Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу К.С.А. за това, че на 27 май 2019 година в град Пловдив е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон с марка Samsung Galaxy Grand Neo (Самсунг Галакси Гранд Нео) с
IMEI 353501078967866 на стойност 191,20
лева от владението на Р.Г. К., без нейното съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по член 194, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Преди началото на разпоредително заседание подсъдимият е възстановил в съдебна зала изцяло
съставомерните вреди на пострадалото лице.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура счита, че с оглед
възстановяването на вредите са налице условията за преквалификация на деянието
по чл. 194, ал.3 НК и налагане на дееца на административна санкция по реда на
чл. 218б НК.
Защитникът се солидаризира със
становището на държавното обвинение. Моли за налагане на административно
наказание глоба в минимален размер.
Подсъдимият в правото си на лична
защита се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С последната
си дума моли за налагане на минимална
административна санкция.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият К.С.А. е роден на ***
***, ******, б.г., с основно образование, неженен, неосъждан, не работи,
постоянен: ******** **** ********* ** ***** *** ***** **, ЕГН **********С.
Свидетелката Р.Г. К. притежавала
мобилен телефон с марка Samsung Galaxy Grand Neo (Самсунг Галакси Гранд Нео) с
IMEI 353501078967866. На 27 май 2019 година около 15,00 часа тя била на работното си място в детски
магазин „****“, находящ се в град Пловдив, улица „Бръшлян“ № 5. Г-жа К. била оставила телефона си на щанда
до касовия апарат и обслужвала клиенти. Междувременно в магазина влезнал подсъдимият
К.С.А., който забелязал поставеният на щанда телефон, както и че продавачката в
магазина към този момент не го наблюдава, тъй като вниманието е било насочено към други дейности. Подсъдимият А. се възползва от ситуацията,
взел телефонът на госпожа К. и излязъл от магазина. Вечерта на същия ден той
извадил поставената в телефона СИМ карта и поставил своя такава с номер ********,
като започнал да ползва мобилния апарат. След два дни той изпитал остра нужда
от пари и взел назаем сумата от 50 лв.
от Заложна къща „Кеш корект 2013“ ЕООД като оставил в залог взетият от него
телефон. В последствие подс. А. не върнал взетия от него заем и телефонът бил
продаден на неустановено лице.
Към момента на отнемането
телефонът е бил използван и амортизиран, като стойността му е възлизала на
191,20 лева и с противозаконното му отнемане е била причинена имуществена вреда
в същия размер за собственика му – св. К..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно:
-обяснения на подсъдимия, дадени на ДП
- показания на свидетелите - Р.Г. К., Й.К.В.
-заключение на изготвена на ДП съдебно оценителна
експертиза
- както и от приложените по ДП писмени
доказателства, включително и справка за съдимост, характеристична справка и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от
подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се
налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че К.С.А. *** е отнел чужда движима вещ – мобилен
телефон с марка Samsung Galaxy Grand Neo (Самсунг Галакси Гранд Нео) с
IMEI 353501078967866 на стойност 191,20
лева от владението на Р.Г. К., без нейното съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои.
Формално са налице всички
признаци на престъпния състав по чл. 194, ал.1 НК.
Предмета на престъплението са чужди за дееца
движими вещи /мобилен апарат/- собственост на Р.Г. К., като вещите са се намирали
във владение на съответния собственик.
Подсъдимият е прекъснал фактическата
и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи, като е
установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е
довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелец на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Дееца е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените
действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно извършване на
разпоредителни действия с нея, чрез оставянето й в залог срещу парична сума в
заложна къща.
В случая обаче
са налице условията за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо
престъпление по чл. 194, ал.3 НК, доколкото случаят според настоящия състав се
явява маловажен.
Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 93, т.9 НК "Маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.“
В конкретния случай според съдът, както деянието, така
и самия деец разкриват по-ниска степен
на обществена опасност от типичните случаи на кражба по основния състав.
За да достигне
до този извод съдът съобрази на първо място ниския размер на предмета на
посегателство /по-малко от 200 лева/, обстоятелството, че стойността на
предмета на престъплението е доброволно възстановена, както и механизма на
извършване на самото деяние, който освен самото действие по отнемане не съдържа
други противоправни елементи.
Съдът съобрази и личността на дееца-неосъждан, без
данни за други противообществени прояви,
с влошено социално-икономическо положение, изразяващ съжаление за
стореното, признал вината си още на досъдебно производство, оказал съдействие
на органите на разследване за разкриване на престъплението.
Като смекчаващо обстоятелство с особено интензитет
съдът съобрази изключително младата възраст на дееца-20 години. Тази възраст на
извършителя говори за социална незрялост,
за младежка импулсивност, за незавършен процес на адаптация към
правилата на социалното общежитие, за потепърва формираща се нагласа и отношение
към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в
обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото
моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Младите
хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез приема на
наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с
предизвикателствата, които животът предлага. Така изрично Решение № 224 /22 май
2014 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение № 151/15 ноември 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение № 92/05.06.2015 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС, Решение
№57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.
Предвид преквалификацията на деянието
по чл. 194, ал.3 НК и доколкото стойността
на предмета на престъплението е до две минимални работни заплати, същата е
възстановена от подсъдимия и не са налице отрицателните условия визирани в чл.
218б, ал.2 НК, то съдът намира, че в случая е приложима нормата на чл. 218б,
ал.1 НК съгласно която наказанието на дееца се налага по административен ред.
Съгласно изричните разпоредби на чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК
деецът следва да бъде оправдан по обвинението да е извършил престъплението
кражба по чл. 194, ал.1 НК за което му е повдигнато обвинение, като съдът му
наложи административна санкция за извършеното от него със същото деяние административно
нарушение по чл. 218б, ал.1, вр. чл. 194, ал.3 НК.
РАЗМЕРА НА АДМИНИСТРАТИВНАТА САНКЦИЯ
В чл. 218б, ал.1 НК е предвидено, че приложимата административна санкция
е глоба от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 47, ал.1 НК размера на глобата се
съобразява с имущественото състояние на дееца. В този смисъл, съдът като
съобрази, че подсъдимия е безработен и
като отчете всички останали
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца намира, че за неговото поправяне
и превъзпитание е достатъчно налагането на административна санкция глоба в
минимален размер-100 лева.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, доколкото се
установи, че е извършил противоправно деяние, макар и наказуемо по
административен ред, подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 117,60 лева,
представляваща разноски по делото на досъдебна фаза.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.