Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /17.02.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На седемнадесети януари 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
Секретар: Анатолия А.
като разгледа докладваното от съдията т.д. №50 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Предявен е иск
от „АКСИС“- ООД в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК:*********, със
седалище и с адрес на управление ***, представлявано от управителя Р.М. срещу „Уни Кредит Булбанк“- АД, ЕИК: *********, със седалище и с адрес
на управление:***-раждане, пл.“Света Неделя“, №7, представлявано от Теодора
Александрова Петкова- главен изпълнителен
директор и Е.М.- главен оперативен директор /към момента на предявяване на
иска- представлявано съвместно от всеки двама от изпълнителните директори Л.Х.
и Е.М./ за установяване несъществуването и дължимостта
на приети в производството по несъстоятелност на „АКСИС“- ООД вземания на
банката в размер на 312 603,33 лв., с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от
Търговския закон.
В исковата молба по допустимостта на иска се твърди, че ищецът
и длъжник в производство по несъстоятелност - „АКСИС“- ООД, е подал възражение,
по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, срещу прието вземане на ответната банка. С Определение
№113/22.03.2018г., постановено по т.д. №34/2017г. по описа на Окръжен съд-
Търговище, съдът по несъстоятелността е оставил това възражение без уважение,
което определение е обявено в ТР на 23.03.2018г.
По основателността на иска се
оспорва дължимостта на предявеното и прието вземане
от кредитора като неоснователно и недоказано, както по основание, така и по
размер. Твърди се, че вземането не се дължи изцяло, а в условията на
евентуалност, частично до размера, който се докаже като недължим от длъжника на
кредитора по Договор за банков кредит № 1038/12.04.2006г. и Договор за банков
кредит – овърдрафт № 1154/28.05.2007г. „Уни Кредит Булбанк”-
АД не е изпълнило поетите с Договорите задължения и не е превело по б. сметка с
титуляр ищеца процесната договорна сума. Кредитополучателят не е получил реално
сумата по процесиите договори за кредит, т.е. ответникът не е изпълнил
насрещното си задължение по договора да предаде на кредитополучателя сумата по
кредитите. Дори и в хода на настоящото производство да се установи, че “Уни Кредит Булбанк”- АД е предало реално сумата по кредита
на кредитополучателя по Договорите за банков кредит, сумите, приети от синдика
и за които съдът остави без уважение подаденото възражение от длъжника против
предявените и приети вземания на кредитора не представляват ликвидни и
изискуеми задължения на ищеца към кредитора “Уни Кредит
Булбанк”- АД, а именно актуален дълг като главница и актуален дълг лихви към
07.09.2017г. и към 10.11.2017г. Ако ищецът- кредитополучател и длъжник има
задължение към кредитора, то задължението не е в посочените размери съгласно
предявеното и прието вземане.
В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че кредитите са
предоставени на кредитополучателя и са усвоени от него, по договорите за кредит
са извършвани погасителни вноски от страна на кредитополучателя, като
плащанията от негова страна не са отразени в счетоводството на кредитора.
Размерът на вземането е неоснователен и недоказан, поради което го оспорва, тъй
като е неточно определен, а и задължението към банката- кредитор е изплатено. Годишният
лихвен процент по кредита, начисляван върху редовната главница, е определен
съгласно договорите. Сочи се още, че лихвеният процент, начисляван върху
просрочена главница за срока на просрочието, се формира като сбор от приложимия
към датата на просрочие размер на годишния лихвен процент за редовен дълг и
надбавка за просрочие в процентни пункта. Това е противоречиво и не води до
извод за това как точно се определя лихвата, което рефлектира върху
определянето на размера на просрочения дълг, претендираната лихва и начинът на
формирането й, както и върху размера на иска като цяло. Видно от Договорите за
кредит, годишният лихвен процент представлява сборът от приложимия към датата
на олихвяването променлив Базов лихвен процент, формиран от променлив Базов
-лихвен индекс и премия и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в
размер на процентни пункта. В договорите също така се сочи, че годишният лихвен
процент, начисляван върху редовната главница, е приложимият към датата на
договора Базов лихвен индекс/ приложимата към датата на договора премия.
От горе изложеното може да се
направи извод, че лихвеният процент по кредитите е променлива величина, която
зависи от няколко различни фактора, поради което е погрешен изводът на
кредитора, предявявайки вземането си, че годишният лихвен процент по кредита е
във фиксирана стойност за целия срок на договора.
Оспорват се клаузите по
Договорите за банков кредит, уреждащи размера и начина на формиране на лихвата,
като неравноправни по смисъла на чл.143,т.3,т.9,т.10,т.12 и т.18 от ЗЗП поради
противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Поради неравноправния
им характер, същите се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
чл.146, ал.1 от ЗЗП, с оглед на което същите се оспорват като нищожни. В договора за кредит не се нравят пояснения и разяснения
какво се има предвид под „промяна на условията на финансовите пазари”,
„съществено повишаване на разходите на банката по привлечения ресурс и/или до
допълнителни разходи по предоставените кредити”, като неизчерпателно е
посочено, че следва промяна в условията на договора и при „възникване на други
обективни обстоятелства”.
Оспорва се настъпването на
предсрочна изискуемост на кредитите. По смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ,
обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й; При липса на
достигнало до кредитополучателя волеизявление, което да е удостоверено чрез
официален или изходящ от длъжника документ, предсрочна изискуемост не е
настъпила.
На следващо място, се оспорват
вземанията като изцяло неоснователни и недоказани и по размер. Твърди се, че
сумите, посочени от кредитора по пера, а именно просрочена главница и лихви, не
са реални и ако се дължат, то не се дължат в посочените в иска размери.
На основание чл.110 от ЗЗД в ИМ
се прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за претендираната
от кредитора сума за главница и на основание чл.111, б.„в” от ЗЗД възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност на претендираните от кредитора лихви, в
това число договорна лихва и наказателна лихва, като се твърди, че претенциите за
главница и лихви са погасени по давност, а в условията на евентуалност се прави
възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за цялото вземане на кредитора, на
основание чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
Срещу длъжника са издадени изпълнителни
листи за събиране на сумите по двата договора за кредит с №№1038/12.04.2006г. и
154/28.05.2007 г. Въз основа на така издадените изпълнителни листове е
образувано изпълнително дело № 818/2009г. по описа на ЧСИ Анелия Загорова, с Per. №769, с район на действие ОС- гр. Търговище, което
считат за прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В периода от
образуване изпълнителното дело по описа на ЧСИ с район на действие ОС-
гр.Търговище, в продължение на две и повече години взискателят не е поискал
редовно и надлежно извършване на изпълнителни действия, както и такива не са
били извършени от съдебния изпълнител, поради което, изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона.
Отделно от това, следва да бъде отбелязано, че вземането на кредитора
спрямо ищеца е погасено по давност, като същата е изтекла още преди датата на
предявяването на вземанията в производството по несъстоятелност, съгласно
нормата на чл.685а от ТЗ, което съгласно първоначалния списък на синдика по
реда на чл.689 от ТЗ, е станало едва след изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от датата на издаване на
изпълнителните листи по посочените частни граждански дела по описа на Районен
съд- гр.Търговище- гр.д № 1474/2009г. и ч.гр.д № 1478/2009г.
Така също кредиторът е пропуснал
10-годишния срок за подновяване на ипотеката, като обезпечение по договор №1038
от 12.04.2006г., подновяването на ипотеката е направено едва по-късно, поради
което тя има ред от новото вписване, а не се ползва с привилегията на вписаната
по-рано, но неподновена ипотека. В самия договор за ипотека (по смисъла на
чл.167 от ЗЗД) не е посочен размерът на лихвите и сумата, за която се учредява
ипотеката, въпреки че такива в договора са уговорени. Договор за банков кредит
№1038 от 12.04.2006г. е сключен преди
длъжникът да е станал собственик на
имота, за който се сключва договора за ипотека. „Аксис“-
ООД става собственик на имота на следващия ден 13.04.2006г., поради което
счита, че обезпечението, за което се сключва, не е реално, а договорът е без
предмет. Предварително са уговорени начини за удовлетворяване на кредитора,
различен от тези, които са предвидени в закона, следователно те са в
противоречие с него. Договорена е ипотека въз основа на Договор, който е
базиран на собственост, която не съществува.
Предвид всичко това, се иска да се
признае за установено, че ищецът „АКСИС”- ООД, с ЕИК:*********, в открито
производство по несъстоятелност по т.д. №34/2017г. по описа на Окръжен съд- гр.
Търговище, длъжник в това производство не дължи на и не съществува вземането на
кредитора „Уни Кредит Булбанк“- АД, с ЕИК: *********,
с приети вземания съгласно списък, съставен от синдика на основание чл. 689 от ТЗ, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, съгласно Договор за банков кредит
№1038/12.04.2006г. и Договор за банков кредит-овърдрафт № 1154/28.05.2007г., както
и да се признае за установено вземането по Договор за банков кредит № 1038/12.04.2006
г. има ред от новото вписване на ипотека, тъй като същата не е била подновена
преди изтичането на 10-годишния срок от вписването й. Иска се присъждане на сторените в настоящото производство
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
По реда и в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна- „Уни Кредит Булбанк“- АД, ЕИК: *********. В същия се излагат
следните съображения:
Така предявеният
установителен иск в частта му, с която се оспорва вземането на банката като
неоснователно и недоказано по основание и по размер, тъй като същата не е
изпълнила задълженията си по Договор за банков кредит №1038 от 12.04.2006г. и
Договор за банков кредит-овърдрафт №1154 от 28.05.2007г. и не е предоставила на
„АКСИС”- ООД уговорените в договорите суми, и че дори и да се установи, че е
предоставила уговорените с договорите суми, то те не били усвоени от
кредитополучателя, че извършените по двата договора плащания от страна на
дружеството-длъжник не били отразени в счетоводството на Банката, поради което
и размерът на вземането бил различен от размера на предявеното и прието
вземане, както и възражението по отношение начина на определяне и начисляване
на лихвата по двата договора, и във връзка с това твърдяна нищожност в
хипотезата на чл.143 от ЗЗП и оспорената предсрочна изискуемост по двата
договора за кредит, е недопустим.
Приетите в производството по несъстоятелност
вземания на кредитора „УниКредит Булбанк“- АД произтичат от два договора за
банков кредит: Договор за банков кредит №1038 от 12.04.2006г. и Договор за
банков кредит-овърдрафт №1154 от 28.05.2007г., по които договори
кредитополучател е „Аксис”- ООД. Вземанията са
предявени в развили се преди откриване на производството по несъстоятелност
заповедни производства, предмет на ч.гр.д. №1474/2009г. на Районен съд- гр.Търговище
и ч.гр.д. №1478/2009г. на Районен съд- гр.Търговище. Дългът към Банката е
обективиран съответно в издадените: изпълнителен лист от 27.11.2009г. съгласно
заповед за изпълнение № 755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. № 1474/2009г. и
изпълнителен лист от 06.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение №717 от
06.11.2009г. по ч.гр.д. № 1478/2009г. Заповедите за изпълнение са
стабилизирани, тъй като длъжникът „Аксис”- ООД не е
депозирал възражение срещу тях. Поради това, оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако
не са налице специалните хипотези на чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК. Извън
изрично уредените способи, длъжникът няма право на друга съдебна защита.
Предявеното възражение на длъжника по чл. 692 ТЗ и предявеният настоящ иск с
правно основание чл.694 ТЗ целят отричането със сила на присъдено нещо на
вземане, обективирано в стабилизирани заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Оспорването на вземането по заповедите за изпълнение се основава на факти,
които са били известни на ищеца и същият е могъл да ги посочи в срока за възражение
по чл. 414 ГПК, вкл. тези факти не са от категорията на предвидените в чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили, новооткрити
обстоятелства или на нови писмени доказателства. Твърдят се пороци, които водят
до изначална недължимост на вземането и имат правоиз-ключващ характер като същите не могат да обосноват
приложението на извънредните способи за защита на длъжника.
На следващо
място в исковата молба се прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна
давност за претендираните суми по главницата, съответно 3-годишна погасителна
давност по отношение на лихвите. Длъжикът твърди
наличие на перемция по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК. Така формулираното възражение е недопустимо и не може да бъде предмет
на иска по чл.694 от ТЗ. Изпълнителното производство е уредено със специални
законови норми, поради което и длъжникът е имал право да брани правата си в
рамките на изпълнителния процес и съобразно нарочната уредба, визирана в ГПК,
то докато е траело изпълнителното производство, което е спряно по силата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Изложеното
оплакване за перемция е заявено за първи път с
настоящия иск и не е било твърдяно във възражението по чл. 690 от ТЗ, поради
което и считаме, че същото е недопустимо и на това основание. Отделно от
гореизложеното, не става ясно коя е датата, на която е настъпила твърдяната от
длъжника перемция. Факта, че не са налице
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, се потвърждава по несъмнен начин от
писмените доказателства, приложени по изпълнително дело № 20097690400818. Не е
спорно между страните, и ищецът по настоящият иск не отрича, че въз основа на
издадените изпълнителни титули, цитирани по-горе-изпълнителен лист от
27.11.2009г., съгласно заповед за изпълнение №755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д.
№1474/2009г. и изпълнителен лист от 06.11.2009г., съгласно заповед за
изпълнение №717 от 06.11.2009г. по ч.гр.д. № 1478/2009г., двата на PC-
Търговище, „Уни Кредит Булбанк“- АД е образувал на
21.12.2009г. изпълнително дело № 20097690400818 по описа на Частен съдебен
изпълнител Анелия Заговора, per. № 769 на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд- гр. Търговище. Съгласно чл.116, б. "в"
от ЗЗД погасителната давност за вземането се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Съгласно ТР № 2/26.06.2015г., постановено
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие. Искането на бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността. По изрична разпоредба на
закона давността се прекъсва в предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие по
принудително изпълнение. В настоящия случай, в рамките на образуваното
изпълнително производство срещу „Аксис”- ООД са
проведени общо 15 публични продани по отношение на
ипотекираните в полза на Банката недвижими имоти, последната от които с времетраене
от 10.04.2017г-10.05.2017г., искани са и са извършвани регулярно други
изпълнителни действия по молба на кредитора. Предвид на това, не е налице и
хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърденията на длъжника за перемция са неверни и не са подкрепени с никакви
доказателства.
Най-сетне, перемирането
на изпълнителното производство, не погасява правото на вземане на кредитора,
защото той може да образува въз основа на същите изпълнителни титули друго
изпълнително производство, поради което и смесването на институтите на перемцията с института съществуване на вземането е
неправилно и не би могло да обоснове несъществуване на вземането на банката. Отделно
от гореизложеното, не става ясно коя е датата, на която е настъпила твърдя-ната от длъжника перемция.
На последно място ищецът по настоящия иск и
длъжник в производството по несъстоятелност, прави оплакване срещу включва-нето
на „УниКредит Булбанк“- АД в списъка в приети вземания с превилегията
по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ по отношение вземането, произтичащо от Договор за
банков кредит №1038 от 12.04.2006г. Оспорването на привилегията с ред на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ по отношение на процесното вземане е
неоснователно. Не е спорно между страните, че за обезпечаване на вземането на „УниКредит
Булбанк“- АД по Договор за банков кредит № 1038 от 12.04.2006г., е вписана
Законна ипотека, вписан в CB-Търговище под вх. № 46, том 2, дв.вх.
№ 1453 от 14.04.2006г. Законната ипотека е вписана наново на 13.10.2016г. с вх.
№58, т.I, дв.вх. № 5214 в АВп,-
СВп при PC- Търговище.
Към датата на предявяване на вземането на
Банката има вписана Законна ипотека, вписана в CB-Търговище под вх. № 46, том
2, дв.вх. № 1453 от 14.04.2006г., вписана наново на
13.10.2016г. с вх. № 58, т. I, дв.вх. № 5214 в АВп, СВп при PC Търговище. Няма
учредена друга ипотека за същия имот между двете вписвания. Между двете
вписвания няма извършена прехвърлителна сделка, чието
вписване да е преди новото вписване на ипотеката. Ипотеката не е заличена по
реда на чл.22 от ПВп.
Вписването е елемент от фактическия състав на учредяване на ипотеката. Същата
зависимост е установена и при погасяването на ипотеката: заличаването погасява
ипотеката (чл.179, ал.3, изр.1 от ЗЗД). Действително, действието на ипотеката
между вписването и заличаването й в определена степен е обусловено и от един
допълнителен фактор- 10-годишния срок по чл.172, ал.1 от ЗЗД. В конкретния
случай, неподновената в срок законна ипотека има ред от новото вписване, но на
старата ипотека.
Предвид горното се иска отхвърляне на така
предявеният установителен иск като недопустим, евентуално неоснователен с
искане за присъждане и на направени по делото разноски.
Постъпил е
отговор на исковата молба и от синдика на дружеството в производство по
несъстоятелност, в който се излагат съображения, че направените в отговора на
ответната банка възражения за недопустимост на установителния иск относно недължимост на сумите по двата договора за кредит е
неоснователно.
В отговора се
твърди, че по договорите са плащани погасителни вноски, които не са отразени в
справките на Банката.
В срока и по
реда на чл.372, ал.2 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. В нея,
във връзка с твърдението за реда за удовлетворяване на Банката, поради
пропуснат срок за подновяване на ипотеката, като обезпечение на вземанията се
възразява и срещу включването в това обезпечение на имот с идентификатор
73626.504.780.1 със застроена площ от 13 кв.м., с предназначение: промишлена
сграда с адрес: гр.Търговище, ул.“Трайко Китанчев“, №12 същият не е собствен на
дружеството в производство по несъстоятелност, поради което се иска признаване
на това обстоятелство. Оспорват се всички възражения в отговора на банката,
като неоснователни.
В срока и по реда на чл.373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор от ответника по делото, в който същият подържа
изложеното в първоначалния отговор по исковата молба. Оспорва нововъведеното обстоятелство, за описаната в допълнителната
ИМ сграда. Възражението за придобита давност на същата може да се прави от лице
с правен интерес от това.
В съдебно
заседание за ищеца се явяват управителят Р.М. и адв. С.А. от АК- Пловдив, поддържат исковата молба и допълнителната искова молба. Не претендират разноски за настоящето производство.
За ответника се
явява адв. М. Ж. от ДАК. Оспорва иска. Поддържа възраженията, които са направили в отговора на
исковата молба и допълнителния отговор. Претендира разноски.
Явява се Г.С./синдик/. Счита иска за неоснователен. Поддържа това, което е
посочила в писмения
отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Настоящият иск е предявен съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 1, т.1 от ТЗ.
Предявеният отрицателен
установителен иск e частично допустим, тъй като длъжникът „АКСИС”- ООД в
производство по несъстоятелност по т.д. №34/2017г. по описа на Окръжен съд- гр.
Търговище е подал възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, но съдът е оставил
възражението без уважение със свое Определение №113 от 22.03.2018г. Същото е
обявено в Търговския регистър на 23.03.2018г. и срокът за предявяване на
настоящия иск е изтичал на 06.04.2018г. /неработен ден/. Първият работен ден е
10.04.2018 година, когато исковата молба е изпратена по куриер и получена в
Окръжен съд на 13.04.2018г.. Исковата молба е подадена от надлежна страна-
длъжник в производството, против кредитор, чието вземане е предявено, прието е
от синдика, подадено е възражение от длъжника, но същото е оставено без
уважение от съда по несъстоятелността.
Оспорените вземания са в общ размер на 324 181.22 лв., както следва:
по договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. в размер на 21 006.38
лв.-главница, лихва в размер на 55 182.22 лв. за периода 21.04.2009г. до
07.09.2017г., ведно със съдебни разноски в размер на 1 045.14 лв., за
което по ч.гр.д.№1447/2009г. на РС-Търговище е издадена влязла в сила заповед
№755/27.11.2009г. по чл.417 от ГПК и законна лихва в размер на 110.80 лв. за
периода от 08.09.2017г. до 26.09.2017г., както и по договор за банков
кредит-овърдрафт №1154/28.05.2007г. в размер на 120 000лв.-главница,
лихва в размер на 111 895.34 лв. за периода 21.04.2009г. до 07.09.2017г., ведно
със съдебни разноски в размер на 2 730.12лв., за което по
ч.т.д.№1478/2009г. на РС-Търговище е издадена влязла в сила заповед
№718/06.11.2009г. по чл.417 от ГПК и законна лихва в размер на 633.33лв. за
периода от 08.09.2017г. до 26.09.2017г.
С влязло в сила определение, постановено по настоящето дело, съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по делото
по така предявения установителен иск В
ЧАСТТА за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната Банка 312
603,33 лв. тъй като не е получавал такъв заем, дори и да е получавал заемите,
те не са усвоени от кредитополучателя, извършените по двата договора плащания
от страна на дружеството-длъжник не са отразени в счетоводството на Банката,
поради което и размерът на вземането бил различен от размера на предявеното и
прието вземане, както и възражението по отношение начина на определяне и
начисляване на лихвата по двата договора, и във връзка с това твърдяна
нищожност в хипотезата на чл. 143 от ЗЗП и оспорената предсрочна изискуемост по
двата договора за кредит, поради недопустимост на иска в тази му част.
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права са за установяване
несъществуването на вземане на „УниКредит Булбанк“-
АД, с ЕИК: ********* по Договор за банков кредит № 1038 от 12.04.2006г. и
Договор за банков кредит-овъдрафт №1154 от
28.05.2007г., поради погасяване на задълженията по давност. Липса на превилиги-рованост на вземането на банката с оглед
пропускане срока за подно-вяване на ипотека за
обезпечение на вземането. Имот с идентификатор №73626.504.780.1 със застроена
площ от 13 кв.м., с предназначение: промишлена сграда с адрес: гр.Търговище,
ул.“Трайко Китанчев“, №12 не е собствена на дружеството в производство по
несъстоятелност, тъй като имота не е включен в договора за продажба между
„Терем“- ЕАД и „Аксис“ -ООД.
Безспорно е, че по т.д. № 34/2017 година по описа на Окръжен съд- Търговище
спрямо ищеца „АКСИС”- ООД, с ЕИК: *********, е открито производство по
несъстоятелност.
Не се спори от страните по делото, че вземанията на Банката се основават в
развили се, преди откриване производството по несъстоя-телност
на ищеца, заповедни производства, предмет на ч.гр.д.№ 1474/2009г. и ч.гр.д.№
1478/с.г. по описа на Районен съд- Търговище. Дългът към Банката е обективиран
съответно в издадените: изпълнителен лист от 27.11.2009г. съгласно заповед за
изпълнение №755 от 27.11.2009г. по ч.гр.д. № 1474/2009г. и изпълнителен лист от
06.11.2009г. съгласно заповед за изпълнение №717 от 06.11.2009г. по ч.гр.д. №
1478/2009г. Заповедите за изпълнение са стабилизирани, тъй като длъжникът „Аксис”- ООД не е депозирал възражение срещу тях.
На 21.12.2009г. по молба на банката е образувано изп.д.
№20097690400818 на ЧСИ рег.№769, на която дата давността е прекъсната- чл.116,
б.“в“ от ГПК и е започнала да тече нова 5-годишна давност. Последната е
прекъсвана и с извършване на изпълнителни действия- напр. публична продан на
07.04.2014г. и публична продан на 30.06.2015г., както и с подаване на молбата
за отриване на производството по несъстоятелност на 12.04.2017г.- чл.628а, ал.1
от ТЗ, поради което давността не е изтекла към момента на предявяване на
вземанията.
Видно е от заключението на вещото лице, изслушано и прието от страните в
съдебно заседание, че:
Общият размер на вземанията, които „УниКредит Булбанк“
води в регистрите си към 27.09.2017г., възлиза на 324181,21 лв. Всички вземания
са падежирали, имат текущ характер и са предявени и
приети в хода на откритото производство по несъстоятелност на длъжника.
Към датата на откриване на производството по
несъстоятелност на „Аксис"- ООД (н) и към датата
на предявяване на вземанията си по Договор за инвестиционен кредит
№1038/12.04.2006г., банката е начислила общо съдебни разноски в размер 10 016,75
лв, от които са погасени 5 218,53 лв. и е налице непогасен
остатък в размер 4 798,22 лв, в това число и сумите,
формиращи размера на предявеното вземане за разноски - 1045,14 лв., начислени в
периода 12.12,2015- 24.01.2017 г.
Към датата на откриване на производството по
несъстоятелност на „Аксис"- ООД (н) и към датата
на предявяване на вземанията си по Договор за овърдрафт № 1154/28.05.2007 г.,
банката е начислила общо съдебни разноски в размер 13 823,02 лв, от които са погасени 2 884,09 лв. и е налице непогасен
остатък в размер 10 938,93 лв., в това число и сумите, формиращи размера на
предявеното вземане за разноски - 2 730,12 лв., начислени в периода
18.04.2016-22.03.2017 г.
Общо дължим остатък на главницата по Договор за
инвестиционен кредит № 1038/12.04.2006г. е 10 740,39 евро- сумата е идентична с
размера на предявеното вземане на банката. Този размер на главницата е без
изменение и към двете, посочени в задачата дати- откриване на производството по
несъстоятелност на „Аксис" - ООД (н) и към
датата на предявяване на вземанията.
Към датата на откриване на производството по
несъстоятелност на „Аксис"- ООД (н) и към датата
на предявяване на вземанията по Договор за овърдрафт № 1154/28,05.2007г.,
размерът на усвоената и непогасена главница по този договор възлиза на
максимално разрешения лимит по овърдрафта- 120 000 лв. Сумата е идентична с
тази по предявеното вземане в производството по несъстоятелност на длъжника.
ЛИХВИ: По Договор за инвестиционен кредит №
1038/12.04,2006 г. са записани начисления и погашения за лихви (по редовна и
просрочена главница) в общ размер 6 739,85 евро; законна лихва за периода 05.11-01,12.2009 г. в размер
12 484,00 евро. Общият
размер на начислените лихви за целия период /12.04.2006- 01.12.2009 г./ възлиза на 19 223,85 евро (6739,85+12484).
Общият размер на изчислената от ССЕ лихва, в това
число непогасена договорна лихва и законна лихва за периода от 01.12.2009г. до
датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност
(27.09.2017г.) възлиза на 28 240,43 евро, в това число 56,80 евро законна лихва
за периода от откриване на производството до предявяване на вземането.
Задълженията за лихви по овърдрафта- 111893,55лв.
(15554,70+ 96338,85)- към датата на откриване на производството по несъстоя-телност; 112 528,15 лв.
(15554,70+96338,85+634,60)- към датата на предявяване на вземанията.
От изложеното е видно, че Банката е предоставила уговорените с договорите
суми, те са били усвоени от кредитополучателя „АКСИС" ООД, а извършените
по двата договора плащания от страна на дружеството-длъжник са отразени и
осчетоводени от Банката. Установи се също, че размерът на предявеното и прието
вземане е коректно изчислен.
Вземанията по договор за банков кредит № 1038/12.04.2006г. са обезпечени
със законна ипотека върху поземлен имот от 11 126 кв.м. с две промишлени
сгради на длъжника в гр.Търговище ид. №73626.504.392.1-2,
вписана с вх.№46, т.2, дв.вх.№1453/14.04.2006г., като в 10-годишния срок по
чл.172, ал.1 от ЗЗД вписването не е подновено, но на 13.10.2016г. ипотеката е
вписана наново с вх.№58, т. I, дв.вх. № 5214 в АВп.- СВп при PC- Търговище.
При тези обстоятелства, след като ипотеката не е погасена чрез заличаване
на вписването й- чл.179 от ЗЗД и до новото вписване не е извършено разпореждане
с ипотекирания имот, то същата съществува в полза на банката и обвързва
длъжника. Макар и с ред от новото вписване- чл.172, ал.2 от ЗЗД, ипотечното
право на банката е запазено и същата не е загубила качеството си на обезпечен
кредитор.
По отношение на въведените доводи досежно собствеността на сграда с
идентификатор 73626.504.780.1 с площ 13 кв.м., на един етаж, с предназначение:
промишлена сграда, с адрес на сградата: гр. Търговище, ул. „Трайко Китанчев“,
№12, за която се твърди, че е собственост на ДЗЗД „Аксис“:
С влязло в сила определение, съдът по настоящето дело остави без уважение
молбата на Р.Г.М., с ЕГН: **********, в
качеството на съдружник и управител на „АКСИС”- ДЗЗД, с ЕИК:********* и Г.М.М., с ЕГН:**********, в качеството на съдружник в „АКСИС”-
ДЗЗД, с ЕИК:********* за конституирането им като главно встъпили лица в
производството по т. дело №50/2018 година по описа на ТОС чрез предявяване на
иск против „АКСИС”- ООД, в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК:
*********, представлявано от управителя Р.Г.М., действаща чрез адв. С.С.А. с ПРАВНО основание на
главен иск: чл.225, чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.2 от ЗС и Правно основание на евентуален иск: чл.225, чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС с който да бъде
установено, че ищците Р.Г.М., с ЕГН:**********,
в качеството на съдружник и управител на „АКСИС”- ДЗЗД, с ЕИК:*********, и Г.М.М., с ЕГН:**********, в качеството на съдружник в „АКСИС”-
ДЗЗД, с ЕИК:*********, са придобили правото на собственост върху процесния имот,
като неоснователна като не допусна разглеждане на този иск в производството по
т. дело № 50/2018 година по описа на ТОС.
От изложеното е видно и съдът приема, че предявеният
иск за установяване несъществуването и дължимостта на приети в производ-ството по несъстоятелност
на „АКСИС“- ООД вземания на банката в размер
на 312 603,33 лв., с правно основание чл.694, ал.1,
т.1 от Търгов-ския закон е неоснователен поради което следва да бъде отхвърлен.
По искането за разноски- С оглед изхода на спора и на основание чл. 694,
ал. 7 от ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за
което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася
предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка
на ищеца. Искът е отхвърлен за 312 603,33 лв. и дължимата държавна
такса, която следва да се възложи за сметка на масата на несъстоятелността е в
размер на 3 126,03 лв.
Ответникът има право на разноски в настоящото производство на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК. Съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения-чл.7, ал.2, т.5 минималното възнаграждение е в размер на 7782
лв., плюс ДДС 1 556 лв. или общо в размер на 9 338 лв., както и 200
лв. депозит за вещо лице. От изложеното е видно, че възражението по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на възнаграж-дението е
неоснователно.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АКСИС”-
ООД, в открито производство
по несъстоятелност, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.Г.М. ПРОТИВ „УниКредит Булбанк“- АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Теодора Александрова Петкова- главен изпълнителен
директор и Е.М.- главен оперативен директор, действащи чрез адв. М. Ж. от ДАК
иск за установяване несъществуването и дължимостта на приети в производството
по несъстоятелност на „АКСИС“- ООД вземания на банката в размер на 312 603,33 лв., с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от Търговския
закон, като неоснователен.
ОСЪЖДА „АКСИС”- ООД, в открито производство
по несъсто-ятелност, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Р.Г.М. да заплати на „УниКредит Булбанк“- АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Теодора Александрова Петкова- главен изпълнителен директор и Е.М.- главен оперативен
директор, действащи чрез адв. М. Ж. от ДАК разноски по делото В РАЗМЕР на 9 538 лв. /девет хиляди петстотин тридесет и осем лева/.
ОСЪЖДА „АКСИС”-
ООД, в открито производство по несъсто-ятелност, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Р.Г.М. да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище, в полза на
бюджета на съдебната власт за сметка на масата на несъстоятелността, държавна
такса в размер на 3 126,03 лв. /три хиляди сто двадесет и шест лева и три
стотинки/, като и разноски за заключението на вещото лице в
размер на 870 лв. /осемстотин и
седемдесет лева/ на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участие на синдика на несъстоятелното
дружество. Решението има установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелност на основание чл. 694, ал. 8 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варнен-ския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: