Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.04.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8449 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 4223 от 08.01.2020 год., постановено
по гр.дело № 43166/2019 г. на СРС, Г.О., 153 състав, е признато за
установено на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.342, ал.2 ТЗ, че „З.“ ЕООД, ЕИК ******и Х.Е.Х., ЕГН **********, дължат
солидарно на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ******по анекс 1 от 11.12.2016 г. към договор за
финансов лизинг № 117042/04 от 04.06.2015 г., сумите 7376,32 евро,
представляваща неизплатени вноски за главница за периода от 15.01.2017 г. до 15.06.2017 г. и 818,18
евро, представляваща неизплатени вноски за възнаградителна
лихва за периода от 15.01.2017 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от 15.03.2019 г. до окончателното им изплащане. С решението на съда са
осъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК, „З.“
ЕООД, ЕИК ******и Х.Е.Х., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „У.Л.“ ЕАД,
ЕИК ******, сумата 1740,42 лв. разноски в исковото производство и сумата от
1203, 51 лева разноски в заповедното производство.
Срещу решението на СРС, 153 с-в е постъпила въззивна жалба от „З.“
ЕООД, *** и от Х.Е.Х., подадена чрез пълномощника им адв.Р.Д., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо него
да бъде постановено решение, с което предявените установителни
искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение
на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона.
Въззиваемата страна- ищец „У.Л.“ ЕАД, ***, чрез пълномощника си адв.Н.Д. оспорва жалбата,
като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „У.Л.“
ЕАД, *** срещу ответниците „З.“ ЕООД, *** и Х.Е.Х., установителни искове с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.342, ал.2 ТЗ. Решението е постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на въззивника- ответник във връзка с неговата правилност.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в обжалвания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на
изложеното във въззивната жалба изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на
изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане от страна на ответниците
не е направено. С оглед на което доводите за допуснати процесуални нарушения от
СРС, изложени в депозираната въззивна жалба се
явяват неоснователни. В настоящия случай при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми на закона.
На следващо място, противно на изложеното в
жалбата, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на страните, като
даденото от него разрешение по спорното право във връзка с установяване на дължимост на претендираните от ищеца
суми, дължими от ответниците по силата на анекс № 1
от 11.12.2016 г. към договор за финансов лизинг № 117042/04 от 04.06.2015 г., а
именно: сумата от 7376,32 евро, представляваща неизплатени вноски за главница
за периода от 15.01.2017 г. до
15.06.2017 г. и сумата от 818,18 евро, представляваща неизплатени вноски за възнаградителна лихва за периода от 15.01.2017 г. до
15.06.2017 г., е съобразено изцяло с
приложимите материалноправни разпоредби на закона.
На следващо място, като
неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност на обжалваното
решение. Противно на изложеното във въззивната жалба
обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установени
с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В случая ответниците
не са оспорили нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и
по предвидения в ГПК процесуален ред. Не са оспорили заключението на вещото
лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, не са ангажирали доказателства,
включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства
или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.
С
оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение
на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора на въззивниците- ответници не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за въззивното
производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на сумата от 1217,41
лв.
Настоящето
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК. Съдът
приема, че съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2017 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела
с цена на иска до 5000 лв.
- за граждански дела, и до 20000 лв. - за търговски
дела.
Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената
на всеки един от обективно съединените искове. В настоящия случай предявените
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК обективно съединени установителни
искове са с цена под обжалваемия минимум за търговски
дела. Настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като претендираните с исковата молба вземания за главница за
незаплатени лизингови вноски и за възнаградителна
лихва произтичат от абсолютна търговска сделка за ищеца по смисъла на чл.286,
ал.1 от ТЗ. Предмет на спора е вземане на търговец, произтичащо от договор за
финансов лизинг, т.е. от сделка сключена във връзка с упражняваното от него
занятие- чл.286, ал.1 от ТЗ, което определя и търговския характер на настоящето
дело. На основание чл.287 от ТЗ, разпоредбите за търговските сделки са
приложими и за двете страни по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4223 от 08.01.2020 год., постановено по гр.дело № 43166/2019 г. на СРС, Г.О., 153 състав.
ОСЪЖДА „З.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и Х.Е.Х., ЕГН **********, гр.София, кв.“Божурище“, ул.“******, да заплатят на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от
1217,41 лв. / хиляда двеста и седемнадесет лева, и 41 стотинки/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.