Решение по дело №9320/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

2611/11.4.2019г.

 

гр.София, 11.04.2019г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд,  гражданско отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари през  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                   Мл.с..БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

                При  секретаря  Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА  гр.д.№9320 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                    Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение от 27.03.2017 г постановено по гр.д.№27030/2016г. от  СРС, 43 с-в  е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД,  , против В.Х.Д.,  че В.Х.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 439,20 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.12.2012 г. до м.04.2015 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр.София, бул. „*********ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.01.2016 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело №4520/2016 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното й изплащане, и сумата от 67,46 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2013 г. до20.01.2016г., като са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД, против В.Х.Д., искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ЕПК, вр. чл. 124, ал. 1         ЕПК, вр. чл.            79, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата над 439,20 лв. до 441,02 лв. - незаплатена стойност на топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2015 г.

               Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от В.Х.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не е доказано наличие на сключен с ищеца договор. Моли съда да отмени решението на  СРС в обжалваната му част..

               Ответникът по жалбата – Т.С. ЕАД оспорва същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

               Третото лице помагач на страната на  ищеца Б.“ЕООД не взима становище по жалбата.

              СРС е сезиран с са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

          Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

           Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

        Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   и допустимостта  на решението,  като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд анализирайки събраните по делото доказателства е формирал правилни  фактически и правни изводи относно процесната договорна връзка между  страните. Възражението на ответника, че по делото не е усатновено  наличие на облигационно отношение между него и  ищцовото дружество не е направено  в срока за отговор по чл. 131 ГПК и следва да се приеме, че съобразно чл. 133 ГПК ответникът е изгубил правото да направи същото впоследствие.  Въззивният съд намира, че през процесния период ответника  е  бил потребител на топлоенергия, в качеството си на собственик на процесното жилище, водно от приложения по делото нот.акт , както и от  заявлението-декрларация за откриване на партида за процесния имот/стр.16 от делото на СРС/.. Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. С оглед на това въззивният съд намира, че през процесиня период ответника е бил потребител на топлинна енергия, като собственик на процесния недвижим имот.

             В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.  Вещите лица по тези експертизи са формирали своите констатации след проверка на наличните писмени доказателства, намиращи се както по делото, така и при ищеца и третото лице – помагач, което е фирмата за дялово разпределение по процесното правоотношение, с оглед представените по делото писмени доказателства, проверка на месечните отчети на общия топломер в сградата (който е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология) и  който е преминал съответните последващи метрологични проверки и същият е годно средство за измерване на потребената в сградата етажна собственост топлинна енергия, поради което и изводите в съдебно-техническата експертиза, основани на снетите от него показания следва да се приемат за достоверни.

             Предвид изложеното решението на СРС в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

           С оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.3, вр.ал.8 ГПК на въззивяемия следва ад се присъдят разноските по делото направени пред въззивната инстанция  в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение.

     На основание изложеното, Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

            ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.03.2017 г постановено по гр.д.№27030/2016г. от  СРС, 43 с-в, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА В.Х.Д., ЕЕН **********, с адрес: ***               да          заплати          на

„Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 100 лв.-разноски , на основание чл.78, ал.3, вр. Ал.8 ГПК

            Решението е постановено при участието на подпомагаща страна  Б.“ ЕООД.

           Решението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                           2.