Р Е Ш Е Н И Е
Номер……….
08.03.2021 година Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1583 по
описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение № 260052/12.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1141/2020 г. по описа на
РС – Казанлък, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
„ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора против С.Р.Ч. иск съдът да признае за установено
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79 от ЗЗД, че С.Р.Ч.
дължи на „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора сумата от 2235,87 лв., представляваща
неплатена цена за доставка и пречистване на вода за питейно-битови нужди по
описаните квитанции, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът
„ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора обжалва решението изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно
и излага подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени
първоинстанционното решение и да се уважат предявените искове. Няма искане за събиране на доказателства. Претендира разноските пред двете инстанции.
Постъпил е
отговор в законоустановения срок от С.Р.Ч., с който взема становище, че жалбата
е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е законосъобразно,
правилно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд
– гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание основание чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Видно
от приложеното ч. гр. дело №290/2020 г. по описа на РС - Казанлък, по подадено
от “ВиК” ЕООД заявление по чл.410 от ГПК е издадена Заповед №150/04.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредил длъжникът С.Р.Ч., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на кредитора “ВиК” ЕООД, ЕИК: *********
сумите: 2 235,87 лв. главница, 180,48 лв. лихва за забава за периода от
28.01.2019 г. до 09.01.2020 г., законната лихва върху главницата от 31.01.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, както и 48,33 лв. съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът – длъжник е подал възражение с вх. №
3646/13.03.2020 г., с което е възразил, че не дължи сумите, посочени в заповедта
за изпълнение. Кредиторът “ВиК” ЕООД е уведомен за подаденото срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение възражение и същият е предявил в
законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
Ищцовото
дружество е издало лихвен лист за дължими суми по
квитанции и лихви и 7 бр. Квитанции: квитанция № ********** от 28.01.2019 г. на
стойност 2 004,76 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.05.2019 г. на
стойност 19,55 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.07.2019 г. на
стойност 6,52 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.08.2019 г. на
стойност 6,52 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.10.2019 г. на
стойност 179,60 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.11.2019 г. на стойност
9,46 лв. с вкл. ДДС и квитанция № ********** от 08.12.2019 г. на стойност 9,46
лв. с вкл. ДДС, които са били оспорени от ответника по делото.
В производството пред РС са били
представени следните доказателства: лихвен лист за дължими суми по квитанции и
лихви, ведно с квитанции; Досие на абонат; Справка с ИКАР по партидата на
ответника; Заявление за промяна на партида и Протокол №********** от 22.01.2019
г., срещу който е положен подпис на абоната.
В производството пред РС с оглед
изясняване на делото от фактическа страна е била назначена и приета съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на същата се установява, че по квитанциите, описани
в исковата молба е формирано задължение в размер на 2 235,87лв. главница и
190,53 лв. мораторни лихви. Вещото лице сочи, че по данни на ищеца отчитането е
ставало по водомер и е извършвано от инкасатор Поля Тодорова. Според експерта и
предвид писмото, предоставено от ищцовото дружество, начисленото количество
потребена вода съответства на осигурения достъп до имота от страна на титуляра.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
По делото е
безспорно установено, че на 28.11.2018г. ответникът е придобил недвижим имот,
който е водоснабден от ищцовото дружество. На 21.01.2019г. същият е изявил
изрично желание за промяна на свое име партидата на имота, по която се отчита
доставката и отвеждането на вода за питейно-битови нужди, а на 22.01.2019г. е
извършена подмяна на водомерното устройство и е започнало отчитането на количествата
използвана питейна вода през нов водомер.
Разпоредбите
на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, регулират
отношенията между страните по делото, като чл. 8 от същата посочва, че
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
с които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането
на отпадъчните води, както и редът за осигуряване на достъп до водомерите,
включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
От Общите условия на ищцовото
дружество „ВиК“ЕООД, се установява, че съгласно разпоредбата на чл. 2 от ОУ
потребители на В и К услуги са юридически или физически лица - собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Според чл. 7, т. 6 от Общите условия, ВиК операторът е
длъжен да отчита показанията на средствата за измерване при условията и
сроковете, определени в ОУ и да издава фактури или други разходно-оправдателни
документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството. С чл.22 и
сл. от ОУ е регламентиран редът за отчитане на питейната вода, като е
предвидено изразходваните количества питейна вода да се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Съдът приема за безспорно установено, че
ответникът С.Р.Ч. има качеството на потребител на ВиК - услуги, считано от
датата на закупуване на водоснабдения от ищцовото дружество имот – 28.11.2018г.
Съобразно обстоятелството, че ответникът е подал Заявление за встъпване в
договорни отношения с „ВиК“ ЕООД на 21.01.2019 г. и на следващия ден –
22.01.2019 г. му е поставен нов измервателен уред, с който е отчитано
използваното от него количество доставена и пречистена вода, следва извода, че
задължението ответникът да заплаща на „ВиК“ЕООД цената за услуги по доставяне и
отвеждане на вода за питейно – битови нужди в имота му в с. Голямо Дряново,
общ. Казанлък по партида № 209, е възникнало на 22.01.2019 г. За предходния
период, посочен в исковата молба – 20.05.2016 г. – 21.01.2019 г. ответникът не
е титуляр на партида №209, няма договорни отношения с ответното дружество и
липсва основание за ангажиране на договорната му отговорност.
Въпреки, че бе установено по
безспорен начин качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за част от
процесния период, съдът споделя изводите на районния съд, като намира, че
същият не дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми за процесния
период, тъй като „ВиК“ ЕООД не доказа в рамките първоинстанционното и
въззивното производства да е изпълнил задълженията си, установени в Общите
условия на „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора за регулярно отчитане данните на
водомера и документирането им с надлежни отчетни документи, които да ангажират
договорната отговорност на потребителя на услугите. Съобразно горното, съдът
приема за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е получил и използвал
количествата вода, които претендира да бъдат заплатени от ответника, тъй като
за тези количества липсват надлежно съставени и подписани писмени отчети за
показанията на водомера, съставени при условията и в сроковете, определени в ОУ
на ищцовото дружество.
Ето защо,
настоящият състав намира за безспорно установено, че за процесния период от
време от 28.01.2019г. до 09.01.2020г. претендираната от ищеца сума в размер на
2 235,87 лв., представляваща неплатена цена за доставка и пречистване на вода
за питейно-битови нужди по квитанция № ********** от 28.01.2019 г. на стойност
2 004,76 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.05.2019 г. на стойност
19,55 лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.07.2019 г. на стойност 6,52
лв. с вкл. ДДС; квитанция № ********** от 01.08.2019 г. на стойност 6,52 лв. с
вкл. ДДС; квитанция № ********** от 15.10.2019 г. на стойност 179,60 лв. с вкл.
ДДС; квитанция № ********** от 15.11.2019 г. на стойност 9,46 лв. с вкл. ДДС и
квитанция № ********** от 08.12.2019 г. на стойност 9,46 лв. с вкл. ДДС, е
недължима, като недоказана.
Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че предявените
установителни искове са неоснователни и правилно са били отхвърлени от Районния
съд.
Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, въззивникът „ВиК“ ЕООД, гр. Стара Загора следва да
заплати на въззиваемия С.Р.Ч. сумата в размер на 504 лева, представляваща
направени разходи за адвокатско възнаграждение пред въззивното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260052/12.10.2020
г., постановено по гр.д. № 1141/2020 г. по описа на РС – Казанлък.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕООД, гр. С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от Р.Т.Р. – управител да заплати
на С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 504 лева /петстотин и
четири лева/, представляваща разноски по делото за адвокатска защита пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.