Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
06.07.2018 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 541 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 517, ал. 4 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищецът „Д.к.Б.“ АД твърди, че е кредитор на парично
вземане срещу едноличния собственик на капитала на ответното дружество М.Н.Т.. За това парично вземане е издаден изпълнителен лист от
05.01.2017 г. на СРС, 125 състав, по ч. гр.д. № 45605/2016 г. За принудителното събиране на присъдените с
този изпълнителен лист в полза на ищеца суми е образувано изп. дело № 1961/2017
по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 КЧСИ, с
район на действие – СГС. Изпълнението е насочено върху дяловете на длъжника в
ответното дружество, които дялове представляват 100 % от капитала на
дружеството, като е наложен запор върху тях. Поддържа, че по изпълнителното
дело длъжникът не е изпълнил задължението си, поради което взискателят е овластен от съдебния изпълнител
с нарочно постановление да поиска по съдебен ред прекратяване на дружеството.
Ето защо ищецът поддържа, че има правото
да поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество. Претендира
направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „И.ф.” ЕООД не
подава писмен отговор в рамките на
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК и не изразява становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства и от
извършената справка по партидата на дружеството „И.ф.” ЕООД, ЕИК********в ТР
към АВ, се
установява, че въз основа на изпълнителен лист от 05.01.2017
г. на СРС, 125 състав, по ч. гр.д. № 45605/2016 г., е образувано изп. дело № 1961/2017 по описа
на ЧСИ С.Х., рег. № 863 КЧСИ, с район на
действие – СГС. Взискател по това изпълнително дело е ищецът, а длъжник е М.Н.Т.,
която е едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Принудителното
изпълнение по делото е насочено върху дяловете на длъжника в ответното
дружество, като е наложен запор върху тях, вписан в ТР към АВ по партидата на дружеството на 26.07.2017 г. с вписване № 20170726094839. Предвид липсата
на последвало удовлетворяване на вземанията, с постановление от 05.01.2018 г. взискателят е
изрично овластен от съдебния изпълнител да
поиска по съдебен ред прекратяване на ответното дружество.
С оглед гореустановеното, Съдът приема, че предпоставките
за прекратяване на ответното дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК са
налице. Установи се, че ищецът има качеството на кредитор и взискател по
изпълнително дело № 1961/2017 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 КЧСИ, с район на действие – СГС, по което
изпълнението е насочено върху дяловете
на длъжника М.Н.Т., които дялове представляват 100 % от капитала на ответното
дружество. Наложен е запор върху тези дружествените дялове, който е вписан в ТР
към АВ. Има нарочно постановление на съдебния изпълнител за изрично овластяване
на ищеца да предяви иск за прекратяване
на дружеството.
Ответникът, съобразно носената от него доказателствена тежест
по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не ангажира
никакви доказателтва, че е изплатил на взискателя вземането, за принудителното
събиране на което е образувано изпълнителното дело. Правилата за разпределение
на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не
е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са осъществени.
Предвид изложеното Съдът намира, че предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
в размер на 160 лева – 80 лева държавна такса и 80 лева юрисконсултско
възнаграждение /юрисконсултско възнаграждение е определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 23,
т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „И.Ф.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, по иска на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „И.ф.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 160 /сто и
шестдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му. Да се връчи на ответника по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен
препис от него на Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Съдия: