МОТИВИ: Производството е по реда на чл.247
и сл. от НПК.
Обвинението е срещу подсъдимите – Ф.Ш.П. и Р.А.П.,***, в това, че:
Пункт І - На 14
януари 2013 година, в гр. Пещера, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие, като извършители, противозаконно са унищожили, като
счупили с тръба и камъни предно панорамно стъкло, на стойност 60.00 лева, задно обзорно стъкло,
на стойност 60.00 лева, предно дясно стъкло, на стойност 30.00 лева, задно
дясно стъкло, на стойност 30.00 лева, предно ляво стъкло, на стойност 30.00
лева и задно ляво стъкло, на стойност 30.00 лева, всичко на обща стойност –
240.00 лева, на лек автомобил марка “Фолксваген голф 2” с рег. №РА 74 53 АХ,
собственост на И.А.К. *** и стъкла с дебелина 2.5 мм – 10 кв.м., на стойност –
172.50 лева, стъкла с дебелина 0.4 – 0.5 кв.м., на стойност – 10.23 лева, десертчета марка “Жели бон” – 20
бр., на стойност – 6.00 лева, кекс барчета – 20 бр., на стойност – 8 лева, кафе
машина марка “La kicca“, на стойност – 50.00 лева, на обща
стойност – 246.73 лева, собственост на Ф.А.Б. ***, като общо причинената щета
възлиза на – 486.73 лева – престъпление по чл.216, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК и
чл.26, ал.1 НК;
Пункт ІІ – На 14 януари 2013 година,
в гр. Пещера, в съучастгие, като извършители,
извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото /викали по И.А.К. ***, счупили с камъни и тръба
стъкла на лек автомобил марка “Фолксваген голф 2” с рег. №РА 74 53 АХ,
собственост на последния и стъкла на павилион за закуски, собственост на Ф.А.Б./
- престъпление по чл.325, ал.1 НК във вр. с чл.20,
ал.2 НК;
На основание чл.76 НПК, пострадалите
– Ф.А.Б. и И.А.К., са конституирани като
частни обвинители.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство, на основание чл.84-85 НПК, е приет граждански иск
от пострадалата Ф.А.Б. в р а з м е р
на 246.73 лева, срещу подсъдимите
– Ф.Ш.П. и Р.А.П., солидарно, съставляваща обезщетение за
причинените от деянието по чл.216, ал.1 НК, във вр. с
чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от деня на увреждането – 14.01.2013 г. до окончателното изплащане на същата сума,
като пострадалата Ф.Б. е конституирана като граждански ищец по делото.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство, на основание чл.84-8 НПК, е приет граждански иск от пострадалия И.А.К.
в р а з м е р на 240.00 лева срещу Ф.Ш.П. и Р.А.П., солидарно, съставляващ
обезщетение за претърпени от деянието по
чл.216, ал. 1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.26,
ал.1 НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на увреждането – 14.01.2013 г. до окончателното й изплащане, като
пострадалият И.А.К. е конституиран като
граждански ищец.
Участващият в производството прокурор
поддържа обвиненията срещу двете подсъдими, като пледира за осъдителна присъда
по отношение и на двете подсъдими, за всички повдигнати обвинения. Предлага на
всяка една от подсъдимите поотделно – Р.П.
и Ф.П., да се наложи наказание за деянието по чл.216,
ал.1 НК, при балансиращи вината обстоятелства – по осем месеца лишаване от
свобода, което да се отложи за изпитателен срок от три години, а за деянието по
чл.325, ал.1 НК – по шест месеца лишаване от свобода, на всяка една от
подсъдимите поотделно, с изпитателен срок от 3 години и обществено порицание,
като на основание чл.23 НК, на всяка една от тях, се определи едно общо
най-тежко наказание по двата пункта на обвинението, а именно – по осем месеца
лишаване от свобода, с изпитателен срок от три години, като на основание чл.23,
ал.2 НК, към определеното общо наказание се присъедини наказанието обществено порицание.
