Р Е Ш Е Н И Е № 511
гр. Стара Загора, 14.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на първи
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 572 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „АР-ГЕ“ ООД – гр.Стара
Загора в несъстоятелност, ЕИК *********, подадена чрез адв. И.П. – синдик на
дружеството, против Решение №226/07.07.2020г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на „АР-ГЕ“ ООД – гр.Стара
Загора в несъстоятелност,
срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г.
на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по
изпълнително дело №240080004983/2008г. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив и
на потвърденото с него Разпореждане с изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г.
на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, по
съображения, че всички вземания на държавата, предмет на изпълнителното дело,
са погасени поради изтичане на абсолютната 10 годишната давност. Сочи се, че
видно от характера на задълженията и датата на тяхното възникване, установените
в чл.171 от ДОПК срокове са изтекли. Твърди се, че задълженията не са нито
разсрочени, нито отсрочени, поради което не е налице прекъсване на давността.
Оспорва извода на публичния изпълнител, че давността е спряна на основание
чл.685а. от ТЗ, докато трае производството по несъстоятелност. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на Решение № 226/ 07.07.2020г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото в
писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона решаващият орган е приел, че публичните вземания, предмет
на изпълнително дело №240080004983/2008г., образувано срещу длъжника „АР-ГЕ“
ООД в несъстоятелност не са погасени по давност. Изтъква, че в случая е
приложима нормата на чл.685а. от Търговския закон, която е специална спрямо
разпоредбите в ДОПК, регламентиращи давността, за което излага подробни
съображения. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
За събиране на установените и
изискуеми публични задължения на „АР-ГЕ“ ООД Стара Загора е било образувано
изпълнително дело №4983/2008г., като на дружеството – длъжник е било изпратено и
връчено Съобщение за доброволно изпълнение – изх.№4983/2008/000002/ 07.001.2009г.,
(л.82-84), с
което дружеството е уведомено за изпълнителното дело, за вида и размера на
дължимите публични задължения, поканено е да ги изпълни в 7-дневен срок от
съобщаването, указани са правата на лицето, както и последиците от липсата на
доброволно изпълнение. Общият размер на публичните задължения, посочени в
съобщението възлиза на 113 270,70 лева, от
които главница в размер на 90 658,89 лева и
лихва в размер на 22 611,80 лева.
С Разпореждане за присъединяване изх.
№ 4983/2008/000014/ 16.04.2009г. (л.80)
към образуваното изпълнително дело е присъединено и публично вземане на Окръжен
съд Стара Загора за държавна такса в размер на 267,06
лева, установено с изпълнителен лист (л.112),
издаден по търг. дело № 402/2008г. по описа на същия съд. Това разпореждане е
било връчено на длъжника на 18.04.2009г., видно от приложената по делото
обратна разписка.
С друго Разпореждане за присъединяване
изх. № 4983/2008/000110/19.09.2014г. (л.76)
към образуваното ИД са присъединени и задължения, подробно описани по вид,
размер и изпълнителен титул. По този начин, общият размер на задълженията по
изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените вземания към датата на издаване на
разпореждането за присъединяване е бил 169 431,73 лева, от които 91 350,62
лева – главница и 78 081,11 лева – лихва. Това разпореждане
за присъединяване е било връчено надлежно на синдика на дружеството на
23.09.2014г. (л.79).
С Решение №14 от 09.10.2008г.,
постановено по търг. дело №402/2008г. по описа на Окръжен съд Стара Загора и
обявено в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/ под № 20081015135755, „АР-ГЕ“ ООД Стара Загора е обявено в
несъстоятелност. В тази връзка, от Национална агенция за приходите пред съда по
несъстоятелността – Окръжен съд Стара Загора в производството по
несъстоятелност, публичните вземания са били предявени и същите са били
включени в списъка на приети вземания от 23.04.2010г. (л.17).
Този списък е бил одобрен от съда по несъстоятелността с Определение №
4/14.06.2010г., постановено по т.д. № 402/2008г. на Окръжен съд Стара Загора,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 23.06.2009г.
От „АР-ГЕ“ ООД – в несъстоятелност,
чрез синдика му адв.И.П. е било подало искане с вх. № С200024-000-0239787/02.06.2020г.
(вх. №
9169/29.05.2020г.), с което претендира изтекла погасителна
давност на задълженията по изпълнителното дело.
По това искане, с процесното
Разпореждане изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г., издадено от Е.В.на
длъжност главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, на основание чл.226, ал.1 от ДОПК е отказано погасяване по давност на
всички публични вземания по ИД № 24080004983/2008г., образувано срещу длъжника
„АР-ГЕ“ ООД – в несъстоятелност в общ размер на 182 961,92 лева, в т.ч.
главница – 60 343,02 лева и лихви в размер на 122 618,90 лева, тъй
като на основание чл.685а. от ТЗ давността спира да тече докато трае
производството по несъстоятелност. Изтъкнато е, че вземанията, чието погасяване
по давност е отказано, подробно описани в разпореждането в таблица със 162
позиции (л.18-24), са били предявени и приети в това производство.
С подадена от „АР-ГЕ“ ООД – в
несъстоятелност жалба вх. № 11067/25.06.2020г. до Директора на ТД на НАП Пловдив,
Разпореждане с изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г. на публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е оспорено по административен ред.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 226/ 07.07.2020г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, на
основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата, подадена
от адв.И.П. ***, в качеството й на синдик на ,АР-ГЕ“ ООД - в несъстоятелност, срещу
Разпореждане с изх.№ С200024-137-0005231/11.06.2020г., издадено от публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително дело № 240080004983/2008г.
Въз основа на представените по преписката, в образуваното производство по реда
на чл.266 от ДОПК, доказателства решаващият орган е приел, че по цитираното изпълнително
дело по безспорен начин е установено, че в тежест на длъжника са налице
установени и изискуеми публични вземания, които предвид на факта, че „АР-ГЕ“
ООД е обявено в несъстоятелност, са били предявени от НАП и включени в списъка на
приетите вземания. Посочено е, че в производството по несъстоятелност
публичните вземания се подчиняват на специалния режим, уреден в Търговския
закон, а не на общите норми в ДОПК. Изтъкнато е, че в случая намира приложение
разпоредбата на чл.685а. от ТЗ, според която с предявяването на вземане в
производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато
трае това производство. В тази връзка е обоснован извод, че доколкото претендираните
за погасяване публични вземания са приети в производството по несъстоятелност,
за тях давността е спряла и следователно не е изтекла, като в този случай не намира
приложение правилото на чл.171, ал.2 от ДОПК, уреждащ абсолютната давност за тези
вземания. Изложени са мотиви, че волята на законодателя е да даде превес на
производството по несъстоятелността пред това по реда на ДОПК, защото обратното
тълкуване на закона би довело до неравнопоставеност на правните субекти и
по-конкретно на Държавата като кредитор с публични вземания спрямо останалите
кредитори, които не са ограничени във времето за да удовлетворят претенциите си.
По изложените съображения, че вземанията не са погасени по давност, е направен
извод, че правилно и законосъобразно с оспореното Разпореждане с изх. №С200024-137-0005231/11.06.2020г.
на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на
основание чл.226, ал.1 ДОПК, е отказано прекратяването поради изтекла давност на
производството по събиране на вземанията по изпълнително дело № 24080004983/2008г.,
образувано срещу „АР-ГЕ“ ООД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено
следното от правна страна:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 226/07.07.2020г. на
Директора на Териториална дирекция на НАП Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на адв.И.П. ***, в качеството й на синдик на „АР-ГЕ“ ООД - в
несъстоятелност, срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г.
на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е издадено
от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на
чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, в предвидената от закона форма,
като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството по реда на чл.266 от ДОПК и при
постановяването на обжалваното решение.
По отношение на фактите между страните не се
спори.
Всъщност, спорът по делото е правен и
се свежда до това, дали по отношение на публичните вземания, предмет на
изпълнителното дело и приети в производство по несъстоятелност, са приложими разпоредбите,
уреждащи давностните срокове по ДОПК или тези в Търговския закон.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК
принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на
предвидения в съответния закон акт – изпълнително основание, за установяване на
вземането, а съгласно чл.163, ал.1 и ал.2 от ДОПК, публичните вземания се
събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а
частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Компетентен
орган по събиране на публичните вземания по смисъла на ал.3 от чл.163 от ДОПК
са публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в
закон е предвидено друго. Предявяването и събирането на публични вземания по
друг ред и от друг орган има своето нормативно основание в разпоредбата на
чл.164 от ДОПК, с която са разписани особени случаи при несъстоятелност, а
именно: публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство
или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на
длъжника. Именно такъв е и настоящия случай.
В тази връзка, следва да се посочи, че
с предявяване на публичните вземания, публичния изпълнител е лишен от
възможността да осъществява правомощията си по принудителното им събиране.
Изключение в тази насока е единствено нормата на чл.193, ал.1 от ДОПК, която
дава възможност на публичния изпълнител да реализира
имущество, върху което са били наложени обезпечителни мерки. Това правомощие,
обаче е ограничено във времето – до 6 месеца от откриване на производството по
несъстоятелност След изтичането на този срок, съгласно чл.193, ал.4 от ДОПК ако
това имущество на длъжника не бъде реализирано, то се предава от публичния
изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелността.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че редът за събирането на процесните вземания не е този в ДОПК, а този уреден в
Търговския закон, който е специален, като в тази връзка, приложими за
давността, ще са именно разпоредбите съдържащи се в него.
Погасителната давност е вид юридически
факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време
/срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на
кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно
или преобразуващо право. Давностният срок като период от време се определя с
начален и краен момент. Давностният срок спира да тече и се прекъсва при
настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. В конкретния случай
тези обстоятелства, са уредени в Търговския закон, а не в ДОПК. Чл.685а. от ТЗ
регламентира, че давността се прекъсва с предявяването на вземането и спира да
тече, докато трае производството по несъстоятелност. Тази норма е специална,
спрямо общите правила за давността на публичните вземания, уредена в ДОПК (чл.171
и сл.), тъй като както се посочи публичния
изпълнител не разполага с правомощия да извършва действия по принудително
събиране на вземането, прието в производството по несъстоятелност, които да
обосноват спиране или прекъсване на давността.
Разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК,
въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява
санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните
изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните
вземания. В този смисъл, с оглед изложеното по-горе, не може да се обоснове
извод, че в конкретния случай е налице подобно бездействие. Да се приеме
противното, би означавало поради продължителния характер на производство по
несъстоятелност или поради бездействието на органите по несъстоятелността,
какъвто е и синдика, да бъде санкциониран публичния взискател.
За пълнота следва да се посочи, че
погасителната давност, според съда, следва да се преценява към момента на
одобряване изготвените от синдика списъци на приетите предявени вземания, с
оглед императивния характер на разпоредбата на чл.685а от ТЗ, а не в един
по-късен момент.
Ето защо, правилно в оспореното
решение е прието, че би се нарушил и принципа на равнопоставеност, доколкото
всички кредитори с приети в производството по несъстоятелността вземания ще се
ползват без ограничение във времето от разпоредбата на чл.685а. от ТЗ, за да
удовлетворят претенциите си, независимо от изтеклата давност, докато Държавата
/приходната администрация/, ако се приеме тълкуването, че чл.171, ал. 2 от ДОПК
е специална спрямо чл.685а от ТЗ, би трябвало да губи тази възможност за
удовлетворяване след изтичане на 10-годишен срок, който от своя страна често, предвид
времетраенето на производството по несъстоятелност, се явява крайно
недостатъчен. Категорично в нормите на Част IV от
Търговския закон не се предвижда подобна неравнопоставеност, а точно обратното,
защитата от погасяване по давност на предявените и приети вземания е предоставена
на всички кредитори.
С оглед на гореизложеното обосновано,
в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане с изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г.
на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, е отказано
прекратяването поради изтекла давност събирането на вземанията по изп. дело № 24080004983/2008г.,
образувано срещу „АР-ГЕ“ ООД – в несъстоятелност. Съответно правилно и
законосъобразно с оспореното решение жалбата на „АР-ГЕ“ ООД – в
несъстоятелност, срещу цитираното разпореждане, е оставена без уважение.
Предвид горните съображения съдът
приема, че жалбата на „АР-ГЕ“ ООД – в несъстоятелност срещу Решение № 226/07.07.2020г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в
тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „АР-ГЕ“ ООД – гр.Стара Загора - в несъстоятелност, ЕИК
*********, подадена чрез адв.И.П. – синдик на дружеството, против Решение №226/07.07.2020г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на
„АР-ГЕ“ ООД – гр.Стара Загора - в несъстоятелност срещу Разпореждане с изх. № С200024-137-0005231/11.06.2020г.
на главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изпълнително
дело №240080004983/2008г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „АР-ГЕ“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „П. Р. Славейков“ №1,
вх. Б, ет. 6, ап. 102, да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив сумата
от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: