№ 138
гр. Б., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200100 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И.. В. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. В., ул. „З. д.“ № *, е
обжалвал в законния срок наказателно постановление № * г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № * от
14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за нарушение на чл. 104б, т.
2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
3000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
упалномощен защитник – адв. В.В. от САК и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РУ Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 421273/16.07.2021 г., НП № * г., заповед № * от
14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства
– показанията на свидетелите В.И. и А.Г., се установява следната фактическа
обстановка:
На 16.07.2021 г., около 10,36 часа свид. А.Г. вървял по ул. „Х. А.“ в
гр. Б. и видял, че от към болницата лек автомобил прави ляв завой с голяма
скорост, занадя се към левия тротоар, изправя автомобила и отива към десния
тротоар, като прави S образно движение. Свидетелят видял, че наблизо има
две жени, които се изплашили като видели движението на процесния
автомобил.
Свид. В.И. – актосъставител, сочи, че не е присъствал на мястото на
извършеното нарушение и не е очевидец на същото и че акта е съставил по
сигнал на гражданин.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление № * г., издадено от Началник РУ към ОДМВР - С., РУ Б., в
което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за
осъществено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а именно за това, че на
16.07.2021 г., около 10,36 часа в гр. Б., по бул. „Ц. О.“, на кръстовището с ул.
„П. Е.“ впосока ул. „Ц.И. Ш.“, управлява л.а. „*i“ с рег. № *, собственост на
Й. С. Н., като използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, изразяващо се в приплъзване на автомобила, завъртане на суха пътна
настилка, като рязко сменя посоката, преминавайки в насрещна лента и
връщане обратно в своята лента, поради което на основание чл. 175, ал. 1, пр.
3 от ЗДвП му е наложил административно наказание глоба в размер на
3000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Разгледана по същество, същата е основателна.
2
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за
водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия. Действително понятието "дрифт" няма своя легална
дефиниция.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира достатъчно
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. За да
направи този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец.
Въззивната инстанция намира, че НП по същество се явява
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че И.Г., е извършил нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина,
описан в НП.
НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и
обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице. Следователно,
когато контролните органи на полицията са установявали фактите при
наличие на свидетели очевидци, е следвало да бъде установено възприятията
на последните, за да бъдат направени категорични изводи за механизма на
извършеното.
Ето защо съдът намира, че липсват достатъчно доказателства за
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да послужат за
съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено
официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не може да бъде
доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични
такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора
факти.
3
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Актосъставителят не е очевидец. Други писмени доказателства не са
приобщени по административно наказателната преписка.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по
себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена
процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на достатъчно
доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото НП
необосновано, което е основание за неговата отмяна. А за да бъде едно деяние
административно нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл.
6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения ред на държавно
управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за наказуемо с
административно наказание. Липсата на която и да било от тези предпоставки
означава липса на административно нарушение, което би довело до отмяна на
издаденото НП, като неправилно.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена, а НП – отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
При това положение и поради обстоятелството, че по делото е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, то това
искане следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020
г.)в производствата пред районният, административният и касационният съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е че адв. В.В. от САК е осъществил правна помощ в
настоящото производство на жалбоподателя и определеното възнаграждение
е в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че РУ Б. при ОДМВР С., следва да бъде осъдена да
заплати на И.. В. Г., ЕГН **********, сумата от 300,00 лева за направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат В.В. от САК.
Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № * г., издадено от Началник
РУ към ОДМВР - С., РУ Б., с което на жалбоподателя И.. В. Г. с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. В., ул. „З. д.“ № *, за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА вр. с
8, ал. 1, т. 1 от Наредба № * г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС, РУ Б. при ОДМВР С. да ЗАПЛАТИ на И..
В. Г. с ЕГН: **********, сумата от 300,00 лева, представляваща направените
от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат В.В. от
САК по АНД № 100/2022 година по описа РС Б..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5