Да се присъдят и направените по делото разноски, а вещественото доказателство –
метална тръба – да се унищожи. По отношение на гражданските искове пледира за
уважаването им в предявените размери. Подробни съображения излага в хода на
съдебните прения.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци – адв. К., пледира за осъдителна
присъда по всички обвинения, с налагане на наказания лишаване от свобода, по
предложението на прокурора и уважаване на гражданските искове в предявените
размери, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, както и
присъждане на разноските по делото, като излага подробни съображения за това в
хода на съдебните прения.
Подсъдимата Р.А.П. заявява, че разбира в какво се
състоят обвиненията срещу нея,
п р и з н а в а с е з а в
и н о в н а, като дава подробни
обяснения, като твърди, че другата подсъдима не е участвала в престъпната
дейност, а напротив – тя е била пострадала.
Подсъдимата Ф.Ш.П., не се явява,
като делото е разгледано в нейно отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.4,
б.”а” НПК.
Доброволният защитник на двете подсъдими
– адв. И., пледира за оправдателна присъда по отношение
на подсъдимата Ф.П., тъй като не е установено по несъмнен начин участието й в
престъпленията и признаване на виновност и осъждане единствено на подсъдимата Р.П.,
която още от досъдебното производство е направила самопризнания. Подробни
съображения излага в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Р.А.П. и подс. Ф.Ш.П. са майка и дъщеря, живеят в гр. Пещера, първата неосъждана /осъждана – реабилитирана
по право/, втората неосъждана, и двете - с позитивни характеристични данни.
На 14 януари 2013 година, св. И.К.,
се намирал в павилион, находящ се в двора на ОУ “Любен Каравелов” гр. Пещера,
стопанисван от леля му – св. Ф.Б.. В
около 13:30 часа, в павилиона влязла подс. Ф.П.,
видимо ядосана, като започнала да вика към св. К., кога ще й върнат парите.
Последният й отговорил, че не знае за какви пари става въпрос. Въпреки това, подс. Ф.П. ударила с ръка едно от стъклата, което служело
за витрина и го счупила, след което счупила и друго стъкло, служещо също за
витрина. В това време в павилиона влязла и майката на подс.
Ф.П. – подс. Р.П., която с тръба, която държала в
ръката си, счупила една от витрините, а с втория удар бутнала на земята и
счупила и кафе машина марка “La kicca“. След това подс.
Ф.П. взела тръбата от ръцете на майка си и започнала да удря по вътрешната
страна на витрините. Така, двете подсъдими, прехвърляйки си тръбата от една на
друга, счупили общо стъкла с дебелина 2.5 мм – 10 кв.м. и стъкла с дебелина 0.4
мм – 0.5 кв.м., като и унищожили, бутайки на земята и мачкайки – 20 бр. десертчета с марка “Жели бон” и
кекс барчета – 20 бр.
Веднага, след извършване на горното
деяние, двете подсъдими излезли пред павилиона, където бил паркиран л.а. марка
“Фолксваген голф 2” с рег. №РА 74 53 АХ, собственост на св. И.К.. Тогава, подс. Ф.П. взела тротоарна плоча от земята и счупила с нея
задното обзорно стъкло на автомобила. През това време, подс.
Р.П. започнала да чупи с тръбата страничните стъкла на автомобила. След това, подс. Ф.П. взела тръбата от ръцете на майка си и счупила и
предното обзорно стъкло на автомобила.
През цялото време, двете подсъдими
викали по св. К., като действията им били възприети и от присъстващите на
инцидента – св. К.К., св. З.К., св. П.Г., св. В.Д. и
св. Г.Я..
На 14 януари 2013 година, в гр.
Пещера е извършено първоначално и неотложно процесуално следствено действие –
оглед на местопроизшествие, с надлежно съставен протокол с фотоснимки, като със
съставянето на акта за първото действие по разследването, се счита за
образувано настоящето наказателно производство.
С Протокол за доброволно предаване
от 14.01.2013 г., подс. Р.П. е предала 1 бр. метална
тръба с дължина 55 см, оставена на съхранение при Домакина на РУ “Полиция” гр.
Пещера, с квитанция №0087738.
Назначената по делото Съдебнооценъчна експертиза, дава заключение, че стойността към
инкриминираната дата, на причинената щета на св. Ф.Б., възлиза на 246.73 лева –
невъзстановени, а стойността на причинената щета на св. И.К., възлиза на 240.00
лева – невъзстановени, или общо причинената щета възлиза на 486.73 лева –
невъзстановени.
В съдебно заседание, вещото лице К. И.
поддържа заключението си.
Назначената по делото
Съдебнопсихиатрична експертиза, с оглед твърденията на подс.
Р.П., че страда от психично заболяване, дава заключение, че подс.
Р.П., не страда от психично заболяване, не се води на отчет в психиатрично
заведение. Тя страда от неуравновесеност и дисхармоничност
на личността, изразена предимно в характеровата
сфера. Недостатъкът се изразява в емоционално-волевата и инстинктивно-волева
сфера, без да засяга интелекта. Тя е склонна за всички неблагополучия да
обвинява околните и да реагира с изблици на гняв, агресивност и пр. Тя страда
от своята психопатия, която я прави противообществена и асоциална личност.
Емоцията й е неудоволствена и гневна и се изразява
експлозивно с твърде разрушителна сила.
Психопати като нея могат да бъдат
внимателно ръководени, но не подлежат на медикаментозно лечение.
Тя не се води на отчет в
психиатрично заведение, защото няма психично заболяване в тесния смисъл на
думата.
Тя разбира свойството, защото
конкретното мислене е добре развито, а така също и значението на деянията си,
защото способността към абстракции е добре запазена. Може да ръководи
постъпките си, защото макар и волята й да е слаба, тя е под контрола на ясно
съзнание.
Към момента на експертизата правилно
възприема заобикалящата я действителност и може да дава достоверни обяснения за
тях: “Аз не съм луда, но съм много нервна”.
В съдебно заседание, вещото лице д-р Т.Х.
поддържа заключението си.
Разпитана в хода на досъдебното
производство, по предявените й обвинения, в присъствието на защитника си - адв. И. ***, подс. Ф.П. твърди, че разбира обвиненията, не се признава
за виновна, като обяснява, че св. Ф.Б. дължала пари на майка й – подс. Р.П., като на инкриминираната дата й казала, че щяла
да й връща парите на части. По този повод на 14.01.2013 г., тя отишла в павилиона
на св. Б., където св. К. започнал да я обижда и напръскал очите й със спрей.
След това излязъл навън, извадил едно желязо от автомобила си и ударил подс. Ф.П. в главата, след което тя не си спомняла нищо. В
хода на разследването, последната е представила Съдебномедицинско удостоверение
№6/17.01.2013 г., от което е видно, че при извършения преглед било установено: разкъсноконтузна рана в лявата теменнослепоочна
област; меките тъкани по гърба на дясната длан са оточни
охлузени с кафеникавочервен цвят. Тези увреждания
добре отговарят по време и начин да са получени така, както е видно от
предварителните сведения и са довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК
Разпитана в хода на досъдебното
производство по предявените й обвинения, в присъствие на защитника си – адв. И., подс. Р.П. , твърди, че
разбира обвинението, признава се за виновна, като обяснява, че на
инкриминираната дата, св. К. ударил дъщеря й и ядосана от това, тя счупила
стъклата на павилиона на св. Б. и на автомобила на св. К..
Видно от приложените по делото
справки за съдимост, подс.
Р.П. е неосъждана /осъждана – реабилитирана по право/, подс.
Ф.П. е неосъждана.
Горната фактическа обстановка, съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – частично
от обясненията на подс. Р.П., показанията на
разпитаните по делото свидетели – Ф.Б., И.К.,
К.К., З.К., П.Г., Д.Г., Г.Я.,
както и частично, на В.Д., депозирани в
досъдебното производство на л.54, прочетени и включени в доказателствения
материал по делото, на основание чл.281, ал.1, т.1 НПК, заключението на Съдебнооценъчна експертиза, заключението на
Съдебнопсихиатрична експертиза, писмените доказателства - Протокол за оглед на
местопроизшествие, Албум, ЗКопие от свидетелство за
регистрация – част І, копие от удостоверение за регистрация,
Договор-споразумение, данъчна декларация, решение №461/2012 г. по гр. дело
№1562/2011 г., Съдебномедицинско удостоверение, Медицинско удостоверение изх.
№22/2013 г., Протокол за доброволно предаване от 14.01.2013 г., квитанция
№0087738, характеристики, справки за съдимост, декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, включени в доказателствения материал
по реда на чл.283 НПК, както и приетите по делото в съдебното производство
писмени доказателства – справки за съдимост, справка от РП Пещера за изтърпяна
присъда, заверено копие от присъда №82/14.1.2013 г. по НЧХД №34/2013 г. по
описа на РС Пещера, заверено копие от решение №16/05.02.2014 г. по ВНЧХД
№628/2013 г. по описа на ПОС.
При така установената по несъмнен и
категоричен начин и възприета фактическа
обстановка, съдът прие, че подсъдимите – Ф.Ш.П.
и Р.А.П., от о
б е к т и в н а и с у б е к т и в н а с т р а н а,
са о с ъ щ е с т в и л и престъпните състави на:
Пункт І – по чл.216, ал.1 Нк, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК:
На
14 януари 2013 година,
в гр. Пещера, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие, като извършители, противозаконно са
унищожили, като счупили с тръба и камъни: предно панорамно стъкло, на стойност
– 60.00 лева, задно обзорно стъкло, на стойност – 60.00 лева, предно дясно
стъкло, на стойност – 30.00 лева, задно дясно стъкло, на стойност – 30.00 лева,
предно ляво стъкло, на стойност – 30.00 лева и задно ляво стъкло, на стойност –
30.00 лева, всичко на обща стойност – 240.00 лева на лек автомобил марка
“Фолксваген голф 2” с ДК №РА 74 53 АХ, собственост на И.А.К. *** и стъкла с
дебелина 2.5 мм – 10 кв.м., на стойност – 172.50 лева, стъкла с дебелина 0,4 –
0,5 кв.м., на стойност – 10.23 лева, десертчета марка
“Жели бон” – 20 бр., на стойност 6.00 лева, кекс
барчета – 20 бр., на стойност – 8.00 лева, кафе машина марка “La kicca“,
на стойност 50.00 лева, всичко на обща стойност – 246.73 лева, собственост на Ф.А.Б.
***, като общо причинената щета възлиза на – 486.73 лева.
Авторството на деянието, извършено от
подсъдимите и другите обстоятелства, относно – времето, мястото и начина на
извършването, се доказват по един несъмнен и категоричен начин от показанията
на посочените свидетели и писмените доказателства. По несъмнен и безспорен
начин по делото е установено, че подсъдимите – Ф.П. и Р.П., при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като извършители са унищожили стъклата
на лекия автомобил, собственост на св. К. и стъкла на витрини, 20 бр. десертчета “Жели бон”, 20 бр.
кекс барчета и кафе машина, собственост на св. Ф.Б.. Това се установява от
показанията на св. К., св. Б., св. К., св. К., св. Г., св. Г. и св. Я., както и
частично – в частта за счупените витрини, стъкла на лек автомобил от двете
подсъдими – Р.П. и Ф.П. с метална тръба и тротоарни плочки, от показанията на
св. Д., депозирани на досъдебното производство, включени в доказателствения
материал по съдебното следствие, които съдът кредитира, като обективни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и отговарящи на причинените щети на св. К.
и св. Б.. Съдът не кредитира показанията на св. Д., депозирани на досъдебното
производство, в частта, с която се стреми да установи, че когато доближил до
мястото, подс. Ф.П. била седнала на тротоара, държала
се с ръце за главата и от главата й
течало кръв и като видяла, че майка й – подс. Р.П.
идва от махалата, взела една тръба от земята и едва тогава започнала да троши,
тъй като непосредствено след това свидетелят Д. твърди, че св. К. бил до нея и
двамата се били хванали за дрехите. Налице е взаимно противоречие в тази част
на показанията на св. Д., а те са в противоречие и с показанията на останалите
свидетели, които съдът кредитира и от които се установява, че малко след
началото на инцидента, който е започнал вътре в павилиона е пристигнала и подс. Р.П. с метална тръба в ръцете и също се е включила в
чупенето на витринните стъкла, десертчетата и кафе
машината, удряйки ги с металната тръба, а след това двете подсъдими са излезли
извън павилиона и са чупили стъклата на лекия автомобил на св. К. с металната
тръба, камъни и тротоарни плочки.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимата Р.П., в частта им, в която се стреми да оневини своята дъщеря – подс. Ф.П., поемайки цялата вина върху себе си и твърдейки,
че само тя е причинила всички щети по автомобила на св. К. и по павилиона на
св. Б., а подс. Ф.П. била ударена с метална тръба по
главата от св. К. и не участвала, както в трошенето, така и в хулиганските
действия, тъй като последната била пострадалата. Тези й обяснения противоречат на останалите
гласни доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели, които по
несъмнен начин установяват, че и двете подсъдими са викали, чупили с метална тръба и камъни и
тротоарни плочи стъклата на лекия автомобил на св. К. и витринни стъкла, десертчета и кафе машина в павилиона, стопанисван от св. Б..
С тези си обяснения, подс. Р.П., поемайки цялата вина
за извършените престъпления, се стреми да помогне на своята дъщеря – подс. Ф.П.. Относно уврежданията на подс.
Ф.П., описани в Съдебномедицинското удостоверение, с влязла в сила присъда по
НЧХД №34/2013 г. по описа на Пещерския районен съд е прието, че не е установено
тези увреждания да са причинени от св. И.К..
От
с у б е к т и в н а с т р а н
а, деянието е извършено от подсъдимите
– Р. П.
и Ф.П. в и н о в н о, с
форма на вина -
п р я к у м и с ъ л, тъй като са
съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните му последици и са искали настъпването им. Налице е
намерението на подсъдимите за унищожаване на имущество на св. К. и св. Б..
Ето защо, съдът призна за виновни подс. Ф.П. и подс. Р.П. в
осъществяването на престъпление по чл.216, ал.1 НК, във вр.
с чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК.
Пункт ІІ – по чл.325, ал.1 НК и
чл.20, ал.2 НК:
На 14 януари
2013 година, в гр.
Пещера, в съучастие като извършители, извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /викали
по И.А. К. ***, счупили с камъни и тръба
стъкла на лек автомобил, марка “Фолксваген голф 2” с рег. №РА 74 53 АХ,
собственост на последния и стъкла на павилион за закуски, собственост на Ф.А.Б./.
Авторството на деянието, извършено
от подсъдимите и другите обстоятелства, относно – времето, мястото и начина на
извършването, се доказват по един несъмнен и категоричен начин от показанията
на посочените свидетели. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено,
че подсъдимите са извършили непристойни /хулигански/ действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с което са
предизвикали възмущението на пострадалите свидетели и на минаващите по улицата
граждани.
Според нормата на чл.325, ал.1 НК –
“Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство........”.
Обект на престъплението хулиганство са установеният в страната обществен ред.
Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство са “непристойни действия”, като с тези непристойни действия трябва
грубо да се нарушава обществения ред и спокойствие и да се изразява явно
неуважение към обществото, т.е. трябва да са налице комулативно. То може да се
осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления.
Действията, извършени от подс. Ф.П. и Р.П.,
в съучастие като извършители се квалифицират като непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на
публично място – улица, на която е имало хора,
подсъдимите са викали, с камъни и метална тръба са счупили всички стъкла
на лекия автомобил на св. К., счупили са витринните стъкла на павилион,
стопанисван от св. Б., като са унищожили и десерти и са счупили кафе машина.
Това им поведение, освен, че е причинило щети на двамата пострадали свидетели –
К. и Б., е предизвикало и голяма уплаха у същите, както и голямото им
възмущение от поведението на двете подсъдими. Горното е установено по несъмнен
и категоричен начин от показанията на посочените по-горе свидетели, обсъдени и
кредитирани от съда, които съвпадат и с писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум.
От с у
б е к т и в н а с т р а н а, деянието е извършено от подсъдимите – Ф.П. и Р.П. в и н о в н о, с
форма на вина -
п р я к у м и с ъ л, тъй като са
съзнавали неговия общественоопасен характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните му последици и са искали настъпването им. Налице е
намерението на подсъдимите, в съучастие като извършители, да извършат
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
Ето защо, съдът прие, че подсъдимите – Ф.П.
и Р.П. са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на
чл.325, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК.
При определяне на вида и размера на
наказанията, за извършените две престъпления, в съучастие като извършители от подсъдимите – Ф.П. и Р.П.,
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК, относно целите на наказанието
и чл.54 от НК, относно неговата индивидуализация:
Пункт І - При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимите – Ф.П.
и Р.П., за престъплението по чл. 216,
ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.26, ал.1 НК, за
всяка една от подсъдимите, поотделно, съдът
отчете степента на обществена опасност на конкретното деяние, която е висока,
предвид ярката демонстрация на незачитане на собствеността и установения правен
ред, обществената опасност на дейците, които са неосъждани /втората – осъждана
– реабилитирана по право/, подбудите за извършване на престъплението –
незачитане на неприкосновеността на личната собственост, смекчаващите вината
обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни характеристични данни, както и
отегчаващите такива – вида и размера на причинените щети на пострадалите, както
и поведението им в процеса, продължаваната престъпна дейност, като за подс. Р.П. – и предишно осъждане, за което е реабилитирана
по право, а за подс. Ф.П. – налагани мерки по чл.78а НК. Предвид на всичко това, на всяка една от подсъдимите определи наказание при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно – по ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че така наложените
наказания на всяка една от двете подсъдими, поотделно, е достатъчно и
справедливо и ще съдейства за постигане целите на личната и генерална превенция
и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимите, да коригират за в бъдеще
поведението си.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕ НИЕТО на наложеното наказание от ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на всяка една от подсъдимите поотделно, за
изпитателен с р о к от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. За да приложи института на
у с л о в н о т о о с ъ ж д а н е,
съдът взе предвид, че не е налице законова пречка за прилагането му по
отношение и на двете подсъдими, размера на наложеното наказание и след като
прецени, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимите,
могат да се осъществят и без ефективното му изтърпяване.
Пункт ІІ - При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на всяка една от подсъдимите – Ф.П. и Р.П., поотделно, за престъплението по чл. 325, ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК, съдът отчете степента на обществена опасност на конкретното
деяние, която е висока, предвид ярката демонстрация на незачитане на
обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото при усложнената
престъпна дейност, обществената опасност на дейците, които са неосъждани,
подбудите за извършване на престъплението – незачитане на охранявания създаден
обществен ред и дължимост на уважение към обществото,
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, позитивни
характеристични данни, както и отегчаващите такива – предишно осъждане на подс. Р.П., за което
е реабилитирана по право и наложени мерки по чл.78а НК на подс.
Ф.П.. Предвид на всичко това, съдът определи на всяка една от двете подсъдими,
поотделно, наказание при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно – по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, на всяка една от подсъдимите, поотделно, което да
се изпълни чрез публикация на присъдата в средство за масово осведомяване, а
именно – чрез публикуването й в Общински вестник “Родопска искра”, който се
разпространява на територията на гр. Пещера.
Съдът счете, че така наложените
наказания са достатъчни и справедливи и ще съдействат за постигане целите на
личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимите, да
коригират за в бъдеще поведението си.
На основание чл.66, ал.1 НК,
съдът о т л о ж и ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложените наказания от по
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен с р о к от ТРИ ГОДИНИ, на всяка една от подсъдимите Ф.П.
и Р.П., поотделно, считано от
влизане на присъдата в сила. За да приложи института на у с л о в н о т о о с ъ ж д а н
е, съдът взе предвид, че не е налице
законова пречка за прилагането му, размера на наложените наказания и след като
прецени, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимите,
могат да се осъществят и без ефективното му изтърпяване.
На основание чл.23, ал.1 НК, съдът
определи на всяка една от подсъдимите, поотделно - Ф.П. и Р.П. едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ по наложените такива по-горе, а именно – ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на осн. чл.23, ал.2 НК, към определеното общо наказание ПРИСЪЕДИНИ
и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез публикация
на присъдата в средство за масово осведомяване, а именно – чрез публикуването й
в Общински вестник “Родопска искра”, който се разпространява на територията на
гр. Пещера.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.24 НК и не увеличи определените общи наказания на подсъдимите – Р.П. и Ф.П.,
тъй като счете, че с оглед постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и преди всичко поправянето и превъзпитаването на подсъдимите, това не се
налага.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ
ИСКОВЕ
По предявения граждански иск от И.А.К. срещу подсъдимите – Р.П. и Ф.П., солидарно.
Предявеният граждански иск от
пострадалия И.А.К. в размер на 240.00
лева, от деянието по чл.216, ал.1 НК срещу Ф.П.
и Р.П., солидарно, съдът счете
за ОСНОВАТЕЛЕН и го уважи в пълния му размер, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането му – 14.01.2013 г. до
окончателното й изплащане. Касае се за и
с к за НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ по смисъла на чл.45 ЗЗД - поправяне на
противоправно и виновно причинените вреди другиму. По несъмнен и категоричен
начин от заключението на Съдебнооценъчната експертиза
е установено, че причинената щета, изразяваща се в счупване на всички стъкла на
собствения му лек автомобил е в размер на – 240.00 лева. Следователно, налице е
причинна връзка между престъплението и претърпените имуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване от двете подсъдими, солидарно.
Ето защо, съдът осъди подсъдимите – Р.П.
и Ф.П. д а з а п л а т я т с о л и д а р н о на И.А.К. с у м а т а
от 240.00 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от деня
на увреждането – 14.01.2013 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 250.00 лева – за изплатено
адвокатско възнаграждение.
По предявения граждански иск от Ф.А.Б. срещу Ф.П. и Р.П..
Предявеният граждански иск от
пострадалата Ф.Б. в размер на 246.73 лева, от деянието по чл.216, ал.1 НК срещу
Ф.П.
и Р.П., солидарно, съдът счете
за ОСНОВАТЕЛЕН и го уважи в предявения размер, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането му – 14.01.2013 г. до
окончателното й изплащане. Касае се за и
с к за НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ по смисъла на чл.45 ЗЗД - поправяне на
противоправно и виновно причинените вреди другиму. По несъмнен и категоричен
начин от заключението на Съдебнооценъчната експертиза
е установено, че причинената щета, изразяваща се в счупване на стъкла за
витрини, смачкване на десерти и счупване на кафе машина е в размер на 246.73
лева. Следователно, налице е причинна връзка между престъплението и
претърпените имуществени вреди, подлежащи на обезщетяване от двете подсъдими,
солидарно.
Ето защо, съдът осъди
подсъдимите - Р.П. и Ф.П.
д а з а п л а т я т с о л и д а р н о на Ф.А.Б.
с у м а т а от 246.73 лева,
съставляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху същата, считано от деня на увреждането – 14.01.2013 г. до
окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 250.00 лева – за изплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.301, ал.1, т.11 НПК,
съдът постанови да бъде унищожено вещественото доказателство по делото – 1 бр.
метална тръба с дължина 55 см, оставена на съхранение при Домакина на РУП
Пещера, с квитанция №0087738, предвид незначителната й стойност.
С оглед размера на уважените граждански искове, подсъдимите – Ф.П. и Р.П.
бяха осъдени да заплатят съответната ДТ, по сметката на РС Пещера, по 50.00
лева, за всеки един от двата уважени граждански иска.
На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът
осъди подсъдимите – Ф.П. и Р.П. да заплатят
направените по делото разноски, както следва: Р.П. *** сумата от 25.00 лева –
разноски на досъдебното производство
и Р.П. *** – 95.00 лева –
разноски на досъдебното производство и 148.20 лева на Районен съд Пещера – разноски на съдебното производство.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: