Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
гр.Русе, 09.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и с
участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 362 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе против решение № 644/04.10.2023 г.,
постановено по АНД № 1291/2023 г. на Районен съд – Русе, с което e отменено наказателно постановление (НП) № 23-1085-001848/07.06.2023
г. С наказателното постановление, за нарушение по чл.638, ал. 3 от Кодекса на
застраховането (КЗ), на ответника по касация – А. Н. Ч. ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Като касационни основания
се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП. Касаторът
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
насрещната страна.
Ответникът по касационната жалба – А. Н. Ч.,
чрез процесуалния си представител, в депозирано възражение, в хода на устните
състезания и в представена писмена защита с вх.№ 429/22.01.2024 г. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че въззивната инстанция
правилно приела, че управляваното от него МПС било с прекратена регистрация
поради изтичане на срока на временната такава и поради това, съгласно чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, не е съществувало задължение за него да има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Излага доводи, че макар районният съд е
обосновал изводите си с текстовете на Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движние и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, а не по Наредба № І-181 от 3
декември 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства,
собственост на чуждестранни физически юридически лица, то крайният му извод за
незаконосъобразност на НП по същество се явява правилен. Претендира присъждане
на разноски пред настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
изразява становище за основателност на жалбата поради допуснато нарушение на
материалния закон.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
същата е основателна.
Въз основа на събраните
доказателства районният съд е приел за установено, че на 30.04.2023 г., около 09:10 часа,
в с. Червена вода на ул. „Георги С. Раковски“ до бензиностанция „Бенита“, ответникът
по касационната жалба А.Ч.
*** управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № С 0507. Същият бил
спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе,
които констатирали, че управляваният от Ч. автомобил бил собственост на
Посолството на Република Турция и към момента на проверката за него няма сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За констатираните обстоятелства полицейските служители
съставили АУАН сер. GA № 873539 за
нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, въз основа на което наказващият орган издал и
обжалваното НП, с което на нарушителя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв. Спор по отношение на установената от районния съд фактическа обстановка
няма. Спорът се концентрира върху правилността на правните изводи на
инстанцията по същество.
За да отмени наказателното постановление въззивният съд приел, че за регистрацията на
управляваното от Ч. МПС е приложима Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Контролираната
инстанция се позовала на чл.22, т.2 вр. с чл.25 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
г. като приела, че автомобилът бил с временна регистрация, която била със срок
на валидност до месец януари 2023 г. Към датата на констатиране на нарушението,
а именно 30.04.2023 г.,
срокът на валидност на временната регистрация вече бил изтекъл, което имало за
резултат прекратяване на регистрацията на автомобила и отпадане, по аргумент от
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на задължението за същия да има сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Решението на районния съд е неправилно, тъй като е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК вр.чл.63в от ЗАНН.
По смисъла на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП
"регистрацията" се определя като административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно по
делото е установено, че управляваният от касатора автомобил е собственост на
Посолството на Република Турция като същият е регистриран с рег.№ С 0507. Редът
за регистрацията и отчета на МПС, собственост на чуждестранните дипломатически представителства в страната
е уреден не, както погрешно е приел въззивният съд, с Наредба № І-45 от
24.03.2000 г., а с Наредба № I-181 от 3.12.2002 г. за регистрацията и отчета на
моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически
лица – вж. в този смисъл чл.1, т.1 от последната наредба. Обстоятелството, че
приложима се явява именно Наредба № I-181 от 3.12.2002 г. става ясно още от
регистрационния номер на автомобила. Съгласно чл.17, ал.2, т.1 от същата
наредба, табели с регистрационен номер с буквените обозначения "С" се
дават за МПС на дипломатически и
международни представителства и техни служители, които имат дипломатически
статут и притежават лична дипломатическа карта, издадена от МВнР.
