), размерите на главницата и договорното възнаграждение. А по иска по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка, и че ищецът
е изправна страна по
договора.
Ответникът
следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и
правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземанията, респ. изискуемостта им.“
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба заверени преписи от: договор
за револвиращ заем № **********, декларация във връзка с обработка на личните
данни на КЛ/СД, общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за
револвиращ заем на ФЛ, преводно нареждане от 13.05.2013 г., извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит № **********, уведомително писмо от
07.05.2014 г., удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, пълномощно от 31.01.2019 г.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно с приложенията
към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира
доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.
На основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най–късно в първото по делото
съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: