Присъда по дело №1568/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 9
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20204430201568
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Плевен , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
и прокурора Стефан Александров Димитров (РП-Плевен)
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Наказателно дело от
общ характер № 20204430201568 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
1.ПРИЗНАВА подсъдимия *** – роден на *** г. в ***, живее в ***,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен,
неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на ***г. в гр. Плевен
съставил неистински частен документ - Договор за покупко-продажба на
МПС „***“, с рег. № ***, на който е придаден вид, че е сключен между *** и
*** на 20.10.2017г. и го употребил на 25.10.2020г. в гр. ***, пред служител на
сектор ПП при ОДМВР- ***, че л.а. „***“ с рег. № ***, е закупен от
продавача *** от гр. *** – престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
На основание чл. 309, ал. 1 от НК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК
ОСВОБОЖДАВА подсъдимия *** от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева, която следва да се заплати в полза на републиканския
бюджет.
1
2.ПРИЗНАВА подсъдимия *** – роден на 26.11.1983 г. в ***, живее в
***, ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
пенсионер по болест, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
***г. в гр. Плевен съставил неистински официален документ - нотариално
удостоверение за заверка на подписи с № 891 от 20.10.2017г. на нотариус ***,
с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС-Плевен върху
договор за покупко-продажба на МПС - л.а. ***, с рег. № *** от 20.10.2017г.,
с продавач *** от гр. *** и с купувач *** от гр. ***, с цел да бъде използван,
поради което и на осн. чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б” от НК го ОСЪЖДА на наказание „Пробация”, при следните
пробационни мерки:
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ
адрес - ***, *** за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА;
На основание чл. 42б, ал. І от НК задължителната регистрация по
настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 2 /два/ пъти
седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА;
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия *** да
заплати направените деловодни разноски в размер на 373,28 лв. по сметка на
ОД на МВР – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия *** да
заплати направените деловодни разноски в размер на 373,28 лв. по сметка на
ОД на МВР – Плевен.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимите, както следва:
1.Против подсъдимия *** , с ЕГН: ********** от *** за извършено
престъпление от общ характер, а именно:
На 23.10.2017г. в гр. Плевен съставил неистински частен документ -
Договор за покупко-продажба на МПС „***“ с рег. № ***, на който е
придаден вид, че е сключен между *** и *** на ***г. и го употребил на
25.10.2020г. в ***, пред служител на сектор ПП при ОДМВР- ***, че л.а.
„***“ с рег. № ***, е закупен от продавача *** от гр. *** - престъпление по
чл. 309, ал. 1 от НК.
2.Против подсъдимия *** , с ЕГН: ********** от *** за извършено
престъпление от общ характер, а именно:
На 23.10.2017г. в гр. Плевен съставил неистински официален документ -
нотариално удостоверение за заверка на подписи с № *** от ***г. на
нотариус *** с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие РС-
Плевен върху договор за покупко-продажба на МПС - л.а. *** с рег. № *** от
***г. с продавач *** от гр. *** и с купувач *** от гр. ***, с цел да бъде
използван - престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
наблюдаващия делото прокурор Ю.Н..
Подсъдимите *** и *** , редовно призован, се явява лично. За тях се
явява *** от АК - Плевен, с пълномощно по делото.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимите.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
1
Защитникът на подсъдимите – *** от АК – Плевен изрази становището
напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заявиха, че желаят
делото да мине на съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от
НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252 от НПК, да се пристъпи
към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИТЕ ***, изразяват съгласие с казаното от защитника им
по въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и ощетеното юридическо лице.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6.Не се налага изменение на взетата мярка за процесуална принуда –
„Подписка“ по отношение на подсъдимите *** и *** .
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещите
лица.
Съдът посочи , че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
2
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимите.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимите чрез техния защитник е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимите.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимите.
Подсъдимите *** и *** признават изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като заявиха съгласието си да не се събират доказателства
за тези факти. Изразиха и желание делото да се гледа по реда на съкратеното
съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимите ***
и *** правата им по чл. 371 от НПК и ги уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направените от тях
самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимите *** и *** , дали признават изцяло фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали са съгласни да не се
събират доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия *** :
„Признавам се за виновен, съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти. “
Отговорът на подсъдимия *** :
3
„Признавам се за виновен. Не желая да се събират допълнителни
доказателства за факти изложени в обвинителния акт. Известни са ми
тези доказателства и не ги оспорвам. Известно ми е, че самопризнанието
ще се ползва при постановяване на присъда.“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимите направиха в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и прочитане на заключителната
част на обвинителния акт от прокурора, съдът запита подсъдимите дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желаят ли да дадат обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимите *** и *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е. Признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат
ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и ***вестни правата по чл. 371, т. 2 от
НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство № Д-677/2020г. по описа на РП – Плевен, които имат
характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и
са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
4
При направените от подсъдимите, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация
по отношение на подсъдимите.
Пледира подсъдимия *** да бъде наложено наказание при условията на
чл. 78а от НК, тъй като са налице предпоставките за това, а именно глоба в
минимален размер. По отношение на подсъдимия *** предлага да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, като се
приложи и институтът на чл. 66 от НК и на това основание, изпълнението на
наложеното наказание на подсъдимия *** да се отложи с изпитателен срок от
три години.
Защитникът на подсъдимите *** и *** – *** , при проведеното
съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по
обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. В тази насока по отношение на подсъдимия *** се
солидализира с изразеното становище от страна на прокурора за приложение
на разпоредбата на чл. 78а от НК, като моли административното наказание да
бъде в минимален размер, а именно – Глоба в размер на 1000 лв.
По отношение на подсъдимия *** моли съда, да му наложи наказание
„Пробация“ към минимума предвиден в закона, тъй като същото се явява по-
леко наказание, тъй като същият признава фактите и обстоятелствата
посочени в обвинителния акт, има добро процесуално поведение, съдейства
за разкриване на обективната истина.
Подсъдимите *** и *** поддържат казаното от защитника си, като
молят за налагане на минимално наказание, което законът предвижда.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направените от подсъдимите самопризнания в хипотезата на чл.
372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в същия, следното:
През 2017 година подсъдимият *** закупил лек автомобил - „*** ***“, с
рег. № *** от лице с малко име *** от гр. ***. Между двамата не бил
подписан договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите,
каквото е изискването на закона за прехвърляне на собственост върху
превозно средство. В документите за регистрация на лекия автомобил като
собственик фигурирал ***, когото подсъдимият *** не познавал.
През месец октомври 2017 г. подсъдимият *** решил да регистрира
автомобила на свое име, за да замине с него за чужбина. За целта му бил
необходим нотариално заверен договор със собственика ***, който да
5
представи в Сектор „Пътна полиция“ за пререгистрация на л.а. „***“, с рег. №
***. Подсъдимият *** се срещнал с другия подсъдим - *** от гр. Плевен, обл.
Плевен, когото познавал отдавна и знаел, че се занимава с продажба на коли.
Двамата се видели в заведение в ***, като подсъдимият *** му споделил, че
има лек автомобил, марка „***“, който иска да регистрира на свое име, но
няма контакт със собственика. Подсъдимият *** заявил, че може да го снабди
с договор със съответната нотариална заверка, за да може да регистрира
автомобила на свое име.
На 22.10.2017г., подсъдимият *** изпратил чрез Вайбър на мобилното
устройство на подсъдимия *** снимки на талона на лекия автомобил и на
личната си карта.
На 23.10.2017 г., подсъдимият *** се срещнал в същото заведение в гр.
Плевен с подсъдимия *** , като последният му дал договор с нотариална
заверка, на който бил придаден вид, че е сключен между собственика *** като
продавач и подсъдимия *** като купувач. Договорът съдържал нотариално
удостоверение за заверка на подписи с № *** от *** г. на нотариус ***, с рег.
№ *** на Нотариалната камара, като подсъдимият *** лично положил подпис
за „Нотариус“. Подсъдимият *** се подписал като продавач и като купувач в
договора и заплатил сумата от 130 лв. на подсъдимия *** за услугата.
Въпреки, че знаел, че договорът е неистински, на 25.10.2017 г. подсъдимият
*** отишъл в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***, където попълнил
заявление за промяна на собствеността и зачисляване в региона на закупеното
от него моторно превозно средство. Подсъдимият *** представил договора за
покупко-продажба на лек автомобил „***“, с рег. № *** от ***г. с нотариална
заверка на подписите от същата дата. Служителката от сектора - свидетелката
*** се усъмнила в истинността на документа и сезирала органите на
полицията.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
криминалистическа експертиза за комплексно графическо и техническо
изследване на инкриминирания договор за покупко-продажба, от която е
видно, че подписът след графа „продавач“ не е положен от ***. Подписът
срещу думата „нотариус“ в отпечатъка от печат в представения за изследване
договор от ***г. не е положен от ***, с рег. № *** и район на действие РС-
Плевен.
При извършеното сравнително изследване на подписите от името на
„продавач“ и „нотариус“ върху договора за покупко-продажба с подписа на
подсъдимия *** е установено, че същите са несъпоставими по строеж и
състав на графическия материал и не мога да бъдат определени като варианти
един на друг, поради което няма как да се изключи никоя от двете
възможности - подписите да са положени или не от подсъдимия *** .
Видно от заключението на изготвената повторна графическа експертиза
е, че подписът за „продавач“ на инкриминирания договор е положен от
подсъдимия *** , а подписът за „Нотариус *** *** с район на действие РС,
Плевен“ е положен от подсъдимия *** .
6
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимите, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна подсъдимите *** и *** признание относно всички релевантни факти
по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на
подсъдимите *** и *** деяние, което от обективна и субективна страна,
консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 309, ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимия *** и престъпния състав по чл. 308, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК.
Доказано е безспорно от обективна страна, че:
Подсъдимият *** на 23.10.2017 г. в гр. Плевен съставил неистински
частен документ - Договор за покупко-продажба на МПС „***“ с рег. № ***,
на който е придаден вид, че е сключен между *** и *** на ***г. и го
употребил на 25.10.2020г. в ***, пред служител на сектор ПП при ОДМВР-
***, че л.а. „***“ с рег. № ***, е закупен от продавача *** от гр. *** -
престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК.
Подсъдимият *** на 23.10.2017г. в гр. Плевен съставил неистински
официален документ - нотариално удостоверение за заверка на подписи с №
*** от ***г. на нотариус *** с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на
действие РС-Плевен върху договор за покупко-продажба на МПС - л.а. *** с
рег. № *** от ***г. с продавач *** от гр. *** и с купувач *** от гр. ***, с цел
да бъде използван - престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. ал.1 от НК
7
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в
следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с
горното деяния подсъдимият *** е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуеми по чл. 309, ал.
1 от НК, поради следното:
По несъмнен начин по делото се установява, че съставеният частен
документ - Договор за покупко-продажба на МПС „***“ с рег. № ***, на
който е придаден вид, че е сключен между *** и *** на ***г. и го употребил
на 25.10.2020г. в ***, пред служител на сектор ПП при ОДМВР- ***, че л.а.
„***“ с рег. № ***, е закупен от продавача *** от гр. ***, е неистински.
Съгласно чл. 93, т. 6 от НК, неистински документ е този, на който е
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а
не на това, което действително го е съставило. Следователно, при преценката
за истинност на документа е без значение дали документът е с вярно или с
невярно съдържание, а единствено дали авторът, посочен в документа, е
действително съставилото го лице. Неистинността на документа се свързва
единствено с неговия автор, поради което той ще е неистински и когато е с
вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.
С полагането на подпис за „продавач“ от страна на подсъдимия той е
придал вид, че инкриминираният документ представлява конкретно писмено
изявление на друго лице, а не на неговия фактически автор, който в случая е
бил обвиняемият. Установява се на следващо и място и че така съставеният
документ е „частен“ по смисъла на закона. Частен документ е всеки, който не
съдържа белезите на официалния документ. Кой документ е официален е
изрично посочено в разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК.
Престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК е двуактно и за да бъде
довършено, от обективна страна е необходимо деецът да го употреби, за да
докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено
някое право или задължение, или някое правно отношение.
От субективна страна съдът намира, че престъплението е извършено
виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването
му подсъдимият *** е съзнавал, че чрез полагането на подписа си в графата
„продавач“ в инкриминирания документ му е предал вид, че представлява
писмено изявление, поради което е формирал съзнание, че документът е
неистински.
8
По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно установено,
че подсъдимият *** е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Настоящият съдебен състав намира, че се налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи
особените правила за освобождаване на подсъдимия *** от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
За извършеното от подсъдимия *** престъпление е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до две години, подсъдимия *** не е бил осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото
производство, към момента на извършване на деянието и няма причинени
съставомерни имуществени вреди.
Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
приложението на тези правила.
По тези съображение съдът приема, че подсъдимия *** трябва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административното наказание
глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното
съжаление и разкаяние за стореното, указаното съдействие при разследването
и доброто процесуално поведение, добрите характеристични данни на
подсъдимия *** и чистото му съдебно минало.
Предвид изложеното съдът намира, че наказанието следва да бъде
наложено при превес на смекчаващите обстоятелства.
Настоящият състав приема, че при преценката за размера на наказанието
следва да се отчете и относителната тежест, която имат установените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което наказанието следва да
се наложи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като все
пак същото бъде индивидуализирано в минималния предвиден от
законодателя размер, поради което и с присъдата си наложи на подсъдимия
*** административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с
горното деяние подсъдимият *** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуеми по чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, поради следното:
9
Престъплението по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е умишлено и тъй като с
него се преследва определена цел, то осъществяването му е възможно
единствено при наличието на пряк умисъл у дееца. Следователно, пряк по
необходимост следва да бъде и умисълът на този, който само се ползва от
официалния неистински документ. В противен случай ползването не би било
„съзнателно”, тоест съдържащо представи и за умисъла на създателя на
документа.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението умишлено
под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили
общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на
осъщественото деяние, като цели и иска настъпването на забранените му
последици. От установената по делото фактическа обстановка се обосновава
изводът, че подсъдимият съзнателно съставил неистински официален
документ - нотариално удостоверение за заверка на подписи с № *** от ***г.
на нотариус *** с рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие
РС-Плевен върху договор за покупко-продажба на МПС - л.а. *** с рег. № ***
от ***г. с продавач *** от гр. *** и с купувач *** от гр. ***, с цел да бъде
използван от подсъдимия *** пред Сектор „Пътна полиция“ – *** и
следователно е знаел, че ползваният официален документ е неистински.
Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъпление по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете, че подсъдимият
*** прави пълни самопризнания за случилото се, като по този начин оказва
съдействие на разследващите органи, както и изразеното критично отношение
към процесното деяние и чистото му съдебно минало към момента на
извършване на процесното деяние.
Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и
обстоятелството, че подсъдимият *** е пенсионер по болест и не получава
високи трудови доходи.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като то
бъде определено при наличието на констатираните по-горе многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелство, тъй като за престъплението по чл.
308, ал. 2, във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода"
до осем години.
Съдът счита, че дори и наложено в минимален размер наказанието
“лишаване от свобода”, би се оказало несъразмерно тежко за извършителя
предвид констатираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства и поради
това, намира, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане
на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като бъде
заменено предвиденото за това престъпление наказание „Лишаване от
10
свобода“ с наказание “Пробация”.
Съдът намира, че следва да се приложат следните пробационни мерки:
-чл. 42а, ал. ІІ, т. 1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес
- ***** за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА при периодичност 2 /два/ пъти
седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК - Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА;
Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта на обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да
заплати направените деловодни разноски в размер на 373,28 лв. по сметка на
ОД на МВР – Плевен.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия *** да
заплати направените деловодни разноски в размер на 373,28 лв. по сметка на
ОД на МВР – Плевен.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът
постанови своята осъдителна присъда в този размер.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11
Съобщи за изтекли лични данни