Цитираният подзаконов нормативен акт въвежда
специфичен режим на регистрацията и прекратяване на регистрацията на такива
автомобили спрямо общия режим по Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. като в
административното производство се наслагват процесуални актове не само на
длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, но и на такива от
Министерството на външните работи. Така според чл.9, т.3 от Наредба № I-181 от
3.12.2002 г., при първоначална регистрация на автомобил, собственост на
чуждестранно дипломатическо представителство, се представя и писмо от МВнР, в
което се посочват собствеността, марката и моделът на МПС, номерата на рамата и
двигателя, видът и обозначенията на табелите с регистрационен номер и срока на регистрацията. В чл.12, ал.1 е пояснено, че МПС се
регистрират за по-късия срок, определен в писмото за регистрация от МВнР, в
съответния документ за пребиваване в Република България или в разрешението за
временен внос на МПС. В § 1 от ДР на Наредба № I-181 от 3.12.2002 г. е
предвидено, че МВнР определя интервала от
регистрационните номера за МПС, ползвани от чуждестранните дипломатически,
консулски, търговски и други държавни представителства и служителите им, както
и представителствата на международни правителствени организации и консулства,
ръководени от почетни консули в Република България. В § 4, ал.1 и ал. от ДР на
наредбата е указано, че табелите с регистрационен номер се дават за временно
ползване, който за случаи като настоящия – по чл.17, ал.2, т.1, е до три години и се определя от МВнР в
писмото за регистрация.
Разпоредбата на чл.12, ал.3 от Наредба № I-181 от
3.12.2002 г. обвързва срока на валидност на регистрацията със срока на
валидност на регистрационните табели. В този подзаконов нормативен акт обаче
никъде не е посочено, че изтичането на срока на валидност на регистрационните
табели е основание за автоматичното прекратяване на регистрацията. Основанията
за нейното прекратяване са изчерпателно уредени в чл.20, ал.1, т.1 – т.5 от
същата наредба, а именно окончателно напускане
на страната от регистираното МПС, отнемане в полза на държавата, унищожаване в
резултат на пътнотранспортно произшествие, стихийно или природно бедствие,
безвъзмездно предоставяне на държавата и решение на съдебните и митническите
органи. При това, според чл.20, ал.2 от наредбата, прекратяването не
настъпва автоматично, както е приел районният съд, а е необходимо представянето
на писмено заявление и документ, с който се удостоверява основателността на
искането. В чл.23, ал.1 е изрично предвидено, че при прекратяване регистрацията
на МПС, регистрирано по реда на тази наредба, се изземват табелите с
регистрационен номер. Такава последица при изтичане на техния срок на валидност
обаче не е предвидена, което също демонстрира, че последното обстоятелство не е
уредено като такова, водещо до прекратяване на регистрацията на автомобила. В
тази връзка в § 5 от ДР на наредбата е предвидено, че МВнР взема мерки за връщане на табелите с регистрационен номер на МПС,
регистрирани по реда на чл. 1, т. 1, при окончателното им напускане на
страната или при изтичане срока на
валидност.
Горните съображения обосновават извод, че изтичането
на срока на валидност на регистрационните табели с рег. № С 0507 не е водело до
автоматичното прекратяване на регистрацията на управлявания на 30.04.2023 г. от
ответника по касация лек автомобил „Фолксваген Туарег“, както неправилно е
приел районният съд, а оттам – и на задължението за наличие на действащ договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На следващо място, направеният от инстанцията по
същество извод, че прекратяването на регистрацията има за последица и отпадане
на задължението за сключването на такъв договор почива на неправилно тълкуване
на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и противоречи на приложимото съюзно
законодателство.
Предназначението на регистрационния номер е да се определи
територията, на която обичайно се намира регистрираното с него МПС съгласно
общия принцип на чл. 482, ал. 1, т. 1
от КЗ,
респ. чл. 1, § 4, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. В
чл. 1, § 4 се съдържа дефиниция, какво следва да се разбира под „територия, на
която обичайно се намира превозното средство“: а) територията на държавата, в която превозното средство е получило
регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен; или
б) в случаите, когато не съществува регистрация за определен вид превозно
средство, но същото е обозначено със застрахователна табела или отличителен
знак, съответстващ на регистрационен номер — територията на държавата, в която
са предоставени табелата или знакът; или в) в случаите, когато не съществува
нито регистрационен номер, нито застрахователна табела, нито отличителен знак
за определени видове превозни средства — територията на държавата по
местоживеене на държателя; или г) в
случай че превозното средство няма регистрационен номер или има регистрационен
номер, който не му съответства или вече не му съответства, и е участвало в
произшествие — територията на държавата, в която е настъпило произшествието, с
цел уреждане на претенция съгласно член 2, буква а) или член 10.
Този принцип намира и категоричен израз в съображение
четвърто от преамбюла на директивата, в който е предвидено следното: „За да се избегнат
възможни грешки при тълкуване на настоящата директива и да се улесни
получаването на застрахователно покритие за превозни средства с временни
номера, определението за територията, на която обичайно се намира превозното
средства, следва да посочва територията на държавата, в която превозното
средство е получило регистрационен номер, независимо дали той е временен или
постоянен, както и от съображение пето от преамбюла: „Едновременно със спазването на общия критерий, според който
регистрационният номер определя територията, на която обичайно се намира превозното средство, следва да
се предвиди специална разпоредба за произшествия, причинени от превозно
средство без регистрационен номер или с регистрационен номер, който не
съответства или вече не съответства на превозното средство. В такъв случай и
единствено с цел уреждане на застрахователната претенция, за територия, на
която обичайно се намира превозното средство, следва да се счита територията
на която е настъпило произшествието.“ В чл.3, § 1 от директивата
е уредено на държавите-членки, при
спазване на член 5, да предприемат всички
подходящи мерки с цел застраховане на гражданската отговорност при използването
на превозно средство, което обичайно се намира на нейна територия. Следователно целта на изискването за
регистрация на МПС е да се определи обичайното пребиваване на МПС и по този
начин да се разпредели риска между застрахователите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, опериращи в страната и извън нея, а не да
се освобождават от отговорността за нейното сключване лица, които продължават
да се намират на територията на съответната държава членка, където управляват и
МПС и по този начин създават риск от настъпване на ПТП, само поради формалното
изтичане на срока на валидност на регистрационните табели на същото.
Задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ буква "А", т. 10. 1
от приложение № 1 е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Съобразно разпоредбите
на чл. 483 и чл. 638 от КЗ застраховката "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е задължителна, а нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е императивна и възвежда задължително
поведение за лицата – несобственици, но водачи на съответното МПС.Легално определение
на понятието "автомобилист" е дадено § 1, т. ЗЗ от Допълнителните
разпоредби на КЗ – собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Безспорно е установено по делото, че автомобилът,
управляван от ответникът по касация Ч., не е бил със сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
валидна към датата на проверката. Несъмнено е, че изпълнителното деяние е "управлява", а нарушението е в
хипотезата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, при която субектът
на нарушението е лицето, което управлява МПС, за чието притежаване и ползване
не е сключена задължителната застраховка. От
субективна страна, ответникът по касация е знаел, че за управлявания от него
автомобил липсва действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Санкционираното лице е е
разполагало със свидетелството за регистрация на автомобила, който му е бил
предоставен с цел продажба на автомобила (вж. данните от справка на л. 19 от
въззивното дело) още през месец декември 2022 г. Според чл.33, ал.2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г., която, при липсата на специална уредба, се явява
приложима по този въпрос, част първа на свидетелството за регистрация служи за
идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при
ползване на превозното средство. Тя
удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство. По
този начин Ч. е упражнявал трайна фактическа власт върху автомобила, който му е
бил предаден, за да го продаде и следователно
е имал задължението като всеки водач, независимо дали е собственик, ползвател
на правно основание или инцидентно шофира същия, преди да предприеме неговото управление,
да се увери, че за него има сключена задължителна „Гражданска застраховка“, което
е можел да стори и при проверка на интернет страницата на Гаранционния фонд,
доколкото данните там са публични и общодостъпни. Управлявайки МПС, собственост
на друго лице, във връзка с чието използване не
е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, касаторът е осъществил състава на
административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ с всички негови
обективни и субективни признаци.
Задължението за сключване на договор за
застраховка "Гражданска отговорност" гарантира правото на обезщетение
за вредите, причинени от виновното поведение на водача на МПС на останалите
участници в движението по пътищата, който интерес, предвид неограничения кръг
лица, попадащи в периметъра му на защита, сочи на значим обществен такъв и не
може да бъде игнориран чрез квалифицирането му като маловажен случай и
прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Като е отменил оспореното пред него наказателно постановление, въззивният съд е постановил валидно
и допустимо решение, но в
противоречие с материалния закон, поради което то следва да бъде отменено, а вместо него настоящата инстанция да постанови ново решение, с
което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал.2,
изр.първо, пр.второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 644/04.10.2023 г., постановено по АНД № 1291/2023 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 23-1085-001848/07.06.2023
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе като
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1085-001848/07.06.2023
г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което
на А.Н.Ч.,
с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: