№ 1430
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501735 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба на В. М. И., ЕГН ********** срещу
решение №1579/23.05.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116427/2021г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца В. И. Г. сумата от 6000 лева -
представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда, до окончателното заплащане на сумата; както и в частта, с която
е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Варна сумата от 750 лева, представляваща дължими държавна
такса и разноски на осн. чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че
решението в тези части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при неправилно възприемане на изложената от страните
фактическа обстановка и събрания по делото доказателствен материал,
поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи. Излага, че в
проекто-доклада си първоинстанционният съд не е възприел и възпроизвел
1
нито едно от неговите възражения и твърдения, направени с отговора в срока
по чл.131 ГПК, като в същото време дословно е възпроизвел в цялост
твърденията на ищеца, което според жалбоподателя представлява нарушение
на съдопроизводствените правила и принципа за равнопоставеност на
страните в процеса, и е в нарушение правилата на чл.146, ал.1, т.1 и 2 от ГПК.
Твърди, че безспорно по делото се установява, включително от приложеното
АНД №2224/2021г. по описа на ВРС, че по време на инцидента, ищецът е
нанесъл един удар с ръка, а не множество такива, нито побой, както е
коментирал в мотивите си първ. Съд. На следващо място се твърди, че съдът
е възприел неточно и събраните доказателства, тъй като по делото не е
назначавана нито комплексна медицинска и психологична експертиза, нито
само съдебно- психологична експертиза, нито има искане за назначаването на
такива, поради което и неясно от къде съдът в мотивите си приема, че ищецът
е понесъл физическа болка от травмите и тежък психически стрес. Според
жалбоподателя, съдът неправилно е интерпретирал заключението на СМЕ и
показанията на единствения свидетел, като е достигнал до необоснования
извод, че ищецът е понесъл тежък психически стрес, както и че преживените
психически и емоционални страдания от инцидента са рефлектирали върху
начина на живот напред във времето, като този извод категорично следвал от
изложеното от св. Г.а. Необоснован е и изводът на съда, че от показанията на
св. Г.а се установява, че вследствие останалите налични заболявания,
възстановителния период след нанесеното му увреждане в по-дълъг от
стандартния, като продължавал да ползва обезболяващи медикаменти и към
момента на с.з., който извод на съда не се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства. На следващо място излага, че няма представени
доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че изложените
оплаквания за главоболие, световъртеж, замаяност, болки в ставите,
затруднено предвижване и проблеми със съня, са пряко следствие от
нараняванията получени при инцидента. Счита, че така определеният от съда
размер от 6000 лева на обезщетението е прекомерен и не съответства на
установеното по делото и характера на получените наранявания. Счита че
справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е не повече от 1500 лева, какъвто е и размерът на
предложеното на два пъти от него обезщетение. По отношение решението в
частта, с която е осъден да заплати в полза по сметка на Районен съд - Варна
2
сумата от 750 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски на
осн.чл.78, ал.6 вр.чл.83,ал.1, т.4 от ГПК, счита, че сумата е неправилно
изчислена. По изложените съображения моли да бъде постановено решение, с
което се отмени Решение №1579/23.05.2022г. постановено по гр.д. №
16427/2021г. описа на ВРС, 49 с-в, в частта, с която В. М. И. е осъден да
заплати на В. И. Г. сумата от 6000 лева - представляваща обезщетение за
причинените му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до
окончателното заплащане на сумата, като вместо него бъде постановено
друго, с което да бъде определен значително по-нисък размер на
обезщетението, който да съответства на установеното по делото и отговарящ
на критериите за справедливост, при цялостна преценка на събрания по
делото доказателствен материал; моли решението да бъде отменено и в
частта, с която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Варна сумата от 750 лева, представляваща дължими
държавна такса и разноски на осн.чл.78, ал.6, вр.чл.83,ал.1, т.4 от ГПК, както
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за производството
пред двете инстанции. С уточняваща молба жалбоподателят посочва, че моли
решението да бъде отменено в частта, с която е осъден да заплати сумата от
6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а в условията
на евентуалност – да бъде определен по-нисък размер на обезщетението. По
отношение на определените разноски – уточнява, че искането за изменение в
тази част е отправено като последица от евентуално уважаване на въззивната
жалба. В ос.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемият Г. е депозирал писмен отговор, в който излага становище
за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без
уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно – в
обжалваните части, като му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Счита, че изложеното във въззивната жалба е неоснователно и
некоректно. Твърди, че по делото правилно е установено кумулативното
наличие на всички релевантни факти, поради което искът справедливо е
уважен за посочения размер. Излага, че след като е анализирал правилно
всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни и мотивирани изводи за основателност на
предявения иск за сумата от 6000лв., поради което моли за потвърждаване на
3
решението и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по искове с правно основание чл. 45
ЗЗД, предявени от В. И. Г., ЕГН:********** против В. М. И., ЕГН **********
за осъждане ответника да му заплати суми както следва: сумата от 2567,17лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за закупуване на медицински изделия, медикаменти и заплащане
на такса за издаване на медицинско удостоверение, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на главницата; сумата от 311,63лв., представляваща мораторна
лихва върху тази сума, за периода от датата на увреждането - 02.09.2020г. до
12.11.2021г., сумата от 10000,00лв. - представляваща обезщетение за
причинените му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и 1213,89лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на осъществяване на
деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021 г., вследствие нанесен от ответника на
ищеца удар в лявата част на долната челюст, и получени в резултат на
падането увреждания: контузия на дясна колянна става, контузия на главата,
мозъчно сътресение, ожулване по главата, травматичен оток в областта на
долната челюст, ожулвания по левия лакът и лявата предмишница, които в
своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание, чувство на
срам пред присъствалите свидетели и накърняване на достойнството му.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ищецът
излага, че е пенсионер, но работи като охранител в обект на „Ауто Експрес“
ООД-Варна, в близост до Трето РПУ, изпълнявайки дейност по
осъществяване на контролно-пропускателния режим на обекта. Твърди, че на
02.09.2020г. в 12,52ч. през портала на обекта преминал л.а. марка Мерцедес
МЛ500, черен цвят, с ДГН В6853НН и водачът/ответникът/ паркирал
автомобила в двора пред сервизната клетка. Ищецът отишъл и му казал, че
паркирането в територията на обекта не е разрешено, тъй като обектът е
4
частна собственост, при което ответникът му заявил, че няма да премести
колата си, в която били още млада жена с малко дете. Ищецът им обяснил, че
могат да се настанят в заведението, след което водачът да се върне и да
премести автомобила. Твърди, че ответникът отново отказал да премести
колата си и да освободи пространството пред сервизната клетка и тримата
влезли в заведението за хранене. Твърди, че след около 15мин., като видял, че
автомобилът е още на първоначалното му място, влязъл в заведението и за
пореден път помолил ответника да си премести колата, но той отново отказал.
Служителката в заведението също го помолила, но без резултат. Тогава
ищецът задействал паник-бутона за да уведоми охранителната фирма СОТ за
инцидента. Малко по-късно ответникът и спътниците му излезли от
ресторанта и се качили в колата си, но не могли да напуснат, защото
бариерата била спусната. Ответника дошъл до помещението на охраната, в
което стоял ищецът, и след като му казал „чакай да ти снимам гадната
мутра“, му направил снимал, и се върнал в колата. Ищецът отишъл при
колата за да им каже, че трябва да изчакат идването на служителите от СОТ.
Тогава ответникът отворил прозореца на предната дясна врата и наплюл
ищеца в лицето. В този момент ищецът натиснал бутона на дистанционното
за вдигане на бариерата за да пропусне чакащите коли, и ответникът
потеглил. След това обаче спрял, излязъл от автомобила си и нанесъл на
ищеца много силен удар в лявата част на долната челюст. Ударът бил толкова
силен, че ищецът паднал на земята по гръб и си ударил главата в асфалта, при
което изгубил съзнание за няколко минути. Когато дошъл на себе си, видял,
че до него стои същата служителка Антоанета Русева от ресторанта и други
посетители. Тя му говорела нещо и му помогнала да стане. Ищецът се
чувствал много зле, имал световъртеж и силно главоболие и болки в долната
лява челюст, където бил нанесен удара. Не можел да ходи, тъй като при
падането десният му крак се подгънал под тялото му и изпитвал силни болки
в коляното и не можел да стане. Усетил, че и нивото на кръвната му захар се е
повишило. Твърди, че е инвалидизиран със 100% намалена работоспособност,
тъй като има сърдечна операция /при която са му поставени три байпаса на
сърцето/, от много години е хипертоник, а също така от почти 30г. бил с
диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“. Взел си лекарства, които носел
със себе си за случай на критично повишаване нивото на кръвното му
налягане и при проблеми със сърцето. Междувременно били пристигнали
5
служители на охранителната фирма СОТ “Спартак“, които се запознали с
инцидента и след като гледали записите от видеокамерите, се обадили в
полицията, като през това време ответникът вече си бил тръгнал. След като
дошъл колегата му да го смени, съпругата му го закарала до Съдебна
медицина, от където го изпратили в Спешното отделение при
МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД /амб.№ 4881/03.09.2020г./. Направени му били
необходимите прегледи и образни диагностики на главата и на коляното, като
за коляното закупили ортеза по предписание на ортопеда. Били констатирани
контузия на дясна колянна става, контузия на главата, мозъчно сътресение,
ожулване по главата, травматичен оток в областта на долната челюст,
ожулвания по левия лакът и лявата предмишница. Твърди, че в периода от
03.09.2020г. до 02.10.2020г. бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност. Излага, че с влязло в сила Решение №355/15.07.2021г.,
постановено по НАХД № 20213110202224/2021г., ответникът е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12 вр.чл.130,
ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК
и му е наложено наказание глоба в размер на 1000,00лв. Посочва, че в
резултат на описаните по-горе травми, причинени му от ответника, дълго
време не бил в състояние да се движи самостоятелно като се налагало да
ползва бастун, което продължава и към настоящия момент. Изпитвал и силни
болки в дясното коляно, имал световъртеж и силно главоболие, гадело му се
непрекъснато и не можел да пази равновесие. Твърди, че не можел да спи,
защото травмираните места силно го болели. Поради травмата на челюстта
изпитал силни болки и затруднения при хранене, като в последствие се
установило, че при нанесения му от ответника удара, му е счупил зъб и моста
на зъбите /четири зъба и две адепти. Твърди, че изпитвал сериозни
затруднения в ежедневието си и докато ходел на работа до м.март т.г.
Увреждането на колянната става му останало трайно, като и към настоящия
момент продължава да се придвижва само с бастун. Освен това поради
силните болки се налага постоянно да пие обезболяващи. Тъй като в
следствие на удара, ответникът му счупил зъб и и моста от лявата страна. В
период от около 4 месеца докато му бъде направен новия мост се хранел
трудно и не можел да дъвчи. Освен физическите страдания претърпял и
емоционални такива, тъй като по време на инцидента имало хора, с които
ежедневно работи, а собствениците на дружеството - „Ауто Експрес“ООД-
6
Варна, са негови дългогодишни приятели. Твърди, че се притеснява, че
приятелите му ще си помислят, че е станал негоден да изпълнява
задълженията си. Излага, че в резултат на всички преживени физически болки
и психически травми дълго време не можел да спи, тъй като се будел и
премислял случилото се, което в крайна сметка го мотивирало да подаде
молба за напускане на работа. Твърди, че вследствие описания инцидент,
предизвикан от ответника е претърпял имуществени вреди в общ размер от
2567,17лв., които ответникът следва да му възстанови както следва: за
закупуване на ортеза на 03.09.2020г. на стойност 35,00лв., такса за
мед.удостоверение от съдебна медицина на 03.09.2020г, - 40,00лв., закупуване
на лекарства на 15.10.2020г. - 56,15лв., закупуване на лекарства в периода
03.09.2020г. -31.10.2020г. на стойност 1586,02лв.с ДДС, заплащане на
изработката на нов мост и стоматологични услуги - 850,00лв. Счита, че
ответникът му дължи и обезщетение за причинените неимуществени вреди -
физически болки и страдания и негативни психически преживявания и
морални страдания в размер общо на 10000,00лв. Претендира и обезщетение
за забава, считано от датата на извършеното от него престъпление-деликт —
02.09.2020г., която въз основа на претендираното обезщетение за непозволено
увреждане, към 12.11.2020г. възлиза на 311,63лв. за главницата от 2567,17лв.
и 1213,89лв. върху главницата от 10000,00лв. В о.с.з. жалбата се поддържа.
Ответникът чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор,
излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Не оспорва нанасянето на удар на ищеца, но оспорва изнесената фактическа
обстановка, като твърди, че е бил провокиран от самия ищец, който превишил
правата си. Оспорва ищецът да е получил увреждания по вида и размера,
описани в исковата молба. Твърди, че още преди инцидента, ищецът е
страдал от редица заболявания, които са в причинна връзка с твърдяните
увреждания и влошаване на здравословното му състояние.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От приетото по делото Решение №355/15.07.2021г., постановено по
7
НАХД №2224/2021г. по описа на ВРС, се установява, че ответникът Вл. И. е
признат за виновен в това, че на 02.09.2020г. по хулигански подбуди чрез
нанасяне на удар в областта на главата, е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, контузия на главата, травматичен отток
в областта на долната челюст, контузия на дясна колянна става, ожулвания по
левия лакът и лявата предмишница на В. И. Г., като на осн.чл. 78А НК е
освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание глоба.
От заключението на СМЕ, изслушано в о.с.з., проведено на
26.04.2022г., кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че вследствие на побоя, нанесен от ответника, ищецът е
получил мозъчно сътресение, ожулване по окосмената част на главата,
травматичен оток по лицето, ожулвания в областта на левия горен крайник,
травматичен оток и контузия на дясното коляно. Травматични увреждания от
този вид са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли
да бъдат получени при удар с юмрук в областта на лицето, последващо
падане и удар на главата и левия горен крайник в подлежащата настилка,
внезапно, форсирано извиване на десния долен крайник в областта на
колянната става. Тези травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Изложено е, че травматични
увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Всички заболявания, от които страда Г. са с хронично прогресиращ ход и
налагат системна медикаментозна терапия. От представеното Експертно
решение № 2611/16.11.20211год. се установява, че В. Г. страда от захарен
диабет II тип с изчерпан инсулинов резерв, с развилите се във връзка с него
тежки усложнения засягащи малките и големите съдове, периферната нервна
система, исхемична болест на сърцето, състояние след поставяне на стент,
хипертонична болест, дегенеративни изменения в поясните прешлени, двете
коленни и двете тазобедрени стави. Във връзка с исхемичната болест на
сърцето е извършено стентиране на коронарни артерии и в последствие
извършен троен коронарен байпас, които датират от много преди инцидента
на 02.09.2020год. От приложената медицинска документация по делото е
видно, че е проведен консулт с неврохирург, където е установено мозъчно
сътресение; консулт с ортопед[1]травматолог във връзка с травмата на
коляното и консулт с ортопед[1]травматолог относно оплаквания в поясния
8
отдел на гръбначния стълб. Приложена е терапия с нестероидни
противовъзпалителни средства, аналгетици. В о.с.з. вещото лице посочва, че
заключението е изготвено въз основа на приложената медицинска
документация. Оплакванията от установените травми в областта на лицето,
главата и ляв горен крайник и десния горен крайник обичайно отзвучават в
рамките на 2 - 3 седмици. В областта на дясното и лявото коляно са били
засегнати от така наречените артрозни изменения на колянната става,
гонартроза доста преди датата на инкриминираното деяние. Вещото лице
изтъква, че несъмнено една такава травма може да провокира оплаквания от
страна на дясната колянна става, но не определя водещите оплаквания от нея.
Пояснява, че по отношение оздравителния процес в конкретния случай влияе
не толкова възрастта, колкото системните тежки заболявания, които ищеца
има, засягащи както опорно двигателния апарат, така и сърдечно съдовата
система. При налични тежки увреждания в областта на поясния отдел на
гръбначния стълб, в областта на двете тазобедрени и двете коленни стави,
несъмнено една травма може да провокира по дълго възстановяване и по
дълго протичане на болковия синдром, но не определя самото заболяване,
което е установено доста преди датата на инцидента. Изтъква, че
сътресението на мозъка е функционално нарушение, нямаме морфологичен
субстрат с увреждане на мозъчни структури и черепни кости, които да дадат
основания за оплакванията, които са при мозъчно сътресение, главоболие,
отпадналост, виене на свят, обичайно отшумяват в рамките на 2 - 3 седмици.
Изтъква, че оплакванията във връзка с водещото заболяване, което е при
пострадалия, а именно тежкия диабет с диабетна полиневропатия, диабетна
макро и микро ангеопатии, което означава увреждане в следствие на развил
се диабет и усложнения на периферни съдове, малки и големи, може да се
наблюдават включително и без мозъчно сътресение. Наличното основно
заболяване може да провокира такава симптоматика като главоболие,
нарушение на съня, отпадналост, но несъмнено едно мозъчно сътресение,
което се получава при настоящата травма може да засили тези оплаквания,
като тези оплаквания може и по дълго време да персистират при пострадалия.
Според вещото лице закупувани медикаменти - аналгетиците обичайно се
използват при травми на главата, каквато ищецът несъмнено е претърпял, а
противовъзпалителните средства се използват при проблеми в коляното,
което е установено при първичния преглед, поради което може да се приеме,
9
че тези лекарства са във връзка с получените травматични увреждани. Според
вещото лице всеки един такъв инцидент, а именно пострадал при нанесен
побой, при наличните заболявания на ищеца може да доведат до високи
стойности на кръвното налягане, включително и високи стойности на
кръвната захар.
Разпитаната в същото о.с.з. свидетелка Л.Р. Г.а-съпруга на ищеца,
излага, че към датата на инцидента, ищецът е работел в „Ауто Експрес“ на
контролно пропускателния пункт, като охранител. Местоработата му
представлявала голям външен паркинг, на който спират коли, има магазин за
осветителни тела има и заведение, като паркинга който е зад бариерата е
единствено за сервиза и в него е разрешено да влизат само автомобили,
които са на клиенти на сервиза. На 02.09.2020 г. ищецът бил дневна смЯ. на
работа до 19 часа. Обадил й се следобед и казал, че едва е изкарал работния
си ден. Гласът му бил треперещ и свидетелката се притеснила, защото той
бил с диабет и помислила, че е получил хипогликемия. Ищецът й казал, че са
го ударили на обяд и още не може да си изясни нещата. В последствие
разбрала и от персонала на заведението и от работещите в сервиза, че
съпругът й е бил ударен от клиент на заведението, който е влязъл във
вътрешния паркинг, използвайки, че е била вдигната бариерата за вътрешния
паркинг, заради клиент на сервиза. Ищецът не могъл точно да й обясни какво
се е случило, само помнел един удар от лявата страна в челюстта и след това
му се губели много неща. На следващия ден отишли до сервиза и видели
записите, като свидетелката изпитала ужас от видяното. Заявява, че след
работа ищецът се прибрал с личния си автомобил, но бил много зле и не
могъл сам да слезе, поради което се наложило да повика съсед, който да им
помогне. Вечерта ищецът треперел в леглото и не можел да обясни какво се е
случило. Цяла вечер имал болки, виел му се свят. Тъй като е хипертоник,
нивото на кръвната му захар се била повишила много и кръвното му налягане
също се вдигнало много. Едва изчакали сутринта и отишли в спешния център
при МБАЛ“Св.Анна“. Там го прегледал дежурния лекар и казал, че трябва да
отидат в специализираните кабинети. Правили му скенер на главата,
изследвания, снимка на коляното, после го изкарали и с мъка го придвижила
отново при дежурния лекар, който ги изпратил за тези изследвания. Той му
изписал протеза, тъй като десния му крак се огъвал, която свидетелката
отишла да му купи. Веднага я сложили на коляното на ищеца и той я носил в
10
продължение на един месец. Свидетелката излага, че преди този инцидент
ищецът не е ползвал бастун, но след инцидента започнал да ползва бастун. В
последствие се оплаквал от болка в лявата челюст и си мислел, че е от удара,
но се оказало, че има счупен зъб, пукнат бил поставеният мост, който
трябвало да се смени. В момента бил поставен частичен мост, тъй като
нямали средства, за да си направи целия мост. Свидетелката ходела да купува
лекарствата на ищеца след инцидента. Един месец след изтичане на
болничния отпуск, той се върнал на работа. Не се чувствал добре, но му
трябвали средства за лекарствата. Няколко месеца ходил на работа, като през
м. март напуснал работа. Твърди, че и в момента продължава да ползва
медикаменти освен тези стандартните лекарства за диабета и съпътстващи
заболявания. Използвал мазила и обезболяващи, когато има по силна болка.
Все още не се бил възстановил след получените травми. Физически имал леки
подобрения, но емоционалният му срив се засилил, тъй като е образован,
интелигентен човек, бил е директор през по голямата част от живота си,
много хора го познавали и обидата била много силна и много тежко я
преживял. Това се отразило и на техните отношения в семейството, които се
обтегнали доста. Ищецът ползвал много лекарства във връзка с диабета, с
полиневропатията.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
11
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
За основателността на претенцията по чл. 45 ЗЗД следва да се установи
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно деяние, противоправност на същото,
вреда и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредата,
като вината се презюмира.
Следователно, в тежест на ищеца е да установи наличието на
противоправно поведение от страна на ответника, настъпването на
твърдените имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-
следствената връзка между причинените вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид изложеното и приетото решение по НАХД, настоящият
състав намира за доказано, че ответникът е нанесъл на ищеца описаните в
исковата молба травматични увреждания, изразяващи се в загуба на съзнание,
мозъчно сътресение, ожулвания по главата и в лявата част на долната челюст,
наранявания в лявата колянна става и левия лакът.
По отношение на вида на травматичните увреждания, последвалите
здравословни проблеми и и продължителността на оздравителния процес,
съдът съобрази и заключението на СМЕ, което кредитира като обективно и
компетентно изготвено, и съответстващо на приложените по делото
медицински документи. По такъв начин намира, че ищецът е установил чрез
пълно и главно доказване претърпените вреди и наличието на причинно-
следствена връзка между деянието и вредата.
По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди:
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
12
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Като съобрази начина на получаване на травматичното увреждане,
характера на претърпените телесни увреждания, и като отчете преживените
от ищеца физически страдания, свързани с последвалите болки, съдът счита,
че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди е 6000 лв. За да определи този размер, на първо място съдът взе
предвид мястото и начина, по който са претърпени уврежданията, а именно на
работното място на ищеца, в присъствието на колегите му, служители в
съседните заведения и случайни граждани. Съобрази също така възрастта на
пострадалия и ответника, както и интензитета на претърпените в момента на
увреждането физически страдания, продължителността на оздравителни
процес, и негативните емоции и дискомфорт, които ищецът е претърпял след
случилото се.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Обстоятелствата около начина, по който са претърпени травматичните
увреждания са детайлно изяснени в хода на наказателното дело. Ирелеванто
за настоящия спор е дали е бил нанесен само един удар, а не множество
такива, тъй като от съществено значение, че нанасянето на този удар е
извършено на публично място, като е бил толкова силен и неочакван, че в
резултат ищецът внезапно е паднал на земята и е претърпял и други
наранявания, освен от непосредственото съприкосновение с лицето му. Съдът
съобрази също, че става въпрос за инцидент, извършен по хулигански
подбуди, при който млад мъж в добра физическа форма, незачитайки
социалните и морални норми, удря в лицето с почти 40 години по-възрастен
мъж в изблик на неконтролируема агресия, и то при условие, че именно той е
предизвикал словесния спор помежду им като е влязъл и паркирал
автомобила си на непозволено за целта място. Без значение е и
13
обстоятелството на каква смЯ. се водил на работа ищеца на процесната дата,
отразена ли е същата в графиците на работодателя, и в колко часа същата е
приключила, тъй като по отношение на часа и мястото на инцидента липсва
спор, а същите са установени в влязло в сила решение, постановено в хода на
проведено наказателно производство.
По отношение на вида на травмите и продължилия оздравителен
процес, съдът съобрази изложеното в СМЕ и показанията на разпитаната
свидетелка, която има преки и непосредствени впечатления. При определяне
на размера на обезщетението, съдът отчита не само интензитета на
физическите болки и продължителността на възстановителния период, а също
така и срамът и унижението, което ищецът е изпитал непосредствено по
време и след инцидента, както и дълго след това, припомняйки си случилото
се.
Настоящият състав не установява наличието на съпричиняване от
негова страна, тъй като въпреки възрастта и здравословното му състояние,
контролирано с редовни прегледи и редовен прием на лекарства, ищецът
въпреки, че е бил пенсионер, е работел безпроблемно към датата на
инцидента и се е справял без никакви затруднение с трудовите си задължения,
като е бил в адекватно за възрастта му физическо и емоционално състояние.
Съдът счита, че травматичните увреждания и емоционалните преживявания,
настъпили по време и след инцидента са способствали за влошаване на
стабилното /въпреки диагностицираните заболявания/ му здравословно
състояние, в което той се е намирал непосредствно преди това.
По отношение на размера на имуществените вреди липсва въззивна
жалба, поради което в тази част първ. решение е влязло в законна сила и не е
предмет на въззивен контрол.
По отношение на размера на присъдените от първата инстанция
разноски, адвокатът на въззивника с допълнителна молба вх.
№43506/28.06.2022г. е посочил, че в тази част искането е отправено до
въззивния съд като последица от уважаване на въззивната жалба. Доколкото
съобразно изложените по-горе мотива, въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, то и не се налага
ревизиране на първоинстанционния акт в частта досежно определените за
внасяне съдебни такси.
14
По изложените правни аргументи и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първата, ВОС счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено- в обжалваната
част, а въззивната жалба –оставена без уважение.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия
следва да бъдат присъдени разноски, които съдът с оглед представените
списък и направеното възражение за прекомерност, определя в размер на 630
лв. предвид ниската правна и фактическа сложност на делото пред въззивната
инстанция и при материален интерес 6000лв. на осн. чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1579/23.05.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116427/2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав в ЧАСТТА, с която
В. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.В************ Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. Г., ЕГН:********** гр.В*********, сумата
6000,00лв./шест хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинените
му от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, КАКТО и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 750 лв. (седемстотин и петдесет лева),
представляваща дължими държавна такса и разноски, на основание чл. 78,
ал.6, вр.чл. 83, ал.1, т. 4 ГПК.
Решение №1579/23.05.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116427/2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав Е ВЛЯЗЛО в сила в
останалата необжалвана част.
ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН:********** гр.В*********, да заплати на В. М.
И., ЕГН **********, с адрес: гр.В************, сумата от 630,00 лева
/шестстотин и тридесет/ лв., представляващи сторени от ответника съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
15
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16