Решение по дело №370/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Касаторът М. Т. Н. с адрес в град Балчик, [улица], чрез ***Г. К. от АК – Варна, обжалва решение №50/26.03.2024г., постановено по АНД №20234120200502/2023г. по описа на Горнооряховския районен съд, с което е изменен Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, Серия К № ***, издаден от ОД на МВР – Велико Търново и потвърден отказ за анулиране рег. №366000-19487/25.08.2023г. на директора на същата дирекция, с който на касатора за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182 ал. 4 във вр. ал.2, т.6 му е било наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. като е преквалифицирал деянието в такова по чл. 182, ал.4 вр. ал.2,т.3 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и е намалил размер на глобата [рег. номер]. на 200 лв.

В касационната жалба се поддържа неправилност на оспореното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК. Намира, че решението на РС е постановено при неправилно възприета фактическа обстановка и неправилен анализ на събраните доказателства, както и наличието на противоречие между мотива и диспозитива на решението. Възразява срещу изводите на РС за правилно разположение на уреда за измерване на скоростта на движение, като счита че последният е бил разположен по такъв начин, че не е бил състояние да възпроизведе клип с нужното времетраене, от който да бъдат изолирани четири броя кадъра. Намира клипа/възпроизведения снимков материал за негодно доказателствено средство по форма и съдържание. Твърди се неустановеност и безспорност на мястото на разполагане на АТСС и мястото на извършване на нарушението., което също обуславя незаконосъобразност на ЕФ. Оспорва дадената от РС правна квалификация за „повторност“ на нарушението. С тези доводи, моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен електронният фиш. В съдебното заседание касаторът, не се явява и не се представлява. В писмено становище с вх. №2406/30.05.2024г. поддържа касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът по касация - ОДМВР - Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не вземе становище по касационната жалба. Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на ВТРС за постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон. Предлага обжалваното решение на РС да бъде оставено в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е изменил ЕФ Серия К № 6912309, издаден от ОД на МВР – Велико Търново като е преквалифицирал деянието от чл. 182 ал. 4 във вр. ал.2, т.6 вр. чл.21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП на такова по чл. 182, ал.4 вр. ал.2,т.3 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и е намалил размер на наложената глобата [рег. номер]. на 200 лв.

За да постанови този резултат от фактическа страна ГОРС е приел, че според представената му преписка на 15.05.2022 г. в 13,46 часа, на ПП I-4 (София - Варна), при километър 161+900, в посока към град София, чрез мобилна видео – радарна система “TFR1-M” №604 е заснет лек автомобил „Шкода фабия“ с рег.№ [рег. номер], със скорост на движение от 117 км/ч. (след отчетен толеранс в полза на водача скоростта е 113км/ч) при ограничение за населено място от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26. След справка за собствеността на автомобила е установено, че същият е собственост на Д. Т. Н., на който за нарушението бил съставен електронен фиш Серия К № ***. На 09.01.2023г. Н. представил декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че на посочената във ЕФ дата и час автомобилът е управляван от М. Т. Н. (представено е и копие на СУМПС на водача). При това положение бил издаден ЕФ Серия К № ***, с който на М. Т. Н. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и при условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № ***, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева. След връчване на ЕФ на 25.07.2023г., видно от приложената разписка за връчване, на дата 07.08.2023г. е депозирано възражение против ЕФ, по което директора на ОД на МВР – Велико Търново се е произнесъл с писмо рег. №366000-19487/25.08.2023г., отказвайки да анулира издадения ЕФ поради липса на основанията за това, предвидени в чл. 189, ал.6, т.1 и т. 2 от ЗДвП. Депозирана е жалба пред районния съд против ЕФ и постановения отказ за неговото анулране.

Въз основа на тези факти, на първо място въззивният съд е приел, че отказът да се анулира издаденият електронен фиш представлява потвърждаване на установеното с фиша нарушение и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а защитата срещу този акт се осъществява в производството пред съда по обжалване на електронния фиш. При това положение РС е разгледал доводите за незаконосъобразност на постановения отказ като доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Според решаващият състав не са налице основанията по чл. 189, ал. 6, т. 1 и 2 от ЗДвП за анулиране на ЕФ.

