№ 94
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100601370 по описа за 2022 година
С присъда от 11.11.2021г., постановена по НЧХД № 19964/2019г.
Софийски Районен Съд, НО, 96-ти състав е признал подсъдимата В. М. Ж., за
виновна в това, че на 16.06.2019г., около 20.00 часа, на етажната площадка на
ет.7, пред апартамент № 32, в бл.106 в гр.София, ж.к.„Разсадника“, чрез
нанасяне на удари с ръце (юмруци, шамари и одрасквания с нокти) в областта
на главата и шията на О. И. Б. му е причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузване на кожата на пет места - по предно външно
страничната повърхност на шията и по задно външно страничната повърхност
на шията вляво в долната й трета и в средната й трета, които са причинили на
О. И. Б. „болка“ - престъпление по чл.130, ал.2 НК, поради което и на
основание чл.305, ал.5 НПК и чл.130, ал.2 НК, вр. чл.78а, ал.1 НК я е
освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, като на основание
чл.304 НПК я е ОПРАВДАЛ в това причинените на О. И. Б. телесни
увреждания да са реализирали медикобиологичния признак „страдание“.
Съдът е осъдил подсъдимата В. М. Ж. (със снета по делото
самоличност) на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на О. И. Б. с ЕГН:
1
********** сумата от 1012 (хиляда и дванадесет) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение, разноски за изготвяне на
експертиза и заплатена държавна такса за образуване на настоящото дело.
Осъдил е също така на основание чл.189, ал.3 НПК подс. В. М. Ж. (със
снета по делото самоличност) да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски Районен Съд сумата от 529.94 лева (петстотин
двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
направени разноски за изготвяне и изслушване на експертизи.
Срещу така постановената присъда е постъпила жалба, с допълнение към нея от
подсъдимата. Излагат се доводи за неправилност и несправедливост на присъдата,
постановена в нарушени на материалния закон.
Прави се подробен и пространствен доказателствен анализ от подсъдимата на всички
приобщени доказателства по делото, който според нея води до различни материално-правни
изводи от тези направени от първостепенния съд.
В допълнението към жалбата се правят и редица доказателствени искания, като също
така се прави и искане за спиране на настоящето производство до приключване на
прокурорска проверка в СРП, образувана по нейна жалба. Прилагат се редица писмени
доказателства с искане за приобщаването им към материалите по делото.
Претендира се да бъде отменена присъдата и бъде оправдана подсъдимата.
Постъпил е и отговор на подадената въззивна жалба от страна на частния тъжител,
чрез неговия повереник, в който отговор се излага становище, че първоинстанционният съд
е направил подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства и не
са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт както от материална, така и от
процесуална страна.
В изложението си по същество на делото пред въззивния съд, подсъдимата Ж.
поддържа становището си, че не е извършила деянието, в което е обвинена. Твърди, че от
жалбоподателя и неговата съпруга са представени пред първата инстанция множество
неистински документи.
Моли да не се приема като доказателство съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/,
изготвена от д-р Д.Н., като неправилно изготвена.
Моли да се изключат от доказателствената маса приобщените писмени доказателства,
изготвени от д-р Б.П.В., а именно издал медицинската документация за преглед на О. и С.
Б.и, която според нея е изцяло невярна и противоречи на всякакви лекарски правила.
Обръща внимание, че пациентите О. и С. Б.и са приети в 21.10ч. и в 21.15ч., за което
после прави връзка със съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, изготвена в
първоинстанционния съд.
Оспорва приетият и приложен амбулаторния лист, издаден от д-р В. на частния
2
тъжител. Позовава се и на противоречието на същия със съдебно-медицинското
удостоверение, издадено от съдебния лекар.
Оспорва и съдебно-медицинското удостоверение, издаден от д-р А.А., тъй като същото
е издадено от съдебно-медицински кабинет, „С.м.е.“ ЕООД, който е частен.
На следващо място сочи, че здравословното й състояние не й позволява да нанесе така
описаните травматични увреждания.
Излага своя версия на случилото се, като изрично подчертава на няколко пъти, че св.
К. е станала пряк свидетел на случилото се и ако се е било случило описаното в тъжбата, то
тя неминуемо е щяла да види.
Оспорва свидетелските показания на свид. А.А..
Посочва, че фактически нито един от свидетелите на тъжителя, не я сочи именно нея
като извършител на това престъпление.
Повереника оспорва въззивната жалба, като изтъква, че всичко това, което
подсъдимата е изтъкнала в съдебното заседание пред въззивния съд, 11 пъти са се
занимавали пред първоинстанционният съд с всички възражения, които се направиха пред
настоящата съдебна инстанция, като изрично посочва, че първоинстанционният съд е
преценил и обсъдил всички доказателства и възражения на подсъдимата, и е достигнал до
обоснованото заключение, че същата е извършила въпросното деяние, поради което моли
присъдата да се потвърди изцяло по изложените съображения в нея, без да преповтаря
същите.
Уточнява че, никъде в тъжбата, не се сочат факти и обстоятелства, които са били
изнесени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, за участие на г-жа Б.а, за ходене в
ИСУЛ и за каквито и да било часови и времеви моменти, които Б. е излъгал или пък в
Пирогов са излъгали, като допълва, че в тъжбата-допълнение има допълнителни уточнения в
тази насока, поради което основополагащия документ тъжбата, е проверена основно в
съдебно заседание.
Взема отношение по направените от подсъдимата възражения и счита, че нито едно от
възраженията на г-жа Ж., не следва да се възприема като достоверно, тъй като срещу всичко
това, което се изнесе в съдебно заседание по същество на делото, има отговор в присъдата и
мотивите на първоинстанционния съд, поради което моли да бъде изцяло потвърдена, така
както е изготвена. Моля да му се присъди възнаграждение от 300 лева, за явяване в
проведеното пред контролната инстанция съдебно заседание.
В последната си дума подсъдимата не се признава за виновна, посочва, че не са налице
свидетелски показания, които да потвърждават по един или друг начин, че именно тя е
извършила това престъпление. Претендира съдебни разноски.
Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по
делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на
чл.314 от НПК, намери за установено следното:
3
Софийски Районен Съд е положил максимални усилия за събирането на
пълния обем доказателствени материали за цялостното изясняване на делото
от фактическа страна. Това е направено при стриктно спазване на
предвидения процесуален ред, което гарантира процесуалната им годност и
възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за
релевантните по делото факти. Въз основа на цялостна преценка на
съвкупния доказателствен материал, решаващата инстанция е приела за
установена следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от СГС,
след собствен анализ на доказателствата, а именно: О. И. Б. живеел на **** в
гр.София, ж.к.„Разсадника“, а В. М. Ж. - в ап.**** в същия блок. Двамата
били във влошени взаимоотношения, като често възниквали конфликти
помежду им.
На 16.06.2019г. О. И. Б. излязъл да разхожда кучето си, като при
прибирането си около 20.00 часа на същата дата видял, че асансьорът във
входа не работи. Тъй като по стълбището на блока имало разлята вода,
последният се качил по етажите и видял, че подът на етажната площадка на
ет.7 е мокра. О. Б., който към тази дата изпълнявал функцията на
домоуправител в блока, звъннал на всички апартаменти, находящи се на ет.7,
като първо му отворила св. С. К., живуща в ап.31. О. Б. я попитал знае ли
защо е мокро на етажната площадка, при което последната отговорила, че не
знае. В този момент вратата на ап.32 отворила и подс. В. Ж., при което О. Б. я
попитал същото, както и св. К.. Веднага след това св.К. се прибрала в
апартамента си, тъй като трябвало да се грижи за малко дете.
След като св.К. се прибрала, В. Ж. нападнала словесно О. Б. във връзка с
отправените забележки за повреда на асансьора. Веднага след това В. Ж.
нападнала и физически О. Б., като го ударила с ръце - юмруци и шамари в
областта на главата и шията, при което одраскала Б. с нокти в областта на
шията, причинявайки му охлузване на кожата на пет места - по предно
външно страничната повърхност на шията и по задно външно страничната
повърхност на шията вляво в долната й трета и в средната й трета.
Б. успял да се отдалечи от подс. В. Ж. и слязъл в апартамента му,
находящ се на четвъртия етаж, където разказал на съпругата си С. Б.а за
инцидента с Ж.. Св.Б.а видяла охлузванията по врата на съпруга си, при което
заедно с него се качила до ет.7, за да се разберат с подс. В. Ж. относно
4
случилото се.
При повторното си качване на етажната площадка на ет.7 С. Б.а и О. Б.
влезли в конфликт с подс. В. Ж., при който последните започнали да се карат
помежду си. В резултат на възникналия скандал, О. Б. блъснал подс. В. Ж.,
която паднала по гръб на пода на етажната площадка. След това подс. В. Ж.
ударила С. Б.а в окото, вследствие на което последната се свила на земята.
Това обстоятелство било забелязано от св. А.А., която в този момент
отворила вратата на апартамента си, който се намирал на ет.7.
След като видял, че С. Б.а е ударена в окото, О. Б. взел последната и
заедно отишли в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД.
Около 20.30 часа същата вечер майката на подс.Ж. - св. Е.Д., се
почувствала зле от случилото се, поради което подс. Ж. се обадила на тел.
112. На място пристигнал екип на 03 РУ-СДВР в състав свидетелите Й. Г. Г. и
С.К.К.. Последните извършили проверка в апартамента на сем. Б.и, но не
открили същите, поради което си тръгнали.
По-късно същата вечер В. Ж. и майка й Е.Д. отишли в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, тъй като последната се почувствала зле. Наред с
извършения преглед на св.Д., бил извършен и преглед на подс.Ж., при който
били констатирани наранявания по главата, шията, лява и дясна мишница на
последната.
От изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза на О. Б. се установява, че на последния са причинени пет
охлузвания на шията - три вдясно и две вляво, които са осъществили
медикобиологичния признак „болка“.
От изготвената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска
експертиза на подс. В. Ж., се установява, че на последната са причинени
травми на главата, шията, лява и дясна мишница, като нараняванията на
шията са довели до настъпване на медикобиологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
За да приеме горната фактическа обстановка първоинстанционният съд
е подложил на внимателна преценка и анализ всички доказателства и
доказателствени средства, събрани по делото, като аргументирано е посочил
кои от тях кредитира, и е изложил съображения по възраженията на
5
подсъдимата, а именно: обясненията на подс. В. Ж. (частично); показанията
на свидетелите С. И. К., Е.Ц. Д., С. К. Б.а, Ж.Н.Ж., С.К.К., Й. Г. Г., К.О. Б.,
Н.Х. Г.а, Е.Е.А. и А.М.А.; медицинска документация от лечебни заведения
относно проведените прегледи на подс. В. Ж. и О. Б.; материали по пр.пр. №
38504/2019г. по описа на СРП; справка от Дирекция „Национална система
112“-МВР; заключението на СТЕ (л. 221-225 от делото); заключението на
съдебномедицинска експертиза (л. 312-322 от делото); заключението на
допълнителна съдебномедицинска експертиза (л. 323 от делото);
заключението на съдебномедицинска експертиза (л. 324-329 от делото) и
справка за съдимост на подсъдимата.
Интерпретирайки горепосочените данни, първоинстанционният съд е
изградил законосъобразни и логически верни фактически заключения, като
е изложил подробни аргументи.
Неоснователни са доводите в жалбата за необоснованост на присъдата
поради неправилна оценка на доказателствените източници.
Възпроизведените по-горе фактически констатации на първостепенния
съд са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически
грешки. Според въззивния съд към решаващия състав не могат да се
отправят упреци във връзка с установяване на фактологията на деянията, тъй
като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени
отговорно и картината на деянията е разкрита в достатъчна степен. Описаните
по-горе факти по отношение на събитията се извеждат еднозначно и
категорично от събраните по делото доказателствени материали, като
въззивната инстанция не намира никакви основания да ги променя.
В този смисъл трайно установената съдебна практика е категоричана -
Решение № 372 от 01.10.2012г. по Н.Д. № 1158/2012г., Н.К., ІІІ Н.О. на ВКС,
че: „Когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста.”.
Също така Решение № 17 от 07.04.2016г. по Н.Д. № 1186/2015г., Н.К., ІІІ
Н.О. на ВКС – „Когато въззивният съд не е достигнал до различни
фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен
6
да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
пъроинстанционната присъда“.
На проверка подлежи само спазването на правилата при извършване
оценка на доказателствения материал от решаващия съд, а не и резултатът от
тази дейност. По настоящото дело при извеждане на значимите за
обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата
обстоятелства са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК,
поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение
правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда.
Настоящата контролна съдебна инстанция също така изцяло се
солидаризира с извода на първостепенния съд, че между страните по делото
липсва спор относно обстоятелството, че на инкриминираната дата
16.06.2019г., около 20.00 часа, е възникнал конфликт между подсъдимата и
тъжителя О. Б. пред апартамента на последната, като няколко минути по-
късно е имало втори конфликт между подс. Ж., О. Б. и С. Б.а, като спорният
момент по делото е какви действия са били извършени от О. Б. и подс. Ж. при
осъществяването на всеки един от скандалите помежду им.
Подсъдимата посочва, че е налице противоречие в показанията на св. К.,
дадени на 30.09.2020г. и тези дадени на 07.07.21г., като при първия си разпит
е казала, че един път просто само е отворила вратата, затворила вратата и
нищо не видяла, а при втория си разпит е казала, че няколко пъти е влизала и
излизала, което според нея е важно за изясняване на случая, тъй като ако
действително е имала многократни влизания и излизания, значи тя е
проследила самия разговор между нея и О. Б..
Така изложеното от подсъдимата не отговаря на действително
изложеното от свидетелката при разпита си в тези две съдебни заседания
(л.178 и л.253-254 от делото). В тези два разпита настоящата въззивна
инстанция не установява никакви различия и противоречия и по-специално
твърдяното от подсъдимата, че въпросната свидетелка в тези два разпита е
дала различни обяснения относно броя на излизането й от апартамента, като
видно от същите св. К. е заявила еднозначно и в двата си разпита, че е
отворила вратата, посочва какво е видяла и после се е прибрала, тъй като към
онзи момент е била с малко дете и същото е плачело. На това основание
въззивния съд отказа искането на подсъдимата за преразпит на тази
7
свидетелка.
Следва изрично да се отчете, че първостепенния съд е подложил
заявеното от тази свидетелка на обстоен и пълен анализ, като е посочил какво
точно е счел за установено от нейните разпити и какво счита с годна
доказателствена сила. В случая контролната инстанция не счита, че следва да
преповтаря изнесеното в тази насока от първоинстанционния съд доколкото
го споделя изцяло или да прави нов разбор и анализ на заявеното от К., тъй
като липсват каквито и да е противоречия в заявеното от нея в цитираните два
разпита, а СРС е изследвал и обсъдил в достатъчна степен всички
правнорелевантни факти и обстоятелства, заявени от нея.
Същата оспорва съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, изготвена от
д-р Д.Н. на основание, че липсва каквато и да е документация, която да е
приложена към СМЕ за ползване.
Настоящата въззивна съдебна инстанция не споделя така направеното
възражение, доколкото вещото лице д-р Д.Н. е съставил две основни
експертизи и една допълнителна такава. В съдебно заседание проведено на
11.11.2021г. същият е бил разпитан в качеството си на вещо лице и
горепосочените експертизи са били приети и приобщени към доказателствата
по делото.
Настоящата контролна съдебна инстанция счита, че посочените
експертизи са изготвени компетентно и изцяло отговарят на установените
стандарти за изготвяне на експертизи, и по-специално съдебно-медицински
такива. Обсъдени са всички релевантни факти и обстоятелства при
изготвянето и защитата им, като не са налице каквито и да е било основания,
които да поставят под съмнение изложеното в същите и приложените към тях
заключения.
При разпита на вещото лице Николов в съдебно заседание е бил зададен
изрично въпрос от страна на подсъдимата в тази насока, на който вещото
лице е отговорил изрично, че се е запознал с медицинската документация,
находяща се в „Пирогов“, като изрично посочва и какво е било записано в
тази документация.
Настоящето възражение пред въззивната съдебна инстанция се явява
също безпредметно, доколкото на същото е било отговорено пред първата
инстанция и първостепенния съд е обсъдил и анализирал отново всичко
8
касаещо въпросните експертизи, за да изведе и своите правни изводи, което
се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция.
Не на последно място в тази връзка следва да се отчете и факта, че
подсъдимата и нейната защита са имали възможността да зададат своите
уточняващи въпроси и да направят съответните искания относно
експертизите при изслушването и приемането им в съдебно заседание,
проведено но 11.11.2021г., но такива към онзи момент не са направени, още
повече, че изрично е отразено в съдебния протокол, че подсъдимата и
защитата й категорично заявяват, че нямат въпроси към вещото лице и
заявяват становище „да се приеме експертизата“.
Поставянето за пръв път пред въззивната инстанция на възражения, които
не са били поставени пред първата съдебна инстанция, не дава основание на
същата да установи налично противоречие, несъответствие или
недостатъчност, доколкото такова възражение не е било поставяно пред
решаващата инстанция, а дори напротив било е дадено становище за
приемане на така изготвената и приложена експертиза. Това обстоятелство
обосновава правния извод, че въпросните СМЕ в цялост и пълнота отговарят
на поставените задачи и са изготвени компетентно.
Същото основание важи с пълна сила и относно следващото възражение
на подсъдимата, относно компетентността на д-р Б.П.В., извършил преглед на
О. и С. Б.и на 16.06.2019г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и издал „лист за
преглед на лице в КДБ/СО“.
Отново също така следва изрично да се отбележи, че и това възражение
за първи път се излага едва пред въззивната съдебна инстанция, като този
въпрос не е бил поставен за разглеждане пред първата, решаваща съдебна
инстанция, което е лишило последната да обсъди това доказателство в
светлината и относимостта на останалите такива, приложени по делото.
Действително нашият процесуален закон позволява събирането и
проверка на относими доказателства и пред втората инстанция, но следва да
се отчете факта, че така страната се лишава от произнасяне по относимостта,
както от материална, така и от процесуална страна, на тези доказателства от
първата съдебна инстанция.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че така представените пред
втората съдебна инстанция доказателства са относими към предмета по
9
доказване на делото, но в същото време направените пред същата възражения
от страна на подсъдимата се явяват неоснователни, а приобщените
доказателства са годни такива, изготвени от компетентен орган и могат да
послужат при преценка предмета по настоящето дело.
Настоящата контролна инстанция се основава за тези свои изводи
основно от приложените именно от подсъдимата доказателства – въпросните
листове, извлеченията от амбулаторния журнал на болничното заведение и
най-вече длъжностната характеристика на лекаря извършил личен преглед и
издал посочените листове, послужили за основа на изготвената и приета СМЕ
по делото.
Видно от същите лекаря извършил личния преглед и издал въпросните
„листове за преглед на пациент“ е бил изцяло компетентен да извърши това и
още повече бил е длъжен да го стори, доколкото същото се явява част от
длъжностните му задължения във въпросното лечебно заведение.
За да достигне до този си извод настоящата съдебна инстанция взе в
предвид, на първо място, че приложената длъжностно характеристика за д-р
В. е издадена от оправомощен за това орган, който се явява и компетентен, а
именно изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогово“ към онзи
момент проф. д-р А.Б..
На следващо място следва да се отбележи, че въпросната длъжностна
характеристика съдържа всички необходими реквизити за такава и очертава
много ясно всички права и задължения на адресата, за който се отнася.
Изрично е отбелязано, че лицето е назначено и работи на длъжност Лекар
по дентална медицина - притежаващ магистратура по Дентална Медицина /
Стоматология, код по НКПД: 22617006 в структурно звено "Отделение по
лицево-челюстна хирургия". Изрично също така е записана основна
характеристика на длъжността: "Лекарят по дентална медицина е магистър по
Дентална Медицина или Стоматология, без призната в Република България
специалност по Орална или Лицево-челюстна хирургия. В дейността си в
Отделение/Клиника по Лицево-челюстна хирургия (ЛЧХ) осъществява
самостоятелна диагностична и лечебна дейност според придобитите
компетенции на Магистър по Дентална Медицина / Стоматология, а в
специализираната диагностична, лечебна или профилактична дейност в
областта на Оралната или Лицево-челюстната хирургия се ръководи в
10
действията си от съответен специалист.
В работата си се подчинява на специалистите по ЛЧХ или ОХ, на
Началника на отделение/клиника по ЛЧХ и на Изпълнителния Директор на
Болницата.
Не случайно във въпросната длъжностна характеристика изрично е
отбелязано в раздел ІІ - ОСНОВНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ в
Основни задължения, че лекарят по дентална медицина изпълнява, следните
функции (по предварително изготвен и съгласуван за съответствие с тях
график).
В подточка 1.2. - На дежурен лекар в Спешен приемно - консултативен
кабинет по лицево - челюстна хирургия, разкрит в Многофункционална
Спешно отделение на Болницата; като такъв извършва диагностично -
лечебна дейност и осигурява медицинска помощ за заболявания и травми в
лицево - челюстната област, посетили него или другите кабинети на МСО
пациенти.
В същата длъжностна характеристика също така недвусмислено е
посочено на л.5 от същата в раздел 5. Задължения като дежурен лекар в
лицево-челюстен или неврохирургичен кабинет в Мултипрофилно спешно
отделение, какъвто е настоящият случай, доколкото също така изрично в
посочените „лист за преглед на пациент“ е отбелязано, че прегледа е
извършен и документа е издаден в „Спешен кабинет по неврохирургия“ към
посоченото болнично заведение. В подточките на посочения раздел също така
изрично и недвусмислено е записано:
Консултира безотказно и своевременно всички пациенти, потърсили медицинска
помощ за заболявания и травми на лицево-челюстната област.
Извършва цялостен преглед и назначава-необходимите изследвания.
При необходимост осъществява консултации с необходимите специалисти и със
Старшия от екипа.
Попълва болничната документация на пациенти, които се хоспитализират.
5.5. Осъществява консултация с интернист и анестезиолог при постъпващите за спешна
операция.
5.6. Изисква информирано съгласие от пациентите или техните законни
представители, ако са непълнолетни или под попечителството, за провеждане на
диагностично лечебната програма и план, включително за предстояща спешна операция.
5.7. Прави обосновано мотивирано обсъждане за горкото, което се записва в ИЗ.
В продължение и допълнение към така изнесеното и в подкрепа на
обстоятелството, че като лекар по дентална медицина е можел, и е било в
неговите компетентностти да работи в спешен кабинет по неврохирургия като
11
издава и необходимите за това документи е и изложеното недвусмислено в
раздел ІІІ, който е озаглавен „ОСНОВНИ ОТГОВОРНОСТИ“, на
приложената длъжностна характеристика, че „Лекарят по дентална медицина,
упражнява своята професия в съответствие с Кодекса за професионална етика
и в съответствие на своите компетенции. Прилага правилата за добра
медицинска практика.“.
Неслучайно именно в продължение на това са и отбелязаните раздели VІІ
и VІІІ, а именно:
VІІ. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА:
Образователна и квалификационна степен “магистър“ Лекар по дентална
медицина/Стоматология.
VІІІ. НЕОБХОДИМА КОМПЕТЕНТНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ДЛЪЖНОСТТА:
Заемащият длъжността трябва да знае и спазва:
Правилника за вътрешния ред в УМБАЛСМ„Н.И.Пирогов” - ЕАД.
Кодекса на труда.
Етичния кодекс;
Нормативни актове, инструкции и правилници, засягащи дейността на структурното
звено.
Видно от всичко посочено по-горе въпросният лекар, издал въпросните
листове за преглед на пациент е бил компетентен и е било в правомощията на
същия да прави това, поради което е и налице правнообоснованият извод, че
относимата изготвена и приложена СМЕ е компетентно изготвена, като се
основава на годни доказателства и доказателствени средства.
Относно възражението на подсъдимата, че е налице времева
невъзможност за посещения в „Пирогов“ и „Исул“ от частния тъжител и
съпругата му, бе изискана съответната информация от двете болнични
заведения, видно от която Университетска Многопрофилна Болница за
Активно Лечение „Царица Йоанна-Исул“ ЕАД информирам съда, че след
справка в болничната информационна система за периода 01.01.2019г. -
31.12.2019г., не са открити данни за извършен преглед на лицето О. И. Б.,
ЕГН: **********.
От така приложеният отговор не може да се изведе извод за
несъответствие в издадените документи за частния тъжител.
Действително относно съпругата му е налице несъответствие, доколкото
12
е отбелязано, че е напуснала „Пирогов“ в 21,33ч., а е приета в очния спешен
кабинет на „ИСУЛ“ в 21,34ч., т.е. наистина няма как в рамките на една
минута да се отиде от едната до другата болница, но този факт на първо място
е неотносим към настоящето производство, което касае нейният съпруг О. Б.,
а не нея и на следващо такова не може това разминаване да се вмени във вина
и умишлени действия от страна на д-р В., тъй като първо е налице
идентичност в отбелязването за часовия диапазон за него и за съпругата му, а
на следващо място не става ясно в коя от двете болници е въведен грешен
час. Липсват както преки, така и косвени доказателства по делото да се вмени
това във вина само на д-р В.. Дори може да се изведе извод, че въпросния
часови диапазон е по-скоро объркан в „ИСУЛ“ доколкото, както бе посочено
и по-горе часът на прием и напускане отразен за О. Б., съответствува на този,
отразен за С. Б.а в болница „Пирогов“, а отразяването в „ИСУЛ“ е само за
нея.
В крайна сметка обаче това несъответствие не може да се вмени във вина
на нито един от двамата съпрузи, доколкото не те са съставили въпросните
документи. На същото основание не може да се поставя под съмнение и
свидетелската годност на частния тъжител.
В допълнение следва да се посочи и че въззивния съд не следва да взема
отношение относно установените и описани травматични увреждания на С.
Б.а, доколкото същите не са предмет на настоящето производство.
Следващото възражение на подсъдимата, че не е възможно в рамките на
40 мин. Б. да слезе пеша във входа на блока, да отвори две врати с ключ, да
остави кучето си, да слезе до гаража си, да си вземе колата, да паркира и да се
регистрира пред Пирогов, също не се споделя от настоящият въззивен състав,
тъй като за всеки водач на автомобил е ясно, че е възможно това разстояние
да се премине с автомобил за това време и то с нормално шофиране, поради
което съда счете за ненужно да отменя хода на делото по същество,
връщането му на фаза съдебно следствие и назначаване на експертиза с такава
задача. Още повече, че се касае за летния период, когато няма утежняващи
отмосферни условия и най-вече късният час, между 08,30ч. и 21,10ч., когато
трафика на автомобили е значително по-слаб отколкото в работно време.
Относно времето за чакане пред дежурен кабинет в „Пирогов“ съда
счита, че никой, който не е бил пряк очевидец не може да каже колко време е
13
трябвало да се чака пред него на съответните дата и час.
Съда счита, че не следва да взема и отношение относно възражението на
подсъдимата за документа, издаден от д-р А.А., където сочи, че също е под
въпрос, тъй като това съдебно медицинско удостоверение е издадено от
съдебно-медицински кабинет „С.м.е.“ ЕООД, който е частен. Като посочва
как според нея става - отиваме, като се позовава на субективни отношения, а
именно представяне на едни документи в един частен кабинет и по
усмотрение на лекаря е да приеме или не приеме нещо. В случая първо
подсъдимата не сочи нищо конкретно, обуславящо неправилно или
неправомерно действие на посочения лекар, а на второ място следва изрично
да
се отчете, че ако един документ е издаден при и по повод службата си в
частна фирма, това по никакъв начин не опорочава същия по какъвто и да е
начин, доколкото същия е издаден в съответствие и с оглед изискванията на
действащото законодателство, като съда не намира каквито и да е основания
за поставянето под съмнение основателността и начина на издаване на
съответният документ.
Относно възражението на подсъдимата, че с оглед здравословното си
състояние не може да е нанесла посочените наранявания, следва да се отчете,
че никой не е твърдял, че същите са нанесени от специално поддържани
дълги нокти, а просто се твърди от нокти. Следва да се отчете, че и дори с по-
къси нокти също могат да се направят описаните наранявания, поради което и
това възражение следва да бъде оставено без уважение.
По направените възражения от страна на подсъдимата, по повод
фактическата обстановка, настоящата въззивна инстанция, както бе посочена
и по горе, изцяло се солидаризира с тази установена от първостепенния съд,
както и доказателственият анализ, въз основа на който е достигнато до
съответните основания за приемане на така посочената фактическа
обстановка.
Както бе изрично посочено контролната съдебна инстанция изцяло се
солидаризира с първоинстанционния доказателствен анализ и не намира
смисъл да преповтаря същия, доколкото и във въззивната жалба, и във
изнесеното в хода по същество пред въззивната инстанция, подсъдимата
преповтаря изложеното от нея пред решаващата инстанция, като не посочва
14
защо според нея изложеното в мотивите към присъдата при обсъждане на
свидетелските показания е неправилно. В този ред на мисли както бе
посочено и по-горе, съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС не е
необходимо да се преповтаря същият доказателствен анализ, без да може
контролната инстанция да прецени основателността на твърденията на
жалбоподателя, доколкото не се навеждат никакви нови основания за това,
както и най-вече не се прави нов доказателствен анлиз, който изрично да
посочва защо приетото от първата инстанция е неправилно и точно в кои
части.
Следва изрично да се посочи, че настоящата съдебна инстанция не
намира никакво основание, въз основа на целия приложен съвкупен
доказателствен материал да променя доказателствените изводи относно
установеното извършено и съобщено от свидетелите от първата инстанция, а
именно С. К., А.М., К. Б..
На следващо място относно твърдението на подсъдимата пред
настоящата съдебна инстанция, че всички свидетели разпитани по делото
говорят неистини и заучени преди това показания, написани с един и същ
почерк и дадени им да ги заучат, също не може да се сподели от настоящият
съдебен състав, тъй като на всички разпитани в качеството на свидетели пред
първата съдебна инстанция, е била разяснена отговорността им по чл.290 от
НК и същите са обещали да кажат истината. Настоящата съдебна инстанция
няма каквито и да е обективни доказателства в тази насока, освен заявеното
от подсъдимата, което обаче не може да произведе каквито и да е
процесуални последици, доколкото същата в качеството си на подсъдимо
лице може да говори каквото си иска за да поддържа собствената си защитна
версия, като закона не не предвижда каквото и да е отговорност от нея за
това.
В същия ред на мисли следва да бъде оставено без уважение и коментар и
последното възражение на подсъдимата, а именно, че първоинстанционния
съдия е бил подведен от изготвената СМЕ и съдебния лекар, удостоверил
уврежданията на Б., доколкото по-горе бе взето подробно становище и на
въззивната съдебна инстанция по този въпрос.
При така изяснената фактическа обстановка се налага несъмненият извод,
че подсъдимата Ж. е осъществила от обективна и субективна страна състава
15
на престъпление по чл.130, ал.2 НК.
Действително се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че на 16.06.2019г., около 20.00 часа, на етажната площадка на
ет.7, пред апартамент №32, в бл.106 в гр.София, ж.к.„Разсадника“, подс.Ж. е
нанесла удари с ръце - юмруци, шамари и одрасквания с нокти, в областта на
главата и шията на О. И. Б., вследствие на което му е причинила охлузване на
кожата на пет места - по предно външно страничната повърхност на шията и
по задно външно страничната повърхност на тинята вляво в долната й трета и
в средната й трета.
Според заключението на приетата съдебномедицинска експертиза
посочените телесни увреждания действително са довели до причиняване на
медикобиологичния признак „болка“, което представлява лека телесна
повреда по чл.130, ал.2 НК, като в случая е налице и пряка причинно-
следствена връзка между нанесените удари с ръце от страна на подсъдимата и
причинените телесни увреждания на тъжителя, поради което със своите
действия подс. Ж. е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по чл.130, ал.2 НК.
Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата за
невиновна относно обстоятелството, че причинените на тъжителя телесни
увреждания са реализирали медикобиологичния признак „страдание“,
посочен в нормата на чл.130, ал.2 НК, доколкото според заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза на тъжителя не е причинено
нараняване, което да е довело до посочения медикобиологичен признак.
Настоящата съдебна инстанция се солидаризира и с извода на първата
такава, че престъпната деятелност е извършена от подс.Ж. виновно при
форма на вина пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждала е неговите
общественоопасни последици (нанасянето на удари с ръце в областта на
главата на О. Б. и обективната възможност да му причини телесните
увреждания), като е целяла настъпването на този престъпен резултат.
Предвид ревизионното начало макар и подсъдимата Ж. да не излага
съображения относно наличието на института на реторсията, настоящата
контролна съдебна инстанция следва изрично да отчете, че не са налице
предпоставки за приложение на института на реторсията, регламентиран в
16
нормата на чл.130, ал.3 НК, доколкото в посочената разпоредба е предвидено,
че ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със същата по вид телесна
повреда, и двамата се освобождават от налагане на наказание. В подкрепа на
този си извод настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира и
присъединява към подробния анализ направен от първата инстанция, като
отчита, че няма какво допълнително да добави и се явява безсмислено да
преповтаря вече така изнесеното от първостепенния съд.
Също така макар и подсъдимата Ж. да не излага съображения относно
размера на наказание, отново предвид ревизионното начало и задължението
на въззивният съд да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда
настоящият съдебен състав намира, че наложеното наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано съобразно изискванията на закона.
Правилно в конкретния случай, предвид чистото съдебно минало на подс.Ж.,
вида и размера на предвидените наказания, както и липсата на причинени
имуществени вреди от престъплението, първостепенният съд е приел, че са
налице предпоставките за приложение на чл.78а НК, поради което същата
обосновано е била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
При индивидуализиране на размера на наказанието на подс. В. Ж., СРС
правилно е отчел съотношението между смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил такова отговарящо в пълна степен
на обществената опасност на деянието и дееца, като и отново настоящата
контролна инстанция не счита за необходимо до преповтаря изнесеното от
контролираната такава, като се солидаризира и присъединява към същото
изцяло.
Предвид изложеното правилно и законосъобразно първоинстанционния
съдебен състав е възложил направените разноски в тежест на Ж..
При служебната проверка на присъдата съдът не намери други
нарушения на процесуалния или материалния закон, съставляващи основание
за отмяната й и счете, че същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК СГС,
НО, 17-ти въззивен с-в
РЕШИ:
17
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.11.2021г., постановена по НЧХД №
19964/2019г. на Софийски Районен Съд, НО, 96-ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18