РЕШЕНИЕ
№ 1037
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен състав,
на тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1.
Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при секретаря Мария
Станчева и с участието на прокурор Радослав
Градев като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 105 по описа за
2024 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата
и виното (ИАЛВ) срещу Решение № 194/21.11.2023 г., постановено по АНД №
248/2023 г. на Районен съд – Бяла, с което е отменено Наказателно постановление
№ РД-09-7/12.07.2023 г., издадено от касатора. С посоченото постановление на
„Винпром Бяла 2002“ ЕООД, за нарушение на чл. 48, ал. 2 и ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), на
основание чл. 204 от ЗВСН е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното
постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание
касаторът не се представлява. Представя писмена защита.
Ответникът – „Винпром
Бяла 2002“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Поп Харитон“ № 2, ет. 2, офис 1 представлявано от Красимир
Станчев А. – управител, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя
отговор на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе изразява твърдение за основателност на оспорването като
посочва, че става ясно за кое нарушение е съставено наказателното постановление
и по-конкретно относно липсата на дата и място на нарушението. Посочва, че от
административнонаказателната преписка може да се направи извод, че има
осъществено нарушение и по тази причина наказателното постановление следва да
се потвърди, а обжалваното решение да се отмени.
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Производството пред
Районен съд – Бяла е
образувано по жалба на „„Винпром Бяла 2002“ ЕООД против Наказателно
постановление № РД-09-7/12.07.2023 г., издадено от изпълнителния директор на
ИАЛВ, с което за нарушение на чл. 48, ал. 2 и ал. 3 от ЗВСН, на основание чл.
204 от ЗВСН на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Предвид чл. 220 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационния съд напълно възприема описаната
фактическа обстановка в решението.
За да отмени процесното
наказателно постановление, състав на районния съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, подобно
посочени в оспореното решение, които обуславят отмяната на наказателното
постановление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Решението на Районен съд
– Бяла е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка
съгласно чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН е решението на районния
съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи
служебно.
С Наказателно
постановление № РД-09-7/12.07.2023 г. е ангажирана отговорността на „Винпром
Бяла 2002“ ЕООД за нарушение на чл. 48, ал. 2 и ал. 3 от ЗВСН.
Нормата на чл. 48, ал. 2 от ЗВСН изисква Вписванията в дневниците се извършват за всеки отделен продукт,
суровина и енологична манипулация без оставяне на празни полета и страници, в
хронологична последователност по незаличим начин.
Съгласно ал.
3 на чл. 48 от ЗВСН Вписванията на продукти в дневниците
се извършват не по-късно от края на работния ден, следващ деня на постъпването
им в обекта, а в случай на извеждане на продукти от обекта, вписването в
дневниците се извършва не по-късно от третия работен ден, следващ деня на
извеждането им.
Видно е, че ал. 2
определя фактите, които следва да са вписани в дневниците – това са продукт,
суровина, енологична манипулация. Определено е с тази норма също така начина на
вписване – без празни полета и страници; хронологично; незаличимо, като всички
условия следва да са изпълнени кумулативно. Безспорно, в хода на проверката са установени нарушения
на тези изисквания – в наказателното постановление са описани нарушение на
водене на дневници № 2; № 3; № 5 и др.
Посочената ал. 3 на чл.
48 от ЗВСН се отнася до други задължения
на дружеството – кога да извършва вписвания в дневниците и при това се отнася
само за продуктите. Следователно, това е съвсем различно по смисъл задължение
на производителя на вина и спиртни напитки – указано му е изрично времето на
изпълнение. Доколкото в ал. 2 е въведено изискване за хронологично вписване, то
ал. 3 регламентира конкретно времето, в което се осъществява вписването при
спазване на хронологичен порядък.
При така изложените
мотиви правилно въззивната инстанция е достигнала до извода, че са налице две
самостоятелни нарушения – така например може да са вписани всички продукти,
суровини и манипулации, но да е нарушена хронологията на вписване, което е
нарушение на ал. 2. Отделно от това може да е спазена хронологията на вписване,
но да не е спазен срока по ал. 3 – например да е извършено вписване на продукт
по-късно от края на работния ден, следващ деня на постъпването му в обекта или
вписване на четвъртия по ред ден вместо на третия.
Двете нарушения са
самостоятелни и за всяко от тях е следвало административнонаказващият орган да
постанови налагането на отделни санкции, независимо, че и за двете санкцията се
регламентира от една и съща правна норма – чл. 204 от ЗВСН.
Фактът, че за две
различни нарушения е наложена една обща санкция е нарушение на изискването на
чл. 18 от ЗАНН и защото препятства правото на защита на нарушителя винаги е
съществено нарушение на правилата на административно наказателното
производство.
Така установеното
нарушение е достатъчно съществено да обоснове отмяната на процесното
наказателно постановление изцяло, поради което не е необходимо да се излагат
мотиви по останалите нарушения.
По въпросите за авторството на деянието;
съставомерността на нарушението и липсата на допуснати съществени нарушения на
процедурата по установяване на нарушението, на основание чл. 221, ал. 1,
изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, които възприема изцяло.
По изложените съображения, настоящия касационен състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли. В представения отговор на касационна жалба от 24.01.2024 г. процесуалният представител на касационният ответник е поискал присъждане на разноски. Съдът, независимо от изхода на спора, намира, че в полза на касационния ответник разноски не се следват по причина, че не са ангажирани доказателства за извършването на същите.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.
221, ал.
2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Русе, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/21.11.2023 г.,
постановено по АНД № 248/2023 г. на Районен съд – Бяла.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: