№
339
гр.
Перник, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 367 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от КСО на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по
Жалба вх. № 1546 от 09.06.2020 г. на К.Г.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Решение КПК-26 от 10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с
което е отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-41 от 10.03.2020 г. против
Разпореждане № РВ-3-13-00705043 от 17.01.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване. С последният акт, на основание
чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено К.Н. да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване – парично
обезщетение при нетрудова злополука за периода от 15.06.2018 г. до 11.07.2019
г. в размер на 914,27 лв. /деветстотин и четиринадесет лева и двадесет и седем
ст./ - главница.
Жалбоподателят
навежда оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта му. Твърди, че контролиращият
административен орган неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.114, ал.2 от КСО за възстановяване
на получено обезщетение за общо заболяване. Счита, че въпреки индицията за
евентуално извършени нарушения от страна на осигурителя, последните не следва
да рефлектират върху правата на осигуреното лице, както и че по отношение на
него са били налице посочените в чл.40, ал.1 от КСО материалноправни
предпоставки за правото на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност. По тези съображения прави искане
към съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ - Перник и потвърденото
с него разпореждане на ръководителя на контрол по разходите на ДОО.
В съдебно
заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Оответникът –
директорът на ТП на НОИ – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява
се от гл. юрисконсулт Й. С.***, която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли
като неоснователна, както и да й присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, за
което оспореният административен акт създава
задължения, при
спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
По
реда на чл.7, ал.1 от Наредба за реда за
представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични
листове и решенията по обжалването им в Информационната система за електронен
обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове за временна
нетрудоспособност, както следва:
-
№ Е20181295179 за периода от 15.06.2018 г. до 22.06.2018 г. /л.18/;
-
№ Е20196126548 за периода от 13.05.2019 г. до 11.06.2019 г. /л.16/;
-
№ Е20197539798 за периода от 12.06.2019 г. до 11.07.2019 г. /л.20/;
За тези два периода: 15.06.2018 г. -
22.06.2018 г. и 13.05.2019 г. - 11.07.2019 г., данни за жалбоподателя по чл.5, ал.4 от КСО са подавани от осигурителя „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ***. От справка в Търговския
регистър се установява, че от 23.02.2017 г. до настоящия момент, в т.ч. и в
процесния период, дружеството се управлява и представлява от Рангел Методиев
Рангелов, който е и едноличен собственик на капитала.
Във
връзка с болничните листове и в съответствие с изискването на чл.8, ал.1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят „***“ ЕООД – гр. Перник представил
удостоверения относно правото за изплащане на
парично обезщетение /л.15, л.17 и л.19/.
По представените удостоверения на Н. било
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на
914,27 лв., което обстоятелство не се оспорва от страните.
Със
Заповед № ЗР-5-13-00582947/21.06.2019 г.
/л.25/,
на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт директорът на ТП на НОИ – Перник възложил проверка по разходите на държавно обществено осигуряване
на осигурителя „***“
ЕООД – гр. Перник, която следвало да се извърши от контролен орган на ТП на НОИ. До управителя на дружеството
била изпратена Покана изх. № 1130-13-105#4/21.06.2019 г. за явяване и
представяне на пълната документация, необходима за извършване на проверката –
рачетно-платежни ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения,
присъствени форми, трудово-правна, търговска и счетоводна документация.
Поканата не е получена въпреки използването на всички способи за издирване на
управителя Рангел Рангелов или упълномощени от него лица, в т.ч. и
оперативно-издирвателни мероприятия от страна на МВР.
На 30.08.2019 г., на основание
чл.108, ал.1, т.3 от КСО, старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –
Перник Борислава Георгиева издала Задължителни предписания № ЗД-1-13-00643394
/л.40/ на „***“
ЕООД – гр. Перник за заличаване на подадените данни по
чл.5, ал.4 от КСО за конкретни лица и периоди. Сред изброените лица, под № 8,
фигурирал и жалбоподателя К.Г.Н. за периода от 07.06.2018 г. до 11.07.2019 г.
От доказателствата по делото се
установява, че са предприети всички необходими действия управителят на „***“
ЕООД Р.М.Р.да бъде уведомен лично за издадените задължителни предписания на
представляваното от него дружеството. Опитите останали безуспешни, а с Писмо
вх. № 1130-13-105#13/13.08.2019 г. /л.45/ директорът на ОДМВР – Перник уведомил
ТП на НОИ – Перник, че Рангелов води скитнически живот и по данни на съседи
отдавна не се е появявал на адреса, обявен като негов постоянен и настоящ
такъв. Тъй като връчването не е могло да бъде извършено по реда на чл.110,
ал.4, изр.1-во от КСО, налице са били предпоставките за връчване по изр.2-ро от
същата разпоредба, а именно: чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления
на ТП на НОИ – Перник. Това било направено на 06.11.2019 г., в 09:00 ч.
Съобщението /л.49/ е свалено на 14.11.2019 г., в 09:00 ч. – след изтичане на
законоустановения седемдневен срок, т.е. документът се смята за редовно връчен.
Извършването на тези действия e удостоверено с
Протокол изх. № 4018-13-394/06.11.2019 г. /л.50/ и Протокол изх. №
4018-13-394#2/14.11.2019 г. /л.51/.
Предвид неизпълнението на влезлите в
сила задължителни предписания, на основание чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, данните по чл.5, ал.4 от КСО били заличени от Националния осигурителен институт. От регистъра по чл.80 от ДОПК били
премахнати и данните за жалбоподателя К.Г.Н.,
подадени от „***“ ЕООД за процесния период. С оглед
на това административният орган - ръководител на контрола по разходите на ДОО
приел, че жалбоподателят не е бил осигурен за общо заболяване и затова няма
право на парично обезщетение за времето, през което е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност: от 15.06.2018 г. до 22.06.2018 г. и от
13.05.2019 г. до 11.07.2019 г. На основание чл.114,
ал.2 и ал.3 от КСО той издал Разпореждане № РВ-3-13-00705043/17.01.2020 г. /л.11/, с
което разпоредил доброволно възстановяване на добросъвестно полученото парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 15.06.2018 г. до 11.07.2019
г. в размер на 914,27 лв. Разпореждането е връчено на Н. лично, срещу подпис,
на 05.03.2020 г. Отбелязването е направено върху самото разпореждане. В срока
по чл.117, ал.2, т.2 от КСО той подал
срещу него Жалба вх. № 1012-13-41/10.03.2020 г. до ръководителя на ТП на НОИ - Перник.
В срока по чл.117, ал.3 от КСО
ръководителят на ТП на НОИ - Перник е издал акта – предмет на съдебен контрол в
настоящото производство - Решение № КПК-26/10.04.2019 г. /л.5/, с което е
отхвърлил оспорването като неоснователно.
В хода на съдебното производство не
са събрани доказателства, установяващи факти, различни от възприетите от
административния орган и отразени в оспореното решение, а още по-малко такива,
от които да се направи
извод за действително изпълнение на трудова дейност, което съгласно чл.10, ал.1 от КСО е основанието за
осигуряване и е спорният въпрос между страните по делото. Изводът на
административният орган за липса на изпълнение на трудова дейност се основава
на влезлият в сила административен акт –
Задължителни предписания Задължителни предписания № ЗД-1-13-00643394/30.08.2019
г. Въз основа на тях подадените
от осигурителя „***“ ЕООД – гр. Перник данни
по чл.5, ал.4 от КСО за жалбоподателя
за времето от 15.06.2018 г. до 11.07.2019 г. са
заличени в регистъра по чл.80 от ДОПК, поради което
съдът приема за доказано, че през посочения период жалбоподателят не е бил
осигуряван за времена неработоспособност поради общо заболяване.
При горните фактически констатации, настоящият състав на
Административен съд - Перник, направи следните правни изводи:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. №
1012-13-41/10.03.2020 г., подадена по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в срока за
обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО.
Решението е постановено в
едномесечния срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от директора на ТП
– Перник на НОИ, който е компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО за възстановяване на
добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно директорът на ТП на НОИ –
Перник е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл.114, ал.3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия
случай Разпореждане № РВ-3-13-00705043/17.01.2020 г. е издадено от ръководител
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Перник, който е материално и
териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата
на чл.114, ал.3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на
чл.59, ал.2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводстве-ните правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл.107 от КСО, в хода на
която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на
подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл.5, ал.4 от КСО от
осигурителя „***“ ЕООД – гр. Перник. Заличаването е
извършено служебно по реда на чл.3, ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при
наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на
предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни касаят периода
от 15.06.2018 г. до 11.07.2019
г. вкл., в който жалбоподателят е ползвал
отпуск за временна нетрудоспособност поради общо заболяване. Затова е
законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент К.Г.Н. не
е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО и съответно за
него не е възникнало право на обезщетение по чл.11, ал.1, т.1, б.„а“ от КСО за
временна неработоспособност. Изплатеното му такова е получено без основание,
което е установено при условията на чл.114, ал.2, т.2 от КСО. Съгласно
посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени
суми са постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане. В настоящия
случай,
в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода
15.06.2018 г. до 11.07.2019 г. вкл. жалбоподателят не е работел по трудово правоотношение
при „***“ ЕООД – гр. Перник и съответно не е
бил осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Затова подадените за
това лице данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са заличени. Изложеното налага извода
за осъществяване на предпоставката на чл.114, ал.2, т.2 от КСО за издаване на
разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение поради общо
заболяване при нетрудова злополука за горепосочения период в размер на 914,27
лв. /деветстотин и четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - главница.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че административният акт,
предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите правни норми. Идентично е
становището на контролиращият административен орган, поради което издаденото от
него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и
следва да се отхвърли.
С
оглед изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Решение КПК-26 от 10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е
отхвърлена негова Жалба вх. № 1012-13-41 от 10.03.2020 г. против Разпореждане №
РВ-3-13-00705043 от 17.01.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и
чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено К.Н. да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение поради общо заболяване – парично обезщетение при нетрудова
злополука за периода от 15.06.2018 г. до 11.07.2019 г. в размер на 914,27 лв.
/деветстотин и четиринадесет лева и двадесет и седем ст./ - главница.
ОСЪЖДА К.Г.Н. с ЕГН
********** и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.119 от КСО, не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/п/