№ 12170
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110137202 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. Т. Р., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Р. Р. срещу СО, АДРЕС, с БУЛСТАТ №ЕИК,
представлявана от ЙАФ - кмет, с която се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че ищеца не му дължи с сумата от 200 лв., представляваща административно
наказание „глоба“, наложена с наказателно постановление, издадено на 12.08.2016 г., въз
основа на което е образувано изпълнително дело № 935/2019 на ЧСИ А. П, рег. №***, на
КЧСИ.
Твърди се, че на 12.08.2016 г. СО, издала наказателно постановление с което на А. Т.
Р., е наложено наложи административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Сочи се, че е образувано и изпълнително дело №935/2019 г. при ЧСИ А. П на
01.10.2019 г.
Твърди се, че от датата на влизане в сила на наказателно постановление-24.01.2017 г.
са изминали повече от две години, поради което на основание чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН
задължението е погасено. Сочи се, че е изтекла и абсолютната давност- три години.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковата молба като неоснователна.
Като неоснователно се оспорва твърдението на ищцата, по отношение на настъпила
погасителна давност за събиране на наложените административни наказания „глоба“, тъй
като, действията по образуване на изпълнително производство и принудително събиране на
наложената глоба, са предприети, в законоустановения срок.
Прави се разграничение на изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал.1 ЗАНН и
погасителната давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД.
Излагат се съображения за различен процесуален ред на исковата претенция. Твърди
се, че единствената възможност наказателното постановление да бъде отменено по съдебен
ред, съответно процесиите суми да бъдат признати за недължими, е по реда предвиден в
1
раздел VIII (Възобновяване на административнонаказателните производства) от ЗАНН.
Сочи се, че правомощие на административно наказващият орган, в случая СО е, да прецени,
дали дадено публично задължение подлежи на заличаване поради изтекла абсолютна
давност, а в конкретния случай, не става въпрос за подобна хипотеза. Твърди се, че към
момента на завеждане на иска глобата е била събрана и за ищеца не е налице правен интерес
от водене на иска.
Претендират се разноски. По допустимостта: Претендира се установяване на факт
(изтекла погасителна давност) относно възможността за събиране по принудителен ред на
публично общинско вземане, т.е. – искът се отнася до установяване на обстоятелство, което
е от значение за законосъобразното развитие и приключване на принудителното
изпълнително производство, развиващо се по правилата на ГПК. След като събирането на
публичното вземане е възложено на ЧСИ и същият извършва процесуални действия по реда
на ГПК, то по аргумент за по-силното основание, защитата на длъжника по исков ред срещу
изпълнението – за установяване възможността задължението му да се събере принудително,
се осъществява също по реда на ГПК – чрез иска по чл. 439 от ГПК, като компетентен да
разгледа и да се произнесе по него е общият (гражданският) съд. /в т см. практика на
смесени петчленни съдебни състави по чл. 135, ал. 4 от АПК -определение № 81/21.09.2012
г. по адм. д. № 73/2012 г., определение № 92/22.11.2012 г. по адм. д. № 74/2012 г.,
определение № 8/31.01.2013 г. по адм. д. № 1/2013 г., определение № 2/10.02.2021 г. по гр. д.
№ 32/2020 г., както и Определение № 130 от 24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника в изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване на
несъществуване на неговото задължение. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в настоящия случай - след влизане в сила на наказателното
постановление.
В конкретния случай, новият факт на който се позовава ищецът, е изтичане преди
образуване на изпълнителния процес на т. нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. "а"
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН предвижда, че административното наказание
не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея
две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В ТР № 2/12.04.2017г. по тълк. дело № 3/2016г., ОСС на ВАС, е разяснено, че
давността за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска
давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на
публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи
административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно
нарушение. Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б. "б" ЗАНН,
което се налага с наказателно постановление за извършено административно нарушение.
Съгласно чл. 12 ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Ако това въздействие не бъде
осъществено в относително кратки срокове за леките нарушения, които се наказват с глоба,
2
постигането на заложените в закона цели става по-трудно или невъзможно, което
обезсмисля и административно-наказателната репресия. Административно-наказателната
отговорност следва да се наложи и изпълни достатъчно бързо, за да може
административното наказание да осъществи предвидените в закона цели. Доколкото глобата
е резултат на реализирането на административно-наказателната репресия, не е оправдано тя
да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във
времето. По тази причина, законодателят е предвидил, че когато наложеното
административно наказание е глоба, същото не се изпълнява, ако са изтекли две години от
влизане в сила на акта, с който е наложено – чл. 82, ал. 1, б. „а“ и ал. 2 на ЗАНН.
От представеното по делото наказателно постановление № 275891/12.08.2016 г. се
установява, че на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.,
като постановлението е влязло в сила на 24.01.2017г., видно от извършеното върху него
удостоверяване.
От представеното възлагателно писмо за събиране на публични вземания се
установява, че на 01.10.2019г. /по входящия регистър на съдебния изпълнител/ ответникът е
поискал от ЧСИ А. П образуване на изпълнително дело въз основа на влязлото в сила
наказателно постановление за събиране на вземането, като са на съдебния изпълнител са
възложени пълномощия по чл. 18 ЗЧСИ.
От изложеното следва, че от момента на влизане в сила на наказателното
постановление до момента на предприемане на действия по принудителното събиране на
наложената глоба е изтекъл период по-дълъг от предвидените в закона две години. Тоест
изпълнителската давност е изтекла и е отпаднала възможността за събиране на вземането по
принудителен път. При това положение възможността наложеното наказание "глоба" да
бъде изпълнена принудително, включително чрез възлагане събирането й на частен съдебен
изпълнител, към 01.10.2019 г./датата на образуване на изпълнителното дело/ е била
погасена.
Предвид това, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищецът за сумата от 50 лева- държавна такса. Представен е договор
за правна защита и съдействие между ищеца и Еднолично адвокатско дружество „Валентин
Т.“, а пълномощник на ищеца по делото е адв. Р. Р. като липсва преупълномощаване и не
може да се установи връзка между приложения договор за правна защита и съдействие и
настоящото производство, съответно сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение не
следва да бъде присъждана.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че ищецът А. Т. Р. ,
ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, не дължи на ответника СО, АДРЕС, с БУЛСТАТ
№ЕИК, представлявана от ЙАФ - кмет, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
административно наказание „глоба“ по чл. 35. ал. 7, т. 1 от НРУПОЕТТСО, наложена с
наказателно постановление 275891/12.08.2016 г., издадено от Евгени Крусев - зам. кмет на
СО, влязло в сила на 24.11.2017 г., въз основа на което е образувано изпълнително дело №
935/2019 г. при ЧСИ А. П, рег. №***, на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА СО, АДРЕС, с БУЛСТАТ №ЕИК, представлявана от ЙАФ - кмет, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на А. Т. Р. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4