Присъда по дело №194/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 14
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20205230200194
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
Номер 1430.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
Секретар:Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Наказателно
дело частен характер № 20205230200194 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. С. М. , ЕГН: **********, родена на 24.08.1958 г. в гр.
П., живуща в гр. П., ул. „***“ № 71, българка, българска гражданка, с основно образование,
омъжена, пенсионер, неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 16.08.2020 г. около 13,30 ч. в
жилищната сграда, находяща се на ул. „***“, № 71, гр. П., на стълбищната площадка на
първия етаж, е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. Т. М. , с ЕГН:
**********, от гр. П., в нейно присъствие, като я е нарекла „ненормалница, мястото ти е в
психиатрията“ – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал.1 от НК я освобождава от наказателна отговорност и й налага административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), платима в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на РС П., както и 5,00 лв. (пет лева) държавна такса само в случай на
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. С. М. , ЕГН: **********, на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на В.
Т. М. , с ЕГН: **********, сумата в размер на 200,00 лв. (двеста лева), обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 16.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за размера над уважената част от 200,00 лв. (двеста лева) до
претендирания размер от 1000,00 лв. (хиляда лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, С. С. М. , ЕГН: ********** да заплати
на В. Т. М. , с ЕГН: ********** сумата в размер на 412,00 лв. (четиристотин и дванадесет
лева) - представляваща разноски направени пред настоящата инстанция, от които 400,00 лв.
(четиристотин лева) възнаграждение за един адвокат и 12,00 лв. (дванадесет лева) държавна
такса.
1
Присъдата може да се обжалва пред Окръжен съд П. в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НЧХД № 194/2020год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - П. тъжба от В. Т. М. от град П., с която е повдигнато обвинение
против: подсъдимата С. С. М. родена на 24.08.1958 г. в гр. П., живуща в гр.
П., ул. „***“ № 71, неосъждана, омъжена, пенсионер, за извършено
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 16.08.2020 г. около 13,30
ч. в жилищната сграда, находяща се на ул. „***“, № 71, гр. П., на
стълбищната площадка на първия етаж, е казала нещо унизително за честта и
достойнството на В. М. в нейно присъствие, като я е нарекла „ненормалница,
мястото ти е в психиатрията“
С протоколно определение на съда от 13.10.2020 г. е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от частната тъжителка
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 1000 лева,
представляващ обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане. В същото съдебно заседание,
с нарочен акт на съда, частната тъжителка е конституиран и като граждански
ищец в процеса.
В съдебно заседание частната тъжителка се представлява от адвокат
Янакиева, която поддържа повдигнатото обвинение с тъжбата. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, както и за
уважаване на предявения граждански иск.
Защитника на подсъдимата, адв. Колев, пледира за постановяване на
оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения от частния
тъжител граждански иск като неоснователен.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, като
моли да бъде оправдана.
Районен съд - П. като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата С. М. и частната тъжителка В. М. са съседи, като живеят в
къща находяща се в гр. П., ул. „***“ № 71. Подсъдимата М. живее със
семейството си на първия етаж на къщата, а М. с нейното семейство на втория
етаж на къщата. На 16.08.2020 г.- неделя, семейният приятел П. К. помагал на
частната тъжителка за ремонт в банята, поради което се намирал в дома на В.
М.. Поради необходимостта от закупуване на допълнителни строителни
материали М. била излязла с колата си. Към 13:30 часа В. М. паркирала
автомобила си пред дома си, като заедно с торбите с покупки се отправила
към дома си, който се намирал на втория етаж. При влизането тъжителката не
успяла да задържи входната врата, поради което същата се затворила шумно.
1
Подсъдимата М. чула шумното затваряне на врата и това я е ядосало, поради
което излязла на стълбищната площадка. В това време свидетел К. видял, че
М. се връща от пазар и тръгнал надолу по стълбите да я пресрещне, за да й
помогне с покупките. Когато излязъл на стълбището чул подсъдимата М. да
се обръща към В. М. на висок глас, като й казала, че е ненормалница и е за
лудницата, като тогава свидетел К. казал, че той знае къде се намира
психиатрията. Подсъдимата М. се прибрала на етажа си, като се оплака за
случилото на своя син свидетел С. М., който се ядосал от случилото се.
Междувременно частната тъжителка се прибрала в дома си, като се
почувствала обидена от казаните от подсъдимата думи, като те засегнали
чувството й за лично достойнство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите П. К., С. М., като и от представените от страните и приети от
съда писмените доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетел К.. Показанията на
свидетеля са вътрешно непротиворечиви и се допълва от останалия събран по
делото доказателствен материал. Разказът на свидетеля относно случилото се
е на първо място подробен в степен, логична за конкретната ситуация, като по
този начин не оставя впечатление за предварителна подготовка на
показанията му за обслужване на обвинителната теза или за добавяне на
неистински факти със същата цел. Освен това макар изминатият период от
време и множеството проведени разпити по различни дела показанията на К.
са последователни, като не са налице съществени разминавания в същите. От
неговите показания се установява, че подсъдимата М. е отправила посочените
в частната тъжба изрази, което той е възприел лично.
Показанията на свидетел С. М. не носят пряка информация за
процесното деяние, доколкото същият не е бил пряк свидетел на случилото
се, поради което не следва да се взимат предвид при постановяване на
присъдата.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите Д. И. и К. Ч. също
не дават информация по отношение на правноревалтни факти.
В своите обяснения подсъдимата М. посочва, че не се признава за
виновна, като обясненията не носят информация по отношение
инкриминираното деяние, поради което не следва да се взимат предвид при
постановяване на присъдата.
Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства,
като взе предвид, че част от тях справки на получени сигнали на ЕЕН 112
находящи се на л.25-27 от делото не дават относима информация по
отношение процесното деяние.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
2
обективна и субективна страна подсъдимата М. е осъществила престъпния
състав на чл. 146, ал. 1 от НК като на 16.08.2020 г. около 13,30 ч. в
жилищната сграда, находяща се на ул. „***“, № 71, гр. П., на стълбищана
площадка на първия етаж, е казала нещо унизително за честта и
достойнството на В. М. в нейно присъствие, като я е нарекла „ненормалница,
мястото ти е в психиатрията“.
Използваните от подсъдимaта спрямо частната тъжителка изрази
„ненормалница, мястото ти е в психиатрията“ представляват негативна
оценка на подсъдимата за личността на пострадалата, с което се засяга честта
и достойнството на адресата. Употребените от подсъдимата изрази са от
естеството да засегнат личното достойнство на М., като са изречени в
присъствието на тъжителката и са пряко възприети от нея.
Авторството на деянието чл.146, ал.1 от НК, както и другите
обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по
един несъмнен начин.
Подсъдимата е имала представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението. Съзнавала казаните от нея думи за тъжителката са
обидни, както и че ги изрича в присъствие на тъжителката, която е способна
лично да ги възприеме.
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
По наказанието:
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК
- относно индивидуализацията на същите.
Подсъдимата е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото е неосъждани, липсва данни да е криминално проявена и не е
негативно охарактеризирана. Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата.
Отегчаващи обстоятелства - не се установиха.
Съдът отчете фактите, че за престъплението по чл.146, ал.1 от НК се
предвижда като най-тежко наказание глоба до три хиляди лева и обществено
порицание, както и обстоятелствата, че подс. М. е пълнолетна, не е осъждана,
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ
от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. Поради това съдът приема, че по отношение на
подсъдимата са налице условията, предвидени в императивната разпоредба на
чл.78А, ал.1 от НК - за освобождаване от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание глоба.
Предвид това и като отчете индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест и на основание чл.78А, ал.1
3
от НК съдът счете, че на подс. С. М. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер от 1 000 лева, с което
ще се постигнат целите на наказанието и което е съответно на извършеното.
По предявения граждански:
За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца по гражданския иск е да
установи следните факти: че ответникът по гражданския иск е осъществил
противоправно действие; че от същото са настъпили вреди за ищеца;
причинна връзка между деянието и настъпилите вреди, които следва да са
пряка и непосредствена последица от деянието. При този изход на делото и
събраните доказателства се установява наличието на всички
материалноправни предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане, по отношение на предявения иск за заплащане на неимуществени
вреди причинени от изричане на клеветнически твърдения от подсъдимата
М. искът се явява основателен.
Дължимото обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. С Постановление № 4 от 23.12.1968г.
на Пленума на ВС са дадени указания на съдилищата при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт да
вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането.
Изяснено е, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Посочени са примерно
обстоятелствата, които могат да бъдат релевантни, като на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични травми. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на
чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52
ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени
вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да
4
надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които
могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от
гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера
на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид
или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но
изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В същия смисъл е и
застъпената в множество съдебни актове на ВКС, постановени по реда на
чл.290 ГПК ( Решение № 223 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2016 г.,
III г. о., ГК, Решение № 100 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3834/2016 г.,
IV г. о.и др. ).
В тази връзка от събраните по делото доказателства се установява, че
гражданския ищец след инкриминираното деяние е бил разтроена, била
зачервена, били засегнати нейната чест и достойнство. Съобразявайки вида,
естеството и смисловото съдържание на обидните изрази, начина им на
отправяне- така щото са могли да бъдат лично възприети от тъжителката,
създадения в резултат на това душевен дискомфорт у пострадалата, съдът
намери за доказан по основание предявения от тъжителя против подсъдимата
граждански иск по чл. 45 от ЗЗД. Още повече, че според константната съдебна
практика, вредните последици при обида съставляват една необорима
законова презумпция и не подлежат на доказване. С оглед на това и спазвайки
правилата на справедливостта съдът намери, че по размер гражданският иск за
процесното деяние е основателен до размер на сумата от 200 лв. -
представляваща обезщетение за причинените й в резултат на извършеното
престъпление по чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно
16.08.2020 г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 1000 лева гражданският иск като неоснователен бе отхвърлен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата беше осъдена да
заплати на частния тъжител и граждански ищец сторените по делото
разноски в размер на 412 лв., като съобрази, че размерът на заплатената
държавна такса е 12 лв., а заплатеното адвокатско възнаграждение е 400 лв.
По изложените съображения, Районен съд - П. постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни