№ 1713
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506947 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от "Б.Е.Е." ООД, ответник
пред СРС, срещу решение № 20015667 от 22.02.2022 г. по гр.д.№ 9303 по
описа за 2021 г. на СРС, 59-ти състав, с което е уважен предявеният срещу
ответника-въззивник, иск по чл.422 ГПК и в негова тежест са възложени
разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърди се, че от страна на ищеца било представено „потвърждение
за резервация“, но същото представлявало частично извлечение. От
документа не се установявало кои са страните по резервацията, както и какво
включва тази резервация. Така представения документ подлежал на преценка
по чл.178, ал.2 ГПК. В случая се касаело и до лятна чартърна програма, т.е. не
се касаело до редовен полет. Обезщетението било договорно, но между
страните по спора липсва сключен договор за превоз. В този смисъл намира
мотивите на СРС за противоречиви. Счита, че Регламентът на който се бил
1
позовал СРС, не бил приложим. Касаело се до пакетни туристически услуги.
Ищецът не бил доказал всички необходими предпоставки за уважаване на
претенцията му. Освен това СРС не бил обсъдил и нарушението на
рекламационно производство по ЗГВ. Още повече, че рекламационното
производство било предпоставка за възникване на правото на иск като се арг.
с чл.134 от ЗГВ. Неправилно СРС тълкувал стеснително нормата на чл.135
ЗГВ относно специалната погасителна давност; касаело се до договорни
отношения между страните по договор за въздушен транспорт. Това било в
противоречие и със съдебната практика.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено друго с което претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- К. Е., в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон. Обжалваното решение било валидно, допустимо, обосновано и
правилно. Счита, че са доказани всички предпоставки на чл.7 от регл. /ЕО/ №
261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. Доказана
била облигационната връзка между страните чрез представения електронен
билет и бордна карта, съгласно трайно установената съдебна практика тези
доказателства били достатъчни. Явяването навреме на летището,
преминаването на всички задължителни проверки и допускането на борда на
самолета също било доказано чрез представената бордна карта. Закъснението
на полета не било оспорено от ответника, а било и доказано. Счита, че
представянето на договор с туристическа агенция не било необходимо и
задължително условие за възникване на право на обезщетение. Съдържанието
на договора за въздушен транспорт се установявало от представения
електронен билет. Без значение за възникване на това право било дали се
касае до редовен полет, в цитирания Регламент изрично било посочено, че
същият се отнася и до чартърни програми. Цитираните от въззивника
изисквания за проведено рекламационно производство били приложими при
липси и повреди на багажи или товари, не и при закъснял полет. Разпоредбата
на чл.135 ЗГВ относно погасителната давност също касаела загубата или
увреждането на багаж. Затова в случая намирали приложение общите правила
2
на ЗЗД. Измененията на чл.135 ЗГВ били обнародвани в ДВ, бр.16 от
23.02.2021 г. и не им било придадено обратно действие. Затова давностния
срок бил тригодишен. Претендират се разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 09.03.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.03.2022 г.
Следователно въззивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По силата на чл.124 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право,
когато има интерес от това. Ищецът мотивира правния си интерес с
твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК,
поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно
вземането си за главница и лихва за забава.
Заповедта за изпълнение, издадена на 17.10.2020 г. от СРС, ГО, 59 с-в
по ч.гр.д.№ 39216 по описа за 2020 г., е връчена на длъжника на 23.11.2020 г.
В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение.
Указанията до заявителя по чл.415 ГПК са достигнали до знанието му
на 21. 01.2021 г. Исковата молба е предявена на 17.02.2021 г.
Ето защо въззивната инстанция приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо:
В случая не е необходимо провеждане на рекламационно производство,
приключването на което да е предпоставка за допустимостта на исковото
производство; касае се до обезщетение за закъснял полет, а не за загубен или
повреден багаж или товар.
По доводите във въззивната жалба:
3
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е
предявен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б. " от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета, за сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа
полет с номер BGH5539, изпълняван от ответника по направление Бургас-
Бристъл, определен за изпълнение на 06.07.2019 г. Следователно касаело се
до полет между две държави-членки на ЕС. Съгласно приетото в съединени
дела С-402/07 и С-403/07, което било задължително по арг. от чл.633 ГПК,
регламентът намирал приложение освен при отменен полет, така и при
закъснял полет, тъй като пътниците претърпявали загуба на време. Страните
по делото не спорели, че закъснението е повече от три часа, т.е. ищецът имал
право на обезщетение по чл.7 от чл.5, пар.3 от регламента. Ищецът бил
доказал предпоставките на чл.3, т.2 от Регламента- имал потвърдена
резервация, представил се бил на гишето в предвиденото време и час като
представил бордна карта, видно от която ищецът се бил явил на гишето за
регистрация и бил допуснат като пътник на борда на самолета, осъществяващ
въздушния превоз. В бордната карта се съдържали имената на пътника,
номер, дата и час на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изход
и краен час за качване на самолета. Регламентът не поставял като условие за
обезщетение пряка облигационна връзка между пътника и превозвача, а само
качеството на пътник на търсещият обезщетение, който извод следвал от чл.1,
пар.1 от Регламента. Възражението на ответника, че не носи отговорност за
закъснението, тъй като бил чартърна компания и оперирал на база сключени
договори с туристически агенции, а не въз основа на договори със самите
пътници, е прието с оглед горните мотиви, за неоснователно. Това било така,
тъй като ответника имал качеството на опериращ въздушен превозвач.
Ответникът не бил доказал и наличието на мултимодално пътуване,
включващо повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за
превоз, което да изключвало приложимостта на регламента. С оглед
представените по делото доказателства, установено било, че ищеца има
качеството на пътник по валиден договор за въздушен превоз за полет,
осъществяван от ответника, установено било, че ищеца е пристигнал в
крайния пункт- летище Бристъл, със закъснение над 3 часа, както и, че
разстоянието между двете летища е над 1 500 км. Ответникът не твърдял, а и
не доказал наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на чл.5, пар.3
4
от Регламента, което да го освободи по силата на чл.7 от заплащане на
обезщетение. Следователно било налице неизпълнение от страна на
ответника и същият следвало да заплати на ищеца обезщетение.
По възражението за давност СРС е приел, че в случая се касае до
договорно правоотношение като се е арг. с чл.79 вр. с чл.82 ЗЗД. В тази
хипотеза не бил приложим чл.135 ЗГВ. Визираният в последната разпоредба
двугодишен давностен срок се отнасял за случаите на приложимо
рекламационно производство, т.е. при липси и повреди на багаж. Затова
приложение намирали общите правила на ЗЗД и по-конкретно чл.111, б.“ б“
ЗЗД, в която разпоредба било посочено, че вземанията за обезщетения от
неизпълнен договор се погасяват с тригодишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД
давността започвала да тече от деня, в който вземането е възникнало, в случая
това било от деня на изпълнение на полета – 06.07.2019 г. Заявлението по
чл.410 ГПК било подадено на 24.08.2020 г. и прекъсвало давността.
Следователно вземането не било погасено по давност и обезщетение следвало
да бъде присъдено.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция споделя
мотивите на СРС поради което същите по арг. от чл.272 ГПК следва да се
считат и за мотиви на настоящето решение.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон; събраните по делото доказателства
са обсъдени в тяхната съвкупност и направените въз основа на тях правни
изводи са правилни, защото:
В чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на
Съвета е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. "б. ", при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на
400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра
и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3
опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако
може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.
В този смисъл ищецът следва да докаже качеството си на пътник по
валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, както и че като
пътник се е явил навреме за полета; закъснение на полета съобразно
5
твърденията в ИМ, размер на обезщетението, дължимо се от превозвача, в т.
ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.
За ответника е в тежест на докаже възражението си, че процесният
полет е бил част от мултимодално пътуване.
Съгласно чл. 2, б. "е" и "ж" от Регламент (ЕО) 261/2004 "билет" е
валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо, еквивалентно на
нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от
въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според
разпоредбата на б. ж) "резервация" означава фактът, че пътникът има билет
или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператор.
По делото е представено потвърждение за резервация, л.9 по делото пред
СРС, в което е посочено името на ищеца, както и датата му на раждане, които
съдът намира, че го индивидуализират в достатъчна степен. Посочен е номера
на полета BGH5539, както и дестинацията – Бургас-Бристол; посочена е и
датата на полета – 06.07.2019 г., както и часа на заминаване – 06:00 и часа на
кацане – 07:40. Представена е и бордната карта, л.10. Всички тези
доказателства установяват, че ищеца има качеството на пътник по договор за
въздушен превоз с ответника.
Видно от бордната карта на К. Е., последният се е явил навреме за
полет.
По делото не е спорно, че е налице закъснение при осъществяване
на процесния полет над 3 часа след времето по разписание и по-
конкретно закъснението е 4 часа и 54 минути с оглед намиращото се на
л.11 по делото пред СРС, проследяване на полет.
Разстоянието между началната и крайната дестинация е между
1500 и 3500 км., видно от представения картограф по метода на дъгата на
големия кръг, л.14 по делото пред СРС.
Спорен между страните е и въпросът дали процесния полет е част
от мултимодално пътуване като за доказването на това обстоятелство,
6
съдът е възложил доказателствената тежест на ответника.
Съгласно т. 2.2.5 от Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейската комисия, регламентът не се прилага при
мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в
рамките на единен договор за превоз. В раздел 6 от Тълкувателните насоки са
посочени примери за повече от един вид транспорт в рамките на единен
договор за превоз - напр. влак и самолет, кораб и самолет и т.н.
По делото няма представено доказателство, което да установява
това твърдение на ответника, нито е налице признание на този факт от
ищеца, поради което съдът намира, че по делото не е доказано
процесният полет да е бил част от мултимодално пътуване.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен,
доколкото по делото безспорно е установено наличието на всички
юридически факти от фактическия състав на чл. 7, § 1, б. "б. " от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 7 § 1, б. "б. " от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. размерът на обезщетението за всички полети с
разстояние между началната и крайната дестинация от над 1 500 км, е в
размер на 400 евро, поради което искът правилно е бил уважен в пълния
предявен размер.
Що се отнася до възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, същото е направено в срока за отговор по чл. 131 ГПК, но е
неоснователно.
Съгласно чл. 135 от ЗГВ, редакция ДВ. бр.1 от 3 януари 2019г., правото
на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на
пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня,
в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня
на прекратяване на превоза.
7
Цитираната от ответника/въззивник, редакция на чл.135, ал.1 ЗГВ
не е действащо право към процесния момент – 06.07.2019 г. Затова и
отношенията между страните, вкл. въпросът за погасителната давност,
следва да се разрешат съобразно действалите към 06.07.2019 г.
нормативни актове. Към спорния момент разпоредбата на чл.135 ЗГВ не
урежда погасяване по давност на обезщетенията за закъснял полет,
каквато уредба е налице по отношение на обезщетенията за загубен,
респ.повреден багаж или товар. Следователно, правилно СРС се е
позовал на общите правила на ЗЗД и по-конкретно чл.111, б.“ б“ ЗЗД,
съгласно която разпоредба вземанията за обезщетения от неизпълнен
договор се погасяват с тригодишна давност. В случая заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 20.08.2020 г. /по електронен път/. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаване на заявлението, т.е. от 20.08.2020 г., т.е. дори да
приложим правилото на чл.135, ал.1 ЗГВ, то относно правото на
обезщетение не е погасено по давност.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски за
производството пред въззивната инстанция и за това не му се присъждат.
В полза на въззиваемата страна разноски се следват, но липсват данни
такива реално да са сторени поради което не се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20015667 от 22.02.2022 г. по гр.д.№ 9303 по
описа за 2021 г. на СРС, 59-ти състав, ИЗЦЯЛО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9