Р
Е Ш Е Н И Е
№
260124
гр. Пловдив,
20.08.2021
г.,
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи
юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора Иван Даскалов сложи за разглеждане
докладваното от съдия РАНЧЕВ ВНОХД № **2
по описа за 2020 година.
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С
Присъда № 26004/08.10.2020 г. по НОХД №12/2020 г. на Хасковския окръжен съд
подс.
Т.С.М. е
признат за виновен в това, че в периода 13.10.2017г. до
14.10.2017г. в гр. С., сам и в съучастие с Г.Е.Н.,
като съизвършител, при условията на продължавано престъпление шест пъти
използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „***“ АД, без
съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглил сума в общ размер на 2 400 лева и
деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 54 от НК е осъден на „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален
„Строг“ режим и „Глоба“ в размер на 2 400 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан за извършено в гр. Л. престъпление, както и за разликата над 2 400 лева до
3 350 лева по първоначално предявеното му обвинение.
С
присъдата подс. Г.Е.Н. е призната за виновна в това, че на 13.10.2017г., в
гр. С., сама и в съучастие с Т.С.М., като съизвършител, при условията на
продължавано престъпление пет пъти използвала платежен инструмент - дебитна
карта с № ****издадена от „***“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като
изтеглила сума в общ размер на 950 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.
1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение по чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 950 лева, като на
основание чл. 304 от НПК е оправдана за извършено в гр.
Л. престъпление, както и за разликата над 950 лева до
3 350 лева по първоначално предявеното й обвинение.
Веществените
доказателства: 5 бр. оптични дискове е постановено да
се съхраняват към делото до изтичане срока на съхраняване на същото.
Подсъдимите
Т.С.М. и Г.Е.Н. са осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР-Х., поотделно сумата в размер на по 133.04 лева, представляващи направени
по ДП разноски.
Недоволен
от така постановения съдебен акт е останал подс. Т. М., който
чрез защитника си адв.М.Р. *** е подал въззивна жалба.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановената присъда, в противоречие с материалния и
процесуален закон. Защитата намира, че след изпълнение
на дадените задължителни указания от предходния състав на апелативния съд,
отново не са събрани категорични доказателства за съпричастността на подс.
М. към вменената му престъпна дейност, като с
постановения осъдителен съдебен акт е допуснато нарушение на чл.303 от НПК. В тази връзка се иска отмяната на присъдата и постановяването на
нова оправдателна присъда.
Недоволна
от присъдата е останала и подс. Г.Е.Н., която
чрез служебния си защитник – адв. Р. *** е подала въззивна жалба с
изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност. На
първо място се счита, че няма достатъчно доказателства за участието на
подсъдимата във вменената дейност, което изисква отмяната на присъдата и
постановяването на оправдателна присъда. На второ
място се твърди, че присъдата е несправедлива, като се иска изменението й и
намаляването на наложеното наказание.
На
Окръжна прокуратура – Х. са изпратени преписи от постъпилите въззивни жалби, но
не е взето отношение.
По
време на проведеното въззивно съдебно следствие беше преразпитан св. О.А. и допуснати до разпит, поисканите от защитата нови свидетели –
Д.С., П.А. и В.К., които дадоха показания във връзка с инкриминираните събития.
В
съдебно заседание, апелативният прокурор заявява, че първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди изцяло, а жалбите
на защитниците предлага да се оставят без уважение. Намира, че от проведените допълнителни разпити на свидетели се
потвърждава възприетата от окръжния съд фактическа обстановка и направените
правни изводи, като не са налице посочените от защитата съществени процесуални
нарушения.
Подсъдимият
Т.М. се явява лично и с адв. Д. ** ***, като поддържат
жалбата си по изложените в нея съображения. Защитата твърди,
че основният свидетел О.А. е
дал противоречиви показания във връзка с изчезването на дебитната му карта и
присъствието на подсъдимата Н. по това време в заведението му. Изразява сериозно съмнение по отношение на констатираната негова
инвалидност, свързана с почти загубено зрение и възможността да работи в
заведението и обслужва клиентите. Излага доводи и срещу показанията на
свидетелите С. и А., които са в приятелски отношения с пострадалия и по негови
данни са боравели за последно с дебитната карта преди отнемането й. Възразява
се срещу кредитирането на показанията на разпитаните като свидетели полицейски
служители К. и Д., които са извършвали отделни
действия по разследване, в нарушение на чл.118 от НПК и са проявили пристрастие, както и срещу
проведения от съда оглед на веществени доказателства и направените изводи за
съпричастността на подсъдимите като лицата по записите на охранителните камери.
В тази връзка от заключението на изготвената по делото
експертиза не се установява с категоричност съвпадението на заснетите лица с
подсъдимите. Твърди се, че по делото са допуснати
съществени процесуални нарушения, защото липсва проведено отново разпоредително
съдебно заседание, което е самостоятелна фаза в наказателния процес. В
мотивите на присъдата е налице противоречие, което сочи за липсата на такива,
по отношение на обстоятелството, че от една страна двамата подсъдими са
оправдани да са извършвали деянието за разликата във времето от около 17 минути
между тегленията от банкомати в Л. и С., което разстояние няма как да се
премине без автомобил, не е установено подс. М. да има
шофьорска книжка и да притежава превозно средство, за да вземе участие в
извършването им.
Подсъдимата
Г.Н. се явява лично и със служебния си защитник адв. Р.
***, като поддържа подадената жалба. Подкрепя тезата, че
извършеното деяние е останало недоказано, тъй като по делото не е било
установено по какъв начин дебитната карта на пострадалия е попаднала в
подсъдимите. Намира за обективно невъзможно
извършването на транзакции от банкомат в рамките на около 2 минути, така както
е записано в справките за тегленията на процесните суми. Заключението на техническата експертиза от камерите по
видеонаблюдение на банкоматите не може с категоричност да определи дали
подсъдимата е била на снимките и борави с вероятности. Защитникът счита за недопустимо извършването на оглед от
съда на подзащитната му в съдебно заседание и идентифицирането й по бенка като
лицето от снимките до банкомата с инкриминираните тегления. В
тази връзка би могло подсъдимата да е там, за да извърши тегления от
собствената си банкова карта и т.н.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното:
Подадените въззивни жалби са неоснователни.
Делото е било
образувано пред Окръжен съд – Х. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите
Т.С.М. и Г.Е.Н. за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода 13.10.2017г. до 14.10.2017г. в градовете С. и
Л., при условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду им, като
съизвършители, 11 пъти използвали платежен инструмент - дебитна карта с №
****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като в 14.24 ч. на
13.10.2017г. от АТМ банкомат с № ** на „„Е.“” АД, монтиран на ***в гр. С., извършили транзакция като
изтеглили сумата от 50 лева; в 14.25 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № **
на „„Е.““ АД, монтиран на ***в гр.
С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 50 лева; в 14.26 ч. на
13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № ** на „„Е.““ АД, монтиран на ***в гр. С.; извършили транзакция като
изтеглили сумата от 50 лева, в 14.58.41 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с №
**на „П.“ АД, монтиран на
бул. „Б.“ № ** в гр.С., извършили транзакция като
изтеглили сумата от 400 лева; в 15.04 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с №
** на „ТБ Д“ АД, монтиран на пл. „***“
в
гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.21.01 ч.
на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД,
монтиран на пл. „Т.“ в
гр. Л., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.22.08 ч.
на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД,
монтиран на пл. „т.“ в гр. Л.,
извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 21.57.15 ч. на
13.10.2017г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД,
монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр. С., извършили
транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 21.58.09 ч. на 13.10.2017 г. от
АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр. С., извършили
транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 21.58.59 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № **в гр. С.,
извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева, в 00.05.38 ч. на 14.10.2017г.
от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул.
„Б.“ № ** в гр. С., извършили
транзакция като изтеглили сумата от 400 лева, като общия размер на изтеглените
суми възлиза на 3 350 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
С
първоначалната Присъда № 40/06.08.2019г. по НОХД № 80/2019г. подс. Т.С.М. е признат за виновен че в периода 13.10.2017г. до 14.10.2017г. в гр. С., сам и в
съучастие с Г.Е.Н., като съизвършител, при условията на продължавано
престъпление шест пъти използвал платежен инструмент - дебитна карта с №
****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглил сума
в общ размер на 2 400 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление,
поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да се
изтърпи при първоначален „Строг“ режим и „Глоба“ в размер на 2 400 лева,
като на основание чл. 304 от НПК е оправдан за извършено в
гр. Л. престъпление, както и за разликата над
2 400 лева до 3 350 лева по първоначално предявеното му обвинение.
С
присъдата подс. Г.Е.Н. е призната за виновна в това, че на 13.10.2017г., в
гр. С., сама и в съучастие с Т.С.М., като съизвършител, при условията на
продължавано престъпление пет пъти използвала платежен инструмент - дебитна
карта с № ****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като
изтеглила сума в общ размер на 950 лева и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.
1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение по чл. 66, ал.
1 от НК е отложено за срок от 4 години и „Глоба“ в размер на 950 лева, като на
основание чл. 304 от НПК е оправдана за извършено в гр.
Л. престъпление, както и за разликата над 950 лева до
3 350 лева по първоначално предявеното й обвинение.
По
подадени въззивни жалби от подсъдимите е образувано ВНОХД № 458/2019г., като
Апелативен съд – Пловдив с Решение № 5/10.01.2020г. по ВНОХД №
458/2019г. е отменил първоначално постановената
Присъда № 40/06.08.2019г. по НОХД № 80/2019г. на Окръжен съд – Х. и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд, заради допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК поради
липсата на мотиви, като са дадени изрични указания за разкриване на обективната
истина по случая и изясняване на въпроса за авторството на деянията.
Поради тези причини и първоинстанционното
производство, предмет на настоящия въззивен контрол се явява второ по ред.
Новият състав на окръжния съд е изпълнил дадените му
задължителни указания като на проведеното съдебно следствие са дали обяснения
подсъдимите и е акцентирано върху разпитите на О.А., чиято дебитна карта е била
използвана, на полицейските служители - А. к., работил по предварителната
проверка по случая, както и на св. Д. Д., който като РИ е отговарял за с. К.А.
и познава добре подсъдимите и пострадалия.
В присъствието
на св. Д., на основание чл.284 от НПК са предявени
приложените като веществени доказателства 5 диска и е възпроизведено тяхното
съдържание, като той е посочил, че на част от записите ясно се виждат
подсъдимите, а на друга част само Т.М..
Във връзка с
необходимостта от установяване на специфични идентификационни белези, с оглед
на възпроизведените с по-голяма яснота на изображението записи от единия от
оптичните дискове, на основание чл.155, ал.1 от НПК е извършен оглед на лице –
на подс. Н.,
като е констатирано наличието на съвпадащи външни признаци на лицето и записа.
Хасковският окръжен съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите
М. и Н. живеят на съпружески начала в с. К.А., като имат свои три деца, които
отглеждали заедно с другите две деца, родени от последната преди това
съжителство. Двамата били безработни, като се
издържали от получаваните помощи за отглеждане на децата.
Н. и М. се познавали със св. О.А. ***, който осъществявал
дейност като едноличен търговец с фирма „ОМА - О.А.“, като стопанисвал
заведение „С.О.“ на паркинг „В.“ в с. К.А.. Свидетелят имал открита банкова
сметка *** „**“ АД клон Х. и издадена като
картодържател дебитна карта VISA DEBIT с № **на фирмата. Имената
на А. били изписани и върху картата, която била с лимит 4 000 лева за седмица.
Самият А. страдал от заболяване на очите и бил със силно
намалено зрение. Теглил пари от сметката си, на гише в
банка, а в редки случаи – при теглене на пари от АТМ банкомат, го правел с
помощта на свои близки. На 11.10.2017 г. изтеглил
сумата от 400 лева, с помощта на своя позната, ползвайки дебитната си карта на
АТМ банкомат в гр. Х..
На
13.10.2017 г., преди обяд, св. А. отишъл в заведението
„С.О.“ на паркинг „В.“ в с. К.А., което се намирало непосредствено преди ГКПП
„К.А.“. Във вътрешния джоб на якето си държал калъф за лични
документи, в който съхранявал дебитната си карта, заедно с бележка с ПИН кода
на картата върху нея, личната си карта, картонче с БУЛСТАТ на ЕТ. „О-О.А.“ и касови бележки. Якето си оставил на
стол в заведението, който се намирал на първата маса вляво от входа на същото.
Към 11:45 часа в заведението влезнали клиенти, които А. започнал да обслужва, а
след 12 часа пристигнали подсъдимата Н., а след нея и
подс. М.. Самото заведение било малко и имало само три
маси. Улисан в
работата по приемане на поръчки, приготвяне на храна и сервирането ѝ на
клиентите, св. А. забравил да си прибере якето
в шкафа, като същото останало на стола, където го бил оставил при влизането си.
Около 12:30 – 13:00ч. в заведението имало не повече от
7-8 човека – клиенти, измежду които били и подсъдимите Т.М. и Г.Н., която същия
ден била за кратко в Т.. Свидетелят А. и подсъдимите Н. и М. се познавали от
преди години, тъй като и тримата живеели в с. К.А.. По неустановен по делото начин М. и Н. взели калъфа с документи,
докато Николов е обслужвал останалите клиенти и е бил на скарата, като се
сдобили с дебитната карта VISA DEBIT с № ***на ЕТ. „О-О.А.“, с картодържател О.А. и издадената от банката бележка,
съдържаща ПИН кода на картата.
Подсъдимите
не знаели каква наличност има в дебитната карта, но решили да изтеглят пари,
чрез нея от сметката на А.. Двамата разполагали с
дебитна карта, по която се превеждали суми за социални плащания в „Ю. Б.“ АД и могли да боравят с АТМ устройства.
На
същия ден, 13.10.2017 г., подс. Н. *** - първоначално
до АТМ банкомат с № **, на „„Е.““ АД,
на бул. „Б.“ № **. В 14:24 ч.
поставила в банкомата дебитна карта VISA DEBIT с № *****, издадена от ** АД на
ЕТ. „О-О.А.“, с картодържател О.А.. Въвела изписания на банковата бележка пин код и извършила
транзакция, като изтеглила
сумата от 50 лева. След това на същия банкомат Н. извършила
последователно още две транзакции - в 14:25 ч и 14:26 ч. с дебитната карта на А., въвеждайки ПИН кода ѝ, при всяка от които
изтеглила сума от по 50 лева. В момента, когато използвала чуждата банкова
карта на банкомата, извършвайки трите транзакции, Н. била облечена със сиво/черен
пуловер с качулка, тъмен панталон със светла лента отстрани, обута със светли
чорапи и чехли, като била заснета от трите камери на банкомата.
След
изтеглянето на сумата от 150 лева от сметката на О.А., Н. отишла при М.. Двамата установили, че в нея има
значителна сума пари и решили да продължат да теглят от дебитната му карта, но
вече максимално допустимите суми за едно теглене от 400 лева.
Двамата
отишли до АТМ банкомат с № ***, на „П.И.Б.“ АД, на бул. „Б.“ № **, в гр. С.,
като в 14:58:41 ч. М. поставил дебитната карта VISA DEBIT с № **и въвел ПИН кода,
като изтеглили сумата от 400 лева. През цялото време подсъдимата Н. стояла
непосредствено до него. В момента, когато двамата подсъдими използвали чуждата
банкова карта на банкомата, извършвайки транзакцията, Н. била облечена със
същите дрехи, а М. - в тъмно яке, светъл панталон и светли обувки, видно от
записите, заснети от камерите на банкомата.
Подсъдимите
отишли до следващ АТМ банкомат с № ***, на „Т.Б. Д.“ АД, на пл. „**“ в гр. С., като в 15:04ч. М. поставил
дебитната карта VISA DEBIT с № **и въвел ПИН кода, като изтеглили сумата от 400
лева, а Н. отново била до него. Двамата са били облечени със
същите дрехи, с които били заснети при предходните транзакции, видно от
камерите на банкомата.
Впоследствие,
в 15:21:01ч. и в 15:22:08ч. на
13.10.2017г. дебитната карта VISA DEBIT с № **била
използвана в АТМ банкомат с № ***, на „***“ АД, на пл. „**“ в
гр. Л., където били извършени две транзакции, при всяка от които от сметката на
А. били изтеглени по 400 лева, общо сумата от 800 лева. Във
видеозаписите от банкомата, обаче не е възможно да се идентифицират хора.
В
21:57:15ч, в 21:58:09ч. и в 21:58:59ч. на 13.10.2017г. и в 00:05:38ч. на 14.10.2017г. подс. М. използвал дебитната карта VISA DEBIT с № ***,
въвеждайки ПИН кода и в АТМ банкомат с № ***, на „***“ АД, намиращ се на бул.
„Б.“ № **, в гр. С., извършил
още четири транзакции, като при всяка от тях изтеглил суми от по 400 лева. Извършвайки тези транзакции, М. вече облечен в светли дрехи, като
отново бил заснет от камерите на банкомата.
На
17.10.2017 г. св. А. потърсил
личната си карта, като установил, че
калъфчето му с документи, включително и дебитната му карта с № *** ги няма в
джоба на якето му, където ги бил оставил за последно на 13.10.2017 г. На следващия ден отишъл в клон на „**“
АД в гр. С., където разбрал, че на 13 и 14.10.2017г. от сметката му са били извършени тегления на обща стойност 3
350 лева, използвайки без съгласието му дебитната му карта на АТМ банкомати. От банката му предоставили
заверени разпечатки за извършените транзакции, които свидетелят А. ***.
За
случилото се А. подал жалба в РУ на МВР - С., като св.
А. К. извършил полицейска проверка по
случая. В хода на същата били изискани записите от камерите
на АТМ устройствата, от които са извършени тегления с дебитната карта на А. на
13 и 14.10.2017г.
Справките
от „**“ АД и други банки установяват, че на
13.10.2017г. и на 14.10.2017г. са
извършени общо 11 транзакции от дебитната карта VISA DEBIT с № ****издадена от
същата банка, с титуляр св. О.А.,***.
Според
приложените справки е видно, че подсъдимият М.
няма издадена банкова карта, а подсъдимата Н.
има дебитна карта, издадена от „Ю. Б.“ АД, но същата не е използвана в инкриминирания период 13 -
14.10.2017 г.
Горната
фактическа обстановка е приета за доказана по безспорен начин от обясненията на
подсъдимите, от показанията на свидетелите О.А., А. к. и Д. Д.,
от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП
№ 501/2017г. на РУ
на МВР – С., от назначената видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, от разпита на вещото лице по реда на чл. 282 от
НПК, от предявените на страните по реда на чл. 284 от
НПК веществени доказателства – 5 бр. дискове и
възпроизвеждането на видеозаписите, от
извършения по реда на чл. 155,
ал.
1 от НПК, в съдебно заседание оглед на подсъдимата Г.Н..
Настоящият
състав уважи част от доказателствените искания на защитата, като преразпита св. О.А.
и разпита, като нови свидетели – Д.С., П.А. и В.К.. С.
и А. не отрекоха приятелските си отношения с
пострадалия и оказваната помощ при използване на дебитната карта, описват
заболяването и способността му да възприема действителността и какво знаят за
случая, а К. за липсата на свидетелство за правоспособност от подс. М. и на притежавано МПС. Техните показания не
доведоха до съществена промяна в приетата за установена от окръжния съд
фактическа обстановка.
При извършения анализ на събраните по
делото доказателства, съдът е достигнал до следните логични фактически изводи:
В
показанията си св. А. посочва, че
на инкриминираната дата – 13.10.2017 г. около 11:45 пристигнали клиенти в
стопанисваното от него заведение и започнал да ги обслужва. Якето
му било оставено на стол до една от общо трите маси в цялото заведение. Посочил е, че първо подсъдимата Н. – около 12:00 ч, се появила, а
малко по-късно и подс. М., като са седнали на
една от масите. Малко след това си тръгнали, но тогава свидетелят О.А. не бил разбрал за липсата на документите,
поставени в тефтерче, в което били и процесният платежен документ – банковата
карта, заедно с ПИН кода й. Бил теглил пари с картата си няколко дни преди това
и едва през седмицата, следваща инцидента, установил липсата им. И когато е отишъл в офис на **, служител го информирал, че от картата му е била изтеглена сумата от около 3 400
лв. Пострадалият
А. посочва, че след процесният случай подсъдимият бил ходил при него в
заведението и му предлагал пари, за да се споразумеят.
От
показанията на св. к. се
установява, че на него била разпределена жалбата на св. А. и
в хода на проверката е установил 11 извършени тегления. От
изисканите записи за видео-наблюдение на АТМ устройствата видял лицата на
подсъдимите, които познавал служебно отпреди. В хода
на проверката, при беседа с подсъдимите, последните отричали извършеното.
След като лично прегледал записите нямал съмнение, че други
лица може да са извършили процесните тегления, вместо подсъдимите. Допълва, че е виждал подсъдимите често в заведението на св. А..
Св.
Д. сочи в показанията си пред съда, че познавал подсъдимите, откакто е районен
инспектор в с. К.А. от 2011 г., но е нямал впечатления за процесния случай. В
негово присъствие съдът е предявил приложените по делото като веществени
доказателства дискове, като при възпроизвеждане на видеозаписите, същият е различил на част от тях без съмнение
подсъдимите М. и Н., в които успешно се различават образи на заснетите лица.
И
двамата подсъдими в своите обяснения отричат някога да са влизали в заведението
на св.
А., както и да притежават автомобил, а подс. М. твърди, че не управлявал и МПС, тъй като нямал свидетелство
за правоуправление.
Окръжният
съд е съобразил, че обясненията на подсъдимите освен защитна теза,
представляват и годно доказателствено средство, поради което и подлежат на
проверка и преценка при съпоставянето им с останалите събрани по делото
доказателства. В сравнително лаконичните
си обяснения, подсъдимите отричат да са посещавали заведението на св. А., както и да притежават собствени МПС, което обстоятелство
обаче не е от съществено значение по отношение на
предмета на доказване в настоящото производство.
Противно
на основната теза на защитата, съдът е обсъдил всички отправени от тях
възражения, които като цяло са почти идентични с тези, изложени пред настоящата
въззивна инстанция:
- на първо място, че по делото не са събрани доказателства в
противовес на обясненията на подсъдимите, че никога не са посещавали
заведението на св. А. и конкретно на 13.10.2017 г.;
- на второ място, остава неустановено по делото как подсъдимите са се сдобили с
дебитната карта и кой от двамата, с оглед доказване на авторството на деянието;
- на трето място, намират, че не би следвало да се кредитират
показанията на св. А., с оглед вродената му слепота и
придобита инвалидност;
- на четвърто място, считат за невъзможно да се измине
разстоянието от гр. С. до гр. Л. в
рамките на 17 минути, доколкото тегленето на сумите в двата града е през такъв
период от време, а и подс. М. не е притежавал
свидетелство за правоуправление, за да могат да се придвижат с МПС;
- на пето място, намират, че заключението на вещото лице не
е категорично по отношение на идентификацията и от него не възможно да се докаже, че на видеозаписите от
камерите на банкоматните устройства са именно подсъдимите.