На следващо място, ГОРС е приел, че ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в специалната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в.т.ч. дата, точно и конкретно място на извършване на нарушението. За ирелевантно е преценено непосочването на правната квалификация на предходното нарушение, на което се основава повторността. Съдът е намерил, че техническо средство, с което е заснето нарушението, е било одобрен тип средство за измерване, преминало последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението. Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН и не е изтекъл срокът по чл.80,ал.1, т.5 от НК и абсолютната давност чл.81,ал.3 от НК. За неоснователни са приети възраженията за недоказаност на нарушението доколкото от събраните доказателства /разпечатка от клип №19254 и протокола за работа с АТСС безспорно се установява, че заснето МПС е процесното. Прието е, че разпечатката от клипа е годно доказателство, означена с уникален идентификационен номер, и немаркирането й с баркод не я дискредитира, доколкото поставянето на такъв не е законово регламентирано. След като заснетият с устройството видеоклип е позволил работа с прозореца „Разглеждане на клип" в „Режим 2" и съответно изготвяне на разпечатка с 4 кадъра, то възражението, че устройството е било позиционирано неправилно спрямо пътното платно и не е генерирало клип с изискуемата продължителност е прието за неоснователно. Въпреки това, при прегледа и анализа на събраните доказателства и данните в тях, РС е достигнал до извод, че не може да бъде установено по несъмнен начин, че в момента на заснемането и измерването на скоростта, процесният автомобил се е движел в участъка от пътя, за който е било в сила ограничението на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътния знак В26, поставен при км 162+160 на пътя. Това е така, тъй като липсата на представена снимка на точното разположение на АТСС възпрепятства възможността да се установи дали автомобилът се движил преди или след кръстовището при км 161+900 на ПП I-4. Но е приел, че по несъмнен начин автомобилът се е движел в участък извън населено място в района на км 161+900 на ПП I-4, на който е било в сила общото ограничение на скоростта от 90 км/ч по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При това положение е намерил за осъществен състава на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което е изменил ЕФ и е преквалифицирал първоначалната квалификация, като е намалил и наказанието [рег. номер]. на 200 лв.

 

Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при правилно приложен закон.

Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд, като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е присъствал чрез упълномощения адвокат, не е имал доказателствени искания и не представял доказателства, приобщена е административно-наказателната преписка. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и подкрепящите доказателствените изводи на съда доказателства. При това неоснователно се поддържа, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК.

Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на съдебното решение на ГОРС.

За пълнота следва да се отбележи, че касационната инстанция възприема изводите на районния съд, че при съставянето на ЕФ са били спазени разпоредбите на ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт, като от формална страна същият разполага с нормативно изискуемите реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Не се споделя възражението на касатора, че липсва пълно и точно посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като за място на извършване на нарушението е посочен ПП І-4 (София – Варна), км. 161+900, в посока на движение към гр. София, което позволява мястото на извършване на нарушението да бъде еднозначно определено и разграничено от кое да е друго място в обективната действителност. Отразените географски координати в снимковия материал могат да се свържат с посочения в ЕФ участък от пътя, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършване на нарушението и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Нарушението е заснето от мобилна система за видео контрол на скоростта, която е одобрен тип средство за измерване и преминало последваща проверка за годност според представения Протокол за проверка №5-6-23/23.03.2023г. Използването й на съответното място за контрол е удостоверено с протокол за използване на АТСС (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи), съставен от обслужващия полицейски служител. Видно от този протокол първата заснета с мобилната система за контрол на скоростта снимка – клип е с №19248, последната е с №19257, а тази на касатора е с №19254, т.е попада сред номерата на изображенията, направени на 15.05.2022г., и за касационната инстанция не възниква съмнение, че клип №19254 е направен именно с техническото средство TRF – M №604. Правилно са ценени от районния съд като годно доказателствено средство изготвеният снимков материал, който има висока доказателствена стойност по арг. от чл.189, ал.15 от ЗДвП. Правилно е определен и субекта на нарушението след проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Представената от Областно пътно управление – Велико Търново схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-4 и отразените в клип №19254 географски координати, ориентират към извод, че пътният участък, в който се е движил процесния автомобил, е такъв в извън населено място, за който е в сила общото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 90 км/ч., и не попада в зоната на действие на пътен знак В26 (ограничение от 60 км/ч) при 162+160 от пътя, както правилно е преценено от въззивния съд. Или в случая при установена скорост от 113 км/ч, превишението е 23 км/ч за извън населено място.

В обжалвания пред ГОРС електронен фиш е вписано, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №4552536. С този предходен ЕФ касаторът М. Н. е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Нормата намира приложение и по отношение на електронните фишове по арг. от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. В хода на съдебното производство пред ГОРС са представени доказателства, че този елемент от фактическия състав на деянието е осъществен. Предходният ЕФ серия К №***е потвърден с Решение № 347/14.07.2021г. по НАХД №20213110201243/2021г. по описа на РС – Варна, оставено в сила с Решение №1416/05.11.2021г. по КНАХД №1957/2021г. по описа на Варненския административен съд. Имайки предвид датата на извършване на процесното нарушение /15.05.2022г./ и датата на влизане в сила на предходния ЕФ серия К №4552536 /05.11.2021г./, е налице квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.

Предвид установените данни по делото, в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС и при липса на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, правилно районният съд е изменил обжалвания пред него ЕФ като е преквалифицирал деянието по основния състав като е посочил правилната правна квалификация на извършеното от касатора нарушение в условията на повторност и е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение – чл. 182, ал. 4 вр. чл.182, ал.2, т.3 вр. чл.21, ал. 1 от ЗДвП, съответно санкцията е в предвидения от закона абсолютен размер за повторно извършено нарушение.

 

Правилното решение следва да се остави в сила.

Разноски в настоящото производство не се претендират от ответника по касация, при което такива не следва да бъдат присъдени.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №50/26.03.2024г., постановено по АНД №20234120200502/2023г. по описа на Горнооряховския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.