Р Е Ш Е Н И Е
№
I-39
25.02.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 39 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор
чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас (пълнм. л. 17) против Решение № 204/19.11.2019г.
по гр.д. № 581/2019г. по описа на РС Средец, с което съдът е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, да заплати на И.К.Г.,
с ЕГН **********, от гр. ***, по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР сумата 1 681,86 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., получен след преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума
от 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 300 лева.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че
Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвиждала правило за превръщане на
нощните часове в дневни за разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014
г. е запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016
г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била
действаща през четири дни от исковия период. Излагат се съображения, че
основната грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
какъвто е и ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение,
натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет
на подробна уредба в глава XV, раздел VI
и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн.,
ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата
нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете
допълнителни възнаграждения в ЗМВР е
изчерпателно. Излага становище, че ЗМВР
препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът
на полагане, отчитане и заплащане
на нощен или
извънреден труд е
уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма. Намира, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд
съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР била осем часа. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители
било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период,
поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За държавните служители
по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал в дневен, а се заплащал по
0,25 лева на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР.
В този смисъл била и докладна записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава се на съдебна практика и правна
консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Намира
мотивите на съда за противоречиви и непоследователни както и поддържа, че
липсва полагане на извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение
получените при преизчисление часове да се заплащат като извънреден труд поставя
в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се
нарушава принципа на йерархията на нормативните актове. Счита, че неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице. Извършената експертиза сочила колко е
общия брой часове положен от ищеца нощен труд, но не се държало сметка, че той
е по-голям от този, който е положен по графици за дежурства. Излага
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график
в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен
по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно
присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения
отговор. Счита постановеното предварително изпълнение за недопустимо.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. В случай, че не се отхвърли изцяло исковата претенция, то
моли при постановяване на решението да се вземе предвид, че през периода
01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване
на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно
редакцията на чл. 9г през този период от Наредба за работното време, почивките
и отпуските (обн. ДВ бр. 41/2017). Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
Препис от въззивна жалба е връчен на И.Г. чрез адв. Ж. на 19.12.2019г.
като в законния срок не е постъпил писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради
което като редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание. В съдебно заседание въззивникът не се явява, депозира писмено
становище, с което прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поддържа въззивната жалба и излага становище по същество. За
въззиваемия се явява адв. Ж., която моли да се потвърди обжалваното решение, не
претендира разноски за тази съдебна инстанция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за
установено следното от фактическа страна:
РС Средец е сезиран с искова молба от И.Г. против ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на МВР, с която сочи, че за периода
01.07.2016г. до 30.06.2019г. полагал труд на длъжност водач на специален
автомобил I степен и изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени по
график, при тримесечно сумарно отчитане на работното време, имал статут на
държавен служител и работил по служебно правоотношение по ЗМВР. Твърди, че в
процесния период е положил нощен труд, като часовете, положен нощен труд следвало да бъдат преизчислени според чл.
187, чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, с коефициент 1,143, да бъдат остойностени,
респективно възмездени с 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Ищецът получавал заплащане за извънреден труд, но само в
рамките на определените в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР 70 часа на тримесечие,
поради което работодателят му е останал задължен за останалите 288 положени
часове, явяващи се извънреден труд през исковия период. Претендира осъждане на
ответника да му заплати сумата в размер на 1872 лева – дължимо възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 288 часа за целия процесен период, както
и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното плащане.
Депозиран е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен. Признава, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с ответника. Излагат се съображения, че в процесния случай
приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР
през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната
уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че
през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена
възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова
продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25
лв. на час. Намира, че част от исковата претенция е погасена по давност. На
следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, а
положеният такъв му е заплатен. Моли исковете да бъдат отхвърлени и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на
иска като се счита за предявен за сума в размер на 1681,86 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, а за разликата до пълния
предявен размер от 1872 лева искът е оттеглен.
Не е спорно, че ищецът е служител при ответника, че е полагал труд и е
държавен служител при ответника, не е спорно, че е работил в периода
01.07.2016г. -30.06.2019г. на сменен режим по график при сумирано отчитане на
работното време между 22,00 часа и 06,00 часа.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са положени
общо 1736 часа нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1984,25
часа като разликата в двете стойности от 248,25 часа представлява труд, който
не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на
извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 1681,86 лева. С оглед
така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се
прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен
нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове
труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл. 187, ал. 9 ЗМВР) като действалите пред процесния период наредби са
подробно анализирани от РС. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове,
т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение във въззивната жалба е, че за служителите в МВР
не следва да се прилага субсидиарно НСОРЗ, а по отношение на тях приложение
следва да намерят наредбите посочени по-горе, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки.
Видно е, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва изрично регламентирано правило за начина
и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения
труд през нощта, каквато е била уредбата в действалата преди тях Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като съгласно чл.31, ал.2 от същата – при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Не се приема
становището на жалбоподателя, че с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. законодателят е поправил допуснато от
него несъответствие на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. със ЗМВР като се
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, а въззивният
съд намира, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, като изводите на районния съд в този смисъл са правилни. Съгласно
чл.46, ал.2 ЗНА когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител
в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време. Съдебният състав не е обвързан от съдебната практика на други
съдилища в страната, както и счита, че консултацията от проф. Мръчков излага
съображения по приложение на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство. В цитираните по-горе
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване
на работното време. Но тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса
на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този
състав намира за правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на
положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8
часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или
24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен
труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва
приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от
22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето
защо съотношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и
нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143.
Възприемането на обратното становище, както се посочи, би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период. В случай, че нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че положените от
ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На
държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25
лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч.
и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е
поместена и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Касае се за
две различни и паралелно действащи разпоредби, които установяват два отделни
способа за овъзмездяване на нощния труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението
на другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от
27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от
въззивника довод за приложимост на действащата в периода 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. редакция на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време
положеният нощен труд не се превръща в дневен. Подобно възражение се въвежда
едва с въззивната жалба, а от друга страна цитираната разпоредба само определя
начина на регистрация в Инспекцията по труда на отработените над установената
норма за отчетния период часове работно време. Принципът, който е възпроизведен
в разпоредбата, е наложен от практиката, че в Инспекцията по труда като
извънреден труд се отчитат действително отработените часове, без да се
превръщат нощните часове към дневни. Разпоредбата касае регистрацията на
положен извънреден труд пред Инспекция по труда, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд през
процесния период в дневен.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява размера на претенцията. За процесния период от време
– 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е
положил нощен труд в размер на 1736 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1984,25 часа, като
разликата от 248,25 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по
протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е
изплатена по платежни бележки. Дължимата сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер
на 1681,86 лева. Ето защо решението на първа инстанция е правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. При този извод обжалваното решение следва да се потвърди.
Съдът дължи произнасяне по разноските, с оглед изхода на спора право
на разноски има само въззиваемия, но тъй като не е направил искане за разноски
такива не се присъждат и възражението за прекомерност на възнаграждението е
безпредметно. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция няма
правомощието да определя за първи път размер на
юрисконсултско възнаграждение за
частта от вземането, за което е направено оттегляне пред районния съд от
първоначалния размер на главния иск (от определението от с.з. е връчен препис
на страната на 05.11.2019г. л. 160).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/19.11.2019г. по гр.д. № 581/2019г. по описа
на Районен съд Средец.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.