Въпреки
тези доводи на защитата, окръжният съд правилно е кредитирал показанията на св. О.А., защото се характеризират с логическа и хронологическа
последователност, като не се констатират някакви вътрешни противоречия, в което
се убеди лично и настоящия въззивен състав в проведения негов преразпит.
Свидетелят разясни вида на заболяването си на очите, довело
до инвалидизирането му и възможностите си за възприятие на околната среда,
справянето си с работата в заведението. Разясни допълнително как преди
процесния ден е използвал за последно дебитната си карта,
като е изтеглил сумата от 400 лева от банкомат със съдействието свидетелите
Д.С. и П.А.. Свидетелят А. е категоричен, че именно в ден
петък, на 13.10.2017 г. е отворил около 11.30 – 12.00 ч. заведението си.
Описва разположението на масите под навеса и караваната,
столът на който си е оставил сакото с документите. Впоследствие
малко след отварянето е бил посетен от подсъдимите и някои от децата им, които
са останали там около 20 минути, както и къде под навеса са се намирали.
Как ги е разпознал по гласовете, стойка и ходене, защото и
друг път са идвали в заведението му, но след изчезването на документите му, те
са преустановили посещенията си. Потвърждава, че по
повод разследването по случая е бил потърсен от подс. М.,
който е поискал да му върне част от парите, за да се откаже от претенциите си и
т.н.
С
оглед на възражението на защитата за недостоверността на неговите твърдения във
връзка със съмнението за неговата вродена слепота и призната 100% инвалидност,
съдът обосновано е преценил, че само на това основание не би следвало показанията му да се игнорират
изцяло като гласни доказателства. Личните възприятия на първостепенния, а и на въззивния съд при
разпита на св. А. са достатъчно показателни за
неговата ориентираност в пространството. Същият по несъмнен
начин показа пред страните и съда в залата, че се справя сам дори в напълно
непозната обстановка, като притежава достатъчно изострени, други възприятия,
компенсиращи зрителния дефицит. Безспорно установен
факт по делото е обстоятелството, че св. А. е
обслужвал самостоятелно всички клиенти в заведението си, в т.ч. работи с
електрически уреди /скара, кафемашина и др./ и борави с пари. В тази насока
бяха и показанията на разпитаните пред апелативния съд свидетели – С. и А., които потвърдиха разказаното от него. Всичко
това налагат извода, че показанията на св. А. не
могат да бъдат изключени от доказателствената съвкупност само въз основа на
констатираната документално негова инвалидност, свързана с намаленото зрение,
поради вродено заболяване. В тази връзка правилно е
отбелязано, това че св. А. и подсъдимите са се
познавали от достатъчно дълго време, тъй като живеят в едно и също населено
място и същият би могъл да ги разпознае като присъствие и местонахождение,
най-малко по повод водените с тях разговори в заведението и на база слуховите
му възприятия.
Освен
показанията на св. А., в подкрепа на извода, че
подсъдимите са били на ГКПП „К.А.“ и на инкриминираната дата са посетили
заведението му, е и приетата като писмено доказателство
по делото справка за задграничните пътувания на подс. Н.
/л. 35 от НОХД № 80/2019 г. на ОС-Х./. От нея се
установява, че на 13.10.2017 г. подсъдимата е напуснала страната в 11,04 ч.,
като пешеходец, през ГКПП „К.А.“ в посока Р. Т. и се е върнала на същата дата
обратно в 12,36 ч. Макар и в косвен план, това доказателство действително дава
основание на съда да възприеме с доверие показанията на св. А., че подсъдимите
именно на тази дата по обедно време са били в заведението му, непосредствено
след влизането й на територията на Р. Б., доколкото
същото е на входа на граничния пункт. Подс. Н. е преминала границата
като пешеходец, а не с МПС, при което е логично подс. М. да я е изчакал да се върне до този пункт, защото тя често е
ходела до Р. Т., за да пазарува. И е напълно възможно, точно
това да е била целта на преминаването на границата, тъй като Н. е регистрирана
да напуска страната и да се завръща в нея в интервал от час от половина.
Последното опровергава твърденията в обясненията им, че подс.
Н. посещава често Р. Т. само с автобус, а дали са
използвали лек автомобил управляван от подс. М., няма отношение към предмета на
делото. В подкрепа на показанията на св. А., че
подсъдимите преди процесната дата често са посещавали заведението, в това число
и с децата си, са и показанията на
св. К.. От тях става ясно, че М. и Н. често
ходят в района на ГКПП „К.А.“ и в заведението на пострадалия, където лично той
ги е виждал.
Другият основен довод на защитата е по повод на
твърдението, че по делото е останало недоказано отнемането на дебитната карта
на пострадалия от подсъдимите, в каквато насока са и дадените задължителни
указания в определението за отмяна на предходния състав на апелативния съд.
Правилно окръжният съд, съобразявайки кредитираните
показания на св. А.,
че подсъдимите са посетили заведението му на 13.10.2017 г. и съдържанието на
изпълнителното деяние за престъпление по чл.249, ал.1 от НК, стига до заключението, че конкретното предхождащо поведение на подсъдимите и изясняването на това кой точно от двамата и по
какъв начин се е сдобил с дебитната карта от владението на св. А. не е относимо към повдигнатото им обвинение. Тези обстоятелства реално не се отразяват върху главния факт на
доказване в настоящото производство, тъй като престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК е на формалното
извършване. Дали калъфът с документи, в който наред с документа за самоличност
се е намирала и процесната дебитна карта, сам е изпаднал от джоба на якето на
пострадалия и е намерен или някой от двамата подсъдими го е взел от там, са все
факти, които биха могли да изведат извод за поведение, подлежащо на
криминализиране и да доведе до утежняване положението на същите.
Видно
от заключението на вещото лице, за извършената видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза са били изследвани 5 оптични диска:
На първия,
представен от „Т.Б. Д.“ АД е имало два видеофайла с
продължителност от по 00:39:59 ч, като единият обхваща системно време от
14:40:00 ч. до 15:20:00 ч. на 13.10.2017 г., а другият -
от 14:40:01 ч. до 15:20:00 ч. на същата дата. На първия, в интервала от 15:03:54 ч. до
15:05:00 ч. в обхвата на камерата влизали две лица, едното от видим мъжки пол,
облечено с червено/черно горнище с три бели ленти отстрани, светъл панталон и
светли обувки, и второто лице от видим женски пол, облечено с дълъг сиво/черен
пуловер и тъмен панталон със светла лента отстрани, които се приближавали в
близост до камерата и лицето от видим мъжки пол започвало да извършва действия,
наподобяващи опериране с банкоматно устройство. При прегледа
на втория видеофайл на записа се наблюдавали лица и автомобили да преминават
през обхвата на камерата без да извършват конкретни действия. От
видеофайловете били извлечени снимки за сравнително изследване с предоставения
сравнителен материал от Т.С.М. и Г.Е.Н.. Установени били сходства в общи признаци като форма на лицето, на
брадичката и линия на косата, без да се открият различия и всичко това
извеждало, че във видеозаписите не било изключено да е заснет подс. М.. Констатирани са още сходства в някои признаци като форма
на лицето и на брадичката, както и на прическата, поради което вещото лице е
приело, че не е изключено да е заснета и подс. Н..
На
втория диск, представен от „***“ АД, се визуализирали два видеофайла, обхващащи
системно време от 09:45:00 ч до 10:15:04 ч. на 13.10.2017 г. и от 12:00:00 ч.
до 12:30:03 ч. на 14.10.2017 г. При прегледа на първия видеофайл на записа се
наблюдавали лица и автомобили да преминават през обхвата на камерата, без да
извършват конкретни действия. При прегледа на видеозаписа в 09:56:45 ч. в
обхвата на камерата влизало лице от видим мъжки пол, облечено със светли дрехи,
което се приближава до сградата и започва да извършва действия наподобяващи
опериране с банкоматно устройство, вземайки предмети наподобяващи банкноти,
след което си тръгва наляво по кадъра, излизайки от обхвата на камерата. В
12:04:52 ч в обхвата на камерата влизало лице от видим мъжки пол, облечено със
светли дрехи, което се приближава до сградата и започва да извършва действия
наподобяващи опериране с банкоматно устройство, вземайки предмети наподобяващи
банкноти, след което си тръгва наляво по кадъра излизайки от обхвата на
камерата. През останалото време на видеозаписа се наблюдавали
още две лица да извършват действия, наподобяващи опериране с банкоматно
устройство. От видеофайловете били извлечени снимки за сравнително
изследване с предоставения сравнителен материал от Т.С.М., като при
сравнителното изследване се установили сходства в някои общи признаци като
форма на лицето, форма на брадичката, форма на носа и линия на косата, без да се
откривали различия, поради което е изведено от вещото лице, че във
видеозаписите не било изключено да е заснет подс. М..
Третият
диск, представен от „С.Ж.„Е.““, съдържал четири
директории, като в три от тях се съдържали видеофайлове – общо 34. Видеозаписите обхващали периода - системно време от 14:15:17 ч. до 14:45:54 ч. на 13.10.2017 г. При
прегледа им се наблюдавали 8 лица да извършват действие, наподобяващо опериране
с банкоматно устройство. В интервала от 14:22:40 ч до 14:27:22 ч. към
предмета, наподобяващ банкоматно устройство, се
приближавало лице от видим женски пол, облечено с дълъг сиво/черен пуловер с
качулка, тъмен панталон със светла лента отстрани и чехли на краката със светли
чорапи, което извършвало действия, наподобяващи опериране с банкоматно
устройство, вземайки предмети наподобяващи банкноти, след което се насочва
нагоре по кадъра и излиза от обхвата на камерата. От
файловете били извлечени снимки за сравнително изследване с предоставения
сравнителен материал от Г.Е.Н. и при предоставения сравнителен материал са
установени сходства като форма на лицето и брадичката, както и сходство в
прическата и кожен дефект в областта на челото, без да се открият различия.
Изведено е, че във видеозаписите вероятно била заснета подс.
Н..
Четвъртият
диск бил представен от „***“ АД, на който се намирали
два видеофайла. Видеозаписите обхващали системно време от 03:00:00 ч. до
03:30:00 ч. на 13.10.2017 г. При прегледа им се наблюдавали 4 лица, които се
приближавали до ъгъла на сградата и извършвали
действия, наподобяващи опериране с банкоматно устройство. Идентификацията
на хора по признаците на тяхната външност изисквала наличие на достатъчно
информация в изследвания видеофайл, позволяващо визуализация на елементите на
лицето и главата и достоверно определяне на техните особености по форма,
величина, положение, цвят, симетрия, наличие или отсъствие. Тази информация била силно ограничена, поради липса на детайли в изображенията,
обусловена от ниската им резолюция и било невъзможно да се идентифицират хора
по признаците на тяхната външност.
На
петия диск, представен от „П.И.Б.“ АД,
се съдържали общо 83 видеофайла, разделени в две поддиректории. Първата
поддиректория, съдържаща 61 файла, обхващала периода от системно време от
14:45:01 ч. до 15:14:28 ч. на 13.10.2017 г. и при прегледа се наблюдавали 4
лица да извършват действия наподобяващи опериране с банкоматно устройство. В
периода от 14:57:48 ч. до 14:59:20 ч. към сградата се приближавали 2 лица,
едното от видим мъжки пол, облечено с тъмно яке, светъл панталон и светли
обувки и другото лице от видим женски пол, облечено с тъмно дълго яке и тъмен
панталон със светла лента отстрани, които се спирали и лицето от видим мъжки
пол започвало да извършва действия наподобяващи опериране с банкоматно
устройство, след което се насочвали нагоре по кадъра и излизали от обхвата на
камерата. Видеофайловете от другата поддиректория обхващали
системно време от 14:45:50 ч до 15:14:02 ч на 13.10.2017 г. и при прегледа им
се наблюдавали лица и автомобили да преминават през обхвата на камерата без да
извършват конкретни действия. Идентификацията на хора по признаците на
тяхната външност изисквала наличие на достатъчно информация в изследвания
видеофайл, позволяващо визуализация на елементите на лицето и главата и
достоверно определяне на техните особености по форма, величина, цвят, симетрия,
наличие или отсъствие, а тази информация в конкретния видеофайл била силно
ограничена, поради липсата на детайли в
изображенията, обусловена от ниската им резолюция и експертът извел, че не било
възможно да се идентифицират хора по признаците на тяхната външност.
При
извършения, съгласно указанията на апелативния съд, разпит пред окръжния съд,
по реда на чл. 282 от НПК, вещото лице е разяснило, че
се работи с 4-степенна скала – „не е лицето“, „не е изключено да е лицето“,
„вероятно е заснето лицето“ и „това е лице“. В експертизата
това са степени на вероятност по общи признаци на лицата, като на всеки
видеозапис има направена съответната идентификация на лицата. Допълва,
че при наличие на различия не можело да даде степен на вероятност, в такива
случаи се изключвало лицето. Такъв обаче не
е бил настоящият случай.
От
заключението на вещото лице и проведения разпит в съдебно заседание правилно е
преценено, че не са открити различия, между лицата на видеозаписите и тези, на
снимките, предоставени като сравнителен материал, от които да се изведе извод,
че подсъдимите не са лицата, които са заснети /в дискове от 1 до 3 от
заключението/. При изследването на видеозаписа на трети диск /от заключението/,
който касае 3-те
транзакции, извършени на 13.10.2017 г. в 14,24 ч.; 14,25ч.; 14,26 часа от АТМ
на „„Е.““ АД в гр. С. и след
установените сходства по външни белези, вещото лице е заключило, че във
видеозаписите „вероятно е заснето лицето Г.Е.Н.“. В първия диск /от
заключението/ се съдържат видеозаписи от камери на банкомати на „П.“ и „ТБ Д“
АД в гр. С., от които
са извършени транзакции от дебитната карта на пострадалия на
13.10.2017 г., като в заключението са описани установените лица, в т.ч.
облеклото им /описано по-горе/ и установени сходства в общи признаци. Крайните
изводи на вещото лице са, че на тези видеофайлове не е изключено да са заснети
лицата Т.М. и Г.Н.. Различия също не
са открити, за да се изключат подсъдимите. Във втория диск се съдържат
видеофайлове, заснети от камери на банкомат на „***“ АД
в гр. С., от който АТМ са извършени 4 тегления – три
от които на 13.10. и едно на 14.10.2017 г.
Заключението е, че „не е изключено да е заснето лицето Т.М.“ на база на
посочени сходства в общи признаци, отново различия не са открити. В два от дискове с
видеозаписи /4-ти и 5-ти от заключението/ вещото лице е посочило, че не е
възможно да се идентифицират хора по признаците на тяхната външност, респ.
информацията е силно ограничена, поради липса на
детайли в изображенията, обусловена от ниската резолюция. Същите касаят АТМ в гр.
Л. на „***“ АД, от който са били извършени 2 транзакции на 13.10.2017 г. В
заключението категорично е посочено, че във видеозаписите не са открити
прекъсвания и размествания на логическата последователност на действията и на
вкопираните системни данни за датата и часово време. Крайният
извод е, че не се откриват следи от манипулация.
Важно
е да се отбележи, че разликите в конкретните часове по дати в заключението на
вещото лице и тези, които се съдържат в изготвените справки от „**“ АД – клон
Х. /виж л. 33-35, т. 1 от ДП/, се дължи
на факта, че във видеозаписите, приобщени като ВД към наказателното
производство, се изписва т. нар. „системно време“
/текущото време на компютърните системи/ за разлика от отразеното „реално
време“ в справката на ЦК**
Видеофайловете
са били предявени от окръжния съд на страните в съдебно заседание, на основание
чл.
284 от НПК.
Въз
основа на гореизложеното, напълно обосновано в мотивите към присъдата е прието,
че независимо от факта, че вещото лице не дава най-високата степен на
вероятност за съвпадение, а именно „това е лицето“ /която трудно се постига в
подобен род експертизи/, по отношение на заснетите в дискове от 1 до 3 лица с
тези на предоставения сравнителен материал /паспортните снимки на подсъдимите/,
различия по външни белези не са установени, а изводите за втора и трета степен
на вероятност – „не е изключено“ и „вероятно е“ лицето, налагат заключението за
намерени сходства в редица външни белези – коса, брадичка, овал на лице и т.н.
С основание е обърнато внимание и на факта, че вещото лице е изготвило
експертизата само на база портретните снимки на М. и Н., които са били
предоставени като сравнителен материал от информационната база данни на ИС „***“
към ОД на МВР-Х., на които подсъдимите са в статично положение - заснети в
анфас. От тях не е възможно да се установи ръст на лицата,
конкретни маниери и движения или други външни индивидуализиращи белези на
подсъдимите, които на видеозаписите се установяват, но не биха могли да се
съпоставят със снимките от сравнителния материал.
В
тази връзка в съдебно заседание окръжният съд е извършил на основание чл.155,
ал.1 от НПК оглед на лице - на подс. Н., поради
възприетото изображение на част от лицето на лице от женски пол в оптичен диск
с надпис „С. 13.10.2017 г., ДП № ЗМ-501/23.10.2017
г.“. При извършения оглед на лице съдът е установил, че
подсъдимата има същата по големина бенка под долна дясна челюст като тази на
лицето от женски пол от видеозаписа, което е било невъзможно да се установи от
вещото лице, извън установените отличителни белези /напр. бенката на челото на Н./.
От
показанията на св. Д. се
установява, че същият отговаря като районен инспектор към РУ-С. за с. К.А. и
познава подсъдимите и пострадалия от 2011 г. С оглед указанията на АС-Пловдив в
отменителното решение, окръжният съд е допуснал свидетелят да участва при
възпроизвеждането на видеозаписите от камерите в съдебното заседание, при което
той е заявил, че е категоричен, че изследваните лица, които се виждат на тях,
са подсъдимите. В тази насока са и показанията на св.
к., който като инспектор в „***“ по
повод на извършваната предварителна проверка по случая, след предоставянето на
записите от видеокамерите от банките, лично ги е прегледал. Той също е
категоричен, че на изгледаните от него записи е разпознал веднага подсъдимите
М. и Н..
Първоинстанционният
съд, съобразявайки резултатите от изготвеното експертно заключение, показанията
на свидетелите Д. и К., както и базирайки се на личните си
възприятия при възпроизвеждането в съдебно заседание на видеозаписите,
е достигнал до категоричното становище, че на тях са заснети именно подсъдимите
Н. и М..
Окръжният
съд е обсъдил и направеното възражение от защитата, че не е възможно с
автобусен транспорт за 17 мин. да се
измине разстоянието от АТМ в гр. С. до АТМ в гр. Л. през следобеда на инкриминираната дата 13.07.2017г. Според защитниците, изясняването на този въпрос категорично би
разколебало обвинителната теза, защото подс. М. не
е разполагал със свидетелство за правоуправление и двамата не са притежавали
собствени МПС, за да се придвижат от гр. С. до гр. Л., от което се прави извод, че за целта е следвало да се
измине само с обществен транспорт. Правилно е преценено от
съда, че реално е невъзможно в рамките на 17 мин. това
разстояние да бъде изминато, примерно с
автобус, още повече, че за целта е
нужно време за придвижване до съответните спирки, изчакване,
изминаване на разстоянието и
достигане до местонахождението на съответното АТМ. В тази връзка, действително се явява
безпредметно назначаването на техническа експертиза, като пред вещото лице да се поставя задача да изследва
всички възможни автобусни превозвачи, пътуващи по този маршрут. Съдът е
използвал нетрадиционен, но все пак достоверен похват, като се е позовал на
общодостъпното приложение в Интернет /Гугъл Мапс/, позволяващо да бъде извършена проверка във виртуалното
пространство за необходимото време и точно разстояние, в т.ч. между АТМ в различни
населени места с автомобилен, автобусен транспорт и като пешеходец. От това приложение е установено, че разстоянието от АТМ в гр.
С., от което е изтеглена с картата сумата в 15:04 ч.
на 13.10.2017 година, до АТМ в гр. Л., от което е
извършено следващото теглене в 15:21 ч. на същата дата,
с лек автомобил по републикански път I-8 е за максималното време от около 16
мин. в зависимост от
натовареността на трафика /по АМ „М.“е
невъзможно за 17 мин./.
Правилно
е съобразено и обстоятелството, че от приобщените видеозаписи от АТМ в гр. Л.,
макар и да не се установяват конкретни лица
/посочено и в експертизата/, ясно се вижда спиране на лек автомобил в обсега на
камерата, в конкретния час на извършеното теглене. Съдът е
счел, че не би могло със сигурност да се установи, дали същият е таксиметров
автомобил, макар да наподобява такъв, но и този факт е извън предмета на
доказване. Обстоятелството, че подс. М. не е правоспособен водач и не притежава МПС /потвърдено в
показанията на св. К. пред настоящия състав/, не
означава липсата на възможност от негова страна да управлява подобно в
контекста на твърденията на защитата.
Фактът,
че от двамата подсъдими, единствено Н. е притежавала банкова карта, но същата
не е била използвана по време на инкриминираните събития според приложените по
делото писмени доказателства, отново подкрепя обвинителната теза, а не тази на
защитата, защото изключва вероятността да е била използвана от нея или
фактическия й съпруг по повод на заснетите изображения пред АТМ.
Въз
основа на проведения въззивен контрол, противно на тезата на защитата,
настоящият състав намира, че така приетата за установена по делото фактическа
обстановка е изяснена в нужната пълнота, видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са еднопосочни спрямо включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства. Те съответстват на всички,
други, събрани по делото писмени доказателства и заключението на
видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза, като изготвена
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
В тази връзка съдът счете за безпредметно и назначаването на
допълнителни експертизи за изясняването на горепосочените обстоятелства.
Апелативният
съд споделя напълно и направеният правен анализ от окръжния съд във връзка с
инкриминираната дейност.
При
възприетата фактическа обстановка по делото е изяснено по безспорен начин, че
подсъдимите Т.С.М. и Г.Е.Н. са осъществили от обективна и субективна страна
признаците на престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При първоначалното разглеждане на делото подсъдимите
М. и Н. са били частично оправдани за деянията по чл. 249, ал. 1 от НК, извършени на 13.10.2017 г. в 15,21 ч. и в 15,22 ч. в гр. Л., с обща сума на извършените две
транзакции от 800 лева /2 тегления по 400 лева/ поради недоказаност на
обвинението. За тези две деяния действително по делото не са
били събрани достатъчни доказателства, като и от записите от видеокамерите не
са установени лица, които да бъдат идентифицирани.
Отделно подс. М. е бил оправдан за деянията, извършени в съучастие като
съизвършител с подс. Н. на 13.10.2017г. в 14,24 ч.; 14,25 ч. и 14,26 ч. /3 тегления по 50 лв./. Подсъдимата Н. е била оправдана и за извършените в съучастие с
подс. М. деяния на 13.10. в
21,57 ч.; 21,58 ч.; 21,58 ч. и в 00,05 ч. на 14.10.2017 г. /4 тегления по 400
лв./.
Въпреки
че тази присъда е била изцяло отменена от въззивната инстанция, тъй като срещу
нея /в оправдателната й част/ не е бил подаден протест, основателно е
достигнато до извода, че при повторното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд не би могло да бъде влошено положението на подсъдимите,
поради което за горепосочените деяния същите отново са признати за невинни и
оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение.
По
отношение на останалата вменена инкриминирана деятелност, обосновано е прието
за доказано по безспорен начин, че от обективна и субективна страна подс. Н. е осъществила престъплението по чл.249, ал.1 от НК, като на
13.10.2017г. в гр. С., сама и в съучастие с Т.С.М.,
като съизвършител, при условията на продължавано престъпление пет пъти
използвала платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглила сума
в общ размер на 950 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
По отношение на подс. М. съдът обосновано е приел за доказано по категоричен начин,
че в периода 13.10. - 14.10.2017г. в
гр. С., сам и в съучастие с Г.Е.Н., като съизвършител, при условията на
продължавано престъпление шест пъти използвал платежен инструмент - дебитна
карта с № ****издадена от „**“ АД, без съгласието на
титуляря О.М.А., като изтеглил сума в общ размер на 2 400 лева и деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
Престъплението
по чл.249, ал.1 от НК от страна на подсъдимите е осъществено под първата форма
на изпълнителното деяние, чрез използване на платежен инструмент, извършено от
терминални устройства АТМ – банкомати, лично от всеки /Н. три пъти - в 14.24
ч.; 14.25 ч. и 14.26 ч. на 13.10.2017 г., а за М. четири пъти – в 21.57.15 ч.;
21.58.09 ч. и 21.58.59 на 13.10.2017 г. и в 00.05.38 ч. на 14.10.2017 г./ и в
съучастие от двамата /два пъти – в 14.58.41 ч. и 15.04 ч. на 13.10.2017 г./. При всяко деяние подсъдимите използвали процесната дебитна карта и
изтеглянето на всяка конкретна паричната сума е осъществено, без съгласието на
пострадалия О.А. - титуляр на платежния инструмент.
Налице е и обективният признак, а именно – платежен
инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от
НК – движима вещ /веществено средство/, с използването на което могат да се
прехвърлят пари или парични стойности.
Така
подсъдимата Н. на три пъти сама /в 14.24 ч.; в 14.25ч. и в 14.26 ч. на
13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № ** на „„Е.““ АД, монтиран
на ***в гр. С., извършила транзакции като
изтеглила суми от по 50 лева/ и два пъти заедно с подс. М. /в 14.58.41 ч. на
13.10.2017г. от АТМ банкомат с № **на „П.“ АД,
монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр.С. и в 15.04 ч. на
13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № ** на „ТБ Д“ АД, монтиран на пл. „**“ в гр. С., извършила транзакции,
като изтеглила сумите от по 400 лева/, т.е. успяла да изтегли от сметката на
св. А. общо сумата от 950 лева.
От своя страна, освен двете транзакции в съучастие с
подсъдимата Н. /в 14.58.41 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № **на „П.“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр.С. и в 15.04 ч. на
13.10.2017г. от АТМ банкомат с № ** на „ТБ Д“ АД,
монтиран на пл. „**“ в гр. С., когато изтеглил сумите
от по 400 лева/, подс. М. сам на 13 и 14.10.2017 г. още четири пъти /в 21.57.15
ч., в 21.58.09 ч., в 21.58.59 ч. на 13.10.2017 г. и в 00.05.38 ч. на
14.10.2017г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД,
монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр.С., извършил
транзакции, като изтеглил суми от по 400 лева/, като изтеглената от сметката на
А. сума възлиза на 2 400 лева.
Всяка една от извършените самостоятелно и заедно от
подсъдимите транзакции са, чрез използване дебитната карта на св. А.,
без чието знание и съгласие, са изтеглили /чрез платежния инструмент/ от
банковата му сметка посочените по-горе суми. По делото несъмнено е доказано на
коя дата и час, от кое АТМ-устройство, чрез кой платежен
инструмент /дебитна карта с № ****издадена от „**“ АД/, от чия банкова сметка /***. А./,
каква конкретна сума са усвоили подсъдимите.
Законосъобразно е преценено, че всяко едно от петте
– за подс. Н. и шестте – за подс. М. деяния, осъществява поотделно състав на едно и също
престъпление по чл. 249, ал. 1 НК.
Те са извършени през непродължителен период от време /на
13.10.2017г. – за Н., на 13. и
14.10.2017г. – за М./, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което всяко следващо от тях се явява от
обективна и от субективна страна продължение на предшестващото го такова,
поради което и покрива характеристиките на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
Безспорно, използването на инкриминирания по делото
платежен инструмент на 13.10.2017г. /в 14,58 ч. и в
15,04 ч./ от АТМ на „П.“ и „ТБ Д“, е осъществено от подсъдимите М. и Н., в
съучастие, като извършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, защото са участвали заедно при изпълнение на двете деяния,
като са ползвали инкриминирания чужд платежен инструмент, без съгласие на
притежателя му. Напълно резонно е съобразено, че съучастническата им
дейност е доказана с взетото общо и осъзнато решение да осъществят заедно
инкриминираното деяние, след като предварително и съвместно са обсъдили негово
осъществяване и вариантите за използване на платежния инструмент, както и
установения синхрон в поведението на подсъдимите при извършване на процесната престъпна деятелност.
От субективна страна правилно е преценено, че
подсъдимите Н. и М. са осъществили деянието при условията на пряк умисъл, обективиран в действията им. Всеки един от тях е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е и желал настъпването на обществено-опасните му
последици. Изводите в тази насока, основателно са
изведени от действията на всеки един от подсъдимите – използване на чужд
платежен инструмент, без съгласие на титуляра му, задружните им действия в тази
насока от различни банкомати. Безспорно е доказано и
че конкретните деяния са извършени от подсъдимите умишлено, самостоятелно и в
два от случаите в съучастие, при общност на умисъла.
Причините за извършване на престъплението са
стремежът на подсъдимите към облагодетелстване по
неправомерен начин, както и проявеното нехайство от св. А. да съхранява дебитната карта и ПИН кода заедно, на едно и
също място.
По отношение на твърденията
на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения:
При повторното
разглеждане на делото, безспорно не е проведено разпоредително съдебно
заседание, понеже въпросите по чл.248, ал.1 от НПК са били предмет на обсъждане
в първоначално проведеното такова по НОХД № 80/2019г. от предходния съдебен
състав, чието определение е било обект на въззивен контрол по реда на чл.249,
ал.3 от НПК. С Определение № 199/28.03.2019г. по ВЧНД № 159/19г. на ПАС е
преценено, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК и не се налага връщането на делото за доразследване, което с
оглед на чл.248, ал. 3 от НПК не би могло да бъде и основание за възражение
за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство по
ал.1, т.3 пред по-горната съдебна инстанция. Вярно е, че това определение няма преклудиращ ефект при повторното
разглеждане на делото от друг съдебен състав, т.е. е изисквало провеждането на
разпоредително съдебно заседание, но такива нарушения не са били констатирани както при първоначалната въззивна проверка, така и от съдията-докладчик
след връщането на делото от Апелативния съд за ново разглеждане от друг състав
на окръжния съд. В подадените пред настоящия състав на Апелативния съд въззивни жалби не
се отправят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на
досъдебното производство, а оплаквания за противоречивост и необоснованост в
мотивите на постановената присъда в осъдителната й част за доказаността на
авторството по повдигнатото обвинение, които по същността си са идентични с
отправените първоначални жалби пред предходния състав и ако се приемат за
основателни, поради забраната по чл. 335, ал.3 от НПК, изискват да се реши делото по
същество, без да се връща за ново разглеждане на трети по ред състав на
първостепенния съд. В този ред на мисли връщането на делото за ново
разглеждане за провеждане на разпоредително съдебно заседание и поредна
преценка за допуснати на досъдебното производство съществени и неотстраними
процесуални нарушения, без да се релевират изобщо подобни възражения в жалбите
на страните пред въззивната инстанция, очевидно не се е отразило при реализиране
на правото на защита на подсъдимите. В тази
връзка според настоящия състав, допуснато процесуално нарушение не би могло да
обоснове отмяната на атакувания съдебен акт. Или маркираното от защитата нарушение,
едва в пледоариите пред въззивната инстанция, не е сред посочените в чл.348,
ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и не е от такъв характер,
че да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните[1].
Настоящият
състав намира, че няма пречка относно процесуалната пригодност на показанията
на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители – Д. и к., защото последните не са извършвали действия по
разследване по смисъла на чл.118, ал.2 от НПК. Св.
К., като
служител на икономическото звено на РУ на МВР - С. е извършил предварителната
проверка на случая по повод на постъпилата жалба в РУ на МВР – С., но в
кориците на делото няма проведени от него като полицейски орган
процесуално-следствени действия на разследване и изготвени протоколи за подобни
действия по чл. 194, ал.4 от НПК. Такъв характер нямат
приложените към предварителната проверка - докладна записка, справки за
тегления, изпратените му от банките на оптичен носител
видеозаписи от АТМ и др., едва след което е било образувано досъдебното
производство и са проведени действия по разследване от
разследващ полицай и възложените такива на негови колеги. А
св. Д. е разпитан в качеството на свидетел, тъй
като е бил дългогодишен РИ на с. К.А., поради което е познавал лично
подсъдимите и пострадалия, с оглед на дадените указания от предходния въззивен
състав. На него не са му били възлагани действия по
разследване, като изготвените характеристични справки за подсъдимите на
досъдебното производство не са от това естество и почиват на обективни данни.
Апелативният съд
не споделя и тезата на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение,
поради наличието на противоречия в мотивите на постановената втора по ред
присъда, защото не са били обсъдени по надлежния ред и не са получили адекватен
отговор поставените от тях въпроси.
Напротив,
окръжният съд в мотивите към съдебния си акт е извел правнорелевантните факти в
съответствие с разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК, като доказателствените
източници са били оценени според действителното им съдържание и е даден отговор
на всички възражения на страните. Изразеното несъгласие на подсъдимите
пред настоящата въззивна инстанция с отхвърлянето на направените от тях
оплаквания, не сочи за формално изпълнение на задълженията на първия съд или на
превратна оценка на доказателствения материал, поради което не е налице и
посоченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3, т.2 от НПК
По
въпроса за индивидуализацията на наказанията.
Хасковският
окръжен съд е съобразил предвидените за престъплението по чл.249, ал.1 от НК
кумулативни наказания „Лишаване от свобода” за срок от 2 до 8 години и „Глоба”
до двойния размер на получената сума.
Взета
е предвид степента на обществена опасност на деянието и личната такава на всеки
един от подсъдимите.
Т.М. е български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, а Г.Н. е български
гражданин, неграмотна – без образование, неомъжена, безработна и неосъждана. Видно от техните декларации за семейно, материално положение и
имотно състояние, същите макар и несемейни,
живеят на съпружески начала, не получават доходи и не притежават имущество, а същевременно се грижат за 5 деца.
При индивидуализацията на наказанието на подс. М.,
правилно е преценено, че същият е с по-висока степен на обществена опасност,
защото е бил три пъти осъждан за престъпления против транспорта, за които
неизменно са му налагани наказания при условията на чл.55 от НК. Правилно са
съобразени като изключително негативни характеристични
данни, факта, че това престъпление М. е извършил едва девет месеца след
изтърпяването на наказанието по предходно осъждане, както и проявената
упоритост при осъществяване на деянието. Към това би следвало да се има предвид и обстоятелството, че е познавал
добре полуслепия пострадал, чиято дебитна карта е била използвана. Като
смекчаващи отговорността са отчетени
изключително тежкото материално състояние и полагането на грижи за отглеждане
на пет деца. Продължителността на наказателното производство в сравнение с
останалите подобни
производства, съдът също е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като това
не е по вина на подсъдимия.
Поради тези съображения, които
се споделят напълно от настоящия състав, окръжният съд справедливо е преценил,
че следва на подс. М. да се наложи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл. 54 от НК е определил наказанието „Лишаване от свобода“ под
предвидения среден размер, а именно от 2 години и 6 месеца, което действително се явява годно за
постигане целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК. Така определеното наказание е в съответствие с обществената опасност на дееца и деянието.
Законосъобразно това наказание, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, ** „б“ от ЗИНЗС, е
постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Предвид на гореизложените обстоятелства, въпреки недоброто материално състояние на подсъдимия М., на същия е било наложено и кумулативно предвиденото наказание в размер на неправомерно
придобитата сума, а именно: 2 400 лева, отмерено около средния такъв за
предвиденото наказание.
При индивидуализацията на наказанието на подс. Н. коректно е
съобразено, че същата е с много по-ниска степен на обществена опасност, предвид
на наличните за нея многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства: изключително
тежкото материално състояние, положителните характеристични данни, чистото й
съдебно минало и полаганите от нея грижи за 5 деца. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е проявената упоритост при
осъществяване на деянието. Към това би следвало да се има предвид и
обстоятелството, че е познавала добре полуслепия пострадал, чиято дебитна карта
е била използвана. В тази връзка съдът напълно
законосъобразно е достигнал до извода, че за подс. Н. е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличие на
многобройни смекчаващи отговорността, при които дори минимално предвидения в закона размер на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК се оказва
несъразмерно тежко спрямо извършеното от нея, поради което е определил наказанието под неговия минимум, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, съдът основателно не е приложил разпоредбата на чл.55,
ал.3 от НК, като настоящият състав намира, че въпреки влошеното
финансово състояние на подс. Н., проявената от нея упоритост, изисква налагането му в размер около средния,
отговарящ на неправомерно изтеглената сума, а именно – 950 лева.
Тъй като подсъдимата не е осъждана на наказание „лишаване
от свобода”, определеното ѝ наказание е под три години, както и за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието й,
не е наложително да изтърпява ефективно същото, като съдът правилно е отложил
неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3
години. Този минимално определен изпитателен срок би могъл да въздейства
предупредително на подс. Н. и би имал възпиращ ефект от извършване на
престъпления в бъдеще.
При така наложените по вид и размер наказания, настоящият
състав също счита, че ще бъде постигната целта както на личната, така и на
генералната превенция на закона по отношение
и на двамата подсъдими, като не се налага тяхното коригиране.
Не се налага промяна в произнасянето на съда по отношение
на веществените доказателства - 5 бр. оптични дискове, които следва да останат
приложени по делото, до изтичане срока на неговото съхранение.
В тежест на признатите за виновни по повдигнатите им
обвинения подсъдими, съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, правилно са възложени
разноските от досъдебната фаза на производството – 133,04 лв. за всеки един от
тях, която сума следва да се заплати по сметка на ОД на МВР - Х..
Пред
настоящата въззивна инстанция бяха направени
допълнителни разноски за явяването на свидетелите Д.С. и П.А. общо в размер на 208 лева, като
ще следва подсъдимите да бъдат осъдени да
ги заплатят поравно или по 104 лева за всеки един от тях по сметка на
Апелативен съд – Пловдив в полза на бюджета на Съдебната власт.
При извършената цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда въззивната съдебна инстанция не установи наличието на
съществени и неотстраними процесуални нарушения, налагащи връщането на делото за ново разглеждане.
Предвид гореизложеното, първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена, а жалбите на двамата подсъдими - оставени
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК,
Апелативният съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 26004/08.10.2020 г. по НОХД №12/2020г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимите Т.С.М. и Г.Е.Н. да заплатят, направените допълнителни разноски
от общо 208 лева пред въззивната инстанция или по 104 лева за
всеки един от тях по сметка на Апелативен съд – Пловдив в полза на бюджета на
Съдебната власт.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
[1] Вж. разсъжденията в Р. №29/10.07.2019г. по н.д. №22/2019г.
на 3 н.о. и Р. 127/06.10.2020г. по н.д. № 436/2020г. на 2 н.о. на ВКС.