Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр.
Хасково,13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети февруари,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
При участието на секретаря Г. Мазгалова, постави за
разглеждане докладваното от съдия П.Костова адм. дело №570/2019г. по описа на
Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е административно и намира
правното си основание в чл.
47 от ЗПЗП във вр. с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано по жалба от В.Р.Г., с адрес ***,
действащ чрез адв. Г., против Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/1981 от
14.02.2019г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за кампания
2017г. в частта, в която е отказано финансово подпомагане за кандидата В.Р.Г.,
във връзка с подадено от него заявление с УИН 26/120617/68089 по направление БР
12 със заявена площ 2.4 ха и оторизирана сума по мярката 0 лева, вместо
дължимите 2614.51 лв. Предмета на оспорване е конкретизиран в открито съдебно
заседание по делото, проведено на 04.10.2019г., лист 269 от делото.
Иска се отмяна на административния акт в
оспорената му част като незаконосъобразен, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на административно-производствените правила и
несъответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски. В представени по делото писмени бележки се излагат съображения
в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на акт в оспорената му част.
Ответната страна Зам. изпълнителният
директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, редовно призован, се
представлява от ст. юрисконсулт Д. П., който оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото. В
представени писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на
акт в оспорената му част.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че жалбоподателя В.Г.
е регистриран, като земеделски производител с Уникален регистрационен номер
/УРН/ ***** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, както и
че е подал заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/
26/120617/68089/11.05.2017 г. за кампания 2017 г. /л.67-84 от делото/ по мярка
11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство"
от ПРСР 2014-2020г., ведно с приложените към заявлението документи.
От приложения по делото Договор за контрол и
сертификация съгласно Регламент
(ЕО) 834/2007 се установява, че същият е сключен на
24.01.2013г. между В.Г., в качеството му на оператор и „Кю Сертификейшън“ АД
BG-BIO-03, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Л. .. .." ..,
ЕИК Булстат …, представлявано от изпълнителния директор А. Г. К., в качеството
му на контролен орган. Предмет на договора е извършване
на контрол върху биологичното производство на оператора, при спазване на
националните и европейски стандарти, предвидени в Регламент
(ЕО) № 834/07. Според клаузите на договора Операторът е
длъжен да спазва всички изисквания, предвидени от референтните нормативи, от
други действащи нормативи, които имат отношение към тях и от Правилата за
сертификация и използване на логото на „Кю Сертификейшън“ / лист 16-17/.
Във връзка с осъществена планова инспекция на
оператора В.Г. на 23.06.2016г. от „Кю Сертификейшън“ АД е изготвен MD173
Инспекторски доклад Растениевъдство. Следващият Инспекторски доклад е изготвен
във връзка с проверка извършена на 04.05.2017г., в който в Приложение 1
Растениевъдство, т.18 озаглавена „Операторът разполага с валиден сертификат за
съответствие“ е направено отбелязване със знак Х в графа „ДА“, т.е., че е
налице такъв сертификат, но в графа „Бележки“ е записано, че Сертификат за
съответствие №01/BG192/00029/17, издаден на 25.02.2017г., валиден до
24.02.2018г. е отнет поради налагането на мярка 5.4 до 30.06.2017г. По натам в
доклада в т.45 „Операторът е предприел ефикасни действия за отстраняване на
несъответствия, установени при предходна инспекция е записано „ДА“, а в графа
„Бележки“ отново е отбелязано – Операторът има наложена мярка 5.4 отнемане на
документа / сертификата /, като до момента на инспекцията оператора не се е
позовал на Сертификата за съответствие. Посочено е, че мярката е с
продължителност от 01.07.2016г. до 30.06.2017г. Следващият Инспекторски доклад MD183 е изготвен на дата 22.08.2017г., в
който веднъж е записано в графа „Заключение“, че в резултат от проведената
проверка не са установени несъответствия с приложимите регламенти, а след това
в т.18 е посочено, че Сертификат за съответствие №01/BG192/00029/17, издаден на 25.02.2017г., валиден до
24.02.2018г. е отнет поради налагането на мярка 5.4.
По делото са представени и издадените на
оператора В.Г. Сертификат за съответствие № 01/BG192/00024/16, издаден на 25.02.2016г.
със срок на валидност до 24.02.2017г. от Контролиращият орган "Кю
Сертификейшън" АД, Сертификат за съответствие №01/BG192/00029/17 от 25.02.2017г. със срок на валидност
до 24.08.2018г., относно биологично растениевъдство – круши с прогнозен добив
6 000 кг. и Сертификат за съответствие №02/BG192/00029/17, издаден на 01.09.2017г. валиден до
24.02.2018г. с посочена последна дата на инспекция 22.08.2017г. с прогнозен
добив на круши 205 кг.
От съдържащия се по делото Опис на
документи, доказващи реализация на произведена продукция от заявените култури
по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци се установява, че за
периода от 03.08.2017г. до 20.12.2017г. земеделския производител Г. е
реализирал на пазара добитата от него продукция от круши, за което са издадени
14 фактури, като само във Ф. с № 81/14.09.2019г. е отразено, че продаденото количество
круши - 2825 кг. са „Био круши“ / лист 201 от делото /.
С оспореното в настоящото производство Уведомително
писмо изх. № 02-260-6500/1981 от 14.02.2019 г. на Заместник изпълнителния
директор на ДФ"Земеделие", е отказано оторизиране на суми във връзка
със заявление за подпомагане УИН 26/120617/68089 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., като на заявителя В.Г. е
оторизирана субсидия в размер на 0 лв. От съдържащата се в акта Таблица с
изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“
са записани следните констатации: колона 2 - Заявени площи за участие за
кампания 2017г. -2.4 ха.; колона 3 – Установена площ 2.4 ха; колона 4 и 5 -
Наддекларирана площ -0 ха или 0%; колона 6 - Санкционирана площ – 0 ха.; колона
8 – Установена площ след проверка за базови и други изисквания -2.4 ха.; колона
9 - Санкционирана площ за неспазени базови изисквания – 0; колона 16 –
Неспазени изисквания за управление – 2614.51 лева; колона 24 – Оторизирана сума
0 лева. В пояснителен текст, относно колона 4 е посочено, че в тази колона се
вписва разликата между заявената площ и установената площ. В поясненията към
колона 8 е посочено, че това е установената площ съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление
за направленията от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020“, б.„а“
Направление „Биологично растениевъдство“ от Методика за намаляване и отказване
на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със
Заповед №РД 09-233 от 12.03.2018г., издадена от Министъра на земеделието и
храните на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015г. В пояснителен текст
относно колона 16 е посочено, че в тази колона е отразена санкция в лева,
съгласно раздел V
„Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020“, б.„а“
Направление „Биологично растениевъдство“, б.“б“ изисквания за управление от
Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед №РД 09-233 от 12.03.2018г.,
издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл.13 от Наредба №4
от 24.02.2015г. Неразделна част от оспорения акт са и Таблици – Оторизирани
суми и Извършени плащания, видно от които по направление „Биологично
растениевъдство“ исканата сума е в размер на 2947.78 лева и се формира от
сумата за БР 12 – 2614.51 лв. и сумата за БРП 1 – 333.27 лв., а оторизираната и
изплатена сума е в размер на 0 лв. Както бе посочено акта се оспорва в частта,
в която е отказано финансово подпомагане на земеделския производител Г. по
направление „Биологично растениевъдство“ за заявена площ 2.4 ха., поради
неспазени изисквания за управление за сумата в размер на 2614.51 лв.
В съдебното производство като свидетел беше
разпитан А. М. К., който заяви, че с В.Г. се познават от дълг години и през
2007г. започнали да създават въпросната крушова градина, имотите им били
съседни. През 2016г.и 2017г. ги сполетели бедствия, първата година пожар
засегнал градината, а втората имало слана и градушки, за това като цяло и двете
години не били благоприятни за производство на круши. За продукцията от круши
добита през 2017г. сочи, че заради сланите и градушките нямала вид и била без
качество, но получили предложение от „Д.“ ЕООД гр. С. да бъде изкупена, тъй
като посочената фирма била производител на био сокове. След продажбата на
крушите получили писмо от сертифициращата фирма „Кю Сертификейшън“ АД, с което
били уведомени, че са изпаднали в несъответствие, поради това, че в сертификата
имало заложено по-малко количество от това, което били написали във Ф.та. От
контролиращата фирма им били дадени указания да изпратят писмо до фирма „Д.“
ЕООД, с което да бъде уведомена същата, че плодовете извън килограмите на
сертификата не са био и така несъответствието ще бъде отстранено. Сочи, че след
като изпълнели дадените указания служител от контролиращата фирма, който
кореспондирал с фонда им казал, че несъответствието е отстранено. За това, че е
възникнал проблем установили на следващата година, месец юни, когато завършвало
плащането за предходния сезон, тъй като не получили плащане. Отново се свързали
със сертифициращата фирма и от там им обяснили, че няма плащане, защото имали
несъответствие. Твърди, че били уведомени писменно от „Кю Сертификейшън“, че
несъответствието е отстранено.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, която е приета като неоспорена от страните и която съдът цени като
обективна и безпристрастно дадено. В заключението си експертът сочи, че за
кампания 2017г. оспорващият е подал заявление за подпомагане по мярка 11
„Биологично растениевъдство“ за БЗС 07315-91-16-1, землище с. Б., общ. Харманли
с площ 0.6 дка., код БР 10 и за БЗС 62832-476-5-4, землище
с. Р., общ. Х. с площ 2.40 ха, код БР 12. Сочи, че в инспекторския доклад на
контролиращата фирма „Кю Сертификейшън“ АД от 22.08.2017г. не са открити
несъответствия с приложимите регламенти, т.е. отговоря на изискванията. В
момента на изготвяне на доклада В.Г. е бил без сертификат за съответствие на
продукцията от стопанството, поради наложена мярка 5.4, която е изтекла на
30.06.2017г., а новият сертификат за съответствие на продукцията е издаден от
„Кю Сертификейшън“АД на 01.09.2017г., като до този момент от страна на
оспорващия вече е имало реализирани продажби на продукция, което било
установено и от контролиращото лице. На следващо място експертът сочи, че в
инспекторски доклад от 22.08.2017г. са дадени прогнозни добиви за БЗС
62832-476-5-1 / круши / общо 215 кг., но реализираната продукция надвишавала
тази прогноза. Констатираните несъответствие били отстранени от оспорващия,
според самия контролиращ орган „Кю Сертификейшън“ АД на 11.10.2017г. Вещото
лице счита, че към тази дата вероятно докладът вече е бил въведен в СВДВИ,
поради което корекции в същия по отношение на въведените в него данни могат да
бъдат извършвани само от ДФЗ- РА до 31.12. на текущата година. За целта задължение
е на контролиращото лице да уведоми ДФЗ – РА и да представи документи,
доказващи отстраняването на несъответствията. При извършената проверка от
вещото лице същото е установило, че в ДФЗ – РА няма постъпил доклад от
контролиращия орган „Кю Сертификейшън“ за корекция на въведените данни за В.Г.
за 2017г. Сочи, че вече въведените данни могат да бъдат коригирани, като новите
данни се внасят единствено от контролиращият орган до 31 октомври, след което
това се отразява от ДФЗ – РА. Според вещото лице бенефициентът не разполага с
възможност да внася или коригира данни.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният
административният акт е съобщен на жалбоподателя на 25.03.2019 г. Жалбата
против него е подадена на 08.04.2019 г., т. е. в преклузивния срок по чл.
149, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява
основателна по следните съображения:
В съответствие с чл.
168 АПК във връзка с чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.
146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Акта в оспорената му част е издаден от
компетентен орган - Зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
Съгласно §
1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз, като според
чл. 20а, ал. 2, т. 2 от с. з., тя се представлява от изпълнителния директор.
Изпълнителният директор, на основание чл.
20, т. 2 и т.
3
и чл.
20а, ал. 1, 2 и 4
от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощието за
издаване и подписване на уведомителни писма по мярка 11 "Биологично
земеделие" на заместник изпълнителния директор на ДФЗ със Заповед № 03-РД/715
от 27.06.2017 г. (л. 23).
Актът е издаден в писмена форма, подписан е
от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването
му, въпреки, че от изложените мотиви не става ясно, кое е конкретното основание
за налагане на санкцията и отказ от оторизация на сумата за подпомагане. В
обжалваното уведомително писмо липсва изложение на конкретни фактически
основания, обосновали отказа за финансиране, като в хода на съдебното
производство се установи, че въпросът за отказ от подпомагане се дължи на
подадена информация от контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД, че
от страна на оператора Г. не са спазени изискванията на Регламенти
(ЕО) 834/2007 и 889/2008 на
ниво стопанство, поради наложена мярка 5.3 от Приложение №3 на Наредба №1 от
07.02.2013г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения,
животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури
и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането /
издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр.
16
от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., изм. и доп., бр.
63
от 1.08.2014 г., бр. 49 от 28.06.2016 г., в сила от 28.06.2016 г., отм., бр. 75
от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г./.
Нормата на чл.
13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г., изд. от министъра на земеделието и храните (Наредба №
4/24.02.2015 г.) разписва, че когато при проверка на място или административни
проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни
не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните
изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно
приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните
дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието, храните и горите. В уведомителното писмо не е посочено конкретно
базово изискване или изискване по управление, което представлява нарушение на
изискването за форма на акта по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, състоящо се в липса на фактически
основания за издаване. Административният орган е следвало да впише по какъв
начин е приложил изискванията на чл.
13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. и утвърдената методика за
отказ или намаления. На следващо място, направените констатации за неспазени
изисквания за подпомагане по мярка "БЗ" следва да бъдат подкрепени
със съответни доказателства. Едва в хода на съдебното производство, от
обясненията на пълномощника на административния орган и от допълнително
събраните от съда писмени и гласни доказателства се установи, че конкретното
основание за отказ е предоставената информация по чл.
49 от Наредба № 4/24.02.2015 г. от контролиращото лице.
Според чл.
49, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, създава и поддържа електронна
система, в която контролиращите лица въвеждат всички необходими данни за
извършените през текущата година проверки. Тези данни се въвеждат в
"Системата за въвеждане на данни от външни институции", като срокът
за въвеждането им се определя в заповедта за функциониране на системата. При
допусната техническа грешка от страна на външните институции, отстраняването й
може да се извърши отново в сроковете определени със заповедта по чл.
49, ал. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
В случая земеделският производител не следва
да понася санкция за неизпълнение на задължението на контролиращия орган.
От разпита на свидетеля Козалиев в
настоящото производство, както и от установеното по делото от вещото лице става
ясно, че сертифициращата фирма е била наясно, че несъответствието от страна на Г.
е отстранено и това е станало на 11.10.2017г., т.е дни преди крайния срок за
въвеждане на данните в СВДВИ за кампания 2017г. – 31.10. Това обстоятелство се
потвърждава и от отразеното в писмо изх. № 141917/02.07.2018г. на изпълнителния
директор на контролиращия орган / лист 14 от делото/ в последния абзац от което
е посочено, че „потвърждаваме, че във вашето стопанство при документална
проверка на 21.09.2017г. е установено несъответствие с код 2.3, за което е
наложена мярка 5.3. След като сте предприели необходимите коригиращи действия, несъответствието
е закрито“. При това положение задължение на „Кю Сертификейшън“ АД е било да
спази процедурата разписана в разпоредбата на чл.49, ал.4 от Наредба №4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014-2020г., съгласно която при установяване на допуснати технически
грешки от страна на външните институции отстраняването им се извършва като
контролиращите лица, допуснали техническата грешка, попълват "Заявление за
редакция на въведени данни в "СВДВИ" по образец и го изпращат до
Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, в срок до 31 декември на годината. Към заявлението се
прилагат заверени копия на всички документи от извършените годишни физически
проверки и допълнителни инспекции, отразяващи действителното състояние,
налагащо корекцията във вече въведените данни. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция,
предприема необходимите действия с оглед извършване на редакция на въведените
данни съобразно допълнително предоставените документи. Следователно при
констатиране на техническа грешка единствено контролиращото лице разполага с
възможността, а и е задължено да подаде в МЗХ заявление/ заявка по образец за
редакция с описване на сгрешените и действителните данни. Което пък от своя
страна следва да изпрати заявлението/ заявката до ДФ „Земеделие“.
Известен факт е както на съда, така и на
ответника в настоящото производство, че контролиращото лице „Кю Сертификейшън“
АД е имало проблеми в работата си и поради това на същото е отказано издаване
на временно разрешение за осъществяване на дейност като контролиращо лице. / виж.
адм. дело № 7314/2019г., четвърто
отделение на ВАС/. При тези данни преди да издаде оспорения в настоящото
производство акт органа е следвало да се възползва от възможността по чл. чл.
49, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и
да поиска от контролиращото лице всички необходими
документи, свързани с въведените резултати от извършени през текущата година
проверки на земеделския стопанин.
Всичко това не може да се вмени във вина на
земеделския стопанин, от когото не зависи въвеждането на данните. Както вече
беше отбелязано установи се от разпита на свидетеля Козалиев, че контролиращото
лице „Кю Сертификейшън“ АД е дало уверение и е потвърдило факта, че след
отстраняване на констатираното през септември 2017г. несъответствие,
необходимата информация ще бъде удостоверена по съответния начин и земеделския
производител ще може да получи заявеното от него подпомагане по мярка 11
„Биологично земеделие“ в направление „Биологично растениевъдство“. На следващо място,
земеделският производител не е разполагал с възможност за извършване на справка
в системата за електронни услуги на ДФЗ, за да разбере дали контролиращото лице
е отразило отстраняването на констатираното несъответствие, тъй като такава
възможност е въведена едва през 05.12.2018г., а процесния случай касае период
от преди тази дата. По този начин жалбоподателят е бил в невъзможност да
сигнализира своевременно административния орган относно това, че контролиращото
лице не отразява своевременно актуалното състояние за земеделския производител.
Всъщност бездействието на ДФЗ да извърши
проверка, дали предоставените от контролиращото лице данни са актуални и налице
ли е основание за тяхната редакция е причина при административната проверка да
се установят данни, които не съвпадат с обективната действителност. (В този
смисъл Решение № 2873 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4929/2016 г., IV о.,
). По този начин административния орган е нарушил задължението си по чл.
7 от АПК да издаде административния акт като прецени всички
действителните факти от значение за случая и обсъди доводите относно него,
както по чл.
9, ал. 2 от АПК като събере всички необходими доказателства
и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои
задължения административния орган е издал административен акт при неизяснени
факти, при изясняването на които би могъл да достигне до различен извод от
формирания. В този смисъл акта в оспорената му част е издаден при допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като от
данните по делото се установи, че земеделският производител не е допуснал
неспазване на изискванията за управление, така както сочи административния
орган, поради това, че несъответствието е било отстранено от същия, но не е
било надлежно отразено от сетифициращото лице „Кю Сертификейшън“ АД.
По изложените съображения, депозираната
жалба от В.Р.Г. следва да бъде уважена, като Уведомително писмо
№02-260-6500/1981 от 14.02.2019г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014-2020г. за кампания 2017г. бъде отменено в частта, в която е отказано
финансово подпомагане за кандидата В.Р.Г., във връзка с подадено от него
заявление с УИН 26/120617/68089 по направление БР 12 със заявена площ 2.4 ха и
оторизирана сума по мярката 0 лева, вместо дължимите 2614.51 лв. В съответствие
с нормата на чл.
173, ал. 2 от АПК, следва преписката в тази и част да се
изпрати на компетентния административен орган за произнасяне съобразно
изложените мотиви в съдебния акт, тъй като въпросът не може да бъде решен от
съда.
На основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски по производството, представляващи
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо
лице. Ответникът по оспорването е направил възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 чл.
8, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие за административни дела по
Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението за един
адвокат е в размер на 500 лв., заплатеният от оспорващия хонорар е 800 лв.,
следователно основателно се явява възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното Държавен фонд „Земеделие“
следва да заплати разноски на оспорващия възлизащи в общ размер на 715 лв. и
представляващи 10 лева заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата и 500
лева заплатен адвокатски хонорар и 205 лв. възнаграждение на вещо лице. По
отношение на поисканите разноски представляващи – такса снабдяване с преписи в
размер на 14.17лв., съдът намира, че същите са недължими.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо №02-260-6500/1981 от 14.02.2019г., издадено от Зам. изпълнителен директор
на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014-2020г. за кампания 2017г., в частта, в която е отказано финансово
подпомагане за кандидата В.Р.Г., във връзка с подадено от него заявление с УИН
26/120617/68089 по направление БР 12 със заявена площ 2.4 ха и оторизирана сума
по мярката 0 лева, вместо дължимите 2614.51 лв.
ИЗПРАЩА
преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" – София за ново произнасяне по подаденото от В.Р.Г., ЕГН **********
Заявление за подпомагане с УИН 26/120617/68089 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г., в частта му относно
оторизация и финансово подпомагане по направление БР 12 със заявена площ 2.4 ха
в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд "Земеделие" - София да заплати на В.Р.Г., ЕГН ********** ***,
разноски по делото в размер на 715 (седемстотин и петнадесет лева ) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: