№ 135
гр. Русе, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20224501000222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ "ТЕТОВО"" (наричана
нататък за по-кратко „ЗКПУ Тетово“), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Тетово, общ. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 5, чрез адв. Т.
В. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 70,
против Решение № 693/23.05.2022 г. по гр.д. № 2868/2021 г. на РС – Русе, с
което са отменени всички решения на Общото събрание на „ЗКПУ Тетово“,
проведено на 16.05.2021 г.
Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Безспорно било по делото,
че управителният съвет взел решение за провеждане на годишно отчетно
изборно събрание на кооперацията, като е била одобрена покана, публикувана
на 28.04.2021 г. (в срока по чл. 18, ал. 2 от Устава) във в. „Утро“.
Кооперацията нямала сайт, което било признато и от ищеца, поради което
съобщение на сайт на кооперацията не било публикувано. Следователно
1
събранието било насрочено редовно за 16.05.2021 г., свикано и оповестено по
предвидения за това ред в Устава и чл. 16 ЗК. Уставът на „ЗКПУ Тетово“
действително предвиждал възможност общото събрание да бъде заместено от
събрание на пълномощниците в хипотезите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, но общото
събрание от 16.05.2021 г. не било проведено като такова, а е било проведено
по списъците, които са били изготвени и по които е правена проверка за
присъствие и присъствалите гласували, като са полагани подписи и всичко
това било съобразно чл. 15, ал. 3 от Устава. Според тази разпоредба общото
събрание се състояло от 350 делегати, избрани по низходящ ред на
притежавания дялов капитал на член-кооператорите. Ищецът не релевирал
оплакване, че този текст от Устава е неприложим, а в общото събрание е
следвало да участват друг брой член-кооператори, както и че списъкът с
делегати трябвало да бъде утвърден от управителния съвет. Независимо от
това съдът обсъдил възражение за противоречие на текста на устава със ЗК и
именно на това основание постановил цялото си решение, което било
недопустимо, защото излязъл извън рамките на чл. 6, ал. 2 ГПК, нарушавайки
диспозитивното начало. В деня на събранието действително имало списъци,
но те били със спомагателен характер и били използвани за извършване на
проверка на член-кооператорите, които се явили на 16.05.2021 г. и заявили
желание да участват и гласуват на събранието. Нямало спор, че списъците
били изготвени именно по описания в чл. 15, ал. 3 от Устава начин, като това
било видно от представеното по делото извлечение от книгата на член-
кооператорите. Член-кооператорите н „ЗКПУ Тетово“ към 16.05.2021 г.
наброявали общо 372 души, а списъците с делегатите включвал 350 души.
Същественият момент бил не какви помощни списъци са ползвани, а дали
всички член-кооператори били поканени и имало ли такива, които са били
лишени от правото си да участват и гласуват на общото събрание.
Независимо от това поканата е била отправена до всички член-кооператори,
като не е имало пречка и такива, които не били включени като „делегати“, да
се явят в обявения ден и час и да поискат да участват в общото събрание.
Липсвали доказателства такъв член-кооператор да е дошъл на събранието и
да не е бил допуснат да участва и гласува, а на против, св. Е. П., изготвила
„поканите“ на дошлите на събранието след проверка по списъците, ясно
заявила, че при нея не е имало случай да не допусне член-кооператор, който
го е нямало в списъка, да присъства на събранието. Такова твърдение нямало
2
изложено и в исковата молба. Ищецът обаче твърдял обратното – че на
събранието били допуснати да гласуват лица, които ги нямало в списъка на
делегатите на годишното отчетно събрание на „ЗКПУ Тетово“, като същите
били дописани в деня на провеждане на събранието като новоприети член-
кооператори. Действително лицата П. Р. и З. И. били дописани в деня на
събранието, но това станало, защото били прието за член-кооператори и
независимо, че не били включени в списъка на делегатите, същите са
присъствали, което било доказателство относно това, че ничие право да
участва и гласова не било ограничено. Те били приети с решение на
Управителния съвет по протокол № 48/05.02.2021 г., т. 5, като съгласно чл. 8,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗК членството възниквало от датата на решението на УС.
Решението на УС подлежало на утвърждаване от общото събрание и се
разглеждало на следващото заседание като първа точка от дневния ред.
Кандидатът за член нямало право да гласува. Именно така било утвърдено
членството на Р. и И., след което те били допуснати да участват и гласували
на ОС на 16.05.2021 г., като в този смисъл били и показанията на св. Д. Д.,
разпитан по искане на ищеца. Липсвали доказателства редовно свиканото
общо събрание да е проведено в нарушение на изискванията на ЗК или Устава
от гледна точка на осигуряване на правата на всички член-кооператори да
вземат участие при желание. Събранието не било проведено като такова на
пълномощници и нито един член-кооператор не бил представляван от
пълномощник без изрично да е изразил писмено воля за това. Отделно от това
разсъжданията на съда за необходимост от провеждане на избор за
определяне на пълномощници, освен че не касаело процесния случай, били
базирани и на разпоредбите на отменения ЗК – чл. 17, действал до 1999 г. и не
кореспондирали с актуалните разпоредби на чл. 15 ЗК. Съдът не обсъдил
другите оплаквания на ищеца, констатирайки че всичко това установено било
достатъчно за отмяната на решенията на ОС. Твърденията на самия ищец
също били неоснователни. Неоснователно било твърдението, че на
събранието присъствали и гласували пълномощници без представени
пълномощни и такива, които не били член-кооператори, като това се
опровергавало от представените списъци, където били положени подписите
на присъстващите, както и било отразено кой се представлявал от
пълномощник. Невярно било твърдението, че материалите за събранието не
били на разположение на член-кооператорите, тъй като веднага след
3
изготвянето им били на разположение в канцеларията на ЗКПУ още преди да
бъде взето решение за провеждане на ОС. Ищецът сам признал, че бил
председател на контролния съвет и имал право да защитава само свои
нарушени права като член-кооператор. Той като председател на КС изготвил
представения отчет като от показанията на всички разпитани свидетели се
установявало, че му била дадена думата като председател на КС и изложил
отчета, одобрен впоследствие с гласуването от ОС. Ищецът присъствал на
всички заседания на УС преди провеждането на ОС и подробно се запознал с
материалите, изготвени във връзка с насроченото ОС. Отсъствието на Т. от
заседанието на УС от 26.04.2021 г. не го лишило от възможността да се
запознае с материалите конкретно за това насрочено общо събрание. До
електронната поща на ищеца от електронната поща на Кооперацията било
изпратено съобщение, съдържащо материалите за общото събрание и покана
за него. Ищецът в съдебно заседание заявил, че получил тези документи, но
следвало да прави проверка между тях и фактическата обстановка,
следователно не липсата на материали за общото събрание, а желанието на
ищеца да извърши ревизия или инвентаризация му дали повод да депозира
заявление от 14.05.2021 г. с цел да саботира работата на ОС и не можело да
представлява доказателство за твърденията на ищеца. Всички свидетели
потвърдили, че материалите били на разположение в канцеларията на
кооперацията и на никого не било отказано да се запознае с тях лично в
приемното време на председателя или работното време на канцеларията.
Никой от член-кооператорите обаче не изявил желание да се запознае с
материалите. Св. Ц. заявила, че на никого не било отказано да се запознае с
материалите за събранието, но не било известно някой да ги е искал. Св. Б.
разбрал за събранието в последния момент и говорил с лице, което не било
член на УС, не установил контакт с председателя или с някой от членовете на
УС, за да търси достъп до документи. Св. Д. срещнал на улицата председателя
В. и поискал материали, като последният му разяснил, че имал кабинет с
изписано на вратата приемно време. Очевидно нямало как да се искат
документи на улицата и нямало как председателят да разполага с такива на
момента у себе си. Свидетелят разговарял с Г. Т., знаейки, че последният бил
председател на КС, но не искал материали за запознаване, а неговите
познания следвало да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като
той и съпругата му били бивши служители на кооперацията и по повод
4
работата им като МОЛ била подадена жалба и образувана преписка. Ищецът
нямал право да защитава чужди права, а той самият участвал в изготвянето на
материалите и бил запознат с тях много преди да подаде нарочно заявление
за това. Ищецът отсъствал поради лечение преди събранието, но материалите
му били пзратени а и лично участвал в работата на последния преди
събранието УС, проведено на 14.05.2021 г. по протокол № 54, където били на
разположение за обсъждане и били одобрени всички отчети, подлежащи на
приемане от ОС. Не отговаряло на истината, че писмените материали по
точките от днвения ред изразявали само личното мнение на председателя,
като по делото бил приет отчетът на УС, който носел подписите на всички
негови членове. Останалите документи носели подписите на съответните им
съставители и нямало как да минат за „мнение на председателя“. Исковата
молба не съдържала оплаквания за нарушения при провеждане на гласуването
и определяне на резултатите за избрани членове на УС и КС, затова и
произнасянето на съда било извън посочените от ищеца предели на търсената
от него защита, поради което и недопустимо. Гласуването било извършено
чрез бюлетини, съставени в деня на събранието на база направените в
момента предложения. Нямало спор, че били включени всички отговорили на
изискванията кандидати. Не е имало спор по отношение отчетените гласове и
по отношение избраните членове на УС и КС. Едва след приключване на
събранието, след намеса на външни за комисията лица, св. Б. решил да не
подписва протокола по отношение на избраните лица. Решението на
окмисията не било оспорено и в протокола от ОС били вписани избраните
кандидати. Моли за отмяната на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Г. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес *****, чрез адв.
З. С. З. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 100,
в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Били доказани
две категорично установени нарушения. Общото събрание било обявено и
свикано като редовно – на всички член-кооператори, а било проведено като
събрание само на пълномощниците, без решение на управителния съвет.
Според св. Д. Д. бил представен списък с делегатите на общото събрание на
входа на кооперацията, които можели да присъстват. Св. Е. П. заявила, че
направили списък на член-кооператорите във възходящ ред и само на първите
5
350 раздавали покани при пристигането им, които служели за гласуване в
залата. Едва на 14.05.2021 г. в 17,00 ч, ден преди датата на общото събрание, с
Протокол № 54/14.05.2021 г. на УС бил приет списък на делегатите за
годишното отчетно-изборно събрание. Така УС си направил корекции на вече
съставен и публично обявен списък на делегатите, като установява едва
тогава, че делегатът И. С. е починал преди година и установява, че Н. А., №
215 в списъка, не била член на кооперация съгласно решение на този УС по
протокол № 47/04.12.2020 г. Списъкът на делегатите не е имал спомагателен
характер, а само член-кооператорите, включени в него, имали право да
гласуват на проведеното общо събрание. Всички други член-кооператори
били незаконосъобразно лишени от правото да участват и гласуват на ОС.
Делегатите нямали мандат да представляват лишените от право да участват в
общото събрание член-кооператори. Размерът на дяловата вноска не можел да
бъде критерий, по който да се лишават от права едни член-кооператори и да
се дават права на други. Пълномощниците не следвало да се определят от
списък, изготвен от *****. Първоинстанционният съд не излязъл от рамките
на чл. 6, ал. 2 ГПК, като това било посочено и от самия ищец с твърденията в
исковата молба, че в Устава нямало изрична правна норма, която да урежда
начина и органа, избиращ делегатите по низходящ ред. Не било вярно
твърдението, че съдът обосновал решението си с разпоредбите на чл. 17 от
отменения ЗК, действал до 1999 г., като в решението му били възпроизведени
разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 и чл. 19 от действащия ЗК. Във връзка с
другите оплаквания за незаконосъобразност на решенията на ОС заявява, че
на годишното отчетно изборно събрание на 16.05.2021 г. са присъствали,
правили предложения и гласували лица, които не били член-кооператори.
Това били В. А. и Н. С.а. Съгласно чл. 19 ЗК уставът на кооперацията можел
да предвиди един член-кооператор да представлява до трима други членове в
общото събрание въз основа на писмено пълномощно. В. А. бил син на член-
кооператора Р. Ц., а Н. С.а била съпруга на член-кооператора Б. С., но и
двамата пълномощници не били член-кооператори на „ЗКПУ Тетово“, което
правело тяхното участие и гласуване на проведеното общо събрание
незаконосъобразно. Отделно от това Б. С. участвал в общото събрание в
нарушение на чл. 22, ал. 2 от Устава, тъй като нямало как да участва лично,
когато е упълномощил друго лице. Той не само бил в залата, но и гласувал
лично за точките с явно гласуване. За това свидетелствал св. Д. Д., а
6
останалите свидетели дали уклончиви отговори на въпроса за присъствието
на Б. С.. Н. А. гласувала на общото събрание, въпреки че не била член-
кооператор, защото е изключена с решение по протокол № 47/04.12.2020 г. на
УС. Всички свидетели били категорични, че тя присъствала и гласувала на
събранието. Св. Е. П., отговаряща за пропускателния режим, заявила, че Н. А.
е присъствала, като първата не е знаела за това, че последната била
изключена. Св. Ю. Й. обяснил защо Н. А. била допусната да участва, като
заявил, че същата „вдигнала панаир“, поради което я пуснали, което
означавало, че пропускателният режим не бил добър и всеки можел с
упорство и нахалство, независимо че не бил член-кооператор, да влезе и
участва в ОС. В протокол № 1/16.05.2021 г. на ОС било записано, че в състава
на избраната Мандатна комисия влизал св. И. Т., който обаче заявил, че
противно на записаното в протокола мандатната комисия не била писала
никакви документи, за да удостоверят колко човека се били явили на общото
събрание. Процесуалният представител на жалбоподателя заявил, че липсвало
протокол от заседанието на Мандатната комисия, поради което невъзможно
било да се обясни разминаването на броя на присъствалите член-кооператори
по списък и още двама вписани. Мандатната комисия изпълнявали ролята на
„преброители“. Липсата на съставен протокол от комисията поставяла под
съмнение резултатите от явното гласуване и приемането на съответните
точки от дневния ред. Протокол № 1/16.05.2021 г. бил с невярна дата на
полагане на подписите и не бил подписан от всички членове – св. М. Б. не го
подписал, което правило целия протокол недействително. Св. С. Ц. заявила,
че протоколът бил съставен на другия ден, поради липса на време да бъде
съставен в деня на събранието. Св. Б. заявил, че отказал да подпише
протокола, защото било месец и половина след събранието – едва м. юли го
потърсили от кооперацията за това. Другата причина била, че го карали да
подпише нещо „със задна дата“. Свидетелите на ответника св. Е. П., св. С. Ц.,
св. Ю. Й., св. И. Т. следвало да се кредитират с ниска степен на доверие,
поради тяхната заинтересованост на основание чл. 172 ГПК по изчерпателно
изложените в отговора причини. Ищецът многократно посещавал адреса на
кооперацията. Въпреки посоченото в поканата, че там ще бъдат на
разположение материалите за събранието, такива материали нямало. Поради
това с писмо от 14.05.2021 г., 1 ден преди провеждането на общото събрание,
изискал писмено тези материали и отново не ги получил. Материалите в
7
окончателния си вид следвало да бъдат изготвени няколко дена преди
публикуването на обявата, за да можел Контролният съвет да се запознае с
тях и да даде своето заключение в отчета си в писмена форма. Това щяло да
даде възможност на всички делегати на общото събрание да си проведат
съответните консултации със специалисти и да си формират мнение относно
правилното им гласуване по всички точки от дневния ред. Поради липса на
писмени материали ищецът като председател на КС не можал да го свика на
заседание, на което да бъде изработено изискваното от закона заключение.
Признава, че на 07.05.2021 г. на имейл адреса му били изпратени от ***** на
кооперацията 8 бр. справки в табличен вид, но те нямали нищо общо с
изискуемите писмени материали по дневния ред на общото събрание.
Невярно било твърдението на ответника, че тези справки били
инкорпорирани в отчета на УС, защото нямало как 10 страници с таблици да
бъдат идентични с 38 страници писмени материали. В тези 38 страници освен
това имало изводи и заключения, лесно разбираеми за хора неспециалисти по
икономика и управление. Други член-кооператори също искали от
председателя и ***** в канцеларията на адреса на управление писмените
материали, но не ги били получили, поради което това им попречило да се
подготвят по разискванията и гласуванията на точките от дневния ред на
общото събрание. Ако това изискване било изпълнено, то общото събрание
можело да вземе решения, различно от приетите, тъй като делегатите щели да
бъдат информирани и подготвени за обсъжданията. Св. М. Б. заявил, че
главният счетоводител му казал, че материалите ги имало на сайта на
Агенцията по вписванията, но след като проверил се оказало, че ги нямало
всички материали а до някои от документите нямало свободен достъп. Св. Д.
Д. заявил, че нямал възможност да се запознае с материалите, а като направил
опит да се запознае чрез председателя и *****, му било отказано. Само св. И.
Т. заявил, че бил запознат с материалите, но той заявил, че главният
счетоводител им раздал само таблиците от заседанието на УС. Самият
председател неправилно считал таблиците за писмените материали за
събранието. Според процесуалния представител на ответника тази
информация била достъпна в Търговския регистър и не представлявала
търговска тайна. На 28.04.2021 г. писмени материали въобще нямало, а някои
от тях били създадени едва на 14.05.2021 г. – ден преди провеждане на ОС.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира разноски.
8
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя, което било прекомерно голямо дори и без ДДС – в размер на
1 500 лв. Адв. В. консултирала ответната страна при подготовката и
провеждането на общото събрание, присъствала на общото събрание и също
имала вина за допуснатите нередовности.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Между страните не е спорно, че въззиваемият ищец Г. Т. притежава
качеството на член-кооператор, поради което същият е легитимиран да
оспори решенията на общото събрание, какъвто е предметът и на настоящото
дело. Исковата молба е депозирана в рамките на двуседмичния срок съгласно
чл. 58, ал. 3 ЗК, който е започнал да тече от момента на вземането на
решението, защото не е спорно, че ищецът Т. е присъствал по време на
процесното общо събрание на „ЗКПУ Тетово“. В този смисъл са правилни
изводите на районния съд за допустимостта на иска.
За да го отхвърли обаче, съдът е приел, че общото събрание е проведено
в нарушение на закона и на решението на управителния съвет (УС) за
провеждането му, тъй като УС е взел решение за провеждане на „годишно
отчетно изборно събрание на кооперацията“, а действително е проведено
събрание на пълномощниците, като чрез съставения от ***** на
Кооперацията списък, в който са включени само първите 350 членове
съобразно размера на дяловия си капитал в низходящ ред, което всъщност
съответства на чл. 16, ал. 3 от Устава на „ЗКПУ Тетово“. Първата инстанция е
приела, че това положение било в нарушение на чл. 19 ЗК, според който
всеки член-кооператор има право на един глас, независимо от размера на
дяловата си вноска. Съдът е приел, че е проведено събрание на
пълномощниците, без да е било вземано решение за такова, а за общо
събрание, включващо всички член-кооператори, както и че пълномощниците
9
не били определени в съответствие със закона и нямали мандат да
представляват лишените от глас член-кооператори, поради което всички
оспорени решения се явяват незаконосъобразни.
Настоящият въззивен състав не споделя тези изводи на районния съд.
Общото събрание е свикано в съответствие с чл. 18 от Устава, според
който общото събрание се свиква чрез покана, която се разпространява
посредством съобщение, публикувано в ежедневник и на сайта на
кооперацията. Не се установи да е налице отклонение от процедурата по
свикването на общото събрание, доколкото ищецът твърди, че на всички 350
член-кооператори, включени в списъка за участие в събранието, са били
връчени покани. Нито в Устава на Кооперацията, нито в ЗК е предвидена
такава възможност свикването на общото събрание да става чрез лични
покани, каквато например се твърди да е връчена на ищеца, следователно
обстоятелството дали ищецът или други член-кооператори са получили лични
покани е ирелевантно за настоящия правен спор. Св. Е. П. действително
заявява, че са изпращани покани на първите 350 съобразно големината на
дяловите си вноски член-кооператори, но от друга страна заявява още и че не
е ограничавала другите член-кооператори да участват в събранието.
Единственият ред, който е предвиден в Устава за свикване на общото
събрание, действително е чрез покана, но същата следва не да се връчи лично
на всеки един от член-кооператорите, а да се разпространи със съобщение в
ежедневник и на сайта на кооперацията, когато бъде създаден такъв. Това
отлагателно условие за свикване на общото събрание чрез сайта на
кооперацията обаче не се е сбъднало, доколкото не се установи за
кооперацията да е създаден такъв сайт, следователно редовното свикване на
общото събрание следва да се извърши само чрез съобщение, разпространено
в ежедневник. Видно от доказателствата по делото – Протокол № 53 от
26.04.2021 г. на УС на „ЗКПУ Тетово“ и копие от в. „Утро“ с публикуваната
покана, налице са условията по чл. 16, ал. 1 ЗК и чл. 18, ал. 1 от Устава.
Събранието е свикано от УС на кооперацията, вписан е дневният ред
(въпросите, които ще се обсъждат), посочени са денят и часът – 16.05.2021 г.
от 8,00 ч, мястото – салона на Читалище „Пробуда“ в с. Тетово, ул. „Цар
Освободител № 9. Както в решението на УС на кооперацията, така и в
поканата е отразено, че се провежда годишно отчетно изборно събрание, като
е посочено, че материалите във връзка със събранието ще бъдат на
10
разположение на член-кооператорите в канцеларията на кооперацията. От
това следва изводът, че УС е взел решение за свикване на общо събрание, в
което да участват всички член-кооператори, а няма да бъде проведено
събрание на пълномощниците по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗК или чл. 16, ал. 1
от Устава, доколкото от самата покана е видно, че е адресирана до всички
член-кооператори и не е посочено, че ще участват само пълномощници по
смисъла на горецитираните разпоредби или делегати във смисъла, който са
вложили ищецът и районния съд. На следващо място липсват и доказателства
да са били налице излъчени пълномощници, които да попълнят състава на
събранието на пълномощниците, което да замести общото събрание като
основен орган на управление на кооперацията.
От начина на провеждане на общото събрание, отразен в Протокол №
1/16.05.2021 г., не може също да се направи извод, че е било проведено
събрание на „пълномощниците“ така, както е приел районният съд, защото
тази дума липсва в съдържанието на документа. Действително е използван
изразът „делегати“, но следва да се направи задълбочен анализ във връзка с
начина, по който е употребена тази дума и дали тя е равнозначна на
„пълномощници“ по смисъла на Устава и ЗК. Както беше разяснено по-горе
общото събрание на кооперацията може да се замести от събрание на
пълномощниците, когато членският състав на кооперацията надхвърля 200
членове. Видно от представеното копие на книгата на член-кооператорите,
броят член-кооператори в „ЗКПУ Тетово“ е 372 членове. От текста на чл. 15,
ал. 3 ЗК следва изводът, че пълномощниците следва да бъдат избрани от
член-кооператорите и действат като техни представители в изразяване на
волята на събранието на пълномощниците като заместващ върховния орган на
управление на кооперацията – общото събрание. В настоящия случай
безспорно такива пълномощници не са били избрани. Фактът, че четирима от
член-кооператорите са били представлявани от други лица, включително и от
такива, които не са член-кооператори (примерно Валентин Върбанов Асенов,
представляващ майка си Р. Ц., не е член-кооператор) на процесното общо
събрание по силата на писмено пълномощно не води до по-различен извод,
доколкото събранието на пълномощниците по смисъла на Закона и Устава е
различна правна фигура, възникваща при други юридически факти и
различаваща се от упълномощаването като правна сделка и даваща
възможност друго лице да изрази волята на упълномощителя при гласуване в
11
общото събрание. Последното е предвидено изрично като право на член-
кооператора в чл. 9, ал. 2, т. 2 ЗК, а не според чл. 19 ЗК, както неоснователно
твърди въззиваемата страна. Колкото до т.н. „делегати“ това понятие се
използва в чл. 16, ал. 3 от Устава на кооперацията, където е посочено, че
общото събрание се състои от 350 делегати, които се избират по низходящ
ред на притежавания дялов капитал на член-кооператорите. В този смисъл е
бил и списъкът, съставен от *****. Това обаче не представлява
представителство по пълномощие или чрез избиране по смисъла на чл. 15, ал.
3 ЗК и не може да се приеме, че тези „делегати“ изразяват волята на лица,
които са ги избирали, защото избор не е налице, нито да се приеме, че те
заместват по някакъв начин волята на невключените в този списък лица и ги
лишават от правото им на глас. От друга страна в Устава е посочено, че
общото събрание се състои от всички нейни членове, а в чл. 16, ал. 4 от
Устава е посочено, че в работата на общото събрание не се допуска участие
на трети лица, освен в предвидените изключения. Погледнато от друга страна
т.н. „делегати“ не са трети лица, а са член-кооператори, които упражняват
своите членски права при гласуване в общото събрание. Освен това в
отправената покана за свикване на общото събрание не е посочено, че само
делегатите по изготвения от ***** Х. Х. списък могат да присъстват, тя е била
отправена спрямо всички член-кооператори. Макар и присъственият списък
да е включвал 350 член-кооператори, същите не са пълномощници, доколкото
не представляват други член-кооператори в гласуването на общото събрание,
а упражняват свои членски права. На следващо място, въпреки че е имало
изготвен списък от само 350 член-кооператори, който е бил съобразно
посоченото в Устава, че е съставен въз основа на низходящ ред, то е нямало
пречка други член-кооператори, които не са били в списъка, да участват при
вземането на решенията на общото събрание. Такъв е случаят с новоприетите
член-кооператори П. С. Р. и З. В. И., които са били дописани в списъка след
утвърждаването на решението на УС за тяхното приемане от общото
събрание, поради което и законосъобразно са взели участие в гласуването
след това, включително и за органи на управление на кооперацията. От това
следва изводът, че т.н. списък на делегатите е ориентировъчен, като в него са
включени член-кооператори, а не пълномощници. Участието на други член-
кооператори не е било възпрепятствано, за което и свидетелства св. Е. П..
Няма доказателства да са присъствали трети лица, без право на глас,
12
които са гласували. В този смисъл показания дава св. Д. И. Д., който смята, че
В. А. не е член-кооператор, но от друга страна това лице е упълномощено от
майка си Р. Ц. да гласува, следователно участието му е било легитимно и не
представлява нарушение на общото събрание. На следващо място същият
свидетел заявява как имало едно семейство, което гласувало, без единият да е
член-кооператор – Н. А. С.а. Същата обаче е упълномощена да представлява
член-кооператора Б. Р. С., като не е доказано от ищцовата страна, че тя също е
гласувала от свое собствено име, без да е член-кооператор. Показанията на св.
Д. Д., че и двамата са гласували, са неубедителни, доколкото първоначално
посочва, че са били член-кооператори и двамата, но впоследствие заявява, че
не могат и двамата да бъдат такива. На следващо място съобразно отразеното
в присъствения списък и гласувалите член-кооператори е видно, че са
присъствали и гласували 59 член-кооператори. Ако действително гласът на
лице, което не е член-кооператор, е бил отчетен, то броят нямаше да съвпадне
– в присъствения списък щяха да са отразени присъстващи 59 лица, а
участващи във вземането на решения – 60. Данни за присъствали лица без
право на глас изнася св. С. Ц., според която Н. А. нямало право да гласува,
защото била отстранена като член-кооператор. Действително същата е задала
въпрос на общото събрание, отразено в Протокол № 1/16.05.2021 г. дали е все
още член-кооператор, но предвид представените писмени доказателства,
включително и извлечение от книгата на член-кооператорите и присъствения
списък на събранието, става ясно, че същата продължава да бъде член-
кооператор и правилно нейният глас е бил отчетен. Не е представено решение
на общото събрание, с което тя да е била изключена от кооперацията. Св. Ю.
Й. изразява известни колебания в членския статус на Н. А., но съдът не цени
неговите показания тъй като са противоречиви, защото веднъж посочва, че
прекратяването на членството става с решение на УС, а после – с решение на
общото събрание. Св. И. Т. от своя страна казва, че е нямало решение на
общото събрание за изключване на Н. А., каквото безспорно е и изискването
на чл. 13, ал. 1 ЗК, като не са наведени доводи или представени доказателства
същата да е била отстранена по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗК.
На ищеца са били предоставени материалите за запознаване. Това се
потвърждава от писмените доказателства, според които материалите са
изпратени на посочения имейл адрес, както и от направените в отговора на
въззивната жалба признания, че са получени по електронна поща. Макар и от
13
свидетелските показания на св. Д. Д. и св. М. Б. да се изнасят данни, че
ищецът не е могъл да се запознае с материалите и да състави отчета, то не
става ясно дали на ищеца са му трябвали същите материали, които са били
предоставени на всички член-кооператори за общото събрание, или е ставало
въпрос за други такива, още повече че ищецът като председател на
Контролния съвет на кооперацията е могъл да изнесе своя отчет, което е и
отразено в протокола от общото събрание, че е извършено и че отчетът е
приет съгласно точка пета от дневния ред, имало е и дебати между член-
кооператорите във връзка с това обстоятелство. Св. Ю. Й. потвърждава, че
ищецът е направил своя отчет пред общото събрание на процесната дата. От
друга страна ищецът не е бил ограничаван във възможността си да ползва
всички материали, свързани с дейността на кооперацията, доколкото св. Е. П.
е заявила, че го е виждала да идва в помещенията, ползвани от кооперацията.
Не е доказано по делото какви други материали е следвало да бъдат
предоставени на ищеца за запознаване, за да се приеме, че същият не е могъл
да се запознае с всички възможни материали за събранието. Изложеното от
някои свидетели и в частност св. М. Б., че не е имал възможност да се
запознае с материалите, е ирелевантно, доколкото в настоящия случай
ищецът защитава свои членски права и не може да предявява права в защита
на чужд интерес, доколкото при нарушаване на такива права е налице
възможност съобразно чл. 58, ал. 2, изр. 2 ЗК към иска да се присъединят и
други член-кооператори, което не е сторено. Дори и да се приеме, че съдът е
длъжен да изследва въпроса дали обективно и други член-кооператори са
могли да се запознаят с материалите, то ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване, че те са били лишени от тази възможност,
доколкото са налице и свидетелски показания в обратния смисъл, че достъпът
до материалите за общото събрание не е бил ограничаван (св. И. Т.).
Единствено въззивният съд констатира като нарушение на правилата за
избор на членове на органите на кооперацията може да се посочи само
избирането на М. А. за член на УС, която е избрана с 29 гласа, т.е. с по-малко
от изискуемото мнозинство от 50% + 1 глас, но такива доводи не са
навеждани в исковата молба, а съгласно Определение № 208/14.03.2016 г. по
т.д. № 1268/2015 г., II т.о. на ВКС, и т. 6 на Тълкувателно решение №
1/06.12.2002 г. по т.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС обстоятелствата, на които
се основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично посочени и
14
конкретизирани. Такова посочване в исковата молба не се съдържа, поради
което, с оглед и диспозитивното начало на гражданския процес, настоящият
въззивен състав не може да потвърди решението на първата инстанция във
връзка с незаконосъобразно взетото решение само по отношение избора за
член на УС М. А.. Със същите мотиви въззивният съд намира, че не следва да
се произнася по другите оплаквания, релевирани в отговора на въззивната
жалба, доколкото те не са били направени с исковата молба. Така извън
предмета на спора остават твърденията за учредяване на „мандатна комисия“,
доколкото това не е процесуално уредено нито от ЗК, нито от Устава, а е
направено само и единствено за целта за преброяване на гласовете при
избиране на органите на управление на кооперацията, което като краен
резултат всъщност се отразява в протокола от събранието. Затова е без
значение дали протоколът, изготвен от мандатната комисия, е действителен и
дали е подписан от всички членове, защото не той е правопораждащият
юридически факт по отношение членския състав на органите за управление, а
такъв се явява само решението на общото събрание на кооперацията, което
може да бъде оспорено. Този документ не се явява и част от процедурата по
вземане на самото решение, доколкото е необходимо само да бъде отразен
броят гласове за конкретните кандидати. Аргументите за
незаконосъобразност, които са изложени в исковата молба, са свързани със
свикването на общото събрание, с възможността за запознаване с материалите
за събранието и във връзка с участието на лице с или без право на глас.
Наличието или липсата на кворум, както и броят гласове за вземане на
решения, не е бил релевиран като довод в исковата молба, затова не може да
бъде обсъждан служебно, най-малкото от втората инстанция.
Поради изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено, като бъде постановено ново, с което исковете за отмяна на
решенията на общото събрание на „ЗКПУ Тетово“ бъдат отхвърлени.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски.
Въззиваемият и в двете производства е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Сторените в първата инстанция разноски в
полза на жалбоподателя се равняват на 5 лв. такса за удостоверение и 1800 лв.
адвокатски хонорар с начислен ДДС. При направеното възражение за
прекомерност съдът следва да съобрази минималните размери, уредени в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ. В настоящия случай не е налице
15
хипотеза във връзка със защита на членските права на член-кооператор,
поради което съдът намира за най-близко приложима разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 10 от Наредбата за МРАВ, където минималният размер на
адвокатския хонорар е 800 лв. С включен ДДС съобразно § 2а от Наредбата
това се равнява на 960 лв. При направено възражение за прекомерност обаче
съдът следва да обсъди фактическата и правната сложност на делото, както и
цялостната дейност на процесуалния представител, чието възнаграждение е
оспорено като прекомерно. В първата инстанция са проведени пет съдебни
заседания и във всяко едно от тях е взел процесуалният представител на
жалбоподателя адв. В.. Представяни са многобройни писмени доказателства,
разпитвани са и шестима свидетели. Оспорени са и десет решения на общото
събрание. Делото се отличава с над средната фактическа и правна сложност,
поради което въззивният съд не намира за необходимо да редуцира до
минимума възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателя, заплатено за първата инстанция. Във втората инстанция
жалбоподателят е направил разноски в размер на 40 лв. държавна такса за
въззивно обжалване и 1 200 лв. за адвокатски хонорар с включен ДДС. В
настоящия направеното от ответника по жалбата възражение за прекомерност
следва да се уважи до размера на 1 000 лв., доколкото делото във втората
инстанция е решено в едно заседание и не са представяни или сочени нови
доказателства. Поради тези съображения въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника сумата от 2 845 лв. – разноски за двете инстанции.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 693/23.05.2022 г. по гр.д. № 2868/2021 г. на РС –
Русе, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес *****,
ПРОТИВ "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И
УСЛУГИ "ТЕТОВО"", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
с. Тетово, общ. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 5, искове с правно основание
чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията на общото събрание, обективирани в
Протокол № 1/16.05.2021 г. по точки 1-10 от дневния ред.
ОСЪЖДА Г. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес *****, ДА ЗАПЛАТИ на
16
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ
"ТЕТОВО"", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Тетово,
общ. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 5, сумата от 2 845 лв. – разноски за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17