Решение по дело №135/2011 на Софийски градски съд

               Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                         гр. С., 26.07.2012 г.

 

                      В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и  единадесета година,   в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря  Т.В. като разгледа докладваното от  съдия гр.д. № 135/ 2011 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

Предявени са активно субективно съединени искове с право основание чл.226.

 

ИЩЦИТЕ, Н.А.И., ЕГН **********, и И.Д.К., ЕГН **********, живущи в гр. Ч., адрес за призоваване : гр. К., ул. "П. Х." № **, офис *, чрез адв. П.К. АК Ст. З., твърдят, че на 14.03.2010., около 10.00 часа, в гр. Ч. П.Х.Х. при управление на л.а. „П.***" с per. № ********* нарушил правилата за движение по пътищата и  по непредпазливост причинил смъртта на К.Ш.Д., на 4 години. По случая е било образувано НОХД № 589/ 2010 г. по описа на ОС- Стара З. срещу водача на л.а. Х. и същото е приключило с влязла в сила присъда, с което е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343 ал. 1, б "В', вр. чл. 342, ал I от НК. За л.а. "П.***" с per. № ********* имало сключен договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК "Л.и." АД, з.п. № 223099304383/ 15.03.2009г., със срок на валидност една година, считано от 16.03.2009г. до 15.03.2010г. Ищците твърдят, че са родители на загиналото дете. Въпреки че не са сключвали граждански брак,  живеят заедно на съпружески начала от 12 години и от съвместното си съжителство им  се родили две  деца - Ц. (на 10г.) и починалата при процесното ПТП - К. на 4г. Загубата на детето им К.- само на 4г.,- жизнено, здраво и лъчезарно, се отразило изключително тежко на здравословното и емоционалното им състояние; загубили са радостта в живота си; сочат, че търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Изтъкват, че детето К. трайно е било отглеждано от ищеца И.К. и между тях отношенията са били като между родител и дете, независимо че тези близки отношения не са били оформени по съответния ред. Молят да бъде осъден ответникът ЗК "Л.и."*** да им заплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К.Ш.Д. в размер на 150 000 лв. за всеки един от тях /общо 300 000лв./, законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане - 14.03.2010 -. до окончателно изплащане на същата, направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗК "Л.И. ***, оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва наличие на правен интерес на ищците от водене на настоящето исково производство предвид нормативно регламентираната процедура за извънсъдебно уреждане на отношенията, уредена в чл. 105 и сл. от Кодекса за застраховането. Сочи, че и двамата ищци са се възползвали от предоставената им от закона възможност. Оспорва правото на иск за ищеца И.Д.К. за претендиране на неимуществени вреди в резултат от загуба на близък  – низходящ, тъй като роден баща на пострадалата е друго лице. Сочи, че пред ответното дружество е заявена претенция за обезвреда на неимуществени вреди  и от лицето, което, съгласно предоставените официални документи, е роден баща на пострадалата. Счита, че исковата сума е прекомерно завишена с оглед принципа за справедливо обезщетяване, установен в чл. 52 от ЗЗД,  оспорва  началния момент за присъждане на лихва за забава, претендира  разноски.

Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституиран виновният водач - П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Ч., ул. „П." № **, който  не взема становище по иска.

Като трето лице – помагач на страната на ответника по делото е конституирано и "З.А.Д. А." АД, per. в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Ст. К." № *, представлявано от Р.Г. - изпълнителен директор, който оспорва качеството си на ТЛП, тъй като липсва правен интерес и основание за привличането на „З.А." АД в процеса. Не оспорва, че в „З.А." АД е имало сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на процесното МПС, но твърди, че същата е с период на валидност от 12.03.2009 г. до 11.04.2009 г., поради което е била невалидна з.п. към дата на настъпването на процесното ПТП /14.03.2010 г./. Оспорва изцяло  предявените искове - по основание и по размер, като счита същите за допустими, но напълно неоснователни. Оспорва и претенцията за лихва от дата на настъпване на събитието. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците - родители на К. Д., тъй като починалото 4- годишно момиченце /малолетно/ непосредствено преди ПТП е било оставено без надзор от страна на същите или на друг възрастен човек да се движи само, в непосредствена близост до улица и да пресича само натоварено кръстовище за движение, с което значително се увеличава опасността от възникване на злополука с детето.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

С влязла в сила присъда по НОХД №589/10г. на ОС С. З. се установява, че на 14.03.2010 г., около 10.00 часа, в гр. Ч., при управление на л.а. „П.***" с per. № *********, водачът П.Х.Х. нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП с пешеходец и по непредпазливост причинил смъртта на К.Ш.Д., на 4 години, с което осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал. 1,6 "в", вр. чл. 342, ал I от НК.

От препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници № АО-У-265/18.03.2010г се установява процесуалната легитимация на ищцата И.. Установява се, че баща на загиналото при  процесното ПТП  дете е  Ш.А.Д..

Видно от представената справка от Информационния център на Гаранционен фонд е налице валидно застрахователно правоотношение с ответника- з.п. № 223099304383/ 15.03.2009г със срок на валидност една година, считано от 16.03.2009г. до 15.03.2010, сключена за л.а. "П.***" с per. № *********. В о.з. представителят на ответника  признава наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Представена е и застрахователна полица по „ГО" № 1008А541348, както и досие на същата полица - извадка от информационна система ИНСИС при ТЛП-„ З.А.Д. А." АД”, доказваща, че в З.А.Д. А." АД дружество няма образува преписка по щета по тази полица.

Представено е зав.копие от бракоразводно решение №33/29.05.2007 г. по гр.дело №86/2007г по описа на РС, с което се прекратява брака между  ищцата Н. Д. и Ш.Д., както и споразумение към него, в което са уредени отношенията им.

Видно от решение № 8/25.01.2005 г. на Ч.ски районен съд и социален доклад от 02.08.2005 г. на АСП – Ч. ищецът И.Д. е във фактическа раздяла със съпругата си Р.К. от 1998 година и от тогава живее на семейни начала с  ищцата Н. Д., а през периода на съвместното им съжителство през 2006 г. се е родила дъщеря им К..

От разпита на свидетелката Р.Х.Т., работеща в Дирекция „Социално подпомагане" Ч., началник отдел „Закрила на детето" се установява, че ищците живеели на семейни начала от 1999г. От съвместното съжителство имали три деца. Пострадалото дете е тяхно, родено по време на съжителството им. И. е бил биологичен баща на К., Н. също е майка на К.. Ищците се грижели добре за децата си. Към момента живеят заедно. Децата знаят, че това са техните биологични родители. Н., освен тези три деца, имала и две други деца, които били отглеждани в И.титуция, деца в риск. И. също имал друго дете. Изтъква, че през 1999 г. станала една размяна - И. започнал да живее с ищцата Н., а Ш., който бил съпруг на Н., заживял със съпругата на И.. Твърди, че от съжителството на Н. и И. се родили децата Н. К., ищците имали сега още едно новородено дете - Сияна. Изтъква, че  децата на ищците, родени от съвместното им съжителство, няма информация да са били деца в риск, което означава, че ищците са се грижели добре за родените от тях общи деца. Сочи, че впоследствие  двете семейства разтрогнали браковете си с развод. Преди това нямали пари, за да предприемат съдебни процедури по разтрогване на браковете си. Признава, че информацията е има от родителите и децата, които са били в И.титуция, а и от представителите на И.титуциите, в които са били децата им от предишния брак. К. не е била в И.титуция.

Разпитана като свидетел Д.М.Ж. твърди, че познава Н. и И. от януари месец 2006 г, когато са дошли заедно с детето Ц., която е по-голямата им дъщеря, на квартира- през една къща от нея. Н. била бременна с детето К., която се родила в квартирата на 14 март. От тогава ищците живеят заедно, купили място и направили къща близо до свидетелката. К. и Ц. казвали „тати” на ищеца И.. Ищецът И. казвал - „детето ми" на децата си. Те били родители, като всички и се грижеха за децата си. След смъртта на К. разбрала, че тя се е водила на друг баща, тъй като Н. е била женена за друг и не се е развела. Този друг баща никога не  го е виждала,  познавала само И.. Изтъква, че ищците като родители са съкрушени след смъртта на К.. От притеснение И. два пъти влизал в болница, един път от бъбречни кризи, втори път от спукана язва.

От разтина на  свидетеля Н.Д.Д. -очевидец на процесното ПТП и пътник в автомобила, който е ударил К., познаващ детето, тъй като живеят на една улица и го виждал често, когато си играело пред къщата, се установява, че улицата, на която живеят, е асфалтирана, тиха и неоживена, имало поставени пътни знаци. На улицата винаги имало хора и съседски деца, които също играели там. Свидетелят заявява, че града, в който живеят е спокоен и е обичайно децата да си играят сами на улицата, така израствали всички деца. Свидетеляттвърди, че не е виждал К. сама на друго място в града. Като пътник в увреждащия автомобил, който е бил спрял на тротоара, свидетелят е видял детето да стои на тротоара зад друга кола. Твърди, че родители на загиналата К. са ищците по делото Н. и И.. Той ги познавал откакто се е родило детето, те винаги са живеели като семейство, никога не са се разделяли.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По отношение на иска с правно основание чл.266 от КЗ, предявен от ищцата Н.И. :

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4 от 1961 г. – раздел ІІІ, т.2 – низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между този водач и ответника - застраховател. Трябва да установи и изискваната от посоченото ППВС родствена връзка между ищецът и починалия.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда № 60 по НОХД №589/10г. на ОС С.З. се установява, че на 14.03.2010 г., около 10.00 часа, в гр. Ч., при управление на л.а. „П.***" с per. № *********, водачът П.Х.Х. нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП с пешеходец и по непредпазливост причинил смъртта на К.Ш.Д., на 4 години, с което осъществил състава на престъпление по чл. 343 ал. 1,6 "в", вр. чл. 342, ал I от НК,т.е.,  че е извършил противоправно и виновно деяние.

С неоспорените официални документи-препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че К.Ш.Д. е починала на 14.03.2010г. и ищцата Н.А.И. е нейна майка, а нейн баща е посочен Ш.А.Д..

Безспорно е установено и наличието на договор за застраховка “гражданска отговорност” между ответното затрахователно дружество и виновния водач. Ответникът е бил задължен да я предствани на основание чл.190 от ГПК, но в съдебно заседание процес.представител на ответника е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Претърпените от ищцата Н.  И. вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитаните свидетели. Следва да се има предвид, че застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” отговаря пред увредения по същия начин, по който отговаря и прекия причинител. Обемът на отговорността не може да бъде различен за деликвента и за застрахователя му.

Относно възражението на ТЛП - "З.А.Д. А." АД -за наличие на съпричиняване от страна на починалия при ПТП- в тази насока  не се събраха доказателства и същото е неоснователно.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. По делото се установи, че ищцата Н.И.  претърпяла  вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта наубото  в ПТП дете. Житейски неоспоримо е, че няма по-голяма  болка за  родител от загубата на детето му. По делото се установи, че претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна връзка от деянието на деликвента, продължават. При това положение обезщетение от 150 000 лв. на ищцата Н.И.  е справедливо по размер и искът следва да се уважи  изцяло.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователя. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2 т.4 от  Н №1 за размера на адв.възнаграждение приема, че адв.възнаграждение е в размер  3 450лв.

По отношение на иска с правно основание чл.266 от КЗ, предявен от ищеца И.Д.К. срещу ЗК "Л.И. " АД:

Същият е неоснователен.

Ищецът не попада в кръга на лицата, имащи право да предявяват иск за неимуществени вреди. В съдебната практика ясно е определен кръгът от лица, имащи право на претенция за неимуществени вреди. Постановления №4/61, №5/69 и №2/84 на ВС - задължителна практика съобразно ТР 1/2009 на ОСТКГК на ВКС -сочат, че право на обезщетение имат "...най-близките роднини, като низходящите, възходящите и съпругът".

Независимо от събраните гласни доказателства за съществувалите близки отношения между ищеца И.К. и пострадалата К.Ш.Д., основани на факта, че същият е полагал грижи за пострадалата и по-голямата й сестра като за родно дете, съдът не ги кредитира, тъй като по делото са представени официални документи, съгласно които роден баща на пострадалата е друго лице. Съществува специален ред за установяване на произход (особено исково производство-част ІІІ, глава 27 от ГПК) с оглед гарантиране интереса на детето и сигурността в правния оборот- в настоящото производство със събраните гласни доказателства не може да бъде установен произход на дете, както и да бъде оспорен такъв.

При това положение съдът приема, че не са налице предпоставките за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.226 от КЗ от ищеца И.Д.К..

С оглед изхода на делото ищецът И.Д.К. следва да заплати на ЗК "Л.И. " АД направените по делото разноски в размер на 3725лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса по сметка на СГС в размер на  6 000лв.

По изложените съображения съдът.

 

 

 

                               Р     Е     Ш     И     : 

 

 

ОСЪЖДА ЗК "Л.И. ***, да заплати на Н.А.И., ЕГН **********, живуща ***, адрес за призоваване : гр. К., ул. "П. Х." № **, офис *, чрез адв. П.К. АКСт. З., по иск с правно основание  чл.226 от КЗ  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  150 000 лв.  (сто и петдесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 14.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 3 450лв ( три хиляди четиристотин и петдесет лева).

ОТХВЪРЛЯ  иска, предявен от И.Д.К., ЕГН **********, живущ ***, адрес за призоваване : гр. К., ул. "П. Х." № **, офис *, чрез адв. П.К. АК Ст. З., срещу ЗК "Л.ИНС ***, с правно основание чл.226 от КЗ за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер  150 000лв.( сто и петдесет хиляди лева), заедно със законната лихва и разноските по делото.

ОСЪЖДА И.Д.К., ЕГН **********, живущ ***, адрес за призоваване : гр. К., ул. "П. Хилендар, да заплати на  ЗК "Л.И. ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПКнаправените по делото разноски в размер на 3725лв.(три хиляди седемстотин двадесет и пет лева).

ОСЪЖДА ОСЪЖДА ЗК "Л.И. ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 6 000лв.(шест хиляди лева).

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЗК "Л.И. *** – П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Ч., ул. „П." № 30, и З.А.Д. А." АД, per. в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Ст. К." № *, представлявано от Р.Г. - изпълнителен директор.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен  срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: