№ 154
гр. гр.Несебър, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150100081 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 709/27.01.2022 г.
на ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.Н., кв. „К.“ 210, ет. 4, ап. 26, чрез адвокат
Д.М. от АК – гр. П., със съдебен адрес: гр. П., бул. ”Пещерско шосе” № 81, ет. 3, ап. Б,
срещу „В.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
”Л.” 7, бул. „Д.Н.“ № 28, бл. АТЦ „С.Ц.“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.С.Д. с
която се иска от съда да прогласи нищожността на договор за паричен заем №
5727047/25.08.2021 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност да
прогласи нищожността на клаузите от договора, с които са уговорени „такса експресно
разглеждане на документи“ и „неустойка“, като неравноправни и нищожни по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК, чл. 10а от ЗПК.
Излагат се твърдения, че между страните е сключен договор за паричен заем №
5727047/25.08.2021 г., по силата на който на ищцата, в качеството на заемател, била
предоставена сумата от 1600 лева от страна на ответника-заемодател. Твърди се, че
след начисляване от страна на ответното дружество на такса „експресно разглеждане“
и договорна неустойка, крайният размер на задълженията на ищцата по договора
възлиза на 2013 лева. Излагат се съображения за нищожност на договора за заем, като
се посочва, че в същия липсват условия за прилагане на годишен лихвен процент, не се
посочва общия размер на дължимата за срок възнаградителна лихва и съотношението
спрямо главницата, липсва надлежен погасителен план на задълженията, липсва
коректно посочване на годишния процент на разходите. Заявяват се оплаквания за
уговаряне на такси и неустойки при заобикаляне и директно противоречие със закона.
Излагат се подробни правни съображения за нищожността на процесния договор в
цялост и на негови отделни клаузи, като се претендират съдебни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, и е направено
доказателствено искане за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190 от
ГПК да представи договор за паричен заем № 5727047/25.08.2021 г., погасителния план
към него, общите условия, при които е сключен процесния договор и стандартния
1
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
2177/14.03.2022 г. от ответника „В.К.“ ООД, чрез адвокат Антоанета Николовска от
МАК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно
изложени правни съображения. Не се оспорват твърденията на ищцата досежно
сключения договор за паричен заем, но се заявява, че в същият се съдържа погасителен
план с посочване на вноските и техния размер, както и че към момента по договора не
са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойки. Моли се за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на съдебни разноски. Прави се искане за
задължаване на ищеца да предостави банкова сметка, която да послужи за
възстановяване на суми, които с оглед бъдещото решение могат да се явят недължимо
платени от ищцата. Към отговора е представено писмено доказателство - процесния
договор.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцата не се явява и не се
представлява. Депозирано е становище по съществото на спора, като се допълват и
поясняват доводите на страната за нищожност на процесния договор. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебни разноски и се представя списък по чл.
80 от ГПК.
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание. Депозира
писмена молба, с която оспорва исковата молба, поддържа дадения отговор, взема
становище по същество и претендира за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за прекомерност на ищцовите разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителени искове при условията на
евентуалност с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК; и при евентуалност във вр. с чл. 26, ал.
1, предл. трето и във вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 10а от ЗПК.
Приети като доказателства по делото са Договор за паричен заем Recovery 14 №
5727047-25.08.2021 г. между „В.К.“ ООД и ЗЛ. ЦВ. Ц. /л. 21-24 от делото/, от
съдържанието на който се установява, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне на потребителски паричен заем в размер на 1600 лева; за срок от 60
седмици; при изплащане на 30 погасителни вноски с посочване на конкретните падежи
по дати, всяка в размер на 67,10 лева; при ГПР 49,353 %; годишен лихвен процент –
40,31 %; и обща дължима сума в размер на 2013 лева с включена такса за експресно
разглеждане.
Видно от неоспорена от ответника справка за клиент Здравка Андреева в сайта
https://my.vivacredit.bg от 29.12.2021 г. /л. 7 от делото/, дължимият остатък по договор
№ 5727047/25.08.2021 г. е в размер на 443,72 лева.
Представено е и копие на досие на клиент /л. 8 от делото/, видно от което
дължимата сума по кредита е определена на 2013 лева, като е отбелязано плащане на
три вноски от по 67,10 лева на датите 08.09.2021 г., 22.09.2021 г. и 06.10.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните и обсъдени доказателства, за съда се налага извода, че процесният
за паричен заем е недействителен.
Безспорно пред настоящия съд стои на преценка валидността на договор за
потребителски кредит, по аргумент от противното на чл. 4 от Закона за потребителския
2
кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т. 12 от същата разпоредба
допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон
е предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към
процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия
съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че
договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него
договорни лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност,
като общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се
установят включените по стойност компоненти в него. С оглед на изложеното е
безпредметно да се изследва дали е налице твърдяната от ищцовата страна
недействителност на отделни клаузи на договора.
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски
кредит предявеният иск следва да бъде уважен на първото заявено основание - чл. 26,
ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК, без да е необходимо да се изследват
останалите оплаквания на ищцата.
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 80,52 лева за заплатена държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и приложените доказателства за извършените разходи.
Предвид своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ищцата
и представените по делото доказателства за осъществено от него безплатно
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради материално
затруднение на ищцата, съдът намира, че в полза на адвокат Д.В. М. от АК – П. следва
да се присъди възнаграждение в размер на 371 лева, платимо от ответното дружество, с
оглед изхода на делото. По повод заявеното от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
претендирания от адвокат М. размер на възнаграждението съответства на минимума,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК, Договор за паричен заем Recovery 14 № 5727047-
25.08.2021 г. между „В.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
3
гр. С., ж.к. ”Л.” 7, бул. „Д.Н.“ № 28, бл. АТЦ „С.Ц.“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
Д.С.Д. и ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр.Н., кв. „К.“ 210, ет. 4, ап. 26, като
противоречащ на закона.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на ЗЛ. ЦВ. Ц., ЕГН *********, сумата от 80,52 /осемдесет лева и петдесет и две
стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Д.В. М. от АК – П., сумата от 371 /триста
седемдесет и един/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
от него безплатно процесуално представителство на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4