МОТИВИ към НОХД №785/2011 г.:

Обвинението е против подсъдимия П.Х.Т. *** за престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че на 14.02.2008 г. в с.А., обл.Пазарджик  в дома си на ул.”П.”№. е придобил и държал огнестрелно оръжие- револвер ”Гасер” кал.11.00 мм и боеприпаси - 114 бр.патрони кал.5.6 мм, модел 22LR, 3 бр.патрони кал.7.62х54R, 10 бр.патрони кал.5.6х52R, 2 бр.патрони модел 30-06 кал.7.62х63 мм, 1 бр.ложа с щампован № 64008, 2 кутии с барут, 3 кутии капси за ловни патрони без да има за това надлежно разрешително.

Подсъдимият П.Т. не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Подсъдимият П.Т. ***999 г. подсъдимият Т. притежавал Разрешение №44/1999 г. по опис на РПУ Септември за носене на огнестрелно оръжие.

През м. февруари 2008 г. постъпила информация в ОД на МВР Пазарджик, че подсъдимият П.Т. притежава огнестрелно оръжие и боеприпаси в дома си, без да има за това надлежно разрешение. В тази връзка била сформирана оперативно-следствена група за извършване на процесуално-следствени действия .

На 14.02.2008 г. сутринта в 10.30 ч. органите на МВР предприели претърсване и изземване в дома на подсъдимия Т.,*** къщата в битова стая е намерен и иззет револвер с надпис и номер на ударния механизъм / петле/, като и полуложа за ловна пушка с №64008, пълнители за пистолет и газов пистолет. На втория етаж от къщата в каса, издълбана в стената и маскирана с картина полицейските органи намерили и иззели боеприпаси - 114 бр.патрони кал.5.6 мм, модел 22LR, 3 бр.патрони кал.7.62х54R , 10 бр.патрони кал.5.6х52R , 2 бр.патрони модел 30-06 кал.7.62х63 мм, 2 кутии с барут, 3 кутии капси за ловни патрони. 

От метални каси за съхранение на  оръжие намерили ловно оръжие и боеприпаси, които впоследствие се оказали собственост на сина на подсъдимия Т. и са върнати срещу разписка.

По повод извършеното неотложно процесуално следствено действие било изготвено искане по реда на чл.161, ал.2 от НПК от Районна прокуратура и с Определение на Пазарджишкия районен съд по ЧНД №362/2008 г. протоколът за претърсване и изземване от 14.02.2008 г. по ДП №236/2008 г. на РУП Пазарджик бил одобрен.

Видно от назначената и изготвена по делото съдебно-балистична експертиза -иззетия от дома на подсъдимия Т. револвер „Гасер” е технически неизправен, но при отстраняване на  техническите неизправности може да произведе изстрел и да порази жива сила.

Според заключението на съдебно-балистичната експертиза, иззетите от дома на подсъдимия Т. патрони различен калибър са годни да се използват по предназначение.

 Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.Д., М.П., Й.Т., М.М., Н.Д., В.М., С.З., Д. Косулов, В.Л., А.А., А.С., Б.Ш., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетеля Д.К. депозирани на пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, проведените очни ставки между свидетелите М.П. и Й.Т., между свидетелите С.З. и Й.Т., заключенията на балистичните експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Не е спорно по делото, че огнестрелното оръжие - револвер ”Гасер” кал.11.00 мм е открит в дома на подсъдимия Т., поставен над камината в една от стаите на първия етаж. Безспорно е, че за въпросният револвер подсъдимият няма разрешение  за придобиване и носене.  

От показанията на свидетелката Т., подкрепени от обясненията на подсъдимия и необорени от другите събрани по делото доказателства, безспорно се установи, че оръжието е оставено в наследство от дядото на свидетелката Т..

Притежанието на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение е обществено опасно, т.е. престъплението е съставомерно, когато с малка поправка оръжието може да възпроизведе изстрел.

В настоящия казус за установяване годността на намереното в дома на подсъдимия Т. огнестрелно оръжие - револвер ”Гасер” кал.11.00 мм, са изготвени две взаимно подкрепящи се и допълващи се балистични експертизи.

Според заключението първата експертиза изготвена на досъдебното производство от в.л. Н. въпросното оръжие е технически неизправно и не може да се използва по предназначение.

В същия смисъл е и заключението на втората балистична експертиза изготвена и приета в хода на съдебното следствие. Вещото лице Г. е заключил, че револвера е модел 1873 г. Същият е технически неизправен и негоден да възпроизведе изстрел, както към момента на експертизата, така и към момента на намирането му. За стрелба с револвера могат да бъдат използвани само предназначените за него револверни патрони кал. 11,2х36 м. Не е наличен съвременен стандартен патрон, който без каквато и да било преработка д бъде използван за стрелба с револвера.

И двете вещи лица в съдебно заседание разясниха, че оръжието може да бъде преработено, за да възпроизведе изстрел, но за целта се изискват освен специални знания и умения и специален инструментариум.

Въз основа на тези експертизи и становището на вещите лица, на които съдът дава вяра, като задълбочено и компетентно изготвени съдът стигна до извода, че за да може оръжието да се приведе в състояние да може да възпроизведе изстрел, не е достатъчна малка и лесна за всекиго поправка. Същото е неизправно и не може да се използва по предназначение.

В този смисъл неговото държане макар и без разрешение не е обществено опасно, т.е. не съставлява престъпление.

Освен това съдът намира, че деянието – държане на оръжието не е съставомерно и от субективна страна, като се вземе предвид неговото състояние към момента на намирането му в дома на подсъдимия. Вещото лице Г. в съдебно заседание допълва в разясненията си, че ударникът на оръжието е умишлено демонтиран, за да може револверът да стане негоден да произвежда изстрел и да бъде безопасен.

Що се отнася до обвинението за придобиване на въпросното оръжие, то това деяние също не е осъществено от обективна и субективна страна.

От една страна обективната несъставомерност произтича от негодността оръжието да бъде използвано по предназначение, което изключва обществената опасност и на деянието.

Но по-важното е, че подсъдимият не би могъл да го придобие обективно, с оглед неговия произход, дори и да искаше.

Револверът с оглед установените обстоятелства е собственост единствено на неговата съпруга – свидетелката Т., тъй като е придобит по наследство. А според чл.22, ал.1 от Семейния кодекс движимите вещи, придобити по наследство принадлежат на съпруга, който ги е придобил, т.е. не стават семейна имуществена общност, макар да са придобити от единия съпруг след брака. 

Съдът прима, че е неставомерно деянието по повдигнатото обвинение за придобиване и държане на 1 бр.ложа с щампован №64008.

Относно придобиването от страна на подсъдимия на въпросната вещ, не се събраха каквито и да било доказателства доказващи обвинението. А за държането на такава вещ не е необходимо разрешение, тъй като същата сама по себе си не представлява оръжие или боеприпас, за които по Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /отм./, действащ към инкриминираната дата, не се изисква специално разрешение.

Не така стоят нещата по отношение на откритите в дома на подсъдимия Т. боеприпаси.

Разпоредбата на чл.339 от НК има предвид дейност, при която наред с обективната страна на престъплението-фактическо държане на боеприпаси, деецът да има съзнанието, че държи тези боеприпаси без надлежно разрешение от съответните държави органи.

Под държане на боеприпаси разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК има предвид трайно установена фактическа власт върху тях без разрешение на надлежните органи.

Съгласно, чл.15, ал.1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр.133 от 1998 г.), действащ към инкриминираната дата: „Лице, придобило огнестрелно оръжие и боеприпаси за него въз основа на издадено разрешение, в едноседмичен срок е длъжно да подаде необходимите документи за получаване на разрешение за носене и употреба.“

Разпоредбата на чл.18а, ал.1 от същия закон предвижда: „….Който намери взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, незабавно уведомява органите на Министерство на вътрешните работи, без да нарушава месторазположението им“, т.е. законът изисква незабавни действия по уведомяване на надлежните органи от лицето намерило оръжия и боеприпаси, в противен случай се ангажира наказателната му отговорност.

Доказателствата относно държането от страна на подсъдимия без разрешение на надлежните органи различни видове патрони и барут се оформиха в две групи-оневиняващи и обосноваващи тезата на обвинението.

В първата група са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Й.Т. и М.М..

Относно произхода на въпросните боеприпаси свидетелката Т., съпруга на подсъдимия дава показания, че на инкриминираната дата след 09,00 часа, тръгвайки за работа, на пейка пред дома им намерила черна найлонова чанта, в която били поставени намерените при обиска патрони и кутии с барут. Свидетелката, заради безопасността на играещите на улицата деца, ги прибрала в дома. Една от кутиите с барут прибрала в каса на втори етаж, а останалите боеприпаси оставила, заедно с найлоновата чанта на масата в стаята.

В тази насока са и показанията на свидетеля М.М.. Същият дава показания, че на 14.02.2008 г. тръгнал с автомобила си към гр.Пазарджик. Решил да се отбие до с.А. да остави ракия на подсъдимия Т. с когото били приятели Пристигнал в с.А. и около 9,00 часа отишъл до дома на подсъдимия. Почукал на вратата, но никой не му отворил. Не влязъл, тъй като се разлаяло куче. Почакал още малко, дори повикал , но тъй като некой не отговорил решил да си тръгне. Тогава на пейка до вратата видял найлонова торба. Тъй като същата била отворена погледнал и видял, че вътре има ловни патрони, флоберкови патрони, кутии от барут.

В синхрон с показанията на свидетелите Т. и М. са обясненията на подсъдимия, който твърди, че въпросната сутрин излязъл да разходи кучета си и се върнал точно при пристигането на полицейските служители, които след това извършили претърсване в дома му. Не знаел нищо за въпросните боеприпаси, които съпругата му била намерила пред дома им, по-рано същата сутрин.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Т. и М.. На първо място двамата свидетели са близки на подсъдимия, съответно съпруга и приятел и са заинтересовани да осигурят защитна версия на същия. Но по-важното е, че показанията им са нелогични, неубедителни и взаимно си противоречат.

Звучи твърде житейски нелогично и неубедително някой да остави пред дома на другиго не какво да е, а опасни вещи като патрони и барут.

Двамата свидетели изпадат в противоречие относно времето, когато свидетелката Т. е прибрала въпросните вещи и отишла на работа и времето, когато свидетелят М. е видял въпросната чанта с боеприпаси. Не е възможно свидетелят М. да е видял чантата, в случай че свидетелката Т. вече я е била прибрала според нейните показания и е отишла на работа. А за това, че свидетелката Т. не е била в дома си, при пристигането на М., следва да се съди от показанията на свидетеля М., че при чукането и викането пред вратата на  дома на подсъдимия никой не е отговорил и отворил. Още повече, че освен неговите викове, вниманието на Т. е следвало да бъде привлечено, ако е била още в дома си и от лая на едно от кучетата им.

За недостоверността на показанията на свидетеля М. съдът съди и по вътрешното противоречие в тези показания.

От една страна свидетелят твърди, че не е пипал найлоновата чанта, а само „погледнал“ през „дясното ъгълче“ на чантата, което било леко отворено - „зяпало“.

Но въпреки мимолетния поглед в една част на чантата свидетелят изключително подробно изброява намиращите се в чантата вещи, които дори разпознава по вид при предявяването на веществените доказателства.

Версията на свидетелката Т. за намирането на боеприпасите пред дома, подкрепена, макар и неубедително от свидетеля М., категорично се опровергава от показанията на свидетелите С.З., М.П., Н.Д., В.М., А.А., В.Л. и Д.К., последните дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.З., М.П., Н.Д., В.М., А.А., В.Л. и Д.К., тъй като същите са ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и внасят яснота за основните факти от предмета към обвинението.

Свидетелите дават ясни, взаимнопокрепящи се и допълващи се показания, че въпросната найлонова чанта с намиращите се в нея патрони, предмет на обвинението, както и кутиите с барут били открити в каса в стената, която била скрита зад картина в стая на втория етаж на къщата на подсъдимия Т.. Вещите били изведени, сложени и на масата от свидетеля З..

Освен, че свидетелите П. и З. поддържат категорично и непроменят своите показания, че боеприпасите са намерени от З. в каса скрита зад картина в стената на стаята при проведените със свидетелката Т. очни ставки, достоверността на показанията на тази група свидетели се затвърждава от обстоятелството, че част от свидетелите – П., М., А. през призмата на възможностите си за възприятие и отдалечеността във времето, не помнят с точност подробности свързани с точния брой и вид на намерените в касата вещи и кой точно ги е намерил и извадил от нея.

Показанията на свидетелите С.З., М.П., Н.Д., В.М., А.А., В.Л. относно мястото на съхранение на боеприпасите се подкрепят и от протокола за претърсване и изземване /л.4 от ДП/, одобрен съгласно изискванията на чл.161 от НПК. В същия е описано, че иззетите вещи, част от които са процесните боеприпаси са намерени на втория етаж на къщата в каса в стената, намираща се зад картина. 

Държането, като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.339, ал.1 от НК изисква установена фактическа връзка на дееца, в случая с намерените в касата боеприпаси.

Тази фактическа връзка на подсъдимия се установява от показанията на свидетелите З., М. и Т..

Свидетелите З. и М. дават идентични показания, които съдът кредитира, че въпросната каса в стената, при влизането на полицейските служители в стаята е била заключена. Същата е била отключена лично от подсъдимия Т. и в нея са намерени процесните вещи.

Показанията си относно това обстоятелство свидетелят З. поддържа при проведената със свидетелката Т. очна ставка. Последната от своя страна в тази очна ставка поддържа, че касата по принцип се заключвала, но този ден не била заключена.

В крайна сметка при поредните си показания, дадени в съдебно заседание от 20.02.2013 г. свидетелката признава, че касата се заключвала и единствено съпругът й – подсъдимият Т. има ключ за нея.

