№ 379
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120205285 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на К. М., ЕГН ********** чрез адв. С. К.
от АК *** против наказателно постановление № 23-0431-000340/01.12.2023г., издадено от
Началник Сектор в ОД МВР Бургас, 01 РУ ОД МВР Бургас, с което за нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 лева и за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лева.
С жалбата жалбоподателят моли за отмяна на НП като заявява, че не е извършил
нарушение и не е управлявал МПС без обезопасителен колан, а относно нарушението по чл.
157, ал. 6 ЗДвП сочи, че нормата е отменена. Оспорва нарушението, липсвало и точно
описание на нарушението, неговото място, с което било нарушено правото на защита на
санкционираното лице. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, депозирано е писмено становище от
адв. К. като се поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
За Административно-наказващия орган, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
(НП е връчено на 12.12.2024г. и жалба е подадена в първия работен ден с пощенско клеймо
от 27.12.2024г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Св. Д. М. изпълнявал служебни задължения заедно със св. С. Н. на 01.08.2023г. около
11,05 часа в гр. Бургас, *** срещу бензиностанция „***“ в посока ул. „***“, когато било
възприето от тях управление на лек автомобил марка „*** с рег. № *** като по време на
движение водачът не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Водачът
бил спрян за проверка и бил съставен АУАН на К. С. М. за това, че управлява лек автомобил
марка *** с рег. № *** като по време на движение водачът не използвал обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, с което била нарушена разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
1
ЗДвП. Носил и АУАН за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок един месец от съставянето му, с
което било прието в АУАН, че е нарушена разпоредбата на чл. 157, ал. 6 ЗДвП. АУАН бил
връчен на нарушителя, който вписал, че няма възражения.
На 01.12.2023г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган е възприел изложените в АУАН факти и квалификация на нарушението и
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева и на
основание чл. 185 глоба в размер на 20 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът се доверява на показанията на свидетелите.
Напълно разбираемо е свидетелите да не помнят подробности от конкретния случай,
предвид множеството проверки, които извършват ежедневно. Разпитани в съдебно заседание
обаче показанията им са еднопосочни, че водачът е бил без обезопасителен колан, с който
МПС е било оборудвано. Съдът не възприема позицията, че колан бил поставен, но бил
издърпван от водача, тъй като подобно твърдение се опроверга от св. М.. Липсва причина
съдът да не се довери на двамата свидетели като показанията им съвпадат, при съставяне на
АУАН жалбоподателят не е имал възражения, затова и съдът възприе изложената по-горе
фактическа обстановка. Не се установи по делото жалбоподателят да има конкретна
причина, поради която да не е бил с поставен обезопасителен колан, с който МПС е било
оборудвано като изтъкваните съображения, че МПС било ново и коланът бил неудобен са
ирелевантни.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН от
оправомощено лице съобразно представените по делото заповеди. Спазени са разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН като са неоснователни възраженията относно неяснота на
описанието на нарушението. Наказващият орган точно ясно и конкретно е описал
нарушението с посочване на дата, място на извършване и обстоятелствата, при които е
извършено. Мястото много конкретно е описано с посока на движение и обекти, които са
били разположени в близост като по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Веднага след това и ал. 2 изброява случаите, в които е допустимо да не се използва
обезопасителен колан: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства,
адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато
превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите-при управление на
автомобила с учебна цел.
Жалбоподателят не твърди за наличие на изключенията в случая от правилото да се
управлява превозното средство без поставен предпазен колан, нарушението е установено от
обективна и субективна страна, поради което и правилно е ангажирана наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Санкцията е във фиксиран размер, правилно е определена от наказващият орган и НП в тази
част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 157, ал. 6 ЗДвП обаче наказателно постановление следва
да се отмени, тъй като към датата на нарушението действително чл. 157, ал. 6 (отм.) ЗДвП е
2
предвиждал, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се
отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
С ДВ бр. 67/2023 г. от 04.08.2023 г. обаче е изменен ЗДвП, като е отменена нормата
на чл. 157 ал. 6 от ЗДП, съгласно която при съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.
190 ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му. Предвид изменението на закона в посочената част (в случая отмяна на
материално-правната норма) следва да се приеме, че описаното в акта и в постановлението
деяние не осъществява състав на административно нарушение, с оглед на което и предвид
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, сочеща приложимост на последвалия по-благоприятен
закон, НП следва да бъде отменено в тази му част.
На основание в чл. 63д от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед
изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Наказващият орган не претендира
разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат съобразно
отменената част от НП. Представят се доказателства за платено възнаграждение за адвокат в
размер на 400 лева в брой л. 46, поради което съобразно отменената част от НП следва да се
присъдят разноски в полза на жалбоподателя в размер на 114 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0431-000340/01.12.2023г., издадено
от Началник Сектор в ОД МВР Бургас, 01 РУ ОД МВР Бургас, в частта, с която на К. С. М.,
ЕГН ********** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.
1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0431-000340/01.12.2023г., издадено от
Началник Сектор в ОД МВР Бургас, 01 РУ ОД МВР Бургас, в частта, с която на К. С. М.,
ЕГН ********** за нарушение на чл. 157, ал. 6 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на К. С. М., ЕГН **********
сума в размер на 114 (сто и четиринадесет) лева, представляваща сторени в производството
разноски за възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3