РЕШЕНИЕ
№ 1510
гр. Бургас, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120105951 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявения от Н. С. С. срещу М. Р. И. и изменен в
съдебно заседание иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 500 лв.
(при първоначално заявен размер от 4 650 лв.), представляваща сбор от дължим месечен
наем за периода от 31.10.2018 г. до 01.06.2021 г. за ползването на семейното жилище на
страните, предоставено на ответницата с влязлото в сила решение по гр.д. № 6044/2018 г. по
описа на БРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът
твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с Решение №
2140/31.10.2018 г. по гр.д. № 6044/2018 г. по описа на БРС, като с това решение ползването
на семейното жилище, представляващо апартамент с площ от 80,92 кв.м., находящ се в гр.
Б**, ул. ***, ведно с избено помещение № 8 с площ от 6,99 кв.м., е било предоставено на
ответницата и малолетните деца К. Н. С. и Т. Н. С.. Твърди също така, че ответницата му
дължи наем за ползваната от нея част от жилището, като не му е заплащала такъв за
процесния период. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 57 от СК,
като същият е допустим.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. И. е депозирала отговор, с който е
оспорила иска като неоснователен. Сочи, че семейното жилище се ползва не само от нея, а и
от двете непълнолетни деца на страните, поради което частта, върху която тя има
задължение за заплащане на наем, е пропорционална на броя на децата, които също ползват
тази част. Навежда възражение за трансформация на лично имущество на основание чл. 23,
1
ал. 1 от СК. Твърди, че между страните е било договорено ответницата да не заплаща наем за
семейното жилище, въпреки че това не било изрично отбелязано в бракоразводното
решение. Сочи, че дори да се приеме, че дължи наем за ползването на семейното жилище, тя
дължи такъв само за 1/3 част от притежаваната от ищеца идеална част от имота. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответницата, който поддържа отговора,
претендира присъждане на направените от вея разноски по делото. Ангажирани са
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото Решение № 2140/31.10.2018 г. по гр.д. № 6044/2018
г. по описа на БРС, със същото е прекратен сключеният на 16.10.2006 г. граждански брак
между Н. С. С. и М. Р. И. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от
СК, като съгласно т. 7 от него семейното жилище, находящо се в гр. Б**, ул. ***, се
предоставя за ползване на М. Р. И. и на децата К. Н. С. и Т. Н. С.. Видно е също така от това
решение, че към настоящия момент, съответно и към процесния период, двете деца не са
навършили пълнолетие.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, от
който е видно, че горепосоченото жилище е било закупено от Н. С. и М. И. на 09.03.2015 г.,
т.е. по време на брака им, но с Решение № 116/09.08.2023 г. по възз.гр.д. № 218/2023 г. по
описа на БАС (влязло в сила на 10.03.2025 г.) е прието за установено по отношение на Н. С.,
че М. И. е изключителен собственик на 94,77 % ид.ч. от този имот. Поради това следва да се
приеме, че останалите 5,23 % ид.ч. от процесното жилище са собственост на ищеца.
Както бе посочено по-горе, с бракоразводното решение ползването на семейното
жилище е било предоставено на ответницата и на двете деца на страните, като не се спори,
че през процесния период жилището е било ползвано по този начин.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, поправена устно от
вещото лице в съдебно заседание, за периода 31.10.2018 г. - 01.06.2021 г. наемът за целия
процесен апартамент възлиза на 12 385 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните, поради което следва да бъде кредитирано.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 57 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно
отношение, но не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна
площ.
В случая се установи, че след развода на страните семейното жилище се ползва от
ответницата и двете им деца, поради което следва да се приеме, че всеки от тях ползва по 1/3
ид.ч. от имота.
Установи се също така, че 94,77 % от семейното жилище са собствени на ответницата,
а ищецът е собственик на 5,23 % ид.ч. от него.
С оглед на това съдът намира, че ответницата дължи на ищеца наем за ползването на
1/3 от притежаваните от него 5,23 % от имота, като така дължимият от нея наем за
процесния период възлиза на 215,91 лв. (5,23 % от 12 385 лв. = 647,74 лв. / 3 = 215,91 лв.).
Ето защо искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера от 215,91
2
лв., а в останалата му част до предявения размер от 1500 лв. искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдената главница, дължима за
периода от предявяването на иска на 25.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
С оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищеца сумата от 53 лв., представляваща част от направените от него
разноски по делото, съответна на уважената част от иска и с оглед първоначално заявения
му размер от 4650 лв.
На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото липсват
доказателства за направените такива от нейна страна.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН **********, от гр. Б**, седалище и адрес на управление гр.
Б***, ул. ***, да заплати на Н. С. С., ЕГН **********, от гр. Б***, ул. ****, сумата от
215,91 лв. (двеста и петнадесет лв. и деветдесет и една ст.), представляваща дължим наем за
периода 31.10.2018 г. - 01.06.2021 г. за ползването на 1/3 част от собствените му 5,23 % ид.ч.
от недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 80,92 кв.м., находящ се в гр. Б***,
ул. ****, ведно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ от 6,99 кв.м., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 53,00 лв. (петдесет и три лв.), представляваща част от направените от
ищеца разноски по делото, като в останалата му част над уважения до предявения размер от
1 500 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3