Това обстоятелство освен, че доказва упражняването на фактическа власт върху инкриминираните вещи от страна само и единствено от подсъдимия, опровергава още веднъж застъпваната от последния версия за несъставомерност на деянието, прокарана чрез показанията на свидетелите М. и Т., че боеприпасите не са негови, а са намерени часове преди претърсването от свидетелката Т..

Не на последно място относно връзката на подсъдимия с намерените боеприпаси, съдът цени и показанията на свидетеля И.Д., пред когото подсъдимият е заявил, че въпросните вещи са негови.

Не се събраха доказателства за времето и начина на придобиване на въпросните боеприпаси, но „държането“ не държи сметка на действията на дееца по придобиването на вещите, а единствено за фактическата им връзка с дееца, която се установи категорично от събраните доказателства.

При този анализ на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимият П.Х.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК, като на 14.02.2008 г. в с.А., обл.Пазарджик  в дома си на ул.”Първа”№5 е държал боеприпаси - 114 бр.патрони кал.5.6 мм, модел 22LR, 3 бр.патрони кал.7.62х54R, 10 бр.патрони кал.5.6х52R, 2 бр.патрони модел 30-06 кал.7.62х63 мм, 2 кутии с барут, 3 кутии капси за ловни патрони без да има за това надлежно разрешително.

Законът забранява притежаването на боеприпаси без разрешение, какъвто е настоящият случай. Обществената опасност от притежаването боеприпаси произтича от заключението на балистичната експертиза, според която патрони различен калибър, иззетите от дома на подсъдимия Т. са годни да се използват по предназначение.

Знаейки обаче, че не притежава надлежно разрешително подсъдимият Т. е упражнил фактическа власт върху боеприпасите. Това държане е продължило до прекъсването му на 14.02.2008 г. с изземването им от органите на РУП Пазарджик. Следователно подсъдимият е осъществил “държане” без надлежно разрешение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като е владял патроните и барута в дома си, в заключена каса, до която само той е имал достъп.

Подсъдимият Т. е действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението. Прекият умисъл произтича от белезите на конкретното деяние и фактическите обстоятелства, при които е било осъществено – при нормално интелектуално ниво, социален опит и завишени познания в тази област, с оглед дългогодишния опит на ловец, подсъдимият точно и ясно е съзнавал наличието на разрешителен режим за боеприпасите. Същият реално е имал знание, че към 14.02.2008 г. не притежава изискуемото разрешение и съзнателно е обективирал поведение насочено към извършване на престъплението-незаконно държане на боеприпасите.

С оглед установеното и прието от съда при анализа на доказателствата, съдът счете, че подсъдимият не е осъществил признаците на състава на престъпление по чл.339, ал.1 от НК по отношение на огнестрелно оръжие - револвер ”Гасер” кал.11.00 мм и 1 бр.ложа с щампован № 64008, поради което го ОПРАВДА по обвинението за придобиване и държане на тези вещи, както и за придобиването на посочените в обвинението боеприпаси.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия П.Т. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава единадесета на НК “Общоопасни престъпления”, раздел І “Престъпления по общоопасен начин или с общоопасни средства” и засягат режима относно огнестрелните оръжия.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяниe, която е висока, като се има предвид, липсата на намерение у подсъдимия, според мястото и начина на съхранение, боеприпасите да бъдат предадени на органите на полицията или да се снабди с надлежно разрешително.

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са отрицателни.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, към датата на деянието, а като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете последващите осъждания и негативните характеристични данни.

При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия П.Х.Т. в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не се налага определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

За това съдът на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Въз основа на изложеното и като отчете високата обществена опасност на деянието и начина за неговото извършване съдът прие, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено наказание да представлява несъразмерно тежко спрямо деянието. Поради, което счита, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.Т. бе осъден да заплати в полза направените по делото разноски в размер общо на 157 лева, от които 112 лв. платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик и 45 лв., платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

Причините за извършването на престъплението е незачитане от страна на подсъдимия на установения законов ред.

Веществените доказателства – боеприпаси - 114 бр.патрони кал.5.6 мм, модел 22LR, 3 бр.патрони кал.7.62х54R, 10 бр.патрони кал.5.6х52R, 2 бр.патрони модел 30-06 кал.7.62х63 мм, 2 кутии с барут, 3 кутии капси за ловни патрони, съдът на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК, постанови да бъдат иззети в полза на Държавата.

Вещественото доказателство - револвер ”Гасер” кал.11.00 мм, съдът постанови да се върне на собственика Й.Л.Т..

Съдът постанови вещественото доказателство - 1 бр.ложа с щампован № 64008 да бъде върнато на собственика П.Х.Т..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

  

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: