МОТИВИ към
Присъда № 72 от 21.12.2017 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.ч.х.д.
№ 1262 по описа за 2017
година.
Производството по НЧХД № 1262/2017 г. пред Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от К.С.Ч. *** против А.Д.М.
***, с която последната е привлечена към наказателна отговорност и с Разпореждане
на съдията – докладчик от 24.10.2017 г. - предадена на съд за това, че в периода
09.10.2017 г. – 16.10.2017 г. в град Хасково, при условията
на продължавано престъпление, казала публично - пред лицата
И.Ф.К. и Т.Й.М., в негово присъствие, унизителни за честта и достойнството на К.С.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес ***, офис 501, думи, а именно: „боклук“, „долен боклук“,
показала му среден пръст и го псувала с думите „Да ти еба майката!“.
С тъжбата е предявен от тъжителя против
подсъдимата граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗДД, за сумата в размер
общо на 6000лв, представляващи обезщетение за причинени от всяко от описаните в
тъжбата деяния, включени в състава на продължаваното престъпление неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.10.2017г. до окончателното
й изплащане.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково частният тъжител и граждански
ищец, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. Г.З., а
впоследствие – адв. С.П., заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатото
с нея обвинение, както и предявените против подсъдимата А.Д.М. граждански иск.
В хода на съдебните прения, адв. С. П. заявява, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че подсъдимата била извършила всяко от деянията,
описани в тъжбата, включени в състава на продължавано престъпление като
предлага анализ на достоверността на събраните по делото доказателства,
включително и от гледна точка правилата на житейската логика в аспекта
нормалното развитие и протичане на определени процеси - бременност и раждане и
изписване на нейни близки, на които подсъдимата се позовавала в опит да се
оневини и осуети реализирането на наказателна отговорност.
Защитникът на подсъдимата А.Д.М. *** пледира
при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение на подсъдимата
обвинението не било доказано. От разпита на свидетеля И.Ф.К., действително било
установено на датата на първото деяние участие в разправия и инцидент с
тъжителя, но по никакъв начин не били установени твърденията в тъжбата за
отправени обидни реплики. Счита, след
направен подробен анализ на доказатлствените източници пък, че не се
установило нейно участие в каквито и да е събития в град Хасково, още по –
малко в описаните на втората инкриминирана дата. Поради тези съображения моли
съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимата за невинна по повдигнатото
й обвинение, а предявения от частния тъжител граждански иск срещу нея –
отхвърлен като недоказан, поради липсата на деликт.
Подсъдимата А.Д.М. *** заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновна по него. В хода на съдебното следствие
дава подробни обяснения
по случая, а в своя защита се придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото й право на последна
дума изразява позицията си, че не била виновна и моли да бъде
оправдана.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.Д.М. е на **г., родена е на ***г***, същата е ***********, регистрирана
е на адрес *************.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 4825, издадена от Районен съд – Пловдив на 20.11.2017 г.
подсъдимата А.Д.М. *** не е осъждана и не са вписани данни да е освобождавана
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За същата
са събрани положителни характеристични данни от изисканата от органите на РУ на
МВР – Хасково справка в тази насока. Подсъдимата не е криминално проявена и
няма криминалистически регистрации, не е известна на органите на полицията с
прояви, нарушаващи обществения ред. Ползва се с добро име в квартала, в който
живее.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че частният тъжител К.С.Ч. *** и подсъдимата А.Д.М. *** имали
дългогодишна интимна връзка, която обаче през месец януари 2017 г. приключила по
инициатива на последната. Оттогава личните отношения между подсъдимата и
частния тъжител били силно влошени и обтегнати и в резултат, между тях често
възниквали конфликтни ситуаци и често пъти имало размяна на реплики между тях,
в това число и обидни, както и опити за физическо съприкосновение, като в някои
от тези случаи били подавани и сигнали до органите на МВР. В този период и към
настоящия момент, подсъдимата работи като управител на Студио „********”, стопанисвано
от „Сървисис” ЕООД гр. Хасково.
На инкриминираната дата – 09.10.2017 г., подсъдимата
А.Д.М., както обикновено тръгвала сутринта на работа, като до блока, в който
било жилището й на адрес гр. Хасково, ************* я причакал тъжителят и
между двамата възникнала разправия. Разговорът между двамата на висок тон бил
възприет от свид. И.Ф.К., който пиел кафе до сергията за продажба на цветя на
бул. „********“ и си говорел с негов приятел на име Й., като познавал и частния
тъжител – К.Ч.. Свидетелят обаче не успял да долови какво се говорят и за какво
се разправят неговия познат К.Ч. и подсъдимата А.М., но видял как в един момент
подсъдимата извадила спрей и напръскала в лицето К.Ч. и си тръгнала, а тъжителят
в крайна сметка си купил вестик от павилиона наблизо. По късно двамата със
свид. И.К. се срещнали и чатният тъжител го попитал дали ще свидетелства за
процесния случай.
На 12.10.2017 г. в град Пловдив се
родило внуче на подсъдмата А.Д.М., за който факт видно от Удостоверение за
раждане ******** бил съставен Акт за раждане № 0849 от 16.10.2017 г., в град
Пловдив, район Централен с майка на детето Г.А.М. – Я.Г.М. и баща – А.С.М.. По
този повод, след приключване на работа, на 14.10.2017 г., подсъдимата А.Д.М. ***
с автобуса, за да почисти жилището, в което живеели родителите на детето, за да
може след изписване на бебето да се приберат без да мислят за това. На
следващия ден – 15.10.2017 г., в град Пловдив пристигнали за предстоящото
изписване и свид. С. С. М. – дъщеря на подсъдимата, заедно с нейния приятел – Ю.К.Я.,
като на инкриминираната дата – 16.10.2017 г. всички били през целия ден в град
Пловдив за изписване след раждането на детето Г.А.М. ***. Прибрали се в дома на
подсъдимата, където отбелязали и личния празник на свид. Ю.Я., който имал
рожден ден на същата дата. Работата в студиото, в което работела подсъдимата
този ден – 16.10.2017 г. била поета след постигната лична уговорка от свид. В.П.Д.,
която и друг път била замествала и имала опит в боравенето с уредите в студиото
и с процедурите, които се предлагали в него.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните в съдебна фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити
на подсъдимата, както и на свидетелите, допуснати до разпит в това им качество.
На първо място, следва
да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимата по делото
съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед
останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Такива по делото
са дадени от подсъдимата и същите се кредитират с доверие относно изнесените
факти, отнасящи се до характера на личните отношения между страните по делото.
Така също и относно разигралите се събития на първата измежду визираните в
тъжбата дати, на които се сочи, че се били разиграли инкриминираните събития –
09.10.2017 г. А именно, че двамата с тъжителя сутринта са имали контакт, в това
число и вербален, както и че била използвала срещу него спрей, с който го била
напръскала. Факт, който сама признава в началото на своите обяснения.
Обясненията й по този пункт се подкпрепят и от гласните доказателства,
ангажирани от частното обвинение – свид. И.Ф.К., който има възприятия за факта
на използване на спрей от подсъдимата, както и че двамата с тъжителя са
разговаряли на висок тон, но не и относно отправяни обидни реплики. Неговите
показания съдът намира за обективно и безпристрастно дадени по делото, поради
което ги възприема като достоверни. На следващо място, съдът дава вяра на
изложеното от подсъдимата и относно събитията на втората от посочените в
тъжбата дати – 16.10.2017 г. и конкретно за мястото, на което е била, периодът
и начина на придвижване, поводът за това и лицата, с които е била в град
Пловдив. Обясненията й се подкпрепят от останалите гласни доказателства
показанията на свидетелите С. С. М., В.П.Д. и Ю.К.Я., като изложените от всички
тях е вътрешно безпротиворечиво и еднопосочно с останалия доказателствен
материал и по – специално писмени доказателства – удостоверение за раждане,
който документ отразява несъмнен факт, косвено потвърждаващ основния, свързан с
действителното местонахождение на подсъдимата. Обясненията й и показанията на
изброените свидетели са логически обосновани и дадени при наличие на ясен
спомен за хронологията на фактите, която подсъдимата и свидетелстващите
свързват с определени важни събития в техния живот, съпътстващи изследваните по
делото. От друга страна, достатъчно конкретни макар и житейски недотам
разбираеми са показанията на свид. Т.Й.М., които съдържат факти в обратен
смисъл на отразените по- горе. А именно за присъствие и определени действия на
подсъдимата на дата 16.10.2017 г. в град Хасково. Тук е мястото да се отбележи,
че за всички от изброените свидетели съществува индиция за възможна тяхна
заинтерисованост от изхода на делото, предвид роднински или близки приятелски
отношения със страна по делото, но след като са им разяснени правата и
задълженията от състава на съда и отговорността по чл. 290, ал. 1 НК са обещали
да говорят истината. А тя е такава, каквато бе описана по – горе и е установена
въз основа на приети от съда достоверни гласни доказателствени източници,
каквито показанията на свид. М. не са, най – малко поради факта, че дори и да
се приеме, че описаните действия е възможно да са осъществени от подсъдимата,
то това със сигурност е станало не на процесната, а на друга дата.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, единственият
законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая е този, че подсъдимата А.Д.М.
не е доказано на посочената в частната тъжба дата да е осъществила деяние, което да бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал, 1 от Наказателния кодекс, за което същата е привлечена към наказателна отговорност, още по – малко
такива, които да осъществяват белезите на продължавано престъпление по чл. 26,
ал. 1 НК, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде
осъществен съставът на престъплението обида в основния състав по чл. 146, ал. 1 от НК, респ. за да бъде
довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от
дееца такива действия или да бъдат изречени такива думи, които да могат да се
окачествят като унизителни и това поведение да е довело до засягане на честта и
достойнството на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита с разпоредбата,
по която подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност. В случая
съставомерният резултат се изразява именно в това, което е последно от
описаното и въз основа на което деянието се квалифицира като такова, попадащо в
категорията резултатни престъпления. В случая гласните доказателствени
средства, анализирани откъм съдържание поотделно и в съвкупност действително сочат
на извод за възникнало на първата от посочените в тъжбата дати стълкновение
между частния тъжител и подсъдимата А.Д., започнало с разправия между двамата и
размяна на реплики. Детайлният анализ на гласните доказателствени източници и
конкретно на показанията на разпитания пред районния съд свидетел – И.Ф.К.,
единствен за това деяние, макар и очевидец, изискват да се приеме, че от страна
на подсъдимата не са изречени каквито и да било обидни изрази по адрес на
тъжителя и граждански ищец. Още по – малко описаните в тъжбата, за които А.Д. е
предадена на съд. Фактът на признание от нейна страна за употреба на спрей и
използването с насочване и пръскане в лицето на тъжителя е ирелеватен дори и
при несъмнения факт на осъществяването му, предвид обстоятелството, че се
потвърждава и от останалите доказателства, тъй като за това действие не е
повдигнато съответно наказателно обвинение с тъжбата. Затова не се и налага
изследване на неговото обективно проявление, противоправност, авторство и
последици, а тезата на К.С.Ч. в тъжбата за обидни думи и изрази е останала изцяло
недоказана, а актът на частното обвинение – необоснован в тази част.
На следващо място, изграденото алиби
на подсъдимата за втората от посочените в тъжбата дати – 16.10.2017 г., не само
не бе опровергано от частното обвинение, комуто е разпределено в тежест да
обоснове всички твърдения за факти, включени в предмета на изследване, но тъкмо
напротив. Бе изцяло потвърдено от доказателствени източници, приети от съда за
изцяло достоверни и отричащи обвинителната теза по категоричен начин относно
основния момент на изследване, а именно относно авторството, доколкото
подсъдимата физически не е присъствала в град Хасково през времето на отправяне
на описаните обиди и поради това не би могла да бъде извършител на това
престъпление. Решаващо в случая е това, че съпоставката на изложеното от
подсъдимата и тези свидетели- В.П.Д., С. С. М. и Ю.К.Я. сочи на пълно
разминаване във всички случай по въпроса за времето на осъществяване на
изнесените от тях факти с датата, посочена в частната тъжба, на която се
твърди, че е извършено инкриминираното деяние, а в тежест на чстния тъжител и
граждански ищец бе да установи обратното. Нещо, което в случая не е изпълнено,
поради което и повдигнатото с тъжбата обвинение против подсъдимата за
престъпление по чл. 146, ал. 1 НК остава изцяло недоказано – основание за нейното
оправдаване на основание чл. 304 НПК, без да съществува необходимост от
изследване на проявление в действителност на някой измежду квалифициращите
признаци, по - специално по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК,
както и на белезите на продължавано престъпление, тъй като лисват осъществени
деяния, които евентуално да бъдат включени в неговия състав.
Относно предявените при условията на обективно
съединяване граждански искове, приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство и намиращи своето правно основание
в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която са квалифицирани от съда – следва да се отбележи
следното:
Несъмнено,
вследствие на извода, до който се достигна от съда при разрешаване на
въпросите, свързани с наказателната отговорност и липсата на възможност да се
възприеме извършването на действия, осъществяващи признака „деяние” по смисъла
на чл. 45 ЗЗД и то съвпадащо с описаното в тъжбата за всяка от визираните в нея
дати, е безпредметно изследването по – нататък въпросите за неговата обществена
опасност и противоправност, включително и дали съставлява престъпление, както и
дали пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които принципно следва да бъдат
обезщетени. Поради това гражданскоправните претенции за всяко от деянията се
явяват недоказани и оттам неоснователни. Извод, мотивиран от липсата на
материалноправните предпоставки, визирани във фактическия състав на
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на
подсъдимата, която в случая не би могла да отговаря по предявените граждански
искове – основание за отхвърлянето им изцяло от съда.
По отношение на разноските:
С
оглед обстоятелството че подсъдимата А.Д.М. *** бе призната за невинна в извършване на престъплението, за което
е привлечена към наказателна отговорност, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, разноските
по делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител. Искане в тази
насока бе надлежно формулирано от упълномощения от подсъдимата защитник, поради
което частният тъжител и граждански ищец К.С.Ч. *** бе осъден да заплати на подсъдимата
А.Д.М. *** сумата в размер на 500 лева, представляваща направени от нея разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения по делото защитник,
а по сметка на Районен съд – Хасково - сумата
в размер на 20.00 лева направени по делото разноски, както и сумата в размер на
по 5.00 лева ДТ при всяко издаване на изпълнителен лист по делото.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.