Р Е Ш Е Н И Е
№ 418 гр. П. 17.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на дванадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
при секретаря Г.М.
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 661 по описа за 2016 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. № 479 , постановено по гр.д.№ 1027 по описа
за 2016 година е осъдено
„Стелт“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.П., бул.
“Хр.Б.“ №43,вх.Б, със законен представител Я.И.Я. в качеството му на управител,
да заплати на Г.А.П.,ЕГН ********** ***,
сумата от 206 108.56лв. /двеста и шест хиляди сто и осем лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща неизплатени брутни
трудови възнаграждения за времето от 01.04.2013г. до 20.03.2016г. , ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба
/28.03.2016г./ – до окончателното им изплащане.
Осъдено е „Стелт“ООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление – гр.П., бул. “Хр.Б.“ №43,вх.Б, със законен
представител Я.И.Я. в качеството му на управител, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П.,ЕГН-**********
***, сумата от 5 471.00лв.
/пет хиляди четиристотин седемдесет и един лева/,
представляваща обезщетение за неизплатени обезщетения за нетрудоспособност за
времето от 01.04.2013г. до 20.03.2016г. , ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от предявяване на исковата молба /28.03.2016г./ – до
окончателното им изплащане
Присъдени са разноски в тежест на ответника и в полза
на ищеца и Бюджета на съдебната власт.
В срок така постановеното решение е
обжалвано от от "Стелт" ООД ,чрез
пълномощниците му.
Излагат оплаквания за неправилност и необоснованост .
Основният спорен въпрос по делото бил за характера на съществуващото
между страните правоотношение - дали е трудово или
гражданско.
Решаващият съд не съобразил, че не е възможно паралелното съществуване на
трудов и граждански договор за изпълнение на една и съща работа.
От представеното щатно разписание на длъжностите
в предприятието било видно, че длъжността, на която е назначен ищецът в първоинстанционното производство не съществува. Нещо
повече, същият не е представил договор на основание чл. 141 ал. 7
от Търговския закон, от което може да се направи
извод, че ищецът черпи правата си е единствено от договора за управление, озаглавен "трудов договор", тъй като той е
единственият сключен между него и ответното
дружество.
Изложени са доводи ,че е невъзможно сключването на трудов и
граждански договор за една и съща работа.
Освен ,че длъжността ,на която бил назначен ищеца не
съществувала в щатното разписание ,но и функциите и според жалбоподателя били такива ,изцяло
в компетенциите на управляващия и представляващия предприятието. Твърдят,
че наименованието на длъжността не води след себе си извод, че
не е била изцяло ръководна - на управител,
а е част от длъжностите в предприятието. Касаело се за мандатен
договор по ТЗ (обратно по аналогия от Решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г., Г.К. III Г.О. на
ВКС).
Съдът не обсъдил
и представената молба за ползване на отпуск в която молба
ищецът се подписва като „управител" и съдружник
на дружеството.
Считат че се
касае за договор за управление и спора за неизпълнението му е граждански ,а не
трудов.
Дори да се приеме,
че претенциите почиват на нормите, регламентирани
в КТ, то били допуснати процесуални нарушения , тъй
като съдът не е обсъдил в цялост събраните писмени и гласни доказателства. Квалифицирайки търсените възнаграждения
по трудов договор, съдът не обсъдил направените още с отговора на исковата
молба възражения за непрестиране на труд от ищеца .Позовават се на събраните
гласни доказателства.
Било установено от заключението на експерта по делото
,че като управител и съсобственик на дружествения капитал ищецът имал пълен достъп до паричния поток в дружеството, респективно той сам разпределя
суми, без да му е необходимо изрично
позволение от по-горестоящ огран в дружеството от него или счетоводството да му
начисли и изплати възнаграждение.
За периода 01.04.2013г.
20.03.2016г. били начислени възнаграждения за ищеца общо в размер на 206 108,56
лева,които според счетоводството на дружеството били изплатени.
Обстоятелството, че ведомостите за заплати не са били
подписвани от ищеца в първоинстанционното производство, не
означавало че съответният факт - изплащане на начисленото
възнаграждение, не се е осъществил. Отделно от това, съда не взел предвид
обстоятелството, че управителят П. не е ангажирал никакви доказателства, че през всичките тези години е предприел
някакви действия спрямо своя работодател, за да
получи "неизплатената" си заплата. Обстоятелството, че повече от 36
месеца не е възразил срещу твърдяното от него неправомерно поведение на
дружеството, респективно не е оставил каквато и да е следа за това,било косвено
доказателство, че е получавал възнаграждение
за положения труд.
Неправилно било присъдено и обезщетение за нетрудоспособност. Съдът не обсъдил направените възражения в хода на съдебното дирене и уважил исковете без никакви
аргументи, единствено и само въз основа на изброяването им в
мотивите.
Молят решението да бъде отменено и предявените искове –
отхвърлени ,като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.Подържа се,че решението
е правилно , тъй като между ищеца и дружеството – ответник в
първоинстанционното производство бил сключен трудов договор ,по силата на който
той заемал първоначално длъжността „Мениджър снабдяване“,а по-късно – с
допълнително споразумение длъжността било променена на „мениджър продажби“.
Другия управител също получавал възнаграждение по трудов
договор.
Съдът , като прецени допустимостта и валидността на
постановеното решение ,за де се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си молба против „Стелт“ ООД ищецът Г.А.П. твърди,че през 1995 година с Я.И.Я. учредили дружество с ограничена отговорност,регистрирано под наименованието"СТЕЛТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.П., бул."Х. Б."
№ 43.
Двамата с Я. Д. били единствените съдружници
,като и двамата били управители и представлявали дружеството заедно и поотделно.
На 4.01.1999 год., в качеството му
на физическо лице сключил трудов договор № 26 със „СТЕЛТ"
ООД, чрез управителят му инж. Я.Я. - законен представител на
дружеството.
По силата на този договор заел
длъжност „Мениджър по снабдяването,за неопределено време с уговорено трудово
възнаграждение 300 000 лв./недоминирани/.
През следващите години сключвали
допълнителни споразумения към трудовия договор, с които уговаряли нов размер
на възнаграждението.Последното
допълнително споразумение било от 3.01.2011
год., като с него била променена заеманата длъжност от
„Мениджър снабдяване" на „Мениджър продажби“.
Уговореното трудово възнаграждение получавал редовно до 31.03. 2013 год.
По това време отношенията с другия
съдружник се влошили и той спрял изплащането на възнаграждението.
През целия посочен период, считано
от 1.04.2013 год. до предявяване на иска , ищеца ходел на работа и изпълнявах задълженията
си по трудовия договор.Ползвал и платен годишен отпуск за 2012 и 2013 год.
През
посочения период ползвал и отпуск за
нетрудоспособност, поради влошено здравословно състояние, за
което представял издадените болнични листове в дружеството, както следва :
а/ Болничен лист №
2786956/26.08.2013 год. за срок от десет дни, считано от 26.08 до 4.09.2013
г., вкл,
б/ Болничен лист №
4975523/30.01.2014 год. за срок от тридесет дни, считано от 30.01. до
28.02.2014 год.,вкл.
в/ Болничен лист №
6248010/14.07.2014 год. за срок от пет дни, считано от 14.07 до 18.07,2014
год.,вкл.
г/ Болничен лист №
6248011/4.08.2014 год. за срок от пет дни, считано от 4.08 до 8.08.2014
год.,вкл.
д/ Болничен лист №
20141156263/3.08.2015 год. за срок от пет дни, считано от 3.08 до 7.08.2015
год.,вкл.
е/ Болничен лист №
**********/29.09.2015 год. за срок от тридесет дни., от ЛКК № 175/2.10.2015
год., считано от 29.09 до 28.10.2015 год., вкл.
ж/ Болничен лист №
20141156288/3.11.2015 год. за срок от четирина десет дни, считано от 3.11 до
16.11.2015 год., вкл.
з/ Болничен лист № 20152961262/15.01.2016 год. за срок
от тридесет дни., от ЛКК № 16/19.01.2016
год., считано от 15.01 до 14.02.2016 год., вкл.
Обезщетението за отпуска поради нетрудоспособност
следвало да се изплаща от работодателя за
първите три дни, в размер на 70 % от брутното ми трудово възнаграждение, а за останалите
дни - от НОИ.
Работодателят не извършил
тези плащания.
Конкретизира
претенциите си по периоди както следва :
За м. август 2013 год., с
продължителност 31, от които 22 работни дни, но отработени 17 дни,
работодателят дължал за неизплатено трудово
възнаграждение, в размер на 5 409 лв.и за три дни - обезщетение за
нетрудоспособност в размер на 668 лв.
За месец септември 2013 год.,с продължителност
30 дни, от които 21 работни дни, но отработени 18, били дължими за неизплатено трудово възнаграждение
6 045 лв.
За м.януари 2014 год., с
продължителност 31 дни, от които 22 работни дни, но отработени 20,
работодателят дължал за неизплатено трудово възнаграждение 6 809 лв. и за два дни обезщетение за нетрудоспособност -
445 лв.,
За м. февруари, с продължителност
28 дни, от които 20 работни дни,когато ищецът бил в болнични му се дължали 223 лв.
За м.юли 2014 год., с
продължителност 31 дни, от които 23 работни дни, но отработени 18,
работодателят дължал за неизплатено
трудово възнаграждение 6 128 лв. и за три дни
обезщетение за нетрудоспособност - 668 лв.
За м.август 2014 год., с
продължителност 31 дни, от които 21 работни дни, но отработени 16
работодателят дължал за неизплатено трудово
възнаграждение 5 447 лв.и за три дни обезщетение за нетрудоспособност - 668 лв.
За м.август 2015 год., с продължителност 31 дни, от
които 21 работни дни, но отработени 16,
работодателят било дължимо неизплатено трудово възнаграждение 5 336 лв. и за три дни обезщетение за -700 лв.
За м.септември 2015 год., с
продължителност 30 дни, от които 22 работни дни, но отработени 20,
работодателят дължал за неизплатено трудово
възнаграждение 6 670 лв. и за два дни обезщетение за
нетрудоспособност - 466 лв.
За м.октомври 2015 год., с
продължителност 31 дни, от които 22 работни дни, но отработени 2, размера
на дължимото трудово възнаграждение бил 667 лв. и за един ден обезщетение за нетрудоспособност -
233 лв.
За м.ноември 2015 год., с
продължителност 30 дни, от които 21 работни дни, но отработени 12, дължимото
неизплатено трудово възнаграждение било 4000
лева и за три дни обезщетение за
нетрудоспособност - 700 лв.
За м.януари 2016 год., с продължителност 31 дни, от които 20 работни дни, но
отработени 9,дължимото неизплатено трудово
възнаграждение било 3 000 лв.и за три дни обезщетение за нетрудоспособност -
700 лв.
За м.февруари 2015, с
продължителност 29 дни, от които 21 работни дни, но отработени 11, неизплатеното
трудово възнаграждение било З 668 лв.
От НОИ били изплатени дължимите суми по всеки един от посочените
болнични листове, но от работодателят не му било изплатено обезщетение .
От 1.04.2013
год.до 20.03.2016 год., - 36 месеца ответното дружество не изплащало на ищеца освен обезщетения за
нетрудоспособност ,но и никакво трудово възнаграждение.
Конкретизира претенцията си за неизплатено възнаграждение по периоди както
следва:
а/ от 1.04.2013 год. до 31.07.2013
год., за четири месеца - 28 000 лв.
б/ от 1.08.2013 до 31.08.2013
год. - 5 409 лв.
в/ от 1.09.2013 до 30.09.2013
год. - 6 045 лв.
г/ от 1.10.2013 год. до
31.12.2013 год. - 21 000 лв.
д/ от 1.01.2014 до 31.01.2014
год. - 6 809 лв.
е/ от 1.03.2014 до 30.06.2014
год. - 28 000 лв.
ж/ от 1.07.2014 до 31.07.2014
год. - 6128лв.
з/ от 1.08.2014 до 31.08.201
год. - 5 447 лв.
и/ от 1.09.2014 до 31.07.2015
год. - 77 000 лв.
й/ от 1.08.2015 до 31.08.2015 год.
- 5 336 лв.
к/ от 1.09.2015 до 30.09.2015 год.
- 6 670 лв.
л/ от 1.10.2015 год. до
30.10.2015 год. - 667 лв.
м/ от 1.11.2015 до 30.11.2015 год.
- 4 000 лв.
н/ от 1.12.2015 до 31.12.2015
год. - 7 000 лв.
о/ от 1.01.2016 до 31.01.2016 год.
- 3 000 лв,
п/ от 1.02.2016 до 29.02.2016 год.
- З 668 лв.
Общо
била дължима сумата 214 179 лв. за
неизплатено трудово възнаграждение.
Дължимо
и неизплатено обезщетение за временна нетрудоспособност възлизало на 5 471 лв.
Претендира и законната лихва
върху сумата от предявяване на иска.
Моли на основание чл.245 от КТ ответникът да бъде осъден да му
заплати :Сумата 214 179
лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждение за времето от 1.04.2013 год. до 20.03.2016 год., конкретизирани по периоди , ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане; Сумата 5 471 лв., представляваща обезщетение за неизплатените обезщетения за нетрудоспособност за времето от 1.04.2013
год. до 20,03.2016 год.,подробно
подробно конкретизирана по периоди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Допуснато е намаление на иска след
приемане заключението на експерта до размер
206 185,56 лева.
В срок е постъпил писмен отговор.Ответното
дружество намира на първо място иска за недопустим.И към настоящия момент
ищецът бил съдружник и управител в дружеството – ответник.
Твърдят,че за да
има яснота ,кой от управителите ,за коя дейност отговаря сключили така
наречените „трудови договори“.Едва през 2005 година отношенията между
търговските дружества и управителите им били ясно регламентирани чрез измененията
в търговския закон.Подържат ,че отношенията между ищеца и дружеството са именно
такива във връзка с управлението и са
гражданско – правни ,не трудово-правни.
От друга страна ищеца бил съдружник и управител на дружеството и като такъв
извършвал оперативното управление и разполагал със средства да извършва
разплащане на собственото си възнаграждение и на другите работници и служители.
Евентуално се
прави искане за спиране на производсвто по делото ,като се излагат следните
доводи:
Ищецът
претендирал обезщетение за временна нетрудоспособност ,като с решение на ТЕЛК
от м.март 2014 година ,представено едва през м.август в дружеството о,оценката
на работоспособността му била определена от 56% на 83 % намалена
работоспособност.Срока на инвалидизация бил две години.
С последващо
решение на ТЕЛК от 18.03.2016 година ,представено в дружеството през м. април
2016 година отново е преосвидетелства като е посочена 56 % намалена
работоспособност и срок на инвалидизация три години.
Отпусната му била
пенсия за инвалидност за същото заболяване.Позовават се на нормата на чл.40
ал.7 от КСО.
С искане от
4.05.2016 година били сезирани РЦЗ,НОИ и РЗОК за законосъобразността на
издадените болнични листове и съответно възможността да се получават
едновременно пенсия и обезщетение за временна нетрудоспособност за същото
заболяване,като изрично се признава,че болничните листове не са атакувани по
надлежния ред.
Искане за спиране
в писмения отговор е мотивирано с висящо наказателно производство против
ищеца,както и с административно производство по повод наложени санкции на
дружеството по оплаквания на ищеца за
неизплатени трудови възнаграждения.
Оспорват
твърденията за неизплащане на трудовото възнаграждение ,като твърдят че
подписването на ведомостите е само формален акт.Преди процесния период ищецът
също не се подписвал на ведомостите ,но не оспорвал ,че е получавал трудовите
си възнаграждение ,като си ги взимал от касовата наличност , с която
разполагал.
Твърдят още,че не
изпълнявал задълженията си по договора ,тъй като когато не бил в болнични
оставал в офиса на дружеството не повече от 2-3 часа на ден.
За периода
20011-2012 година бил съставен ревизионен акт , според който имало нанесени
вреди на дружеството ,на което съпругата му била главен счетоводител.
Претенцията не
била конкретизирана по размер ,тъй като не било ясно включени ли са в сумата дължимите
данъци и осигурителни вноски.
Ищеца не се
възползвал от възможността да прекрати трудовия договор ,поради неизплащане на
трудовите възнаграждения.
Болничните
листове ,на които ищеца се позовавал били издадени в противоречие с
разпоредбата на чл.12 от НМЕ и били представени в дружеството преди представяне
експертното решение на ТЕЛК.
Още тук следва да
се отбележи,че в хода н цялото производство всъщност ответното дружество ,чрез
представителите си никога не е излагало
ясно и недвусмислено възражение,че претендираните суми са платени.Обсъждана е
само възможността на ищеца да разполага със средства и съответно „сам да си
изплаща възнаграждението“.
Съдът ,като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , прие за
установено следното:
Не е спорно по
делото ,че ищеца и Я.Я. са учредили
надлежно през 1995 година дружество с
ограничена отговорност „Стелт „ ООД ,надлежно вписано в регистрите,което
дружество се управлява и представлява от двамата съдружници.
С ищеца е сключен
трудов договор № 26 от 4.01.1999 година от дружеството , представлявано от
другия съдружник , по силата на който ищеца е назначен на длъжността „мениджър
по снабдяването“,като в договора са уговорени всички останали елементи на
трудовото правоотношение-място на работа ,работно време ,трудово
възнаграждение.
Впоследствие са
сключвани няколко допълнителни споразумения ,като с това от 2.05.2008 година е
предоговорено трудовото възнаграждение на 7000 лева,а с това от 2011 година е
променена длъжността ,която ищецът заема на „мениджър продажби“.Не е спорно
между страните ,че така сключения трудов договор не е прекратен.
Трудов договор е
сключен и между
дружеството,представлявано от ищеца и другия управител ,в качеството му на
физическо лице.Според последното допълнително споразумение Я. е заел
длъжността „мениджър маркетинг и
пласмент“ с уговорено трудово възнаграждение 7000 лева.
В представеното
досие на ищеца се съдържат длъжностна и произвоствена характеристика.
В това досие също
има данни ,че през 2013 година е образувано административно производство по
жалба на дружеството против решение на ТЕЛК , но не се съдържат доказателства
за приключването на това производство.
Освен това в
досието се съдържат молби ,подаване от ищеца за ползване на отпуск ,като до
2015 година самия той е сочел в молбите си длъжността ,която заема по трудов
договор.Единствено в молба за ползване на отпуск от 11.09.2013 година и от
5.08.2015 година е посочено,че заема длъжност управител ,като обаче е издадена
заповед ,в която е посочена заеманата по трудов договор длъжност.Тази длъжност
е посочена и в заповедта,с която му е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ именно по правилата на КТ.
По делото е
прието заключение на експерт с икономическа компетентност , което не е оспорено
от страните.
След проверка в
счетоводството на дружеството експерта е установил ,че от 1.04.2013 година до
20.03.2016 година са начислени възнаграждения на ищеца в размер общо на
206 108 ,56 лева,като е посочил каква е сумата по месеци.
Във ведомостите
липсва подпис на ищеца ,като получил възнаграждението.
Начислени са и
суми за обезщетение ,поради временна неработоспособност.
По делото са
събрани гласни доказателства – показанията на св.Д. и А. , които съдът щ обсъди по-подробно
отговаряйки на възраженията на ответника , респективно на доводите във
въззивната жалба.
При установената
по делото фактическа обстановка , съдът намира иска за присъждане на
неизплатено трудово възнаграждение за основателен.
Основния довод на
ответника по иска – жалбоподател е ,че не се касае за съществуване на трудово
правоотношение ,респективно трудов договор ,а за мандатно
правоотношение.Подържа се ,че не е
възможно съществуването на двете правоотношение паралелно и ,че ако се
касае за дължимо възнаграждение,то то е такова по договор за възлагане на
управление.
Този довод е
несъстоятелен.Съдът е направил разграничение на двата вида правоотношения и изложил мотиви към които въззивната инстанция се
присъединява.За характера на правоотношението следва да се изхожда от
преценката на съдържанието на договора ,който е сключен ,като разбира се не е
съществено как е наречен от страните.
Безспорно , прието е в съдебната практика,че правоотношението,
което се създава между управителя и управляваното от него дружество/ООД, ЕООД/
възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между
управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението,
който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и
съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него,
поради което управителят няма качеството на работник или служител на
дружеството по смисъла на КТ. Независимо от това как
страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след
влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и дружеството, не
е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат). Възнаграждението на
управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а
не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и
как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него.
Спорът за дължимостта на такова възнаграждение следва да се квалифицира като
гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на възнаграждението на
управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД,
а не е налице трудов спор, респ. не е налице и иск за заплащане на трудово
възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ.
В конкретния
случай договора между дружеството и ищеца има всички белези на трудов договор.С
този договор е възложено на ищеца да изпълнява определена длъжност в
дружеството , която е различна от длъжността управител.Изготвена и представена
по делото е длъжностна характеристика за длъжността,която има в известна степен
смесен характер – видно е от нея ,че на лицето са възложени функции
с,специфични по-скоро за мандатно правоотношение,но и редица функции – типични
за същински трудов договор.Не може да се изведе нито от закона ,нито от
съдебната практика забрана за сключване
на трудов договор със съдружник в дружеството ,макар и той да е управител и да
представлява същото.
Неяснотата в
отношенията между съдружниците е резултат на некоректните действия изобщо.видно
е от доказателствата по делото ,че идентичен договор е сключен и с другия
съдружник.
От друга страна –
дори да се приеме,че не се касае за трудов договор , респективно трудово
правоотношение и трудово възнаграждение ,то според въззивният съд е само въпрос
на вярна правна квалификация ,която съдът е длъжен да изведе от изложените
обстоятелства.Не е вярна тезата на представителят на ищеца ,че при различна
правна квалификация би била различа и
доказателствената тежест.Както в производство по чл.128 ал.2 от КТ ,така и в
производство по чл.79 ал.1 т ГПК всяка страна носи доказателствената тежест
относно факти ,от които черпи изгодни за себе си правни последици.
В този смисъл
поведението на ответника в процеса ,като се има предвид и това,че никога той не
е твърдял ,че възнаграждението е изплатено не би могло да бъде квалифицирано
като добросъвестно.
Въззивният съд
приема,че е налице валиден трудов договор и следователно претенцията би
следвало да се разгледа като такава по чл.128 ал.2 от КТ.
Претенцията на
ищеца е установено по размер от заключението на експерта.Чрез събраните по
делото доказателства не е установено по делото ,че е извършено плащане.Безспорно
е,че в дружеството са съставени ведомости ,в които е начислено трудово
възнаграждение на ищеца в претендирания от него размер и ,че подпис ,че
възнаграждението е получено в тези ведомости няма. Получаването на трудово възнаграждение
от работника се доказва с подписа му върху ведомост, както и с разписка. В
случая няма подпис на ищеца по ведомост за получаване на трудово възнаграждение
за процесния период; липсват и писмени данни, които да се приравнят на разписка
в смисъла, вложен в този термин от законодателя.Без значение са доводите има ли
подписи във ведомостите за получавано възнаграждение за предходен период ,както
и има ли подписи от другия управител ,също сключил трудов договор за получаване
на възнаграждение ,начислено му по ведомостите.
Доводите на ответника ,както вече
няколко пъти беше посочено не се
изразяват в ясното твърдение,че ищеца е получил полагащото му се
възнаграждение,а в общите изложения,че в качеството му на управител той имал
достъп до сметките на дружеството и
могъл сам да извърши разплащането за себе си за периода ,предмет на иска
, както правел за други периоди.
Възражение за извършено плащане в
конкретния случай би могло да бъде оказано ,включително и чрез заключение на експерт,който да проследи
движението по сметките на дружеството ,но такива доказателства не са събрани.
Изводи ,относими към спора не
могат да се направят и от събраните гласни доказателства.На св.Д. не и известно
как и кога са си получавали възнаграждението Я. и ищеца.Св.А. пък депозира
показания ,че до преди да се разболее
ищецът плащал на останалите работници трудовото възнаграждение,но след като се
върнал от болнични през 2013 година отказал да извършва плащане и ги отпратил
към Я.,който започнал да извършва плащанията.
От така депозираните показания не
могат да се направят изводи,че дължимите суми са платени,дори и хипотетично да
се приеме,че се касае за възнаграждение по граждански – мандатен договор.
Или общия извод е,че освен ,че не
твърди ,ответникът и не доказва плащането на сумите ,като основание за
отхвърляне на предявения иск.
Без отношения към спора е
поведението на ответника , който продължителен период от време не бил предприел
действия за да реализира правото си на възнаграждение.
Следователно ,като е уважил иска
за заплащане на трудово възнаграждение в посочения размер ,установен и от
заключението на експерта , съдът е постановил едно правилно решение ,което
следва да бъде потвърдено в тази част.
Заявена е и претенция за
присъждане на неизплатено обезщетение
поради временна нетрудоспособност,дължимо от работодателя,въз основа на издадени и представени болнични листове .
Конкретни доводи по отношение на
този иск ,който намира основанието си в разпоредбите на чл.40ал.2 във връзка с
ал.5 на КСО не са направени във въззивната жалба.
В писмения отговор пред първата
инстанция се подържа,че поради заболяване ищеца е инвалидизиран и получава
пенсия.Това са само твърдения в исковата молба ,които по делото не са
доказани.Представени са решения на ТЕЛК от м.март 2014 и от м.март 2016
година,в който трайно намалената работоспособност на ищеца е определена на 56
%.Както беше вече посочено в досието на ищеца , представено от ответника се
съдържат данни за наличие на експертно решение от 2013 година , с което е
определена трайно намалена работоспособност 83%,както и данни,че пред НЕЛК е
образувано административно производство против това експертно решение на ТЕЛК
от 2013 година ,като по делото няма никакви данни за приключването му.
Нещо повече- едва след
предявяване на иска – на 5.05.2016 година дружеството ответник е направило
искане до РЗИ ,ТП на НОИ ,РЗОК за проверка на издадените болнични листове,като
изрично ответника сочи,че не е поискал отмяната им по установения за това ред.
Действително нормата на чл.40
ал.7 КСО предвижда,че паричните обезщетения за временна
неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е
отпусната пенсия за инвалидност за същото заболяване,но с изключение
на случаите, когато болничният лист е издаден при обективни данни за
обостряне на състоянието, както и с интервенции, свързани с лечение на хроничното
заболяване.
От друга страна ,според Наредбата
за медицинската експертиза ,действаща в момента /аналогична е била разпоредбата
и в течение на периода ,посочен в исковата молба/-за заболяване ,за което е
определена 50 и над %№ на сто трайна неработоспособност не се издава болничен
лист ,но се допускат и изключения – при обективни данни за обостряне на
заболяването ,както и при интервенции,свързани с лечение на хронично
заболяване./чл.12 т.6/.Такава преценка следва да се извърши от лице със
специални знания или съответно да се атакуват болничните листове по установения
ред.
В настоящия процес това не е
сторено-нещо повече – болничните листове са приети и видно от заключението на
експерта надлежно е начислено
обезщетение , в посочения от него размер.
Следователно – съдът приема ,че
предявения иск за присъждане на обезщетение ,поради временна нетрудоспособност
,дължимо от осигурителя е основателен и решението ,в частта , с което е уважен
- следва –а бъде потвърдено.
Не е установено по делото такова
възнаграждение да не се дължи.Издадени са болнични листове,представени са в
дружеството , дружеството е начислилило дължимото възнаграждение.Няма данни по
делото тези листове да са неправомерно издадени ,като се има предвид от
цитираните текстове,че забраната за издаване на болнични листове ,в случаите на
намалена работоспособност не е абсолютна.Както вече беше посочено – налице са само твърдения от
ответника,че на ищеца е определена пенсия поради инвалидност ,като по делото
няма никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.
По изложените съображения , съдът
намира ,че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора на
ответника принципно се дължат сторените
пред въззивната инстанция разноски . Искане е направено в писмения отговор ,но
не са представени доказателства , такива да са сторени.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. № 479 , постановено по гр.д.№ 1027 по описа
за 2016 година.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.