В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК. В исковата си молба ищецът твърди, че е предоставило на ответника строителни услуги, за които е издадена Фактура №*/*г. на обща стойност 12 313.20 лв., която до 06.07.2010г. не платена. Със Заявление по чл. 410 ГПК, поискали издаване на Заповед за изпълнение на дължимата сума, ведно със законната лихва за забава в размер на 1 056.14 лв., считано от 15.09.2009г. – датата, следваща датата на издаване на фактурата до 05.07.2001г., както и съдебни разноски в размер на 1217.13 лв., включващи заплатените от тях държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.07.2010г. – датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. Твърдят, че издадената Заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 205/2010г. по описа на ЗРС била оспорена от длъжника. На 08.09.2010г., видно от приложеното Извлечение от сметката на ищеца, ответникът е превел сумата от 12 313.20 лв., с което на практика е признал съществуването на главното задължение. Не са заплатени вземанията по акцесорните задължения за лихви за забава и направените от тях съдебни разноски за събиране на вземането. Твърди, че съгласно чл. 76, пр. ІІ ЗЗД, „…Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се на-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата”. В настоящия случай приема, че ответникът е погасил най-напред съдебните разноски в размер на 1217.12 лв., включващи заплатените от заявителя държавна такса и адвокатско възнаграждение; лихви за забава в размер на 1056.14 лв., считано от 15.09.2009г. – датата, следваща датата на издаване на фактурата до 05.07.2010г. и частично плащане по главницата в размер на 10 039.93 лв., т.е. към 08.09.2010г. остава неплатено задължение в размер на 2 273.27 лв. Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че има изискуеми непогасени задължения към тях в размер на 2 273.27 лв., представляващи непогасено задължение по главница, произтичащо от издадена Фактура № */*г. за предоставени строителни услуги; законна лихва върху 12 313.20 лв., считано от 06.07.2010г. до 07.09.2010г. – датата предхождаща датата на плащане, равняваща се на 22.71 лв.; законната лихва върху 2 273.27 лв., непогасено задължение по Фактура № *, считано от 06.07.2001г. – датата на подаване на заявлението до окончателното му погасяне и съдебните разноски по настоящото производство. В съдебно заседание, моли да се постанови неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не взема становище по иска и не е представил отговор в законноустановения срок. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.гр.д. № 205/2010 г., въз основа на Заявление с вх. № 1408/08.07.2010г. срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 632/12.07.2010г. за сумата 14 586.48 лв., от които 12 313.20 лв. – дължима сума по Фактура № */*г. ; мораторна лихва за периода от 15.09.2009г. до 05.07.2010г. в размер на 1056.14 лв. и разноски по ч.гр.д. 205/2010г. в размер на 1217.37 лв., включващи ДТ и адвокатско възнаграждение. Върху главницата от 12 313.20лв. е присъдена и законната лихва, считано от 06.07.2010г. В законно установения срок, длъжникът по това дело(ответникът) е депозирал Възражение вх. № 1542/23.07.2010 г. В законноустановения едномесечен срок, ищецът е предявил настоящият установителен иск с Искова молба, вх. № 1871/15.09.2010г. Безспорно е, че задължението на ответника произтича от Фактура № */*г. за сумата 12 313.20 лв. – стойността на извършени строително-монтажни работи от ищеца. Представено е писмено доказателство, относно изложените твърдения в исковата молба, че сумата 12 313.20 лв. е преведена по банков път от ответника на ищеца. Представено е изчисление на законната лихва, което не се оспорва от ответната страна. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422 ГПК, предвид направено Възражение по реда на чл. 414 ГПК от страна на длъжника по ч.гр.д. 205/2010г. на ЗРС, предвид издадената Заповед за изпълнение. Направено е искане от ищеца, за постановяване на неприсъствено решение, за което са налице съответните процесуални и материално-правни предпоставки. Предявената искова молба е изпратена на ответника с указания за отговор и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които следва да се извършат в процеса и настъпващата преклузия за някои от тях. Налице е изискването на чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, като следва да се има в предвид, че посочените указания са част от съдържанието на призовката, изпратена на ответника – чл. 57, т. 5 ГПК. Връчването е осъществено редовно на 21.09.2010г., като по делото няма постъпил отговор по иска. Ответната страна не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Същевременно, ищцовата страна, прави нарочно искане, за осъществяване на процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези обстоятелства е осъществен фактическият състав от процесуална гледна точка за постановяване на такъв съдебен акт. Налице са и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Предявената претенция е вероятно основателна, с оглед на изложените от ищеца обстоятелства, които се подкрепят от доказателствата по делото. Действително, след като е подал възражението си по заповедното производство, на 23.07.2010г., ответникът е изплатил на ищеца сумата 12 313.20 лв. Съгласно чл. 76, пр. ІІ ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, първо се погасяват разноските, след това лихвите и последно – главницата. Общото задължение по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 632/12.07.2010г., е в размер на 14 586.47 лв. След приспадане на разноските и лихвите, и част от главницата, сумата, която ответника дължи е в размер на 2 273.27 лв., както и изтекли лихви за периода от 06.07.2010г. до 07.09.2010г. в размер на 222.71 лв. Ще следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата в размер на 2 273.27 лв., считано от 06.07.2010г. до окончателно изплащане на същата. На ищеца, ще следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., дължими в настоящото производство. Тъй като не е представена квитанция за внесена ДТ по настоящото дело, такава, ще следва да бъде присъдена в размер на 99.83 лв., която да се заплати от ответника в полза на ЗРС. В останалата част, заповедта за парично вземане, ще следва да се обезсили. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на „Е.", ЕИК *, гр. С., ул. К.Ш. № *, представлявано от управителя Н.Я.Х., чрез пълномощника адв. М. М., гр. С., бул. Б. № *, САК гр. С. срещу „Р. Е. П”ООД, ЕИК *, гр. З., ул. С. С. № *, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № */12.07.2010г., по ч.гр.д. № 205/2010г., на ЗРС, съществува в размер на 2273.27 лв., ведно със законната лихва от 06.07.2010г.,представляваща остатък от главница по Фактура № */*г., като в останалата част обезсилва издадената Заповед за изпълнение. ОСЪЖДА „Р. Е. П”ООД, ЕИК *, гр. З., ул. С. С. № *, да заплати на „Е.", ЕИК *, гр. С., ул. К.Ш. № *, представлявано от управителя Н.Я.Х., чрез пълномощника адв. М. М., гр. С., бул. Б. № *, САК гр. С., сумата 222.71 лв., представляваща изтекли лихви върху главницата 12 313.20 лв., за периода от 06.07.2010г. до. 07.09.2010г. и разноски в настоящото производство в размер на 200.00 лв. ОСЪЖДА „Р. Е. П”ООД, ЕИК *, гр. З., ул. С. С. № *, да заплати в полза на ЗРС, разноски в размер на 99.83 лв., представляваща ДТ. ДА СЕ ИЗДАДЕ Изпълнителен лист по ч.гр.д. 205/2010г., съобразно установеното вземане. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я: И.К. |